Три сценария за Иран
На втория ден от новата 2026 година Доналд Тръмп самичък се вкара в обстановка без елементарен излаз. Ако в Иран бъдат убивани мирни стачкуващи, написа американският президент в своята онлайн платформа Truth Social, Съединени американски щати ще се притекат на помощ на иранците:
„ We are locked and loaded “, в превод: „ Готови сме за деяние “.
Сега, откакто убитите към този момент са хиляди, Тръмп би трябвало да реагира. Той разгласи, че през днешния ден ще разиска всички вероятни варианти и Съединени американски щати ще ударят по масата.
Eдна от тези варианти към този момент е ясна – уточни я сенаторът Линдзи Греъм. Пред Fox News той съобщи:
„ Аятолах Али Хаменей е съвременен Хитлер, набожен нацист, отблъскващ човек. Хората желаят той да си тръгне. Ако бях на ваше място, господин президент, бих ликвидирал това управление, което убива хора. Трябва да сложите завършек на това! “
Според Wall Street Journal Тръмп надали ще вземе решение още през днешния ден. Но той е наясно, че е основал упования. Ситуацията е много заплетена за него. От една страна какъв боен удар може да докара до рухване на режима? И по какъв начин може Тръмп хем да реши казуса, хем да не замесва Съединени американски щати в дълга война?
Да си представим, че той въпреки всичко реши да прати бомбардировачите към Техеран. Коя цел ще удари и това ще предизвика рухване на режима? Нещо алегорично за режима? Или военни цели? Засега е ясно единствено, че Иран ще отговори на подобен удар и то главно и този път с унищожителна мощност по Израел. Това е и повода Израел сега да подхожда доста внимателно към допустима ескалация на напрежението в Иран. Де факто Йерусалим няма потребен ход в тази обстановка и за изреалската страна към този момент наподобява най-добре, в случай че иранците решат казуса си с аятоласите сами.
Другият проблем за Тръмп са личните му предизборни обещания. Сенаторът демократ Марк Уорнър съобщи тия дни:
„ За по-малко от година президентът Тръмп употребява американската войска против Сирия, Ирак, Иран, Йемен, Нигерия и Венецуела. Заплашва Колумбия, Гренландия и други страни. Не съм сигурен, че американците са избрали Доналд Тръмп, с цел да играе Америка ролята на международен служител на реда “, сподели сенаторът.
Успехът на американската командоска интервенция във Венецуела явно окрили Тръмп и той счита, че може да премине към този вид " израелски " метод на деяние – разпознаваш заплаха и нанасяш превантивно бърз удар, след което се оттегляш.
Но Иран не е Венецуела. Това предизвести и сенаторът републиканец Ранд Пол по ABC:
„ Проблемът с това да кажеш: " Ами добре, ще бомбардираме Иран ", е, че от време на време резултатът е противоположен. Хората се сплотяват към знамето си и възприемат това като нахлуване от непозната мощ. “
Тим Кейн от демократите е на същото мнение. Военна акция би била „ голяма неточност “, сподели той пред CBS:
„ Трябва да поддържаме санкционния напън, който към този момент оказа помощ в Сирия и акцентира закононарушенията на режима. “
Американска военна интервенция би съживила мъчителния спомен за преврата против иранския министър председател Мохамад Мосадък през 50-те години на предишния век. Това би разрешило на режима да трансферира виновността за личните си провали върху Съединените щати. Имаме и различен подобен образец – прилежаща Сърбия. Ударите по режима на Милошевич там в действителност сплотиха даже и опозицията му и споменът за тях и до през днешния ден държи Белград на устойчиво разстояние от интеграция в Европейски Съюз и проевропейските позиции.
Ще послуша ли Тръмп предизвестията?
Сякаш в отговор на тези опасения, в нощта против вторник Тръмп наложи наказателни мита: 25 % за всяка страна, която продължава да търгува с Иран и по едно и също време внася артикули в Съединени американски щати.
В същото време Белият дом все по-често акцентира, че разчита на дипломация. Иранците дали сигнали, че са подготвени за диалози, оповестиха от Белия дом. Напълно допустимо е Тръмп инстинктивно да усеща, че военна помощ за иранските стачкуващи е доста по-лесно да се обещае, в сравнение с да се реализира: това би било комплицирано, рисково и с непредвидими последствия.
Но също толкоз допустимо е президентът в последна сметка да пренебрегне всички тези предизвестия.
До какво би довело рухването на режима в този момент?
Липсата на проведено протестно придвижване и на разединение в елита може към този момент да разреши на режима да оцелее. Но възходящото напрежение отваря сюжети – от краткосрочни репресии, през военно ръководство, до възможен колапс.
В „ Едиот Ахронон “ Раз Зимт преглежда най-вероятните сюжети оттук насетне.
Според него актуалната вълна на неодобрение съставлява най-сериозното предизвикателство за стабилността на режима от самото му основаване. Това обаче не значи безусловно, че политическата смяна в Иран е директно идна, предизвестява той. Все още е рано да се приказва за същинско, проведено протестно придвижване в страната. Липсват признаци за присъединяване на основни стопански браншове като нефтените служащи, които в предишното изиграха решаваща роля за рухването на режима на шаха.
Протестите нямат и ясно изразено водачество. Липсата на съгласуваност и управление може да се трансформира в сериозна спънка за построяването на опция на сегашната власт.
Друго основно изискване за срив на режима също не е налице – разединение измежду ръководещия хайлайф и силовите структури, в това число Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война и милицията „ Басидж “. Засега управлението наподобява единно и уверено, без забележими признаци за отвод от послушание.
На този декор Иран като че ли навлиза в дълготрайно революционно положение, което може да се развие по няколко съществени траектории. Според Зимт те са три:
Продължителни репресии - продължителна и ефикасна принуда от страна на режима краткотрайно може да удържи недоволството. От позиция на властта това остава пожеланият вид. Но непрекъснатата приложимост на мощ задълбочава публичното отчаяние и яд и усилва риска Съединени американски щати въпреки всичко да се намесят. Дори в случай че сегашната протестна вълна бъде потушена, нови форми на гражданска опозиция наподобяват неизбежни.
Падане на режима и безпорядък - втората допустима траектория е разширение и радикализиране на митингите, в съчетание с разпад на способността на режима да ги управлява. Това би могло съществено да заплаши стабилността му и даже да докара до неговия провал. Макар сходен революционен излаз да подхожда на очакванията на част от обезверените жители, други в Иран се притесняват, че той може да хвърли страната в политически безпорядък. Тези страхове са свързани с опцията радикални сили – вътрешни или външни – да се възползват от неустойчивостта, с цел да наложат нов политически ред, неподходящ на волята на обществото, което би могло да докара до раздробяване на страната и подкопаване на териториалната ѝ целокупност.
Военен прелом - третият сюжет допуска, че иранското управление – или най-малко част от него – ще признае или пък ще бъде насила да признае, че рецесията към този момент не може да бъде овладяна. Това осъзнаване може да докара до два радикално разнообразни резултата, счита журналистът. Първият е трагичен политически завой, да вземем за пример приемане на американските претенции по нуклеарната стратегия в подмяна на облекчение на глобите и икономическо усъвършенстване. Засега това наподобява малко евентуално. Другата опция е боен прелом.
„ При такова развиване обособени фракции в границите на Корпуса на гвардейците – надалеч не монолитна конструкция – биха могли да принудят висшия водач да се отдръпна, със или без неговото единодушие, и да открият краткотрайно или непрекъснато военно ръководство за отбрана на страната и личните си институционални ползи. Подобен ход не би подсигурил непоклатимост, нито би означавал преход към демократично или про-западно ръководство, само че би отбелязал прекачване на властта от „ носителите на тюрбани “ (духовенството) към „ носителите на ботуши “ (военните) и би въвел радикално друг модел на ръководство “, написа Зимт.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
„ We are locked and loaded “, в превод: „ Готови сме за деяние “.
Сега, откакто убитите към този момент са хиляди, Тръмп би трябвало да реагира. Той разгласи, че през днешния ден ще разиска всички вероятни варианти и Съединени американски щати ще ударят по масата.
Eдна от тези варианти към този момент е ясна – уточни я сенаторът Линдзи Греъм. Пред Fox News той съобщи:
„ Аятолах Али Хаменей е съвременен Хитлер, набожен нацист, отблъскващ човек. Хората желаят той да си тръгне. Ако бях на ваше място, господин президент, бих ликвидирал това управление, което убива хора. Трябва да сложите завършек на това! “
Според Wall Street Journal Тръмп надали ще вземе решение още през днешния ден. Но той е наясно, че е основал упования. Ситуацията е много заплетена за него. От една страна какъв боен удар може да докара до рухване на режима? И по какъв начин може Тръмп хем да реши казуса, хем да не замесва Съединени американски щати в дълга война?
Да си представим, че той въпреки всичко реши да прати бомбардировачите към Техеран. Коя цел ще удари и това ще предизвика рухване на режима? Нещо алегорично за режима? Или военни цели? Засега е ясно единствено, че Иран ще отговори на подобен удар и то главно и този път с унищожителна мощност по Израел. Това е и повода Израел сега да подхожда доста внимателно към допустима ескалация на напрежението в Иран. Де факто Йерусалим няма потребен ход в тази обстановка и за изреалската страна към този момент наподобява най-добре, в случай че иранците решат казуса си с аятоласите сами.
Другият проблем за Тръмп са личните му предизборни обещания. Сенаторът демократ Марк Уорнър съобщи тия дни:
„ За по-малко от година президентът Тръмп употребява американската войска против Сирия, Ирак, Иран, Йемен, Нигерия и Венецуела. Заплашва Колумбия, Гренландия и други страни. Не съм сигурен, че американците са избрали Доналд Тръмп, с цел да играе Америка ролята на международен служител на реда “, сподели сенаторът.
Успехът на американската командоска интервенция във Венецуела явно окрили Тръмп и той счита, че може да премине към този вид " израелски " метод на деяние – разпознаваш заплаха и нанасяш превантивно бърз удар, след което се оттегляш.
Но Иран не е Венецуела. Това предизвести и сенаторът републиканец Ранд Пол по ABC:
„ Проблемът с това да кажеш: " Ами добре, ще бомбардираме Иран ", е, че от време на време резултатът е противоположен. Хората се сплотяват към знамето си и възприемат това като нахлуване от непозната мощ. “
Тим Кейн от демократите е на същото мнение. Военна акция би била „ голяма неточност “, сподели той пред CBS:
„ Трябва да поддържаме санкционния напън, който към този момент оказа помощ в Сирия и акцентира закононарушенията на режима. “
Американска военна интервенция би съживила мъчителния спомен за преврата против иранския министър председател Мохамад Мосадък през 50-те години на предишния век. Това би разрешило на режима да трансферира виновността за личните си провали върху Съединените щати. Имаме и различен подобен образец – прилежаща Сърбия. Ударите по режима на Милошевич там в действителност сплотиха даже и опозицията му и споменът за тях и до през днешния ден държи Белград на устойчиво разстояние от интеграция в Европейски Съюз и проевропейските позиции.
Ще послуша ли Тръмп предизвестията?
Сякаш в отговор на тези опасения, в нощта против вторник Тръмп наложи наказателни мита: 25 % за всяка страна, която продължава да търгува с Иран и по едно и също време внася артикули в Съединени американски щати.
В същото време Белият дом все по-често акцентира, че разчита на дипломация. Иранците дали сигнали, че са подготвени за диалози, оповестиха от Белия дом. Напълно допустимо е Тръмп инстинктивно да усеща, че военна помощ за иранските стачкуващи е доста по-лесно да се обещае, в сравнение с да се реализира: това би било комплицирано, рисково и с непредвидими последствия.
Но също толкоз допустимо е президентът в последна сметка да пренебрегне всички тези предизвестия.
До какво би довело рухването на режима в този момент?
Липсата на проведено протестно придвижване и на разединение в елита може към този момент да разреши на режима да оцелее. Но възходящото напрежение отваря сюжети – от краткосрочни репресии, през военно ръководство, до възможен колапс.
В „ Едиот Ахронон “ Раз Зимт преглежда най-вероятните сюжети оттук насетне.
Според него актуалната вълна на неодобрение съставлява най-сериозното предизвикателство за стабилността на режима от самото му основаване. Това обаче не значи безусловно, че политическата смяна в Иран е директно идна, предизвестява той. Все още е рано да се приказва за същинско, проведено протестно придвижване в страната. Липсват признаци за присъединяване на основни стопански браншове като нефтените служащи, които в предишното изиграха решаваща роля за рухването на режима на шаха.
Протестите нямат и ясно изразено водачество. Липсата на съгласуваност и управление може да се трансформира в сериозна спънка за построяването на опция на сегашната власт.
Друго основно изискване за срив на режима също не е налице – разединение измежду ръководещия хайлайф и силовите структури, в това число Корпуса на гвардейците на Ислямската гражданска война и милицията „ Басидж “. Засега управлението наподобява единно и уверено, без забележими признаци за отвод от послушание.
На този декор Иран като че ли навлиза в дълготрайно революционно положение, което може да се развие по няколко съществени траектории. Според Зимт те са три:
Продължителни репресии - продължителна и ефикасна принуда от страна на режима краткотрайно може да удържи недоволството. От позиция на властта това остава пожеланият вид. Но непрекъснатата приложимост на мощ задълбочава публичното отчаяние и яд и усилва риска Съединени американски щати въпреки всичко да се намесят. Дори в случай че сегашната протестна вълна бъде потушена, нови форми на гражданска опозиция наподобяват неизбежни.
Падане на режима и безпорядък - втората допустима траектория е разширение и радикализиране на митингите, в съчетание с разпад на способността на режима да ги управлява. Това би могло съществено да заплаши стабилността му и даже да докара до неговия провал. Макар сходен революционен излаз да подхожда на очакванията на част от обезверените жители, други в Иран се притесняват, че той може да хвърли страната в политически безпорядък. Тези страхове са свързани с опцията радикални сили – вътрешни или външни – да се възползват от неустойчивостта, с цел да наложат нов политически ред, неподходящ на волята на обществото, което би могло да докара до раздробяване на страната и подкопаване на териториалната ѝ целокупност.
Военен прелом - третият сюжет допуска, че иранското управление – или най-малко част от него – ще признае или пък ще бъде насила да признае, че рецесията към този момент не може да бъде овладяна. Това осъзнаване може да докара до два радикално разнообразни резултата, счита журналистът. Първият е трагичен политически завой, да вземем за пример приемане на американските претенции по нуклеарната стратегия в подмяна на облекчение на глобите и икономическо усъвършенстване. Засега това наподобява малко евентуално. Другата опция е боен прелом.
„ При такова развиване обособени фракции в границите на Корпуса на гвардейците – надалеч не монолитна конструкция – биха могли да принудят висшия водач да се отдръпна, със или без неговото единодушие, и да открият краткотрайно или непрекъснато военно ръководство за отбрана на страната и личните си институционални ползи. Подобен ход не би подсигурил непоклатимост, нито би означавал преход към демократично или про-западно ръководство, само че би отбелязал прекачване на властта от „ носителите на тюрбани “ (духовенството) към „ носителите на ботуши “ (военните) и би въвел радикално друг модел на ръководство “, написа Зимт.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ