Д-р Йорданов: В чужбина имаш пари и нямаш нищо друго
Д-р Станислав Йорданов е роден в гр. Кюстендил. През 2006г приключва медицина в Медицински университет - София. След година работа в Клиника по анестезиология и интензивно лекуване, през 2007г се мести Клиниката по УНГ заболявания на УМБАЛ “Царица Йоанна- ИСУЛ” - най-голямата клиника в страната. През 2010г, след извоюван конкурс за помощник, стартира работа и като учител към Катедра по УНГ заболявания на Медицински Университет - София. По настоящем заема длъжността основен помощник. През 2014г придобива компетентност по Оториноларингология, а от 2015г - научна степен “доктор” по Оториноларингология. Завършил е голям брой профилирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Ню Касъл, Щутгард, Уинчестър и Анталия. Притежава богат клиничен опит в диагностиката и лекуването на УНГ заболяванията при деца и възрастни. Има и огромен опит в хирургичното лекуване на онкологичните болести на главата и шията, лазер- хирургията, ендоскопската синус хирургия, оперативното лекуване на сливиците, слюнчените жлези, ушите, както и корективната хирургия на носа и ушите.
В доктор Йорданов сподели, че няма доктор, който може да каже, че в никакъв случай не е допускал неточност, защото медицината не е точна просвета. „ Когато има проблем се стартира акция против здравното съсловие, която цели да усъвършенства опазването на здравето, само че персоналното ми мнение е, че води до тъкмо противоположния резултат. Когато окажеш помощ на хиляди хора, а не окажеш помощ на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е доста неприятно като чувство. Това води до оттегляне на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца “, сподели той.
Казвате, че юридическият аспект в лекарската работа е измежду най-стресиращите фактори в специалността. Какъв обаче е методът пациентите да бъдат предпазени от лекарска неточност или небрежност, в случай че няма вид такива лекари да бъдат съдени и да могат да се доверят на тези, които работят със сърце и душа?
Ще кажа какъв е методът да се усъвършенства качеството на опазването на здравето, което се неглижира години наред. За да се получи първокласен артикул в която и да било сфера на обществото, би трябвало да се сътвори конкурентна среда. За едно лекарско място би трябвало да се борят доста хора, качествени експерти, и да го завоюва най-хубавият. Когато средата основава предпоставки за отлив на фрагменти и то редовно, години наред, се отварят от ден на ден работни места, които се заемат от някой, който просто има тапия. Това не е задоволително. Не е задоволително да имаме една Национална детска болница в бъдеще, в случай че още от в този момент (дори доста сме закъснели) не се приготвят фрагментите за нея. Реално трябваше още преди 15 години да е почнала подготовката на фрагментите, които ще работят там, тъй като един експерт не се построява за 1, 2 или 5 години. Изграждането на един лекар-специалист лишава към 15 години. За да имаме качествено опазване на здравето, страната би трябвало да се погрижи по какъв начин да образова новозавършилите лекари, с цел да станат положителни експерти. Ще дам съответен образец. Като студент съм работил в Съединени американски щати на студентски бригади. Там, с цел да продавам сандвичи, съм имал два дни указания по какъв начин да си мия ръцете, по какъв начин да запазвам храната и по какъв начин да съблюдавам хигиена. Докато тук даже за една лекарска позиция или позиция на здравна сестра и санитар, не се поставят съвсем никакви грижи по какъв начин този човек да се построи като добър експерт. Един доктор се построява с доста време и доста средства. Погрешно е мнението в нашата страна, че медицината е безвъзмездна. Разликата в България и естествените страни е кой заплаща цената за опазване на здравето. Имам сътрудници, които работят в Норвегия. Там лекарите са задължени един или два пъти годишно наложително да посещават курсове за повишение на квалификацията си. Години наред съм си повишавал квалификацията с персонални средства и персонална упоритост.
Как сте успявал?
С заеми, тъй като един квалификационен тридневен хирургичен курс във Англия, ми излиза 5 000 лева Ходейки два пъти годишно, повишението на моята подготовка ми излиза 10 000 лева годишно. Всичко това би трябвало да се преценява и не може един доктор да стартира със заплата 700-800-1000 лева, тъй като това е цинизъм. Когато приказваме за конкурентна среда, неизбежно би трябвало да има вложения в тази посока, вложения в повишение квалификацията на фрагментите. Например това, което се случи във Врачанската болница с умрялата пациентка сподели, че четирите минути, които е трябвало да изчака, не са се отразили на изхода от обстановката. Но на входа на Спешното поделение е поставена здравна сестра с няколкоседмичен трудов стаж. Тази жена не е способена да прави триаж на пациентите, там би трябвало да стои висококвалифициран кадър, който може да направи преценка кой е незабавен и кой не е. Тази жена трябваше да бъде обучавана една година интензивно, с цел да може да бъде поставена на тази позиция, а не просто, тъй като е имала тапия да бъде изгорена като бушон, а системата да продължи да работи по остарелия метод.
Ако един медицински експерт има визия по какъв начин неговото държание може да се отрази на пациента и да приключи с неприятни резултати, в никакъв случай не би го позволил. Никой не желае да влиза в такива проблеми.
Т.е. Вие казвате, че казусът на здравната ни система е в некомпетентността на част от фрагментите, а не че се демонстрира умишлена небрежност?
Съмнявам се, че немарливостта може да е умишлена. Всички знаят какво се случва, в случай че стане случай. Няма доктор, който по пряк или косвен метод, да не се е сблъсквал с юридическите аспекти на медицинските проблеми. Според мен дори в огромната си част случаите не касаят умишлена небрежност, а незадоволителна подготовка. Основното ми разбиране е, че подобряването на медицината в България може да стане с обучение и образование. Да създадем по този начин, че за тези работни места да се борят млади и амбициозни хора, а не те да отиват в чужбина. Изпитваме тежка потребност от квалифицирана работна ръка в медицината и в случай че не се вземат ограничения неотложно, опазването на здравето ни ще върви единствено надолу.
Един млад доктор би трябвало да вижда в здравната специалност вероятност и авторитет и това би трябвало да се предизвиква от страната. Даже се удивлявам в областта на Спешната помощ по какъв начин въобще има искащи да работят, а там селекцията която може да се направи, е сведена до най-малко.
Защо?
Тези хора са подложени на невероятни унижения, на невероятна експанзия и аз се удивлявам по какъв начин има фрагменти за тези позиции. Работил съм 8 години в Спешния кабинет в ИСУЛ. Няма мощ, която да ме накара да сляза долу да работя и да давам наряди. Мога единствено да оказвам помощ на сътрудниците, когато имат тежки случаи. Там е всекидневно подлагане на псувни и закани от всякакво естество. Тези позиции са унизителни и в случай че продължава по този начин, няма по какъв начин да имаме квалифицирани фрагменти и да реализираме положителни резултати.
Какво е решението съгласно Вас, защото очевидно връзката на Спешните отделения, ЦСМП и Министерство на вътрешните работи не работи?
Не работи, тъй като агресорите не понасят никакви последици. Даже хората, нападнали куче, търпят по-големи санкции, в сравнение с хора, нападнали доктор. Не може агресорът и нарушителят да имат повече права от жертвата. Не може нападател на доктор да получи 100 лева санкция. Същевременно броят на наказаните лекари е назад симетричен на броя на избавените животи. Колкото повече е пресата върху здравното съсловие, толкоз по-голям е отливът на хората, които биха рискували себе си и личния си живот, благоденствие и обществен статус, с цел да спасят живот. Ще ви дам образец – правил съм незабавна оперативна намеса на обречен на смърт пациент, идвайки на работа преди години. Пациент, който видях паднал на улицата. Не можахме да го интубираме и с голи ръце с един скалпел посред улицата му отворих гърлото, с цел да може да бъде обдишан и докаран в болница. Един сътрудник, правосъден доктор, ми сподели: Това в никакъв случай повече не си го позволявай и не си помисляй да го правиш! Възразих, че не мога да не го направя, откакто виждам, че човек умира и мога да му спася живота. Той ми описа, че е бил на дело поради жена, ужилена от оса на плажа. Получила тежък алергичен оток на езика и един сътрудник с подръчни средства й отваря гърлото, с цел да може да диша. Спасява дамата, тя отива в болница, само че защото интервенцията е направена в нестерилни условия, прави зараза на раната и умира от сепсис. И този сътрудник по-късно отива на съд, тъй като поради него дамата е умряла. Каква ще е мотивацията на този сътрудник, когато види идващ път обречен на смърт човек, да го избавя. И освен на него, само че и на сътрудниците към него.
Каква е Вашата мотивация да останете в България?
Живял съм две години в Съединени американски щати, имал съм опция да остана там и се прибрах. Имал съм оферти за работа и в Англия, и в Швеция и се отхвърлих, тъй като за мен щастието на индивида не се мери единствено с пари. Там имаш пари и нямаш нищо друго. Хората са доста разнообразни от нас. Аз нуждая се от обществени контакти, от околните, от приятелите си, от нещата, които ме вършат благополучен. Самота с пари не е ок.
В доктор Йорданов сподели, че няма доктор, който може да каже, че в никакъв случай не е допускал неточност, защото медицината не е точна просвета. „ Когато има проблем се стартира акция против здравното съсловие, която цели да усъвършенства опазването на здравето, само че персоналното ми мнение е, че води до тъкмо противоположния резултат. Когато окажеш помощ на хиляди хора, а не окажеш помощ на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е доста неприятно като чувство. Това води до оттегляне на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца “, сподели той.
Казвате, че юридическият аспект в лекарската работа е измежду най-стресиращите фактори в специалността. Какъв обаче е методът пациентите да бъдат предпазени от лекарска неточност или небрежност, в случай че няма вид такива лекари да бъдат съдени и да могат да се доверят на тези, които работят със сърце и душа?
Ще кажа какъв е методът да се усъвършенства качеството на опазването на здравето, което се неглижира години наред. За да се получи първокласен артикул в която и да било сфера на обществото, би трябвало да се сътвори конкурентна среда. За едно лекарско място би трябвало да се борят доста хора, качествени експерти, и да го завоюва най-хубавият. Когато средата основава предпоставки за отлив на фрагменти и то редовно, години наред, се отварят от ден на ден работни места, които се заемат от някой, който просто има тапия. Това не е задоволително. Не е задоволително да имаме една Национална детска болница в бъдеще, в случай че още от в този момент (дори доста сме закъснели) не се приготвят фрагментите за нея. Реално трябваше още преди 15 години да е почнала подготовката на фрагментите, които ще работят там, тъй като един експерт не се построява за 1, 2 или 5 години. Изграждането на един лекар-специалист лишава към 15 години. За да имаме качествено опазване на здравето, страната би трябвало да се погрижи по какъв начин да образова новозавършилите лекари, с цел да станат положителни експерти. Ще дам съответен образец. Като студент съм работил в Съединени американски щати на студентски бригади. Там, с цел да продавам сандвичи, съм имал два дни указания по какъв начин да си мия ръцете, по какъв начин да запазвам храната и по какъв начин да съблюдавам хигиена. Докато тук даже за една лекарска позиция или позиция на здравна сестра и санитар, не се поставят съвсем никакви грижи по какъв начин този човек да се построи като добър експерт. Един доктор се построява с доста време и доста средства. Погрешно е мнението в нашата страна, че медицината е безвъзмездна. Разликата в България и естествените страни е кой заплаща цената за опазване на здравето. Имам сътрудници, които работят в Норвегия. Там лекарите са задължени един или два пъти годишно наложително да посещават курсове за повишение на квалификацията си. Години наред съм си повишавал квалификацията с персонални средства и персонална упоритост.
Как сте успявал?
С заеми, тъй като един квалификационен тридневен хирургичен курс във Англия, ми излиза 5 000 лева Ходейки два пъти годишно, повишението на моята подготовка ми излиза 10 000 лева годишно. Всичко това би трябвало да се преценява и не може един доктор да стартира със заплата 700-800-1000 лева, тъй като това е цинизъм. Когато приказваме за конкурентна среда, неизбежно би трябвало да има вложения в тази посока, вложения в повишение квалификацията на фрагментите. Например това, което се случи във Врачанската болница с умрялата пациентка сподели, че четирите минути, които е трябвало да изчака, не са се отразили на изхода от обстановката. Но на входа на Спешното поделение е поставена здравна сестра с няколкоседмичен трудов стаж. Тази жена не е способена да прави триаж на пациентите, там би трябвало да стои висококвалифициран кадър, който може да направи преценка кой е незабавен и кой не е. Тази жена трябваше да бъде обучавана една година интензивно, с цел да може да бъде поставена на тази позиция, а не просто, тъй като е имала тапия да бъде изгорена като бушон, а системата да продължи да работи по остарелия метод.
Ако един медицински експерт има визия по какъв начин неговото държание може да се отрази на пациента и да приключи с неприятни резултати, в никакъв случай не би го позволил. Никой не желае да влиза в такива проблеми.
Т.е. Вие казвате, че казусът на здравната ни система е в некомпетентността на част от фрагментите, а не че се демонстрира умишлена небрежност?
Съмнявам се, че немарливостта може да е умишлена. Всички знаят какво се случва, в случай че стане случай. Няма доктор, който по пряк или косвен метод, да не се е сблъсквал с юридическите аспекти на медицинските проблеми. Според мен дори в огромната си част случаите не касаят умишлена небрежност, а незадоволителна подготовка. Основното ми разбиране е, че подобряването на медицината в България може да стане с обучение и образование. Да създадем по този начин, че за тези работни места да се борят млади и амбициозни хора, а не те да отиват в чужбина. Изпитваме тежка потребност от квалифицирана работна ръка в медицината и в случай че не се вземат ограничения неотложно, опазването на здравето ни ще върви единствено надолу.
Един млад доктор би трябвало да вижда в здравната специалност вероятност и авторитет и това би трябвало да се предизвиква от страната. Даже се удивлявам в областта на Спешната помощ по какъв начин въобще има искащи да работят, а там селекцията която може да се направи, е сведена до най-малко.
Защо?
Тези хора са подложени на невероятни унижения, на невероятна експанзия и аз се удивлявам по какъв начин има фрагменти за тези позиции. Работил съм 8 години в Спешния кабинет в ИСУЛ. Няма мощ, която да ме накара да сляза долу да работя и да давам наряди. Мога единствено да оказвам помощ на сътрудниците, когато имат тежки случаи. Там е всекидневно подлагане на псувни и закани от всякакво естество. Тези позиции са унизителни и в случай че продължава по този начин, няма по какъв начин да имаме квалифицирани фрагменти и да реализираме положителни резултати.
Какво е решението съгласно Вас, защото очевидно връзката на Спешните отделения, ЦСМП и Министерство на вътрешните работи не работи?
Не работи, тъй като агресорите не понасят никакви последици. Даже хората, нападнали куче, търпят по-големи санкции, в сравнение с хора, нападнали доктор. Не може агресорът и нарушителят да имат повече права от жертвата. Не може нападател на доктор да получи 100 лева санкция. Същевременно броят на наказаните лекари е назад симетричен на броя на избавените животи. Колкото повече е пресата върху здравното съсловие, толкоз по-голям е отливът на хората, които биха рискували себе си и личния си живот, благоденствие и обществен статус, с цел да спасят живот. Ще ви дам образец – правил съм незабавна оперативна намеса на обречен на смърт пациент, идвайки на работа преди години. Пациент, който видях паднал на улицата. Не можахме да го интубираме и с голи ръце с един скалпел посред улицата му отворих гърлото, с цел да може да бъде обдишан и докаран в болница. Един сътрудник, правосъден доктор, ми сподели: Това в никакъв случай повече не си го позволявай и не си помисляй да го правиш! Възразих, че не мога да не го направя, откакто виждам, че човек умира и мога да му спася живота. Той ми описа, че е бил на дело поради жена, ужилена от оса на плажа. Получила тежък алергичен оток на езика и един сътрудник с подръчни средства й отваря гърлото, с цел да може да диша. Спасява дамата, тя отива в болница, само че защото интервенцията е направена в нестерилни условия, прави зараза на раната и умира от сепсис. И този сътрудник по-късно отива на съд, тъй като поради него дамата е умряла. Каква ще е мотивацията на този сътрудник, когато види идващ път обречен на смърт човек, да го избавя. И освен на него, само че и на сътрудниците към него.
Каква е Вашата мотивация да останете в България?
Живял съм две години в Съединени американски щати, имал съм опция да остана там и се прибрах. Имал съм оферти за работа и в Англия, и в Швеция и се отхвърлих, тъй като за мен щастието на индивида не се мери единствено с пари. Там имаш пари и нямаш нищо друго. Хората са доста разнообразни от нас. Аз нуждая се от обществени контакти, от околните, от приятелите си, от нещата, които ме вършат благополучен. Самота с пари не е ок.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ