Д-р Станислав Йорданов: Злоупотребата с алкохол все по-често води до рак на гърлото
Д-р Станислав Йорданов е роден в гр. Кюстендил. През 2006 година приключва медицина в Медицински университет - София. След година работа в Клиника по анестезиология и интензивно лекуване, през 2007 година се мести в Клиниката по УНГ заболявания на УМБАЛ „ Царица Йоанна- ИСУЛ” - най-голямата клиника в страната. През 2010 година, след извоюван конкурс за помощник, стартира работа и като учител към Катедра по УНГ заболявания на Медицински Университет - София. Понастоящем заема длъжността основен помощник. През 2014 година придобива компетентност по Оториноларингология, а от 2015 година - научна степен „ доктор” по Оториноларингология. Завършил е голям брой профилирани хирургични курсове в Кеймбридж, Лондон, Ню Касъл, Щутгарт, Уинчестър и Анталия. Притежава богат клиничен опит в диагностиката и лекуването на УНГ заболяванията при деца и възрастни. Има и огромен опит в хирургичното лекуване на онкологичните болести на главата и шията, лазер- хирургията, ендоскопската синус хирургия, оперативното лекуване на сливиците, слюнчените жлези, ушите, както и корективната хирургия на носа и ушите.
Ракът на гърлото зачестява през последните години, сигнализираха хирурзите от УНГ клиниката на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, която е главното място в България, където се лекува тази патология. Най-често ракът на долните отдели на гълтача се предизвиква от корист с алкохол. С доктор Станислав Йорданов от УНГ клиниката на ИСУЛ разговаряхме както за аргументите за зачестяването на случаите на карциноми в гърлото, по този начин и за работата с деца и проблемите на медиците в България.
Д-р Йорданов, честотата на рака на гърлото, като резултат от злоупотребата с алкохол, се усилва. На какво се дължи това, поради обстоятелството, че алкохол се използва съвсем откогато човечеството съществува?
Това, което е доста особено за рака на гърлото, провокиран от алкохола е, че настава в по-късни години. Разликата с предходните времена е може би продължителността на живота. И преди хората са пиели и най-вероятно са злоупотребявали с алкохол, само че доста малко са достигали до възрастта, в която могат да се разболеят от рак на гърлото, в резултат на алкохола. Това, което се следи в България е, приказвал съм с по-възрастни сътрудници проф. Иван Ценев и доцент Димитър Конов, че даже по-тяхно време честотата на рака на гълтача при алкохолици не е била толкоз огромна.
Възможно ли е да е качеството на алкохола?
Трудно ми е да кажа. Възможно е, само че е допустимо и повече хора да злоупотребяват, в резултат на напрежението в днешно време. Особено по дребните обитаеми места едно време хората са били малко или доста трудово ангажирани, до момента в който в този момент там се шири всеобщ алкохолизъм. И то всеобщ алкохолизъм с битов алкохол. Има региони в България, в които се състезават на кой ракията му е по-силна. Стандартът за корав алкохол е до 40 градуса, тук се варят ракии, които доближават 50-60, а и повече градуса. Проблем е и качеството на алкохола. В частните „ пивоварни “ гледат да не изтърван и капка, по тази причина и алкохолът, който се отделя в началото и съдържа доста типове алкохоли, които са прекомерно токсични, го бутилират. Това обаче не изключва риска и от потреблението на квалитетен алкохол в огромни количества. Алкохолът е клетъчна отрова и е цитотоксичен. Когато за дълъг интервал от време клетките, които се намират в ларинкса, бъдат изложени на такива цитотоксини, те мутират. Проблем с алкохола имат хора, които го употребяват всекидневно в количества отвън допустимите граници. 50 мл концентрат дневно освен, че не са нездравословни, само че даже имат ползотворно въздействие върху организма. Проблемът при тези пациенти е, че с течение на времето тези 50 мл, развивайки взаимозависимост, стартират да се усилват. Организмът има много положителни регенаторни качества. Ако след еднократни интоксикации с алкохол последва интервал на самоограничение, организмът се възвръща, в това число и черният дроб се регенерира. Но когато тази интоксикация е ежедневна, не даваме опция на тялото да се възвърне и това води до декомпенсиране и пораждане на заболяване.
Има ли лекуване за рака на гълтача?
Има, несъмнено, само че и при този тип рак, както и при всички останали, от голяма важност е моментът, в който ще бъде диагностициран. Проблемът при този вид карциноми, които са по-чести при алкохолици, е, че на подвластния човек му пада критичността освен във връзка с околната среда, само че и към него самия. Тези хора имат недоволства месеци наред, преди да стигнат до фаза, в която тези недоволства да стартират да ги тревожат и да се извърнат към доктор. Обикновено това се случва в доста напреднал етап на болестта, когато към този момент опциите ни за помощ са прекомерно лимитирани. Ракът на гълтача е с много по-лоша прогноза по отношение на да речем рака на гръгляна, който е по-чест при пушачите. И двата фактора – алкохолът и тютюнопушенето оказват въздействие за развиването на рак, само че този на гълтача е по-агресивен. Въпреки това има късмет за лекуване. Имаме пациенти, които са излекувани, което ни дава съображение да се борим за всеки човешки живот.
За рака на гърлото има още една причина с изключение на алкохола и тютюнопушенето - човешкият папиломавирус (HPV). Доколко имунизацията против HPV може да предотврати възникването на карцином в гърлото?
Тази ваксина действително се ползва от относително скоро. Доказано е, че има превантивно влияние във връзка с рака на маточната шийка, най-вероятно би имала превантивно влияние и за рака на гърлото. Наличието на HPV в човешката популация е много високо. Поне 60-70% от хората са носители на вируса. Има обаче хора, които в никакъв случай не демонстрират никаква симптоматика, има такива, които са носители и развиват доброкачествени папиломи под формата на брадавички (включително такива папиломи има и в гърлото) и има пациенти, които развиват злокачествени болести.
А в случай че сливиците са извадени, това не е ли тип предварителна защита?
Не, тъй като освен сливиците се засягат. Цялото гърло може да се засегне. При този вид карциноми, които са асоциирани с HPV, има по-добра прогноза за изцеление. Те са по-чуствителни на химиотерапия и се повлияват доста добре от лекуването.
Като хирург скоро сте направил тежка интервенция на дете с вродено увреждане на нослето. В какво се показваше казусът и по какъв начин го решихте?
Касаеше за недостатък в развиването и го взех решение с вярната оперативна намеса. Даже в този момент имам още едно детенце, което е със същия, рядко срещан проблем. Случаят го презентирах и на последния ни конгрес на оториноларинголозите. Това е дете с вродена хоанална атрезия, задръстване на един от отворите на носната празнина към гърлото. Единият от отворите беше затворен изцяло и трябваше да се отвори, с цел да се възвърне носното дишане. Това беше довело до увреда на ухото от същата страна, тъй като нарушава вентилацията на приблизително ухо през евстахиевата тръба. Това дете беше с разрастващ се продължителен отит, по тази причина направихме и втора интервенция съответно на ухото.
Доколкото разбрах този Ви пациент освен не се опасява към този момент от интервенциите, а дори няма самообладание да пристигна. Как го постигнахте?
С множеството деца съумявам да осъществя добър контакт и те са доста спокойни в общуването с мен. Получава се, когато човек подготвя децата и когато не подхожда строго към тях. Подходът ми към децата радикално се промени откогато имам двама сладури у дома. Никога не съм се държал неприятно с децата, само че в този момент ги виждам с обич. Работата с деца е деликатна, носи доста стрес, само че и доста задоволство.
Какво Ви накара да се насочите към педиатрията?
Оториноларингология е от специалностите, които не изискват делене на специалността на детска и за възрастни. Въпрос на решение на обособения експерт е дали ще работи единствено с деца, единствено с възрастни или и с деца, и с възрастни. Работата с деца е доста деликатна. Изисква самообладание, само че също така подлага лекаря и на доста стрес поради прочувственото другарство с детето, на което дейностите могат да му причинят дискомфорт. Човек обаче би трябвало да преодолее страстта си, с цел да може да помогне, изключително в сериозни обстановки. Другата форма на стрес, която от ден на ден притиска лекарите, изключително работещите с деца, е юридическият аспект на казуса. Няма доктор, който да може да се изправи и да каже – в никакъв случай не съм допускал неточности. Медицината не е точна просвета, не е математика и не работи по точни формули. Започва се акция против здравното съсловие, която цели да усъвършенства опазването на здравето, само че персоналното ми мнение е, че води до тъкмо противоположния резултат. Когато окажеш помощ на хиляди хора, а не окажеш помощ на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е доста неприятно като чувство. Това води до оттегляне на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца. Много съм склонен с проф. Ценев, който споделя, че в случай че продължава по този начин, ще умират хора, тъй като никой няма да желае да поеме отговорността за спасяването на живота им.
Очаквайте на следващия ден продължението на изявлението с доктор Йорданов за аргументите за дефицита на медици в системата и какво може да се направи, с цел да се усещат младите лекари добре в България.
Ракът на гърлото зачестява през последните години, сигнализираха хирурзите от УНГ клиниката на УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “, която е главното място в България, където се лекува тази патология. Най-често ракът на долните отдели на гълтача се предизвиква от корист с алкохол. С доктор Станислав Йорданов от УНГ клиниката на ИСУЛ разговаряхме както за аргументите за зачестяването на случаите на карциноми в гърлото, по този начин и за работата с деца и проблемите на медиците в България.
Д-р Йорданов, честотата на рака на гърлото, като резултат от злоупотребата с алкохол, се усилва. На какво се дължи това, поради обстоятелството, че алкохол се използва съвсем откогато човечеството съществува?
Това, което е доста особено за рака на гърлото, провокиран от алкохола е, че настава в по-късни години. Разликата с предходните времена е може би продължителността на живота. И преди хората са пиели и най-вероятно са злоупотребявали с алкохол, само че доста малко са достигали до възрастта, в която могат да се разболеят от рак на гърлото, в резултат на алкохола. Това, което се следи в България е, приказвал съм с по-възрастни сътрудници проф. Иван Ценев и доцент Димитър Конов, че даже по-тяхно време честотата на рака на гълтача при алкохолици не е била толкоз огромна.
Възможно ли е да е качеството на алкохола?
Трудно ми е да кажа. Възможно е, само че е допустимо и повече хора да злоупотребяват, в резултат на напрежението в днешно време. Особено по дребните обитаеми места едно време хората са били малко или доста трудово ангажирани, до момента в който в този момент там се шири всеобщ алкохолизъм. И то всеобщ алкохолизъм с битов алкохол. Има региони в България, в които се състезават на кой ракията му е по-силна. Стандартът за корав алкохол е до 40 градуса, тук се варят ракии, които доближават 50-60, а и повече градуса. Проблем е и качеството на алкохола. В частните „ пивоварни “ гледат да не изтърван и капка, по тази причина и алкохолът, който се отделя в началото и съдържа доста типове алкохоли, които са прекомерно токсични, го бутилират. Това обаче не изключва риска и от потреблението на квалитетен алкохол в огромни количества. Алкохолът е клетъчна отрова и е цитотоксичен. Когато за дълъг интервал от време клетките, които се намират в ларинкса, бъдат изложени на такива цитотоксини, те мутират. Проблем с алкохола имат хора, които го употребяват всекидневно в количества отвън допустимите граници. 50 мл концентрат дневно освен, че не са нездравословни, само че даже имат ползотворно въздействие върху организма. Проблемът при тези пациенти е, че с течение на времето тези 50 мл, развивайки взаимозависимост, стартират да се усилват. Организмът има много положителни регенаторни качества. Ако след еднократни интоксикации с алкохол последва интервал на самоограничение, организмът се възвръща, в това число и черният дроб се регенерира. Но когато тази интоксикация е ежедневна, не даваме опция на тялото да се възвърне и това води до декомпенсиране и пораждане на заболяване.
Има ли лекуване за рака на гълтача?
Има, несъмнено, само че и при този тип рак, както и при всички останали, от голяма важност е моментът, в който ще бъде диагностициран. Проблемът при този вид карциноми, които са по-чести при алкохолици, е, че на подвластния човек му пада критичността освен във връзка с околната среда, само че и към него самия. Тези хора имат недоволства месеци наред, преди да стигнат до фаза, в която тези недоволства да стартират да ги тревожат и да се извърнат към доктор. Обикновено това се случва в доста напреднал етап на болестта, когато към този момент опциите ни за помощ са прекомерно лимитирани. Ракът на гълтача е с много по-лоша прогноза по отношение на да речем рака на гръгляна, който е по-чест при пушачите. И двата фактора – алкохолът и тютюнопушенето оказват въздействие за развиването на рак, само че този на гълтача е по-агресивен. Въпреки това има късмет за лекуване. Имаме пациенти, които са излекувани, което ни дава съображение да се борим за всеки човешки живот.
За рака на гърлото има още една причина с изключение на алкохола и тютюнопушенето - човешкият папиломавирус (HPV). Доколко имунизацията против HPV може да предотврати възникването на карцином в гърлото?
Тази ваксина действително се ползва от относително скоро. Доказано е, че има превантивно влияние във връзка с рака на маточната шийка, най-вероятно би имала превантивно влияние и за рака на гърлото. Наличието на HPV в човешката популация е много високо. Поне 60-70% от хората са носители на вируса. Има обаче хора, които в никакъв случай не демонстрират никаква симптоматика, има такива, които са носители и развиват доброкачествени папиломи под формата на брадавички (включително такива папиломи има и в гърлото) и има пациенти, които развиват злокачествени болести.
А в случай че сливиците са извадени, това не е ли тип предварителна защита?
Не, тъй като освен сливиците се засягат. Цялото гърло може да се засегне. При този вид карциноми, които са асоциирани с HPV, има по-добра прогноза за изцеление. Те са по-чуствителни на химиотерапия и се повлияват доста добре от лекуването.
Като хирург скоро сте направил тежка интервенция на дете с вродено увреждане на нослето. В какво се показваше казусът и по какъв начин го решихте?
Касаеше за недостатък в развиването и го взех решение с вярната оперативна намеса. Даже в този момент имам още едно детенце, което е със същия, рядко срещан проблем. Случаят го презентирах и на последния ни конгрес на оториноларинголозите. Това е дете с вродена хоанална атрезия, задръстване на един от отворите на носната празнина към гърлото. Единият от отворите беше затворен изцяло и трябваше да се отвори, с цел да се възвърне носното дишане. Това беше довело до увреда на ухото от същата страна, тъй като нарушава вентилацията на приблизително ухо през евстахиевата тръба. Това дете беше с разрастващ се продължителен отит, по тази причина направихме и втора интервенция съответно на ухото.
Доколкото разбрах този Ви пациент освен не се опасява към този момент от интервенциите, а дори няма самообладание да пристигна. Как го постигнахте?
С множеството деца съумявам да осъществя добър контакт и те са доста спокойни в общуването с мен. Получава се, когато човек подготвя децата и когато не подхожда строго към тях. Подходът ми към децата радикално се промени откогато имам двама сладури у дома. Никога не съм се държал неприятно с децата, само че в този момент ги виждам с обич. Работата с деца е деликатна, носи доста стрес, само че и доста задоволство.
Какво Ви накара да се насочите към педиатрията?
Оториноларингология е от специалностите, които не изискват делене на специалността на детска и за възрастни. Въпрос на решение на обособения експерт е дали ще работи единствено с деца, единствено с възрастни или и с деца, и с възрастни. Работата с деца е доста деликатна. Изисква самообладание, само че също така подлага лекаря и на доста стрес поради прочувственото другарство с детето, на което дейностите могат да му причинят дискомфорт. Човек обаче би трябвало да преодолее страстта си, с цел да може да помогне, изключително в сериозни обстановки. Другата форма на стрес, която от ден на ден притиска лекарите, изключително работещите с деца, е юридическият аспект на казуса. Няма доктор, който да може да се изправи и да каже – в никакъв случай не съм допускал неточности. Медицината не е точна просвета, не е математика и не работи по точни формули. Започва се акция против здравното съсловие, която цели да усъвършенства опазването на здравето, само че персоналното ми мнение е, че води до тъкмо противоположния резултат. Когато окажеш помощ на хиляди хора, а не окажеш помощ на един човек, обществото е готово да те обеси на пилоните пред НДК и това е доста неприятно като чувство. Това води до оттегляне на хората от съсловието от работа с рискови пациенти и работа с деца. Много съм склонен с проф. Ценев, който споделя, че в случай че продължава по този начин, ще умират хора, тъй като никой няма да желае да поеме отговорността за спасяването на живота им.
Очаквайте на следващия ден продължението на изявлението с доктор Йорданов за аргументите за дефицита на медици в системата и какво може да се направи, с цел да се усещат младите лекари добре в България.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ