Д-р Спас Патишанов: Човек трябва да бъде честен с пациентите си
Д-р Спас Патишанов има над 35 години медицински опит. Той е измежду одобрените имена в акушерството и гинекологията. От началото на 2025 година към този момент работи в екипа на АГО отделението на МБАЛ – Пазарджик.
Д-р Патишанов завършва Медицински университет в гр. Пловдив през 1988 година и има добита компетентност “Акушерство и гинекология “. От 1991 година до 2006 г. работи в МБАЛ - Пловдив. Работил е в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „ Здраве “ - Пазарджик и в АГ клиника Торакс – Пловдив. От 2014 година до 2024 година е шеф на Отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ " Пълмед " - Пловдив, след което работи в болница " Селена " в Пловдив. Има добити специализации за миниинвазивна хирургия в гр. Плевен, Флоренция, Италия и Будапеща, Унгария. Д-р Патишанов идва в областната болница в Пазарджик с упоритостта да съобщи своя опит на по-младите си сътрудници и да вкара миниинвазивната хирургия и в АГО отделението. Определя себе си като работохолик и споделя, че е дебитор на фамилията си. Иска да има повече време за двете прелестни внучки Виктория и Симона.
доктор Патишанов, какво Ви насочи към медицината? Имаше ли някой, който Ви въодушеви да изберете тази специалност?
Нямах желание да последвам медицина, само че когато бях възпитаник в 8 клас, се разболях и трябваше по-дълго време да контактувам с лекари. Тогава взех решение по-подробно да изуча тази компетентност и малко по малко ми стана забавна и ми хареса, по тази причина се насочих към кандидатстване в Медицинския университет в Пловдив. Приеха ме от първия път с доста положителни оценки на приемните изпити. В фамилията ми аз съм първият доктор.
Как избрахте специализацията по специалността „ Акушерство и гинекология “?
Нямах никакво желание да специализирам тази компетентност. Исках „ Спортна медицина “ или „ Ортопедия “, обаче тогава, когато аз учех, имаше систематизиране и защото нямаше свободни места за тези специалности, а имаше свободни места за „ Акушерство и гинекология “ и по този начин започнах тази специализация, която така ме сграбчи, че нямаше време да мисля за нещо друго. Хареса ми, въпреки че е тежка компетентност, само че работата носи доста задоволство. Специализирах в началото в продължение на 6 месеца в Първа градска болница в Пловдив, по-късно продължих в Окръжна болница – Пловдив, където работих 15 години.
Спомняте ли си влизането за първи път в родилна зала, с цел да присъствате на раждане?
Може би бях специализант от един месец, когато останах самичък в родилна зала, а след три месеца можех към този момент да върша и секцио. Знаете ли какво ми се случи? Преди една година момиченце, което се роди през ноември месец 1988 година, към този момент като огромна жена, избра да бъда лекарят, при който и тя ще ражда своята дъщеричка. Мария беше едно от първите бебета, които в миналото аз изродих. И се веселя, че след 36 години съм човекът, който й оказа помощ да стане и тя майка. Имам и други такива случаи.
Избрахте от началото на 2025 г. да дадете нов старт в специалността си. Какво Ви стимулира да започнете работа в АГО отделението на МБАЛ – Пазарджик?
Аз съм научил доста в Акушерството и гинекологията и знам, че има на какво да науча колегите в Пазарджик. Искам да им дам подтик и в една нова област за тях – миниинвазивната хирургия. Реших, че в този момент е моментът това, което умея, да го предам. Аз няма да стана по-млад и няма къде да занеса тези познания. Искам по-младите сътрудници също да ги обуча. Вече 20 години обучавам акушер-гинеколози в разнообразни отделения, само че в никакъв случай не съм желал да ставам учител в университета. Така да се каже, ги изучавам на терен, на работното място.
А кои са вашите учители в професията?
На първо място това е доктор Никола Дренски, който беше един от най-уважаваните акушер-гинеколози в Пловдив. Не бих пропуснал и доктор Жорж Пелев, акад. Григор Горчев, проф. Славчо Томов. Това са хората, които ме вкараха в миниинвазивната хирургия, безкръвните интервенции. Те ми демонстрираха, както се споделя, пътя. Сред моите учители нареждам и доктор Атанас Попов и д-р Иван Ненов.
Какви упования имате от новото си работно място?
Искам с работата си в МБАЛ – Пазарджик да оказа помощ да покриваме съвсем целия набор в акушерството и гинекологията.
Какви нови подходи и методи на лекуване бихте желали да въведете в практиката на МБАЛ – Пазарджик?
Ще въведем лапароскопия и оперативна хистероскопия. Искам и тук да прилагаме едни доста щадящи методи за интервенции, при които се нанася по-малка контузия на пациентките и имат по-добър резултат от лекуването, а възобновяване е доста по-бързо. Ако при една отворена интервенция престоят в отделението е пет дни, то при една лапароскопска се понижава до два дни и кръвозагубата е доста по-малка, болката е по-малка. Рискът от инфекции и други следоперативни затруднения е доста по-нисък.
Вие по какъв начин се насочихте към миниинвазивната хирургия и какво значение има тя за съвременната гинекология?
Когато работех в Окръжна болница в Пловдив, имаше лапароскоп, който беше от по-нисък клас и се използваше за диагностика. На един конгрес, в който участвах в Пловдив, се срещнах с проф. Горчев и около него се заинтересувах повече и оттова започнах специализация в Плевен, в първия такъв курс, в който се обучавахме. През 2008 г. участвахме и в Европейски конгрес във Флоренция по миниинвазивна хирургия. В Будапеща също през 2014 г. проведох специализация. Смятам, че миниинвазивната хирургия ще продължи да се усъвършенства, предлагайки още по-голяма точност и сигурност за пациентките, и последователно ще заменя обичайните подходи в гинекологията. Този оперативен метод е подобаващ при стерилитет, яйчникови кисти, възпалителни болести, миоми, може да се отстрани и цялата матка.
Какви нововъведения в региона на акушерството и гинекологията смятате, че ще трансформират доста практиката в идващите години?
Новите репродуктивни технологии доста неща ще трансформират. Преди 20 година жена със запушени тръби беше обречена да няма деца, а в този момент това към този момент не е проблем. И освен това. Вече дами, на които яйчниците са отстранени, могат да забременеят с донорски яйцеклетки и да износят дете, единствено да имат матка, а в бъдеще считам, че и това няма да е проблем, даже без матка. Мисля, че в околните 10 години ще има доста съществени достижения в тази област. Техниката се развива с бързи темпове и чакам още доста усъвършенствания в нашата компетентност. Спомням си при започване на моята специализация през 1988 година, когато още нямаше ехографи и проби за бременност, се правеха тестове с жаби. Ходил съм по река Марица да пипвам жаби, с цел да върша проби.
Спестявате ли при преглед нещо на пациентките си, в случай че виждате, че имат проблем?
Всяка жена се интересува дали всичко е наред и при бременност, и при гинекологичен обзор по различен мотив, само че не съм от хората, които икономисват нещо, в случай че виждам някакъв проблем. Човек би трябвало да бъде почтен с пациентите си. Няма по какъв начин да ги излъже и да скрие.
Какво е възприятието да помагате при появяването на нов живот? Може ли да се опише?
Това не може да се опише, преди да се случи си мислиш какъв брой е мъчно, даже се ядосваш, само че когато се роди живо и крепко бебенце и всичко е наред, забравяш другото. За мен раждането е като допинг.
Как подхождате към пациентки, които ги е боязън от бременността и раждането?
Разговарям с тях, изяснявам. Лекарят е индивидът, който е способен и би трябвало да изясни какви са опциите, дали има съображение за терзание. Има опасности и те би трябвало да се обяснят, с цел да може пациентката да направи своя избор. Когато са информирани по верния метод, дамите се успокояват.
Какви качества смятате за най-важни за един акушер-гинеколог в актуалната процедура?
Първо би трябвало да си обича работата, да чете доста, да е умел, да може да проучва, да е спокоен.
Как успявате да балансирате персоналния си живот с толкоз натоварената и виновна работа?
Досега при мен всичко беше за сметка на персоналния живот. Няма балансиране. Ощетявах околните си за сметка на пациентките. Взимал съм отпуска единствено по 7 дни в годината. Вдигали са ме измежду нощ за раждания. Ставаш и тръгваш, няма по какъв начин да не отидеш.
Какво може да споделите за вашето семейство? Израждал ли сте личните си деца?
Съпругата ми е здравна сестра и ме схваща. Имаме двама сина – Димитър и Александър. И двамата се родиха в ръцете ми. По-малкият приключи медицина и към този момент е общопрактикуващ доктор. Големият е управител във компания. Той ме дари с две прелестни внучки – Виктория и Симона, които са на 5 и 3 години.
Кое е най-ценното, което сте научили през годините?
Най-ценното е, че съм се научил да работя добре. Уверен съм в своите благоприятни условия.
Какво бихте желали всяка жена да знае за грижата за себе си по време на бременност?
Най-важното е да слуша лекаря, който си е избрала да й води консултацията.
Какви уроци Ви е дала медицината освен като специалност, само че и за живота като цяло?
Научи ме да виждам по-философски на нещата.
Какъв е най-важният съвет, който желаете да дадете на младите девойки, бъдещите майки и всички дами?
Ваксинирайте се против човешкия папиломавирус HPV! Тази ваксина избавя животи и би трябвало да се прави всеобщо. Ваксинацията е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем за попречване на рака на маточната шийка. Там, където задължително се прави тази ваксина – в Австралия и Нова Зеландия, към този момент няма случаи на този тип рак, до момента в който в България е цялостно с млади девойки, които имат проблеми. Дори аз предлагам тази ваксина освен за девойките, само че и за момчетата. Ваксината работи и като имуномодулатор, с цел да може да се почисти организма от този вирус, в случай че въпреки всичко сте се срещнали с него и е попаднал в организма ви. Силно предизвиквам родителите да се осведомят и да обсъдят опциите с личния лекар, тъй като тази превантивна мярка може да избави живот. Ваксината е безвредна, клинично тествана и е потвърдила успеваемостта си в забележителното понижаване на случаите на рак на маточната шийка и предраковите промени.
А какъв съвет бихте дали на себе си, в случай че се върнете първоначално на своята работа?
Продължавам да си давам един съвет: „ По-спокойно, не бързай “.
Какво си пожелавате?
Пожелавам си здраве, успокоение, повече време със фамилията и двете ми внучки.
Д-р Патишанов завършва Медицински университет в гр. Пловдив през 1988 година и има добита компетентност “Акушерство и гинекология “. От 1991 година до 2006 г. работи в МБАЛ - Пловдив. Работил е в Отделението по акушерство и гинекология на МБАЛ „ Здраве “ - Пазарджик и в АГ клиника Торакс – Пловдив. От 2014 година до 2024 година е шеф на Отделението по акушерство и гинекология към УМБАЛ " Пълмед " - Пловдив, след което работи в болница " Селена " в Пловдив. Има добити специализации за миниинвазивна хирургия в гр. Плевен, Флоренция, Италия и Будапеща, Унгария. Д-р Патишанов идва в областната болница в Пазарджик с упоритостта да съобщи своя опит на по-младите си сътрудници и да вкара миниинвазивната хирургия и в АГО отделението. Определя себе си като работохолик и споделя, че е дебитор на фамилията си. Иска да има повече време за двете прелестни внучки Виктория и Симона.
доктор Патишанов, какво Ви насочи към медицината? Имаше ли някой, който Ви въодушеви да изберете тази специалност?
Нямах желание да последвам медицина, само че когато бях възпитаник в 8 клас, се разболях и трябваше по-дълго време да контактувам с лекари. Тогава взех решение по-подробно да изуча тази компетентност и малко по малко ми стана забавна и ми хареса, по тази причина се насочих към кандидатстване в Медицинския университет в Пловдив. Приеха ме от първия път с доста положителни оценки на приемните изпити. В фамилията ми аз съм първият доктор.
Как избрахте специализацията по специалността „ Акушерство и гинекология “?
Нямах никакво желание да специализирам тази компетентност. Исках „ Спортна медицина “ или „ Ортопедия “, обаче тогава, когато аз учех, имаше систематизиране и защото нямаше свободни места за тези специалности, а имаше свободни места за „ Акушерство и гинекология “ и по този начин започнах тази специализация, която така ме сграбчи, че нямаше време да мисля за нещо друго. Хареса ми, въпреки че е тежка компетентност, само че работата носи доста задоволство. Специализирах в началото в продължение на 6 месеца в Първа градска болница в Пловдив, по-късно продължих в Окръжна болница – Пловдив, където работих 15 години.
Спомняте ли си влизането за първи път в родилна зала, с цел да присъствате на раждане?
Може би бях специализант от един месец, когато останах самичък в родилна зала, а след три месеца можех към този момент да върша и секцио. Знаете ли какво ми се случи? Преди една година момиченце, което се роди през ноември месец 1988 година, към този момент като огромна жена, избра да бъда лекарят, при който и тя ще ражда своята дъщеричка. Мария беше едно от първите бебета, които в миналото аз изродих. И се веселя, че след 36 години съм човекът, който й оказа помощ да стане и тя майка. Имам и други такива случаи.
Избрахте от началото на 2025 г. да дадете нов старт в специалността си. Какво Ви стимулира да започнете работа в АГО отделението на МБАЛ – Пазарджик?
Аз съм научил доста в Акушерството и гинекологията и знам, че има на какво да науча колегите в Пазарджик. Искам да им дам подтик и в една нова област за тях – миниинвазивната хирургия. Реших, че в този момент е моментът това, което умея, да го предам. Аз няма да стана по-млад и няма къде да занеса тези познания. Искам по-младите сътрудници също да ги обуча. Вече 20 години обучавам акушер-гинеколози в разнообразни отделения, само че в никакъв случай не съм желал да ставам учител в университета. Така да се каже, ги изучавам на терен, на работното място.
А кои са вашите учители в професията?
На първо място това е доктор Никола Дренски, който беше един от най-уважаваните акушер-гинеколози в Пловдив. Не бих пропуснал и доктор Жорж Пелев, акад. Григор Горчев, проф. Славчо Томов. Това са хората, които ме вкараха в миниинвазивната хирургия, безкръвните интервенции. Те ми демонстрираха, както се споделя, пътя. Сред моите учители нареждам и доктор Атанас Попов и д-р Иван Ненов.
Какви упования имате от новото си работно място?
Искам с работата си в МБАЛ – Пазарджик да оказа помощ да покриваме съвсем целия набор в акушерството и гинекологията.
Какви нови подходи и методи на лекуване бихте желали да въведете в практиката на МБАЛ – Пазарджик?
Ще въведем лапароскопия и оперативна хистероскопия. Искам и тук да прилагаме едни доста щадящи методи за интервенции, при които се нанася по-малка контузия на пациентките и имат по-добър резултат от лекуването, а възобновяване е доста по-бързо. Ако при една отворена интервенция престоят в отделението е пет дни, то при една лапароскопска се понижава до два дни и кръвозагубата е доста по-малка, болката е по-малка. Рискът от инфекции и други следоперативни затруднения е доста по-нисък.
Вие по какъв начин се насочихте към миниинвазивната хирургия и какво значение има тя за съвременната гинекология?
Когато работех в Окръжна болница в Пловдив, имаше лапароскоп, който беше от по-нисък клас и се използваше за диагностика. На един конгрес, в който участвах в Пловдив, се срещнах с проф. Горчев и около него се заинтересувах повече и оттова започнах специализация в Плевен, в първия такъв курс, в който се обучавахме. През 2008 г. участвахме и в Европейски конгрес във Флоренция по миниинвазивна хирургия. В Будапеща също през 2014 г. проведох специализация. Смятам, че миниинвазивната хирургия ще продължи да се усъвършенства, предлагайки още по-голяма точност и сигурност за пациентките, и последователно ще заменя обичайните подходи в гинекологията. Този оперативен метод е подобаващ при стерилитет, яйчникови кисти, възпалителни болести, миоми, може да се отстрани и цялата матка.
Какви нововъведения в региона на акушерството и гинекологията смятате, че ще трансформират доста практиката в идващите години?
Новите репродуктивни технологии доста неща ще трансформират. Преди 20 година жена със запушени тръби беше обречена да няма деца, а в този момент това към този момент не е проблем. И освен това. Вече дами, на които яйчниците са отстранени, могат да забременеят с донорски яйцеклетки и да износят дете, единствено да имат матка, а в бъдеще считам, че и това няма да е проблем, даже без матка. Мисля, че в околните 10 години ще има доста съществени достижения в тази област. Техниката се развива с бързи темпове и чакам още доста усъвършенствания в нашата компетентност. Спомням си при започване на моята специализация през 1988 година, когато още нямаше ехографи и проби за бременност, се правеха тестове с жаби. Ходил съм по река Марица да пипвам жаби, с цел да върша проби.
Спестявате ли при преглед нещо на пациентките си, в случай че виждате, че имат проблем?
Всяка жена се интересува дали всичко е наред и при бременност, и при гинекологичен обзор по различен мотив, само че не съм от хората, които икономисват нещо, в случай че виждам някакъв проблем. Човек би трябвало да бъде почтен с пациентите си. Няма по какъв начин да ги излъже и да скрие.
Какво е възприятието да помагате при появяването на нов живот? Може ли да се опише?
Това не може да се опише, преди да се случи си мислиш какъв брой е мъчно, даже се ядосваш, само че когато се роди живо и крепко бебенце и всичко е наред, забравяш другото. За мен раждането е като допинг.
Как подхождате към пациентки, които ги е боязън от бременността и раждането?
Разговарям с тях, изяснявам. Лекарят е индивидът, който е способен и би трябвало да изясни какви са опциите, дали има съображение за терзание. Има опасности и те би трябвало да се обяснят, с цел да може пациентката да направи своя избор. Когато са информирани по верния метод, дамите се успокояват.
Какви качества смятате за най-важни за един акушер-гинеколог в актуалната процедура?
Първо би трябвало да си обича работата, да чете доста, да е умел, да може да проучва, да е спокоен.
Как успявате да балансирате персоналния си живот с толкоз натоварената и виновна работа?
Досега при мен всичко беше за сметка на персоналния живот. Няма балансиране. Ощетявах околните си за сметка на пациентките. Взимал съм отпуска единствено по 7 дни в годината. Вдигали са ме измежду нощ за раждания. Ставаш и тръгваш, няма по какъв начин да не отидеш.
Какво може да споделите за вашето семейство? Израждал ли сте личните си деца?
Съпругата ми е здравна сестра и ме схваща. Имаме двама сина – Димитър и Александър. И двамата се родиха в ръцете ми. По-малкият приключи медицина и към този момент е общопрактикуващ доктор. Големият е управител във компания. Той ме дари с две прелестни внучки – Виктория и Симона, които са на 5 и 3 години.
Кое е най-ценното, което сте научили през годините?
Най-ценното е, че съм се научил да работя добре. Уверен съм в своите благоприятни условия.
Какво бихте желали всяка жена да знае за грижата за себе си по време на бременност?
Най-важното е да слуша лекаря, който си е избрала да й води консултацията.
Какви уроци Ви е дала медицината освен като специалност, само че и за живота като цяло?
Научи ме да виждам по-философски на нещата.
Какъв е най-важният съвет, който желаете да дадете на младите девойки, бъдещите майки и всички дами?
Ваксинирайте се против човешкия папиломавирус HPV! Тази ваксина избавя животи и би трябвало да се прави всеобщо. Ваксинацията е една от най-важните стъпки, които можем да предприемем за попречване на рака на маточната шийка. Там, където задължително се прави тази ваксина – в Австралия и Нова Зеландия, към този момент няма случаи на този тип рак, до момента в който в България е цялостно с млади девойки, които имат проблеми. Дори аз предлагам тази ваксина освен за девойките, само че и за момчетата. Ваксината работи и като имуномодулатор, с цел да може да се почисти организма от този вирус, в случай че въпреки всичко сте се срещнали с него и е попаднал в организма ви. Силно предизвиквам родителите да се осведомят и да обсъдят опциите с личния лекар, тъй като тази превантивна мярка може да избави живот. Ваксината е безвредна, клинично тествана и е потвърдила успеваемостта си в забележителното понижаване на случаите на рак на маточната шийка и предраковите промени.
А какъв съвет бихте дали на себе си, в случай че се върнете първоначално на своята работа?
Продължавам да си давам един съвет: „ По-спокойно, не бързай “.
Какво си пожелавате?
Пожелавам си здраве, успокоение, повече време със фамилията и двете ми внучки.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ