Д-р Силвия Паскалева, д.м.: Отслабването не може да е самодейност
Д-р Силвия Паскалева, д.м., е експерт по физикална и рехабилитационна медицина, диетология и нутригенетика. Има специфични ползи в региона на физиотерапията и рехабилитацията на болести на опорно-двигателния уред, ортопедията, травматологията и спортната медицина, а също в диагностиката и лекуването на наднормено тегло и затлъстяване при деца и възрастни, в новаторското направление в диетиката – нутригенетика – хранене съгласно нашите гени.
Д-р Паскалева е от първите български сертифицирани лекари нутригенетици от Канадския институт по диетология и нутригеномика.
Разговаряме сд-р Силвия Паскалева за правилата на намаляване при пациенти с огромно наднормено тегло.
- Д-р Паскалева, когато човек би трябвало да отслабне 20 – 30 кг, даже повече, към какъв експерт да се обърне, тъй като това е доста сложна задача?
- Такова наднормено тегло приказва за съществени съпътстващи проблеми със здравето. Отслабването би трябвало да се прави доста деликатно, под наблюдението на експерт, с цел да не се увредят други органи и системи. Понякога отслабването би трябвало да се мониторира от цялостен екип от експерти (диетолог, ендокринолог, кардиолог и др.).
Неведнъж съм виждала по какъв начин рисковото затлъстяване и метаболитният синдром са свързани със сърдечносъдови болести или с автоимунни като диабет, хашимото и други Да, свалянето на непотребните килограми е наложително, само че не непременно и не би трябвало да става внезапно и фрапантно. Защото е доста огромен рискът да се увредят сърцето, бъбреците и други органи. Такова рисково намаляване не може да е самоинициатива, а би трябвало да бъде направлявано от доктор експерт по хранене и диететика или нутриционист, с цел да се предотвратят оптимално отрицателните последствия.
- В тези случаи каква е ролята на генетичните проучвания?
- Усвояването на храната, хранителното ни държание и рискът от наднормено тегло са закодирани в нашите гени. Ние не можем да избягаме от генетичния си отпечатък. Но това не значи, че би трябвало да се примирим, че генетично сме предопределени да бъдем цялостни. Защото науката за епигенетиката – за външните фактори – хранене, сън, отмора, спорт – могат да повлияят на гените ни. Негативните гени може да бъдат „ приспани “, да не им се разреши да се изявят. Така че методът на живот, епигенетичните фактори въздействат на генетичната ни предразположеност.
Съответно, генетичните проучвания играят извънредно значима роля за ефикасното съкращаване на тежестта, за контрола на хранителното държание, за съответната смяна на навиците. В последните години интензивно се развива нутригенетиката – науката за това да се храним съгласно нашата генетична предразположеност. Приятно съм сюрпризирана, че от ден на ден младежи се обръщат към нутригенетиката, и то не поради здравословни проблеми, а с цел да се предпазят от рисковете, които носят в гените си.
- Дайте образци от вашата процедура.
- Често пациентите се оплакват от занимателен метаболизъм. Това в действителност е генетично обусловено, само че по-интересното е, че забавеният метаболизъм е по-здравословният
Патологичен е бързият метаболизъм. В по-голямата си част хората не са с генетичен риск от мощно закъснение на метаболизма. Ние го забавяме по няколко аргументи. Една от тях е огромното обездвижване на актуалния човек. С възрастта метаболизмът също леко се забавя, само че когато прибавим и обездвижването, понижената физическа интензивност, метаболизмът още повече се забавя.
Чувам от мои пациенти: „ Аз без сладко не мога “. Но от генетичния тест се вижда, че нямат рискови гени за прекомерна консумация на сладко. Просто тези хора са построили с годините парадоксални привички към всяко главно хранене да имат десерт, да ядат шоколад и захарни произведения вместо потребни мудни въглехидрати.
