Д-р Робърт Мелило: Всяко дете заслужава шанс за велик живот
Д-р Робърт Мелило е създател на книга „ Откъснати деца “ (издателство „ Кибеа “). Тя се трансформира в безспорен бестселър. Д-р Мелило е експерт по неврологични болести при деца: аутизъм, СДВ/СДВХ, дислексия, обсесивно-компулсивно разстройство и други. Той систематизира аргументите за тези промени и създава стратегия, която усъвършенства положението на децата, а в някои случаи ги лекува изцяло. Създава центрове за баланс на мозъка, които работят със забележителен триумф към този момент 10 година Програмата на доктор Мелило, както и персоналната му отдаденост, го трансформират в един от най-търсените лектори по тематиката по целия свят. Над половин милион деца към този момент са минали програмата му„ Брейн баланс “.
Книгата му може да закупите от уеб страницата на издателство „ Кибеа “.
- Д-р Мелило, какво ви предизвика да изследвате протичащото се в мозъка на децата с нарушавания в развиването?
- В началото на 90-те години започнах да проучвам мозъка. Спомням си една вечер през 1995 година Цял ден бях в кабинета си с пациенти, прибрах се у дома доста изтощен. Там беше брачната половинка ми Каролин дружно с друга жена, която беше очевидно смутена. Жена ми се обърна към мен и сподели: „ Това е Дениз. Синът ù има хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието. Опитала е всичко, само че нищо до момента не е помогнало – лечения, лекарства – нищо “. Дениз беше пристигнала при мен, тъй като се усещаше в невъзможност и търсеше опция. Изслушах историята ù. Стана ми тъжно за нея. Но в това време помолих жена си да поговорим уединено. Казах ù, че нямам време за това – работя в офис с пациенти, преподавам в университет и просто няма да съумея. А тя ме погледна и сподели: „ Тази жена изпитва мощна болежка. И нещо в мен ми споделя, че ти можеш да ù окажеш помощ. “ Доверих се на брачната половинка си и се съгласих. Бях добре осведомен с проблематиката на мозъка, само че нямах визия какво съставлява самият синдром на хиперактивност.
Два дни по-късно с Каролин бяхме извикани в учебното заведение на 5-годишния ни наследник. Учителката ни сподели, че той има синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност. Трудно задържа концентрацията си в клас и е доста заплеснат. Това беше моментът, когато нещата станаха прекомерно персонални за мен. Като родител и човек, който се занимава с неврологични болести, бях компрометиран. Почувствах се като ужасяващ татко, тъй като не бях забелязал това в личното си дете, а трябваше тази жена да ми го покаже. Приех този миг за значимо обръщение. Тогава взех решение, че ще посветя живота си на това да намеря отговор за моя наследник, за сина на Дениз и за другите деца като тях.
- Какво се случи по-късно?
- Използвах всяка свободна минута, с цел да проучвам мозъка, прекарвах часове в библиотеката, четях изследвания. След няколко години се свързах с други откриватели, които имаха концепция какво съставлява синдромът на недостиг на вниманието и хиперактивност. И до момента в който провеждахме проучванията, аз стигнах до извода, че това се предизвиква от дисбаланс сред двете мозъчни полукълба – главният проблем е, че дясното е по-малко развито, а лявото е свръхразвито.
Проучванията до оня миг посочваха, че всички деца, които страдат от това, имат „ небалансирано развити умения “ (една част от тях са неразвити, а други са свръхразвити). Например тези деца са извънредно интелигентни, само че пък доста изостават в друга сфера. Започнах да проучвам кои са областите, в които децата са доста положителни. Всички те се оказаха свързани с лявото полукълбо на мозъка. А за незадоволително развитите умения дава отговор дясното полукълбо.
- Така ли се роди концепцията да създадете програмата „ Брейн баланс “ („ Мозъчен баланс “)?
- Да, цел на програмата е превъзмогването на синдрома на функционалното отделяне (СФО) – главен проблем при множеството случаи на умствени увреждания и поведенчески разстройства. Има един главен въпрос: „ Какво в действителност се случва в мозъка на дете с аутизъм, хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието, дислексия и така нататък, и по какъв начин основава проблемите, които виждаме? “. Всеки път, когато повеждам лекция на група експерти или родители, това е първият въпрос, който им задавам. Моля ги да вдигнат ръце, в случай че считат, че могат да ми кажат какво се случва в мозъка на детето. Почти постоянно никой не подвига ръка.
Всъщност безусловно всичко, което научаваме, е с помощта на мозъка, в това число обществените умения, прочувственото приемане, невербалната връзка, цялостното държание. Поради това компликациите при учене могат да одобряват разнообразни форми. В някои случаи те включват неспособност да се запамети академична информация, намира се компликация при четене, запаметяване на обстоятелства и числа, математически проблеми и така нататък Но в други случаи те включват неспособността да се научат обществени умения, различаване на страсти, надзор на вниманието и държанието.
В програмата „ Брейн баланс “ започваме с инспекция на мощните и слабите страни на детето, съобразена с неговата възраст и обучение. Изследваме моторните функционалности – зрение, подушване, баланс, слух. Тестваме когнитивните и университетски умения (четене, писане, смятане). Създаваме една цялостна картина. Така разбрахме, че безусловно всяко дете е друго. Постепенно научихме, че несъответствието в мозъка води до дисбаланс и в останалите системи – хормоналната, имунната, защитните функционалности. Появяват се алергии, екземи и хронични заболявания.
- А по какъв начин обичайна медицина гледа на вашата доктрина?
- Когато разгласих „ Откъснати деца “, в нея имаше над 5000 научни медицински референции. Веднага беше употребена в медицински университети и психически стратегии, получи висока оценка и е препоръчвана от едни от най-големите критици. Активно си подпомагам с интернационалните проучвателен лаборатории.
За по-традиционно настроените лекари моята книга е нещо прекомерно ново и са скептични. Въпреки това аз не преставам да върша още проучвания, да обявявам публикации. Миналото лято участвах в конференция на Оксфордския университет. А сега учени от „ Харвард Медикъл Скул “ вършат проучвания на мозъка, които удостоверяват моята доктрина. Очаква се публично отчетът им да излезе идната година. Смятам, че той ще промени международния взор върху менталното здраве.
- По какво се разграничава вашето лекуване на аутизъм от обичайното?
- Повечето обичайни лекувания се пробват да подобрят несъмнено умеене, без значение дали то е академично, двигателно, сензитивно или поведенческо. Те нормално се занимават единствено с парче от общия пъзел. Никога не питат за какво това умеене е незадоволително развито и какво общо има с всички останали умения, които също липсват?
Нашият метод в действителност признава, че всички признаци на аутизъм се създават от мозъка, освен от университетски, когнитивни, поведенчески, обществени или прочувствени проблеми, само че и от всички метаболитни. Мозъкът управлява всичко – и храносмилателната, и имунната система. Той дава отговор за способността на организма да се бори с инфекциите и да почисти токсините от тялото. В този сюжет мозъкът първо предизвиква всички тези проблеми, след което те от своя страна също оказват негативно влияние върху самия мозък и по този начин се способства за сериозността на казуса. А истината е, че когато поправяме първичния проблем в мозъка, всички останали признаци изчезват.
- По какъв метод е обвързвана храносмилателната система с мозъка и какво въздействие оказва хранителният режим върху тези деца?
- Ако мозъкът не действа вярно, храносмилателната система също не работи добре – не създава нужните ензими. Така даже да се хранят със здравословна храна, да одобряват нужните витамини, тези деца не могат да ги усвоят вярно. Не могат химически да преработват протеините, да вземем за пример глутена и казеина. Това са най-трудно смилаемите протеини за всеки човек, само че в случай че при някого липсват и нужните ензими, задачата става още по-сложна. Може да се стигне до сензитивност към обособени артикули, които на процедура са потребни, само че тялото просто реагира към тях посредством „ неспокойствие “ на мозъка, което води до поведенчески промени - проблеми със съня, настъпателност, сложна централизация. Но когато подобрим работата на мозъка, се следи, че храносмилателната система също се усъвършенства.
В книгата си изучавам родителите по какъв начин да разпознават към кои храни децата им са свръхчувствителни. Описал съм 10 обособени продукта, които съставляват 90% от тези, към които се демонстрира нервност (вижте карето на предходната страница). Идеята е родителите да ги отстранен от менюто на детето за най-малко 4 или 5 седмици. А по-късно една по една да ги вкарат още веднъж в хранителния режим, с цел да могат да схванат дали този артикул въздейства позитивно, или негативно. Важно е да следят държанието му преди и след потреблението. Ако отстранят храната и държанието се усъвършенства, а след това я върнат и държанието се утежни – значи не би трябвало да бъде употребявана. И когато мозъкът стартира да работи вярно, биха могли да върнат в менюто още веднъж храната и тя към този момент няма да основава предходните проблеми. Важно е да се знае, че диетата оказва помощ, само че в случай че не се работи върху самия мозък и неговото балансиране, казусът няма да изчезне.
- Кое е най-важното за едно дете, до момента в който пораства?
- Без подозрение най-важното е придвижването – излизането на открито, играта с други деца. В Съединени американски щати това съвсем го няма. Наскоро с моята брачна половинка посетихме Барселона. За нас беше доста впечатляващо да забележим цели фамилии, които карат дружно колела или се разхождат в парковете. А вечер в заведенията за хранене децата сядаха до родителите си и разговаряха между тях. В Америка тази панорама не се вижда постоянно. Обикновено вниманието на децата е заето от техните телефони. Твърде вглъбени са в тях. Не излизат. Не спортуват. Телефоните и тв приемниците са се трансформирали в техни бавачки. Най-важното е родителите да сведат потреблението на сходни технологии до най-малко, изключително при тези под 6-годишна възраст. Съветът ми към тях е да прекарват повече време с децата си, да поддържат връзка, да излизат дружно, да се разхождат. Това развива обществените им умения. А и имам вяра, че неналичието на физическа интензивност има доста общо с тази зараза от разстройствата, за които приказваме.
Книгата му може да закупите от уеб страницата на издателство „ Кибеа “.
- Д-р Мелило, какво ви предизвика да изследвате протичащото се в мозъка на децата с нарушавания в развиването?
- В началото на 90-те години започнах да проучвам мозъка. Спомням си една вечер през 1995 година Цял ден бях в кабинета си с пациенти, прибрах се у дома доста изтощен. Там беше брачната половинка ми Каролин дружно с друга жена, която беше очевидно смутена. Жена ми се обърна към мен и сподели: „ Това е Дениз. Синът ù има хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието. Опитала е всичко, само че нищо до момента не е помогнало – лечения, лекарства – нищо “. Дениз беше пристигнала при мен, тъй като се усещаше в невъзможност и търсеше опция. Изслушах историята ù. Стана ми тъжно за нея. Но в това време помолих жена си да поговорим уединено. Казах ù, че нямам време за това – работя в офис с пациенти, преподавам в университет и просто няма да съумея. А тя ме погледна и сподели: „ Тази жена изпитва мощна болежка. И нещо в мен ми споделя, че ти можеш да ù окажеш помощ. “ Доверих се на брачната половинка си и се съгласих. Бях добре осведомен с проблематиката на мозъка, само че нямах визия какво съставлява самият синдром на хиперактивност.
Два дни по-късно с Каролин бяхме извикани в учебното заведение на 5-годишния ни наследник. Учителката ни сподели, че той има синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност. Трудно задържа концентрацията си в клас и е доста заплеснат. Това беше моментът, когато нещата станаха прекомерно персонални за мен. Като родител и човек, който се занимава с неврологични болести, бях компрометиран. Почувствах се като ужасяващ татко, тъй като не бях забелязал това в личното си дете, а трябваше тази жена да ми го покаже. Приех този миг за значимо обръщение. Тогава взех решение, че ще посветя живота си на това да намеря отговор за моя наследник, за сина на Дениз и за другите деца като тях.
- Какво се случи по-късно?
- Използвах всяка свободна минута, с цел да проучвам мозъка, прекарвах часове в библиотеката, четях изследвания. След няколко години се свързах с други откриватели, които имаха концепция какво съставлява синдромът на недостиг на вниманието и хиперактивност. И до момента в който провеждахме проучванията, аз стигнах до извода, че това се предизвиква от дисбаланс сред двете мозъчни полукълба – главният проблем е, че дясното е по-малко развито, а лявото е свръхразвито.
Проучванията до оня миг посочваха, че всички деца, които страдат от това, имат „ небалансирано развити умения “ (една част от тях са неразвити, а други са свръхразвити). Например тези деца са извънредно интелигентни, само че пък доста изостават в друга сфера. Започнах да проучвам кои са областите, в които децата са доста положителни. Всички те се оказаха свързани с лявото полукълбо на мозъка. А за незадоволително развитите умения дава отговор дясното полукълбо.
- Така ли се роди концепцията да създадете програмата „ Брейн баланс “ („ Мозъчен баланс “)?
- Да, цел на програмата е превъзмогването на синдрома на функционалното отделяне (СФО) – главен проблем при множеството случаи на умствени увреждания и поведенчески разстройства. Има един главен въпрос: „ Какво в действителност се случва в мозъка на дете с аутизъм, хиперкинетично разстройство с нарушаване на вниманието, дислексия и така нататък, и по какъв начин основава проблемите, които виждаме? “. Всеки път, когато повеждам лекция на група експерти или родители, това е първият въпрос, който им задавам. Моля ги да вдигнат ръце, в случай че считат, че могат да ми кажат какво се случва в мозъка на детето. Почти постоянно никой не подвига ръка.
Всъщност безусловно всичко, което научаваме, е с помощта на мозъка, в това число обществените умения, прочувственото приемане, невербалната връзка, цялостното държание. Поради това компликациите при учене могат да одобряват разнообразни форми. В някои случаи те включват неспособност да се запамети академична информация, намира се компликация при четене, запаметяване на обстоятелства и числа, математически проблеми и така нататък Но в други случаи те включват неспособността да се научат обществени умения, различаване на страсти, надзор на вниманието и държанието.
В програмата „ Брейн баланс “ започваме с инспекция на мощните и слабите страни на детето, съобразена с неговата възраст и обучение. Изследваме моторните функционалности – зрение, подушване, баланс, слух. Тестваме когнитивните и университетски умения (четене, писане, смятане). Създаваме една цялостна картина. Така разбрахме, че безусловно всяко дете е друго. Постепенно научихме, че несъответствието в мозъка води до дисбаланс и в останалите системи – хормоналната, имунната, защитните функционалности. Появяват се алергии, екземи и хронични заболявания.
- А по какъв начин обичайна медицина гледа на вашата доктрина?
- Когато разгласих „ Откъснати деца “, в нея имаше над 5000 научни медицински референции. Веднага беше употребена в медицински университети и психически стратегии, получи висока оценка и е препоръчвана от едни от най-големите критици. Активно си подпомагам с интернационалните проучвателен лаборатории.
За по-традиционно настроените лекари моята книга е нещо прекомерно ново и са скептични. Въпреки това аз не преставам да върша още проучвания, да обявявам публикации. Миналото лято участвах в конференция на Оксфордския университет. А сега учени от „ Харвард Медикъл Скул “ вършат проучвания на мозъка, които удостоверяват моята доктрина. Очаква се публично отчетът им да излезе идната година. Смятам, че той ще промени международния взор върху менталното здраве.
- По какво се разграничава вашето лекуване на аутизъм от обичайното?
- Повечето обичайни лекувания се пробват да подобрят несъмнено умеене, без значение дали то е академично, двигателно, сензитивно или поведенческо. Те нормално се занимават единствено с парче от общия пъзел. Никога не питат за какво това умеене е незадоволително развито и какво общо има с всички останали умения, които също липсват?
Нашият метод в действителност признава, че всички признаци на аутизъм се създават от мозъка, освен от университетски, когнитивни, поведенчески, обществени или прочувствени проблеми, само че и от всички метаболитни. Мозъкът управлява всичко – и храносмилателната, и имунната система. Той дава отговор за способността на организма да се бори с инфекциите и да почисти токсините от тялото. В този сюжет мозъкът първо предизвиква всички тези проблеми, след което те от своя страна също оказват негативно влияние върху самия мозък и по този начин се способства за сериозността на казуса. А истината е, че когато поправяме първичния проблем в мозъка, всички останали признаци изчезват.
- По какъв метод е обвързвана храносмилателната система с мозъка и какво въздействие оказва хранителният режим върху тези деца?
- Ако мозъкът не действа вярно, храносмилателната система също не работи добре – не създава нужните ензими. Така даже да се хранят със здравословна храна, да одобряват нужните витамини, тези деца не могат да ги усвоят вярно. Не могат химически да преработват протеините, да вземем за пример глутена и казеина. Това са най-трудно смилаемите протеини за всеки човек, само че в случай че при някого липсват и нужните ензими, задачата става още по-сложна. Може да се стигне до сензитивност към обособени артикули, които на процедура са потребни, само че тялото просто реагира към тях посредством „ неспокойствие “ на мозъка, което води до поведенчески промени - проблеми със съня, настъпателност, сложна централизация. Но когато подобрим работата на мозъка, се следи, че храносмилателната система също се усъвършенства.
В книгата си изучавам родителите по какъв начин да разпознават към кои храни децата им са свръхчувствителни. Описал съм 10 обособени продукта, които съставляват 90% от тези, към които се демонстрира нервност (вижте карето на предходната страница). Идеята е родителите да ги отстранен от менюто на детето за най-малко 4 или 5 седмици. А по-късно една по една да ги вкарат още веднъж в хранителния режим, с цел да могат да схванат дали този артикул въздейства позитивно, или негативно. Важно е да следят държанието му преди и след потреблението. Ако отстранят храната и държанието се усъвършенства, а след това я върнат и държанието се утежни – значи не би трябвало да бъде употребявана. И когато мозъкът стартира да работи вярно, биха могли да върнат в менюто още веднъж храната и тя към този момент няма да основава предходните проблеми. Важно е да се знае, че диетата оказва помощ, само че в случай че не се работи върху самия мозък и неговото балансиране, казусът няма да изчезне.
- Кое е най-важното за едно дете, до момента в който пораства?
- Без подозрение най-важното е придвижването – излизането на открито, играта с други деца. В Съединени американски щати това съвсем го няма. Наскоро с моята брачна половинка посетихме Барселона. За нас беше доста впечатляващо да забележим цели фамилии, които карат дружно колела или се разхождат в парковете. А вечер в заведенията за хранене децата сядаха до родителите си и разговаряха между тях. В Америка тази панорама не се вижда постоянно. Обикновено вниманието на децата е заето от техните телефони. Твърде вглъбени са в тях. Не излизат. Не спортуват. Телефоните и тв приемниците са се трансформирали в техни бавачки. Най-важното е родителите да сведат потреблението на сходни технологии до най-малко, изключително при тези под 6-годишна възраст. Съветът ми към тях е да прекарват повече време с децата си, да поддържат връзка, да излизат дружно, да се разхождат. Това развива обществените им умения. А и имам вяра, че неналичието на физическа интензивност има доста общо с тази зараза от разстройствата, за които приказваме.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ