Ловен експерт: 15 метра е критичната дистанция, при която мечката напада
Д-р Райчо Гънчев има над 45 години опит в проучването на мечките по света. Той предизвестява за сериозните опасности при среща с този див звяр в българските гори. Според него 15 метра е сериозната отдалеченост, след която животното минава към нахлуване. Това разстояние се смята за граница на самозащита в територията на хищника. Експертът акцентира, че мечката е най-големият сухоземен див звяр в страната. Човекът наложително би трябвало да й дължи почитание и нерешителност.
Тя е висшият сухоземен див звяр, с който ние имаме прикосновение в България, и му изискуем почитание
Д-р Гънчев е защитил първата дисертация у нас за кафявата мечка в Стара планина. Статистиката демонстрира, че в 40% от случаите мечките заобикалят хората. Те имат извънредно развити сетива и усещат наличието ни отдалеко. В 37% от срещите двете страни се виждат взаимно. Тогава животното може да се изправи на задни крайници за по-добро обоняние. Около 12% от срещите обаче приключват с нахлуване.
Причините за експанзия са строго закрепени и не включват предпочитание за храна. Хищникът атакува при отбрана на дребните, на плячката си или при нарушаване на персоналното пространство. Експертът е безапелационен:
най-опасното нещо е майка с дребни мечета
. Майките пазят рожбите си с изключителна гняв през първите две години. През април мечетата тежат колкото котарак и са изцяло безпомощни. Инстинктът на майката да ги пази е най-силен точно в този интервал.
Вторият сериозен фактор е отбраната на храната. Ако мечката е умъртвила животно, тя ще го брани от всеки нахалник. Хората постоянно вършат грешката да гонят хищника от кошери или обори. В такива моменти инстинктът за самозащита е водещ. Използването на пиратки или крясъци може в допълнение да раздразни разчувстваното животно. Гънчев поучава хората да се прибират у дома и да алармират управляващите, вместо да рискуват пряк конфликт.
Д-р Гънчев показва съществени подозрения по отношение на формалните данни за броя на мечките. Неправителствени организации секторите настояват, че в България живеят сред 320 и 500 екземпляра. Практиците от горските служби обаче регистрират над 1200 животни. Този конфликт на данни основава напрежение в ръководството на типа. По следите на кафявите мечки специалистите търсят баланс в природата.
Законодателната смяна от 2007 година е избрана като крайъгълен камък на проблемите. Тогава мечката е извадена от Закона за лова и е сложена под цялостна отбрана. Дитер Шрам от Световната организация за оценка на дивеча признава грешката на западния модел.
Нашето западно законодателство не беше квалифицирано, когато приемахме източния блок и това, че страните в него имат към 20 хиляди мечки, а ние нямахме и 200.
Според доктор Гънчев ръководството от жълтите павета не е дейно. Мечките няма да убиват, в случай че средствата се употребяват за действителни действия на терен. В момента той създава различна методика за броене посредством видеофайлове. Вече е паспортизирал над 150 мечки в региона сред Узана и Калофер. Неговите данни демонстрират доста по-висока компактност на популацията от публично оповестената.
Новата технология включва лицево различаване на всяко животно посредством профилиран програмен продукт. Този новаторски метод разрешава тъкмо идентифициране на индивидите по външни белези. Подобен пробив в Аляска към този момент употребява изкуствен интелект за същите цели. Системата оказва помощ за установяване на възрастовата конструкция и прираста на популацията.
Изследователските находки сочат, че институциите към този момент ползват нов протокол за реакция. При нахлуване на див звяр в обитаемо място се задейства съгласуваност сред Министерство на вътрешните работи и горските служби. Експертите от WWF България припомнят, че мечките нормално заобикалят спор без провокация. Туристите би трябвало да се движат в групи и да подвигат звук. Важно е да не се оставя храна навън към хижи и къмпинги.
Най-важното предписание при среща е да не се бяга и да не се хвърлят камъни. Човек би трябвало да се отдръпва постепенно, без да реализира пряк зрителен контакт. прекрачването в тяхната територия значи самозащита за хищника. Д-р Гънчев поучава да не се вършат опити за снимане на дребни мечета. Дори да наподобяват безобидни, майката постоянно е наоколо и ще нападна.
Темата остава настояща заради зачестилите случаи на Витоша и в Родопите. Мечките в България са над 1200 броя съгласно наблюденията на експертите на терен. Балансът сред опазването на типа и сигурността на хората изисква нови подходи. Професионалният мониторинг и действителната таксация са основни за попречване на бъдещи произшествия в планините.
