Д-р Радостин Рашев е един от младите специалисти в Първо

Д-р Радостин Рашев е един от младите експерти в Първо вътрешно поделение на МБАЛ – Пазарджик към този момент с добита компетентност по ендокринология и заболявания на обмяната. Завършва МУ – Пловдив през 2020 година Тогава постъпва на работа в отделението. Споделя, че и за самия него оправянето със напрежението е предизвикателство, което се пробва да пребори от време на време с забавни пътувания.

Д-р Рашев, какво Ви стимулира да изберете лекарската специалност?

Решението да последвам медицина пристигна на един по-късен стадий в живота ми. Винаги съм имал интерес към филантропичните науки, в частност към биологията, и следването в МУ – Пловдив беше просто като едно естествено продължение. И тук би трябвало да изкажа признателност на преподавателката ми по химия, която ме приготви за кандидат-студентския изпит, защото точно тя наклони везните в интерес на медицината пред фармацията.

Има ли учител или доктор, който ви е вдъхновявал през вашето образование и кариера?

Има най-малко няколко, само че най-яркият подобен е преподавателят ми по вътрешни заболявания доктор Александър Маринков, който способства значително за полагане на основите в клиничните ми познания по дисциплината и постоянно подхождаше с внимание към пациенти и студенти.

Защо решихте да специализирате „ Ендокринология и заболявания на обмяната “?

Осъзнах, че искам да се занимавам с това направление в медицината в 6-ти курс, точно в течение на стажа ми по „ Вътрешни заболявания “, който се организира в клиниката по Ендокринология и заболявания на обмяната в УМБАЛ,,Св. Георги “ – Пловдив. Именно тогава се зароди искрата към специалността.

С какви провокации се сблъскахте като специализант?

Със сигурност постигането на баланс беше предизвикателство за мен: баланс сред работа, персонален живот и осъществяване на специализацията. Определено имаше доста компликации, ограничения и много постоянно времето не доближаваше, с цел да изпълниш всичко, което желаеш. Особено място в нашето образование зае и коронавирус пандемията. Но все пак, човек има ли предпочитание, съумява да откри и метод, с цел да реализира задачите си.

Какви са най-големите уроци, които сте научили до момента като доктор?

От скромния професионален опит, който имам като доктор, разбрах, че не може да знаем всичко и постоянно има какво да научи един доктор – от сътрудници, учебници, публикации или даже от самите пациенти. И постоянно би трябвало да знаем до каква степен се простират опциите ни. И не на последно място – би трябвало да бъдем съпричастни към пациентите, защото това стои в основата, с цел да бъдеш добър доктор.

Смятате ли, че специализациите на младите лекари са прекомерно дълги?

По-скоро не. За усвояването на избрани познания и умения е належащо време. И даже след четирите години специализация, имаме още доста какво да научим, преговаряме и надграждаме, с цел да може след години да бъдем експерти в цялостния смисъл на думата.

В кои области на ендокринологията имате максимален интерес и за какво?

От изключително огромен интерес за мен е диабетологията и по този начин нашумелият в международен мащаб проблем със затлъстяването на популацията, като много постоянно двете положения вървят ръка за ръка. Диабетологията, и по-конкретно – лекуването на захарния диабет, са извънредно разрастваща се сфера в ендокринологията, като към днешна дата разполагаме с много лекарства за избор и правенето на едно по-индивидуализирано лекуване на нашите пациенти.

Кои са най-честите предупредителни знаци, които подценяват пациентите с ендокринни нарушавания?

Всяко ендокринно заболяване се съпровожда с присъщи признаци и точно заради тази причина е значима информираността на болните за положението им, лекуването, вероятните затруднения и прояви на болестта, с което живеят. Навреме взетите ограничения при появяването на предупредителните знаци доста пъти съкратяват продължителността на болничните хоспитализации и понижават риска от затруднения на положението. А към хората, недиагностицирани с ендокринно заболяване, мога да насочва парещ зов – не пропускайте профилактичните си годишни прегледи и не оставяйте дадени недоволства, повтаряйки си:,,Ще ми мине, нищо ми няма ”. Дори едно рутинно проучване може да промени и удължи живота ви!

Може ли стрес да предизвика болести?

Естествено! В доста случаи пациентите ни са споделяли за появяването на признаци или диагностициране на обещано заболяване въз основата на мощно стресово положение или прочувствена контузия, което в действителност се е явило като спусък за,,отключване ” на патологично положение.

А Вие по какъв начин се справяте със напрежението?

Неминуемо има моменти, в които това е предизвикателство. Обикновено превозване на време с околните за мен хора е едно от нещата, които ме карат да се усещам по-добре и да избягам от работното всекидневие и рутина. Но въпреки всичко и пътешестване до разнообразни дестинации не ми се отразява зле в множеството случаи.

Диабетът ли е най-честото и социалнозначимо ендокринно заболяване и какви са най-честите затруднения при нелекуването му?

В международен мащаб захарният диабет, както и затлъстяването, са от изключителна обществена значителност, защото утежняват качеството на живот, изключително с поява на затруднения на болесттите, и са причина за развиване на други такива, като артериална хипертония, дислипидемия. Вследствие на това покачването на сърдечно-съдовият риск и на по-късен стадий се явяват сигнификантни рискови фактори за пораждане на миокарден инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт.

Участвате ли в научни проучвания и кои са главните Ви ползи?

Имам удоволствието да вземам участие в клинични изследвания, които се припокриват и със сферата на интерес, която имам. Основната линия е обвързвана с лечението на захарния диабет вид 2, като включително – следене и възстановяване на гликемичния надзор на пациентите, редукция на килограми и позитивно повлияване на метаболитния надзор, който имат.

Каква е ролята на клиничните изследвания за развиването на нови лечения в ендокринологията?

Бих я определил с една единствена дума: незаменима! Благодарение на клиничните изследвания, се потвърждава позитивното деяние на новите молекули лекарствени препарати. И след прекосяване през разнообразни стадии на изследванията и доказване на изгодата от съответния медикамент, едвам тогава може да бъде утвърден и въведен в аптечната мрежа. Именно тук ще благодаря на всички пациенти, които са съдействали за постигането на триумфа!

До каква степен методът на живот въздейства върху здравето на ендокринната система?

В днешно време, колкото и да се е покачило качеството на живот, като че ли не обръщаме задоволително внимание на самите себе си, навиците си и храненето. Хроничният стрес и в действителност, по-същественото – дистресът, който настава, са извънредно пагубни за здравето ни. Застоялият метод на живот и по този начин вкусното, само че и толкоз нездравословно пържено, което всички обичаме, редуцираният банкет на зеленчуци и плодове и водещото до това затлъстяване. И не на последно място, класиката – тютюнопушене и алкохол, са измежду главните проблеми на днешното общество и когато влезем в омагьосания кръг, от време на време е съвсем невероятно да го прекъснем.

Какви профилактични проучвания препоръчвате за ранно разкриване на ендокринни нарушавания?

Като скрининг бих предложил премерване на кръвната захар заран на гладно, инцидентна такава и проучване на TSH. При нарушаване в глюкозния толеранс, естествено, е подходящо да се извърши и ОГТТ (Орален глюкозотолерантен тест). При определяне на обещано нарушаване се реализира консултация с ендокринолог и при преценка се извършат по-обстойни проучвания в съответната тенденция, за диагностично уточняване и пускане на лекуване.

Как ендокринологията може да помогне в битката с световни проблеми като затлъстяването?

В огромна част от случаите на хора със затлъстяване лежи и подлежащо ендокринно нарушаване, което е належащо да се откри и лекува. В множеството случаи имаме инсулинова устойчивост или субклиничен хипотиреоидизъм да вземем за пример, което постанова взимане на лечебни ограничения и смяна в метода на живот. Нашата цел е освен редукцията на килограми, само че и възстановяване на метаболитните индикатори, съкращаване на здравния риск, смяна в качеството на живот и самочувствието на пациентите.

Ако можехте да измененията нещо в здравната система, какво би било то?

Да бъде изменена системата по този начин, че най-важното да бъде самият пациент, а не клиничната пътека, условията, които би трябвало да са покрити и дали си извършил всичките, които са сложени. Да бъдеш доктор в цялостния смисъл на думата, в случай че мога по този начин да се изразя.

Как успявате да балансирате професионалния живот с персоналния?

С течение на времето се научих да го върша по-добре, с по-добра организация. Беше извънредно предизвикателство, само че в края на краищата, постоянно става въпрос най-много за мотивация.

Какъв е доктор Рашев без лекарската престилка?

Със сигурност по-малко сериозен, в сравнение с работа, по-замечтан и заплеснат.

Какво Ви въодушевява и стимулира?

Прави ме благополучен моментът, когато видя благодарността в очите на даден пациент и обстоятелството, че е оценил отделеното предпочитание и време, с цел да оказа помощ, с каквото съм могъл. Колкото до живота, когато смъква бялата престилка – приятелите и фамилията ми са хората, които ме стимулират и поддържат, за което постоянно ще съм им признателен. Някои от най-близките ми другари в живота открих измежду сътрудниците си.