Защо здравната каса трябва да плаща генетичните изследвания на туморите
Д-р Радослав Мангалджиев: Класическата хистопатология не може да откри какъв е типът на тумора, нужни са спомагателни маркери Д-р Радослав Мангалджиев Фотограф: Цветелина Белутова Д-р Радослав Мангалджиев: Класическата хистопатология не може да откри какъв е типът на тумора, нужни са спомагателни маркери Д-р Радослав Мангалджиев Фотограф: Цветелина Белутова Профил: Д-р Радослав Мангалджиев е шеф на Отделението по здравна онкология към Специализираната болница за онкологични болести (СБАЛОЗ) " Проф. доктор М. Мушмов " в София и помощник към Катедра по ядрена медицина, лъчелечение и здравна онкология към Медицински университет - София. Член е на Българско онкологично научно сдружение (БОНД), Европейската асоциация по химиотeрапия (ESMO), Българската асоциация по химиотерапия. Председател на Сдружение на медицинските онколози. Д-р Мангалджиев е приключил Медицинската академия в София през 1996 година Има компетентност по здравна онкология и компетентност по кожни и венерически заболявания. Какви са най-модерните трендове в лекуването на онкологични болести?
- В България и света персонализираната медицина навлиза стремително в действителната клинична процедура. Всеки медицински онколог се пробва, в случай че е допустимо, да индивидуализира лекуването на своите пациенти, а класическите лечения като химиотерапия намират все по-малко независимо място в лекуването на онкологичните болести. Отделно от това съвсем липсват разработки на нови класове типичен химиотерапевтици. Всички открития са ориентирани в посока персонализирани лечения - приказваме за имунни, таргетни и генни лечения. В основата на съответното лекуване е актуалната диагностика, изключвайки скрининг и профилактика, които дават опция за ранна диагностика. Говорейки за диагностика, става въпрос освен за образна и параклинична, само че и за морфологичната диагностика, без която в онкологията не можем да вземем съответно лечебно решение. По отношение на морфологичната диагностика проблемите са най-големи, тъй като де факто без такава ние не можем да кажем на пациента дали има рак и не можем да стартираме характерно лекуване. В момента тя се показва с класическо хистологично-патологично проучване, което е златният стандарт. Само че в актуалната онкология класическата хистопатологична диагноза в множеството случаи не е задоволителна. Налагат се и спомагателни обработки, които патолозите би трябвало да създадат благодарение на имунохистохимични проучвания, в това число търсене на предиктивни и прогностични генетични маркери. И от тук стартират проблемите. Ако класическата хистопатологична диагноза влиза в границите на клиничните пътеки по хирургия, т.е. тя се заплаща от цената на клиничната пътека, имунохистохимичните проучвания се заплащат 99% от пациента. Това е първият проблем. Единствените имунохистологични проучвания, които влизат в цената на клинична пътека и са безвъзмездни за пациентите, са тези при рак на гърдата, и то не всички. Така че ние имаме базова хистология, която се заплаща през цената на клиничната пътека, и съвсем 100% възнаграждение на спомагателната имунохистохимия, която е нужна, от самия пациент.
Какво съставляват тези проучвания и за какво са нужни?
- Защото постоянно класическата хистопатология не може да откри какъв е типът на тумора. Необходими са спомагателни маркери, които могат да ни насочат какъв вид е самият израстък, дали се касае за аденокарцином, дали се касае за плоскоклетъчен карцином или различен тип израстък. Има доста нискодиференцирани тумори, които не могат да бъдат диференцирани без имунохистохимия, т.е. употребява се да подкрепя класическата хистопатология. От друга страна, посредством нея откриваме огромен брой прогностични и предиктивни маркери, които да дефинират някои биологични характерности на тумора и по-късно да могат да бъдат употребявани в лекуването. Имунохистохимията може да ни помогне в лечението за установяване на положителни или отрицателни предиктивни маркери за отговор на съответното лекуване.
Реклама
Когато към този момент имаме сложена хистопатологична диагноза и вярно стадиране на болестта, ние започваме да построяваме лечебната тактика. На този стадий идва мястото за уточняване на липса или наличности на биологични маркери, които се откриват с имунохистохимични способи, отчасти или цялостно геномно секвениране, които дават опцията за персонализиране на лекуването на онкологичните пациенти.
Когато стигнем до лечението, ние към този момент имаме разполагаем реимбурсирани от здравната каса разнообразни лечебни варианти. Имаме разполагаем съвременни таргетни, имунотерапевтични лекарства, комбинирани лекарства. Но, за жалост, диагностиката на нужните биомаркери е оставена в ръцете на пациентите или в другия случай на фармацевтичните компании, притежатели на разрешението за приложимост на съответното лекарство. Държавата в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или който и да било различен орган не е направила нищо по въпроса за финансирането на тези маркери. В момента се разчита само на положителната воля на фармацевтичните компании и на финансовите благоприятни условия на самия пациент да заплати съответното проучване.
За заплащането на какви суми става въпрос при другите проучвания?
- При сегашните цени, които са на свободния пазар, минималната сума стартира от 150 - 200 лева и доближава до 5000 лева при цялостното геномно секвениране. Както споделих, част от тези маркери се заплащат от фармацевтичните компании, само че сега, в който отпадне патентът на лекарството, това се прекратява и остава единствената опция пациентът да заплаща напълно цената. Така се получи при диагнози рак на стомаха, рак на гърдата, рак на бял дроб и други А тези проучвания са нужни в ежедневната процедура за верния старт на лекуване при множеството онкологични диагнози.
В момента ние като лекари сме сложени пред следната алтернатива. Ако желаеме да проведем съответна персонализирана и съвременна терапия на нашите пациенти, която се реимбурсира от здравната каса, имаме два избора - или да търсим налична стратегия, спонсорирана от съответната фармацевтична компания, която да ни даде опция да тестваме гратис пациента, или - в случай че няма такава стратегия - пациентът да отиде да заплати диагностиката самичък, в случай че има финансовата опция. Каква е алтернативата? Пациентът да не получи нужния тест, което автоматизирано значи да бъде лишен от опция за персонализирано лекуване
Реклама Тоест да получи лекуване, което да не му работи, жестоко казано?
- Да кажем. Ние не можем да стартираме таргетна или имунотерапия без проучване на съответния биомаркер, тъй като здравната каса няма да заплати за такова лекуване, а въпреки това, не е несъмнено, че лечението ще работи. Ако не открием разполагаем предиктивен маркер за отговор към съответното лекуване, тогава той получава единствено класическото лекуване, което е със съответните вероятни плюсове и минуси. Само за образец - до ерата на персонализираната медицина преживяемостта на болните с рак на белия дроб беше приблизително 13 месеца. След навлизането на таргетните и имунологичните лечения ние доближаваме 5-годишна преживяемост единствено с първа линия лекуване. Повтарям, приказваме за пет години против 13 месеца, и то единствено с първия вероятен тип лекуване.
Колко биха коствали тези проучвания, в случай че се вършат всеобщо и се заплащат от здравната каса?
- В нашата страна постоянно конят е зад каруцата. Ние имаме реимбурсация от здравната каса на съответния новаторски медикамент, само че нямаме реимбурсация на тестуващия способ, с който да определим дали пациентът е подобаващ за това лекуване. Грубо казано, по сметки, правени от фирмите, които заплащат тези биомаркери, сумата се движи годишно сред 5 и 8 млн. лв. против 700 - 800 млн. лева, които здравната каса заплаща за онкотерапии.
Когато приказваме за активност по тестване и по използване на лекарствената терапия в здравната онкология като цяло, постоянно всички виждат огромния разход за медикаменти. Когато се каже " онкология ", всеки споделя " а, те харчат доста ". Да, истина е, че цената на нашето лекарствено лекуване е доста огромна, само че не знам дали сте си задавали въпроса какъв брой " харчим " ние от общия бюджет на касата за активност, не за медикаменти. Извън лекарствената терапия ние, медицинските онколози, костваме на касата едвам към 2.5% от общия й бюджет от 2.8 милиарда лева за болнична помощ.
Отправяли ли сте до момента претенции за възнаграждение на биомаркерите и какъв отговор получихте?
Отправяли сме голям брой оферти с разновидности за решение на този въпрос през амбулаторни процедури за имунохистохимия, през амбулаторни процедури за биомаркерно тестване и така нататък Получаваме обаче непонятен отпор от всички страни. Нито здравната каса желае да направи нещо по въпроса, а за жалост и Българският лекарски съюз до момента не ни е подкрепил.
- В България и света персонализираната медицина навлиза стремително в действителната клинична процедура. Всеки медицински онколог се пробва, в случай че е допустимо, да индивидуализира лекуването на своите пациенти, а класическите лечения като химиотерапия намират все по-малко независимо място в лекуването на онкологичните болести. Отделно от това съвсем липсват разработки на нови класове типичен химиотерапевтици. Всички открития са ориентирани в посока персонализирани лечения - приказваме за имунни, таргетни и генни лечения. В основата на съответното лекуване е актуалната диагностика, изключвайки скрининг и профилактика, които дават опция за ранна диагностика. Говорейки за диагностика, става въпрос освен за образна и параклинична, само че и за морфологичната диагностика, без която в онкологията не можем да вземем съответно лечебно решение. По отношение на морфологичната диагностика проблемите са най-големи, тъй като де факто без такава ние не можем да кажем на пациента дали има рак и не можем да стартираме характерно лекуване. В момента тя се показва с класическо хистологично-патологично проучване, което е златният стандарт. Само че в актуалната онкология класическата хистопатологична диагноза в множеството случаи не е задоволителна. Налагат се и спомагателни обработки, които патолозите би трябвало да създадат благодарение на имунохистохимични проучвания, в това число търсене на предиктивни и прогностични генетични маркери. И от тук стартират проблемите. Ако класическата хистопатологична диагноза влиза в границите на клиничните пътеки по хирургия, т.е. тя се заплаща от цената на клиничната пътека, имунохистохимичните проучвания се заплащат 99% от пациента. Това е първият проблем. Единствените имунохистологични проучвания, които влизат в цената на клинична пътека и са безвъзмездни за пациентите, са тези при рак на гърдата, и то не всички. Така че ние имаме базова хистология, която се заплаща през цената на клиничната пътека, и съвсем 100% възнаграждение на спомагателната имунохистохимия, която е нужна, от самия пациент.
Какво съставляват тези проучвания и за какво са нужни?
- Защото постоянно класическата хистопатология не може да откри какъв е типът на тумора. Необходими са спомагателни маркери, които могат да ни насочат какъв вид е самият израстък, дали се касае за аденокарцином, дали се касае за плоскоклетъчен карцином или различен тип израстък. Има доста нискодиференцирани тумори, които не могат да бъдат диференцирани без имунохистохимия, т.е. употребява се да подкрепя класическата хистопатология. От друга страна, посредством нея откриваме огромен брой прогностични и предиктивни маркери, които да дефинират някои биологични характерности на тумора и по-късно да могат да бъдат употребявани в лекуването. Имунохистохимията може да ни помогне в лечението за установяване на положителни или отрицателни предиктивни маркери за отговор на съответното лекуване.
Реклама
Когато към този момент имаме сложена хистопатологична диагноза и вярно стадиране на болестта, ние започваме да построяваме лечебната тактика. На този стадий идва мястото за уточняване на липса или наличности на биологични маркери, които се откриват с имунохистохимични способи, отчасти или цялостно геномно секвениране, които дават опцията за персонализиране на лекуването на онкологичните пациенти.
Когато стигнем до лечението, ние към този момент имаме разполагаем реимбурсирани от здравната каса разнообразни лечебни варианти. Имаме разполагаем съвременни таргетни, имунотерапевтични лекарства, комбинирани лекарства. Но, за жалост, диагностиката на нужните биомаркери е оставена в ръцете на пациентите или в другия случай на фармацевтичните компании, притежатели на разрешението за приложимост на съответното лекарство. Държавата в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) или който и да било различен орган не е направила нищо по въпроса за финансирането на тези маркери. В момента се разчита само на положителната воля на фармацевтичните компании и на финансовите благоприятни условия на самия пациент да заплати съответното проучване.
За заплащането на какви суми става въпрос при другите проучвания?
- При сегашните цени, които са на свободния пазар, минималната сума стартира от 150 - 200 лева и доближава до 5000 лева при цялостното геномно секвениране. Както споделих, част от тези маркери се заплащат от фармацевтичните компании, само че сега, в който отпадне патентът на лекарството, това се прекратява и остава единствената опция пациентът да заплаща напълно цената. Така се получи при диагнози рак на стомаха, рак на гърдата, рак на бял дроб и други А тези проучвания са нужни в ежедневната процедура за верния старт на лекуване при множеството онкологични диагнози.
В момента ние като лекари сме сложени пред следната алтернатива. Ако желаеме да проведем съответна персонализирана и съвременна терапия на нашите пациенти, която се реимбурсира от здравната каса, имаме два избора - или да търсим налична стратегия, спонсорирана от съответната фармацевтична компания, която да ни даде опция да тестваме гратис пациента, или - в случай че няма такава стратегия - пациентът да отиде да заплати диагностиката самичък, в случай че има финансовата опция. Каква е алтернативата? Пациентът да не получи нужния тест, което автоматизирано значи да бъде лишен от опция за персонализирано лекуване
Реклама Тоест да получи лекуване, което да не му работи, жестоко казано?
- Да кажем. Ние не можем да стартираме таргетна или имунотерапия без проучване на съответния биомаркер, тъй като здравната каса няма да заплати за такова лекуване, а въпреки това, не е несъмнено, че лечението ще работи. Ако не открием разполагаем предиктивен маркер за отговор към съответното лекуване, тогава той получава единствено класическото лекуване, което е със съответните вероятни плюсове и минуси. Само за образец - до ерата на персонализираната медицина преживяемостта на болните с рак на белия дроб беше приблизително 13 месеца. След навлизането на таргетните и имунологичните лечения ние доближаваме 5-годишна преживяемост единствено с първа линия лекуване. Повтарям, приказваме за пет години против 13 месеца, и то единствено с първия вероятен тип лекуване.
Колко биха коствали тези проучвания, в случай че се вършат всеобщо и се заплащат от здравната каса?
- В нашата страна постоянно конят е зад каруцата. Ние имаме реимбурсация от здравната каса на съответния новаторски медикамент, само че нямаме реимбурсация на тестуващия способ, с който да определим дали пациентът е подобаващ за това лекуване. Грубо казано, по сметки, правени от фирмите, които заплащат тези биомаркери, сумата се движи годишно сред 5 и 8 млн. лв. против 700 - 800 млн. лева, които здравната каса заплаща за онкотерапии.
Когато приказваме за активност по тестване и по използване на лекарствената терапия в здравната онкология като цяло, постоянно всички виждат огромния разход за медикаменти. Когато се каже " онкология ", всеки споделя " а, те харчат доста ". Да, истина е, че цената на нашето лекарствено лекуване е доста огромна, само че не знам дали сте си задавали въпроса какъв брой " харчим " ние от общия бюджет на касата за активност, не за медикаменти. Извън лекарствената терапия ние, медицинските онколози, костваме на касата едвам към 2.5% от общия й бюджет от 2.8 милиарда лева за болнична помощ.
Отправяли ли сте до момента претенции за възнаграждение на биомаркерите и какъв отговор получихте?
Отправяли сме голям брой оферти с разновидности за решение на този въпрос през амбулаторни процедури за имунохистохимия, през амбулаторни процедури за биомаркерно тестване и така нататък Получаваме обаче непонятен отпор от всички страни. Нито здравната каса желае да направи нещо по въпроса, а за жалост и Българският лекарски съюз до момента не ни е подкрепил.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ