Д-р Петя Георгиева е икономист във фондация Институт за пазарна

Д-р Петя Георгиева е икономист във фондация „ Институт за пазарна стопанска система “ от 2018 година Има ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика.

Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народно събрание и държавен специалист в дирекция „ Бюджет “ на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година
Изненада ли Ви това, че финансовото министерство предлага бюджет с 3% недостиг?
Не е никаква изненада на фона на изказването на Асен Василев, че високият недостиг, който служебното държавно управление беше предложило е много несъответствуващ и приказва зле за България като страна. Той съобщи, че е допустимо дефицитът да е по-нисък. Това беше политическо обръщение и в този момент, към този момент като министър, той прави всичко допустимо да го осъществя и в чисто документална форма.

По наше мнение е изцяло допустимо да има подобен бюджет. От Института за пазарна стопанска система представихме различен бюджет преди няколко месеца, в който ние предложихме огромна част от това, което министърът в този момент предлага. Разбира се, на малко по-общо равнище, само че резултатът е, че в действителност може да бъде реализиран подобен недостиг. От тук нататък зависи по какъв начин ще се ръководи бюджетът до края на годината.
Но огромна изненада с недостига няма. Това, което министър Василев предлага, като ограничения и оферти, по отношение на какво да бъде променено в приходната и разходната част е тъкмо това, което ние чакахме да забележим.
Ще докара ли този размер на разноските в бюджета до ограничения за българския жител, както предвещаваше служебното държавно управление?
Личното ми мнение, е че размерът на разноските в бюджета няма да докара до основни разлики, защото в разходната част, тази, която визира приходите на пенсионерите, на държавни чиновници, на служители, за която е планувано нарастване, се резервира. Увеличението на възнагражденията в образованието също се резервира. Като цяло бюджетът зависи доста от приходната страна. Там министърът залага един много сериозен растеж. Ще забележим какво ще се случи, тъй като това зависи от развиването на стопанската система и дали няма да има някакви неприятни макроикономически придвижвания.

По отношение на разноските, по-притеснително е намаляването на финансовите разноски. Но там има огромни буфери. Много зависи по какъв начин ще тръгне осъществяването на Плана за възобновяване и резистентност. Има ограничения, които би трябвало да се финансират, само че за тях ние ще получим пари от Европейски Съюз, тъй че действително видяно, на начислена основа, те са неутрални по отношение на салдото, затова това няма да е проблем. Остават националните планове, които ще се финансират с национални средства. Става въпрос за финансови, огромни планове. Най-вероятно там министърът също е заложил някакви буфери, само че към момента не сме виждали плановете. Моите упования са, че нещата може да се случат в действителност.
Защо служебното държавно управление и представители на Българска социалистическа партия предвещаваха бюджетен апокалипсис? За непросветеност ли става дума или за политическа предумишленост?
Имам усещане, че доста постоянно бюджетът се употребява и като политически документ, освен като стопански. В съответната обстановка – с цел да се подтиква някакво деяние. В съответния случай това беше служебно държавно управление, което искаше да подбутне политиците да създадат постоянно държавно управление и това беше един от инструментите – посредством този огромен бюджетен недостиг и бюджет, който планува да бъдат включени всички ограничения. Подобен метод е употребен и различен път, не е нещо ново, само че в случай че беше непокътнат недостиг от 6,4% нещата за България нямаше да се развият доста удобно политически и в бъдеще, най-много с оглед участието ни в еврозоната, където има условие бюджетният недостиг да е невисок.
Ще претърпи ли някакви промени оферти бюджет, когато мине през Народното събрание и в случай че да – какви?
Очаквам да има промени, макар че в случай че болшинството в Народно събрание се резервира, то би трябвало да гласоподава бюджета, по този начин както го е внесъл министърът на финансите. По-голям проблем би било, в случай че няма задоволително на брой депутати, които да го поддържат и стартират да търгуват по сред си с разнообразни ограничения, както се случи преди няколко месеца. Тогава чакахме доста по-големи промени сред първо и второ четене, оферти за доста ограничения и политики и така нататък В подобен случай е допустимо бюджетът да бъде изменен доста. Но в този момент, по-скоро няма да има подобен сюжет. Ще бъде гласувано това, което министър Василев предложи. Ще бъде непокътнат 3% недостиг. Може да има някакви дребни промени, само че те ще бъдат неутрални към салдото. Надявам се по този начин да се случат нещата. Нека не забравяме, че половината година изтече, тъй че каквото и да се случва сериозните промени ще дойдат на процедура след лятото.
Прав ли е Асен Василев, когато твърди, в бюджета на страната ни има задоволително пари, просто не би трябвало да се краде?
Личното ми мнение е да, има задоволително пари. Това което се случва не е тъкмо директна кражба в множеството случаи. Става въпрос за нередности, неприятно ръководство, корупция и проблеми свързани с публични поръчки. Но като цяло, има доста съществени благоприятни условия за развиване, в случай че тези практики се лимитират. Това зависи и от правосъдната система и по какъв начин тя действа, до каква степен обществото толерира корупцията, натискът и спорът на ползи също имат значение. Всички тези неща имат действително финансови измерения и когато се решат в действителност ще се отворят доста благоприятни условия.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!