Д-р Петър Колев е специалист по УНГ-болести в София с

Д-р Петър Колев е експерт по УНГ-болести в София с над 25 години опит и със субклинични ползи в региона на отоневрологията. В интервала от 1990 година до 1995 година доктор Колев работи като шеф на ОМП “4-ти километър ”, София. От 1995 година до 2007 година е лекар-ординатор в УНГ-отделението на Военномедицинска академия (ВМА)-София, а от 2007 година до 2012 година е шеф на същото поделение. От 2012 година до 2016 година практикува във Военна болница в Кувейт. Към момента е част от екипа експерти на частна болница в София.

Участвал е в многочислени национални конгреси и семинари по специалността.

– Д-р Колев, за какво радиочестотната хирургия се постанова от ден на ден като желан способ на лекуване при затруднено носно дишане, сънна апнея и хъркане?

– Тази хирургия се наложи в този момент, тъй като първо няма ги затрудненията, които се получават при другите способи, не се засягат биологичните, физиологичните и анатомичните структури на носа.

И второ, това е лабораторен вид хирургия – лекуването продължава към 20 минути и по-късно пациентът се връща към нормалния си темп на живот. Тоест, тук не се постанова хоспитализация, което е огромен плюс.

Наложи се и се употребява доста постоянно, тъй като при хъркането, първо би трябвало да се възвърне естественото носно дишане. Лечението стартира с обработването на избрана конструкция в носа, наречени раковини (на медицински език – конхи). Това са пещеристи тела, които се надуват и свиват.

И до ден-днешен, апропо, в България, а и в доста страни, за жалост, се употребява остарялата хирургия: с рязане на тези раковини или се обработват с електрокаутер.

Проблемът при електрокаутера е, че той работи с ток, с температури над 200 градуса. И, в действителност, това води до изгаряния и сраствания след това. За съпоставяне, правилото на радиочестотната хирургия е потреблението на високочестотна радиовълна, водеща до загряване на тъканите при температури сред 60 и 80 градуса. Тоест, по този метод се заобикаля рискът от изгаряне.

Освен това, при радиочестотната хирургия се обработва зоната под лигавицата – влиза се в тези раковини с електрод, тъничък като игличка и с него се обработват няколко места. След това става вторична некроза и слепване.

Тоест, конхата стопира да действа и да се надува, свива се трайно и се прибира. На процедура, по този начин в действителност се отпушва носното дишане. Обработва се долната носна конха, която е най-голяма и се надува при поемане на леден въздух, а се свива – при топъл. С радиочестотната хирургия отстраняваме тази част, но без да повреждаме нищо

Рецепторите се съхраняват, секрецията си остава – безусловно всичко, като функционалност се резервира. Това е първият стадий. На този стадий би трябвало да се оправят усложненията с носното дишане.

– Кои болести се съпровождат от затруднено носно дишане?

– Затрудненото носно дишане е признак при редица болести и е доста публикувано сега в целия свят. Това са алергичните, всевъзможен тип хронични и медикаментозни ринити.

– Какво провокира развиването на един медикаментозен ринит?

– Това най-често е използването на капки за нос. На Запад се не разрешава да се създават даже към този момент нафазолините. И в България не може да си намерят към този момент, само че у нас останаха налични за пациентите към момента ксилометалозините.

Лечението на хронична хрема зависи от измененията в носната бариера

Мисля, че и те ще бъдат спрени, тъй като водят до развиване на медикаментозни ринити, до трайно разгръщане на конхите. В тези случаи се постанова по същия метод да се намесим – да решим казуса с радиочестотна хирургия.

– При проблем с хъркането след първия стадий – възобновяване на носното дишане, споменахте, че има и втори етап…

– След като отпушим носа, само че хъркането продължава и е потвърдено, че не е сънна апнея на равнище мозък, т.е., има проблем към този момент с гърлото и по-специално – с мекото небце или “мъжеца ”, се постанова да продължим лечението с втори стадий. С годините мекото небце се отпуска и в действителност, когато човек спи, само че не може да диша добре през носа, то непрекъснато се залепя за задната стена и напред, и се издава този присъщ хъркащ тон – то се вее като платно.

И, с цел да решим казуса, обработваме по същия метод – подлигавично мекото небце, само че с различен апликатор. Прави се още веднъж доста щадящо култивиране, както при първата процедура, и то се свива.

Резултатът си остава дълготраен. Ако и това не помогне, този проблем с хъркането продължава, тогава се оглежда доста добре и пространството на равнище език. И тук към този момент идва третият стадий.

Има доста хора с много по-едри езици, които нощем също могат да спаднат и да се опрат до задната стена. Тази трета стъпка, която касае корена на езика, може да се приложи, само че към този момент в болнично заведение. В интерес на истината, доста рядко се постанова използването й в практиката, тъй като в множеството случаи, вадейки сливиците и оправяйки мекото небце, човек стартира да диша обикновено и стопира да хърка.

Д-р Петър Колев

– Вярно ли е, че мъжете хъркат по-често, в сравнение с дамите?

– Да, тъй като на процедура вие, дамите, се поддържате по-добре – както за тежестта си, по този начин и за метода на живот. Мъжете използваме по-често алкохол и цигари, а алкохолът е локално съдоразширяващо, цигарите също. Това води и до по-бързото разпределяне на мекото небце.

Процентно, всеобщо мъжете използват корав алкохол. Жените сте по-нежни, употребявате вино и други по-леки питиета, и по тази причина при вас това го няма като проблем или в доста по-редки случаи се среща. От 20 години се занимавам с лекуването на тези болести и до момента в практиката ми се е наложило на една-две дами да оправям мекото небце заради хъркане. И това нормално са по-едри дами.

– Всеки пациент, когато му се наложи да се подложи на оперативно лекуване, сигурно си задава въпросите: дали се постанова в действителност да го направи в този момент или може да изчака още малко. Сблъсквате ли се постоянно в практиката си с този боязън от интервенция?

– Човек, който не може да диша през носа, търси благоприятни условия да му се помогне. Когато му предложим вид, при който ще пристигна за малко и ще си тръгне, той освен се съгласява, само че и стартира да ме кара по-бързо да го създадем.

Защото, както към този момент загатнах, на множеството места в България и до ден-днешен се ползва класическата хирургия. В този случай се лежи в болница, върви се с тампони в носа, които основават огромен дискомфорт.

Радиочестотната хирургия не го задължава по никакъв метод, не му лишава от времето, нито му понижава качеството на живот – идва пациентът, слагаме му упойката и за 10 минути вършим операцията. Оставяме го при нас за наблюдаване още десетина минути, след което си потегля и отива на работа.

Манипулацията не е травматична, нито душевен, нито физически. Всъщност, даже не мога да кажа, че ги увещавам, аз единствено им давам възможност да решат проблема по най-хубавия, бърз и ефикасен метод.

Резултатите в действителност са впечатляващи, тъй като по-късно стартират да дишат свободно и стопират да мислят, че имат нос. Защото преди този момент цялото им внимание е било ориентирано към носа.

– Има ли и психически миг при използването на капките за нос? Може ли човек да развие взаимозависимост към тях?

– На процедура, човек в действителност става подвластен психически, не може без тях. Има по този начин нареченото пристрастяване към капките за нос. То си е тип наркомания. И това е потвърдено. Затова и на Запад взеха взаимно решение да се спре безконтролната им приложимост и да не се толерира това от нито един доктор от асоциациите.

Освен психическата, има и физическа взаимозависимост – те са взаимосвързани. Но психическата е много устойчива, сравнима е с наркотичната взаимозависимост. Проблемът е, че пациентите стартират да ни търсят тогава, когато и капките не им оказват помощ.

Това към този момент е много късно, макар че отново реализираме резултати с радиочестотната хирургия и в тези, по-тежките случаи. Най-добре е пациентите да дойдат по-навреме, на стадия, в който още капките им работят – тогава доста по-лесно стават нещата.

А когато всичко се е затапило и пациентът идва късно, това е един от случаите, в които може да се наложи повторно, в границите на месеца, да се намесим, в случай че някъде не сме се справили добре. При всички останали, еднократната интервенция е задоволителна.

– Има ли риск от затруднения при използването на радиочестотната хирургия?

– Прилагането на този тип щадяща хирургия не води до затруднения. След лекуването се постанова най-малко двуседмично наблюдаване на пациента. В този интервал е допустимо да има остатъчно затруднено носно дишане, поради лекия оток от самата операция, както и нараснала секреция. Това постанова разчистване на носа с две или три контролни проследявания. След такава операция резултатите са впечатляващи.

– Сега през зимата и пролетта постоянно страдаме от хрема и запушен нос. След като има кпки за нос, които провокират даже увреждане на лигавицата и психическа взаимозависимост, по какъв начин може да се оправим с този проблем, без да рискуваме да си навлечем нови?

– Има и по-щадящи разновидности: таблетни форми за отпушване на носа, други капки за нос, които не съдържат тези две субстанции – нафазолин и ксилометазолин. Използва се доста и морската вода, която е с добър резултат.

– При вас идват постоянно пациенти от цяла България, заради нерешени с години проблеми. Една ваша пациентка споделя, че сте решили проблем, който е влачила години наред, единствено с един обзор. В тази връзка, с проблеми с диагностиката или с погрешно подбрано лекуване се сблъсквате най-често?

– Много постоянно самите пациенти, а и сътрудниците подценяват казуса. Ще ви дам един образец с моя млада пациентка, на 18 години, студентка. Тя е със задръстване на носа. Нарича се атрезия. Проблем, който, несъмнено, е решим – има доста мека хирургична намеса също за тези пациенти.

Това момиче е стъпало на доста места, само че без триумф. Не знаете по какъв начин подскачаше и се радваше, когато й отпушихме носа и стартира да диша. Така, че в действителност диагностиката ненапълно куца. Има неглижиране и от двете страни – както от страна на лекарите, по този начин и на пациента.

– Логичен е в този случай и въпросът: по кое време би трябвало да се потърси второ мнение?

– Предлагам постоянно на всичките си пациенти, в случай че пожелаят, да си потърсят второ и трето мнение, и да имат време да си помислят, преди да вземат решение. Старата медицина не даваше да споделяме всичко.

Сега актуалното схващане на нещата е, че пациентът би трябвало да бъде осведомен за всичко, обвързвано със болестта му и методите за лекуване, подобаващи за неговия случай. И е хубаво постоянно да се търси второ мнение. Поне за мен е по този начин.

– А има ли нещо, което може да ни подскаже, че имаме потребност от такова второ мнение?

– Като експерт по УНГ, аз съм доста улеснен в това отношение – при нас всичко се вижда, всяко проучване може към този момент да се запише на компютър, имаме оптики, камери

Може да се снима безусловно всичко. Тоест, при нас второто мнение не всеки път се постанова, тъй като доста постоянно самият пациент вижда това, каквото виждам и аз. И нещата, в действителност, са ясни. Затова споделям, че пациентът би трябвало да е добре диагностициран.

Когато има нещо неразбираемо за мен, даже аз самият упорствам пациентът да отиде и да потърси друго, второ мнение.

Знаете, че при актуалната диагностика и рентгенът към този момент е доста по-качествен, да не приказваме за другите проучвания, като скенер и ядрено-магнитен резонанс.

Не е като съветската техника преди 30 години. Аз съм учтив в съветската медицина и диагностиката се правеше по време на интервенцията. Едва откакто “отворим ” пациента, можехме да установим тъкмо какъв е проблемът…

– Напоследък се приказва доста и за лазерната хирургия при тези болести – затруднено носно дишане, хъркане. Но вие сте избрали да практикувате радиочестотната. Защо?

– Защото тази хирургия се оказа най-щадяща. Аз работих в Германия много време и следих лазерната хирургия, която също се популяризира в последно време. И доста се колебаех коя хирургия да избера – по тази причина и отидох в Германия, да видя какви резултати се реализират с нея и да обменя опит.

Германските експерти бяха безапелационни, че е добър способ, само че не и при лекуването на затруднено носно дишане и хъркане. Определено, има своето място в нашата компетентност, само че не тъкмо за тази цел. Лазерната хирургия е много по-травмираща, спрямо тази методика, за която приказваме – радиочестотната. И резултатът при нея не е толкоз бърз.

Лазерът се употребява доста сполучливо да вземем за пример, при вадене на сливици, за лекуване на пробито тъпанче, при болести на ларинкса и в други сфери. При тях резултатът от лазерът е доста добър.

– Изкривената носна бариера постоянно срещан проблем ли е за затрудненото носно дишане?

– С това постоянно също се спекулира доста в последно време. Повечето хора имат изкривена носна бариера, единици са тези, при които тя е права. Основният въпрос е дали тази носна бариера не се допира до стената или до нещо друго, и по този метод блокира дишането.

Ако изкривената носна бариера е повода за затрудненото носно дишане, тогава първо се оправя носната бариера и наложително се обработват конхите. Ако не мога да оказа помощ единствено с радиочестотната хирургия, споделям на пациента: по-добре е да си извършите и двете интервенции по едно и също време, защото имате проблем и с изкривената носна бариера.

Когато се оперира преградата и тя застане по средата, идва проблем с конхата, която се оказва по-близо до нея. И тогава, по време на тази интервенция тя би трябвало да се обработи наложително.

Милена ВАСИЛЕВА