Д-р Николай Панайотов от Варна е историк, ориенталист, писател, художник,

Д-р Николай Панайотов от Варна е историк, ориенталист, публицист, художник, създател на типичен сонети и на истински хрумвания – като тази да постави в устата си най-старите зъби в света, открити от него при археологически изследвания и датирани от 4-и век. Това става през 1985 година За задачата изваждат два негови лични зъба. Експериментът е следен две години от медии и зъболекарски организации по целия свят. Историкът употребява средновековните арабски, персийски и османотурски и актуалните съветски и турски език. Притежава богата персонална сбирка с находки от халколита, най-вече средства за писане и броене, както и ритуални кремъчни скалпели, която от години има предпочитание да покаже в галерия.


– Д-р Панайотов, защо приказва съществуването на кремъчни скалпели от древността по нашите земи?
– Ритуалното обрязване при доста племена и нации, видно от проучванията на учените, е традиция – антична колкото самото човечество. И най-беглият обзор на всеобщото фолклорно завещание демонстрира, че няма на света предания и митове, основани даже в зората на историята, в които да не участва тематиката! С възникването на писмеността през V хиляди пр.н.е. по днешните български земи, чак до наши дни, историческите извори изобилстват с данни за ритуалното обрязване, принадлежности и неговата същина. Така да вземем за пример, в признатата за най-стара „ енциклопедия “ – Старият Завет на Библията, за обрязване с кремъчни ножове се загатва в над 20 книги /Битие, Изход, Второзаконие и т.н./ с повече от 100 цитата. Всички тези обстоятелства намират действително удостоверение и в археологическите находки в обекти, датиращи от старокаменната ера – палеолита, до края на бронзовата ера – ІІ хиляди пр.н.е.

– Какви доказателства е намерила археологията?
– Като образец ще изтъквам многочислените находки от кремъчни ножове-пластини, датиращи най-вече от мезолита /ХІ–ІХ хиляди пр.н.е./, неолита /VІІ-V хиляди пр.н.е./ и халколита /V-ІІІ хиляди пр.н.е./, открити по днешните български земи. Такива артефакти има и в световноизвестния Варненски халколитен боен мемориал, където беше намерено считаното за най-старо обработено злато в света – датиращо от ІV хиляди пр.н.е. Тук в гроб №43 на царя-жрец с изключение на многочислените блага, са открити и 4 броя кремъчни ножове–пластини за ритуално обрязване, като единият е с дължина 30 см. Тук е открит и така наречен „ златен фалос “, което в действителност е предпазител /превръзка/ след обрязването. Интересен факт е, че съвсем всички от откритите при археологически разкопки по българските земи десетки глинени фалоси, датиращи от неолита и халколита, са направени като обрязани! Такива са трите глинени пениса от с. Майор Узуново, Видинско – на близо 8000 години, керамичният пенис на 6300 година от с. Кошарна, Русенско, фалосът от Созопол на 5400 година и така нататък

– Какво значат всички тези находки?
– Анализирайки всичките налични археологически находки и писмени данни и обръщайки особено внимание на фолклорното завещание по тематиката, доближих до извънредно забавни систематизирания. Оказа се, че от незапомнени времена античните хора са съхранили легендата за  срещата на Бога-Аллах с предводителя на съответното племе. В библеистиката това е срещата на пророка Авраам /в Корана – Ибрахим/ с Бог ЕЛ – Аллах и сключването на Завета. В знак на лоялност към Всевишния, Авраам – въпреки и на 80 години, се обрязал с кремъчен дъговиден нож, даден му от самия Бог. След това обрязал и синовете си Ишмаил /Исмаил/ – прародител на арабите, и Исаак – прародител на евреите. Понеже събитието, по мои проучвания, става при започване на новокаменната ера /около 6 хиляди години пр.н.е./, Бог-Аллах предлага интервенцията по ритуалното обрязване в бъдеще да се прави с кремъчен нож. /Тук ще отбележа, че най-съвременните проучвания демонстрират, че кремъкът не държи микроби и се мие единствено с вода!/ Според най-древните предания Бог-Аллах дал на хората кожена торба със свещени дъговидни кремъчни ножове – да бъдат като примери за четирите човешки раси – бели, жълти, черни и червени, които одобряват Завета. Тези дъговидни кремъчни скалпели били направени от самия Бог-Аллах и имали необикновена и невъзможна за подражателство дъговидна форма! „ Няма да има на света простосмъртен, който без Моя Благословия да може да създаде подобен нож – споделил Бог-Аллах и допълнил: – Пазете моите ножове – те ще бъдат вашата протекция вовеков! “ Смятало се, че всеки един от Божествените свещени кремъчни скалпели има избрани свойства – защищава от заболявания, подарява дългоденствие, носи мир и обич, благосъстояние, шанс и религия. Четири дружно /четирите раси!/ обаче въплъщавали необятната Божия мощ! С такива дъговидни кремъчни ножове се обрязвали владетелските царски и жречески родове, до момента в който за елементарните хора се употребили прави, така наречен кремъчни пластини. Не инцидентно в царски гроб №1 на Варненския халколитен боен мемориал с изключение на погребалните блага, са открити и 4 кремъчни пластини за обрязване, и два свещени, дъговидни кремъчни ножа – единият с дължина 44 см! За съществуването на други сходни находки в музейните експозиции няма към този момент данни.

– Защо е значима формата на ножовете?
– В някои предания се загатва, че при възможна загуба на примера жреците пазители на традициите трябвало да измолят от Бог нов пример посредством продължителни молебствия, блага и доста комплициран обред. Прави усещане, че легендата за Божествените кремъчни ножове-скалпели, наричани и  „ ятагани “, „ саби “ и „ ками “ /но не и „ сърпове “, тъй като те имат напълно друга настройка!/ е прекомерно сакрална и за нея богословите заобикалят да говорят… Нещо повече, ислямските теолози настояват, че множеството им пророци, в това число и Мохамед, се раждали обрязани.

– Някой у нас има ли и четирите ритуални ножа?
– Истинска научна сензация за мен беше фактът, че в предадена ми за експертиза през 2011 година частна сбирка от кремъчни находки се съхраняваха и 4 броя от именитите, свещени дъговидни кремъчни ножове, с размери: № 1 – 14Х2 см, № 2 – 13Х2,5 см, № 3 – 12Х1,7см, и № 4 – 11Х1,8см! Те са били открити инцидентно, в процеп на скална ниша в Североизточна България през 1982 година В глиненото съдче, в което са съхранявани хилядолетия наред, имало няколко кухи костни фрагмента и част от огромна куха кост /12Х3 см/ – евентуално ръкохватка. Всички костни артефакти са непокътнати и могат да бъдат изследвани в допълнение. За страдание съдчето е изгубено, само че по думите на откривателите това било малко гърненце, правено не с грънчарско колело, а на ръка.

– Каква е ориста на самите ножове?
– През годините откривателите подхванали няколко опита да продадат находката си на музеите в района, само че никой не им предложил някакво възнаграждение. Така да вземем за пример, археологът на Археологическия музей във Варна – Иван Иванов, експерт по праистория, през 1989 година им отказал откупка с аргумента, че складовете са цялостни с кремъци. Предложил им да ги подарят на музея, тъй като, въпреки че датирали от праисторията, тези кремъци не отговаряли на условията за културни полезности. От това следвало, че откривателите можели да подаряват или продават находките си както у нас, по този начин и в чужбина. След години непосредствен техен роднина носил единия нож в една доста развита технологически страна, където експерти пробвали посредством лазер да изрежат дъговиден кремъчен нож, само че не съумели! През 2016 година още веднъж ми беше предоставена находката за изследване. Два от наличните фрагмента кухи кости бяха датирани по метода С-14 надлежно към 6000 година пр.н.е. и 5000 година пр.н.е. Изследвайки внимателно кремъците още веднъж кабинетно и на терен, след време стигнах до извода, че скалпел №4 е най-древен и датира към началото на новокаменната ера неолит – 6000 година пр.н.е. /плюс 2018 години равно на 8000 година!/ Останалите три са с към 1000 година „ по-млади “, т.е. датират от към 5000 година пр.н.е. За огромната костна истинска ръкохватка датировката може да се дефинира най-точно след лабораторни проучвания посредством С-14. Освен това, изследвайки повърхността й с микроскоп, стигнах до извода, че в миналото тя /както и другите вероятно/ са били богато украсени със злато и скъпоценни камъни.

– Как одобриха откритията ви вашите сътрудници?
– Приключвайки изследването на неповторимите находки, изпратих сегашния материал до сътрудници – ориенталисти /ислямоведи/ от гр. Бейрут /Ливан/ и гр. Джеда /Саудитска Арабия/ за мнения, отзиви и рекомендации. Голяма беше изненадата ми, че единствено след броени дни те ми дадоха отговор и показваха /почти идентични/ възхищения от съществуването на тези митични за исляма находки. За рекомендациите и предложенията им няма да говоря…

– Защо находката е от такова огромно значение?
– В умозаключение на сегашния стадий от проучването се постановат следните научни констатации: първо, това е единствената в света неповторима частна сбирка от Божествени кремъчни скалпели с дъговидна форма! Второ, тя е без подозрение най-древното доказателство в човешката история за ритуалното обрязване преди 7-8 хиляди години! Трето, сбирката  косвено удостоверява появяването на единобожието – признака на човешката цивилизация. Бъдещи многостранни и детайлни изследвания по тематиката с най-съвремените научни постижения без подозрение ще разкрият неподозирани  факти и елементи. Затова и в този момент цената на тази невероятна сбирка просто няма паричен еквивалент! Самото битие на Божествените свещени артефакти значи предмет на горделивост и поклонение към заветите на Всевишния, единствен Бог!