Абсурден театър
доктор Николай Михайлов
Ако първата стъпка е отстраняването на Иван Гешев, то втората би трябвало да бъде отстраняването на Борислав Сарафов. Такава е логиката на събитията. Това съставлява някакъв високохудожествен абсурдистки спектакъл, а той допуска кулминационни точки. Една от кулминационните точки е речта на Иван Гешев, в която той изобразява от себе си и страдалец, и триумфатор. Той е нещо като изкупителна жертва, която тържествува небесно. Доколкото неговата логичност включва и съдбоносен колорит, нещо като изказване от високи висини.
У представителите на елита е загубен вътрешният надзор на логическото мислене и обикновената пристойност, тъй като тези лица са се упражнявали дълго като експерти на лъжата и експерти на практикуваната неправда. Те имат дълг да преследват на всички места практикуваната неправда - би трябвало да санкционират почтените и да оправдават отговорните. В това е перверзията на техния поминък. Ако си привързан с тази форма на държание на личната си магистратска специалност, във времето получаваш самочувствие на човек, който съвършено и жертвено извършва своя дълг. В това е максимума на перверзията. Наблюдавам това и у Гешев, и у Сарафов. Това се следи нюансирано по-различно и при водещи политически лица.
Демократична България са в капан, сътворен от тях самите, в усилието им да бъдат свръх интелигентни и да бъдат манипулатори от низък вид. Те са в състояние да бъдат неодобрени от личния си електорат поради гротескови взаимни отстъпки и вътрешни несъгласия, които ги вършат нелепи от позиция на тяхната лична история. Единственият излаз е посредством сантиментален и морално свръхнатоварен жест да се измъкнат от обстановката като чисти хора на идеята - в случай че Борислав Сарафов остане изпълняващ длъжността основен прокурор, ще изоставен обединението.
Тези, които ръководят сега, са в обстановка да не могат законно и морално да произнасят каквато и да е дума, тъй като словесната им продукция е обвинена като надълбоко лицемерна. Цялата сага и цялото безобразно комплициране е обвързвано с мобилизацията на несъвместими политически формирования в начинание, което би трябвало да извършат, тъй като е заповядано. Те не могат да го правят, тъй като нямат и потенциал за такова титанично двуличие. Затова сме фенове на нещо като неуместен спектакъл, което има дребна възможност да реализира задачите си.
Промяната у нас е невъзможна, в случай че не бъде възобновен изгубеният потенциал на българите за опозиция, тъй като суверен значи този, който поема личната си отговорност за ръководството на страната. > пред БНР
Ако първата стъпка е отстраняването на Иван Гешев, то втората би трябвало да бъде отстраняването на Борислав Сарафов. Такава е логиката на събитията. Това съставлява някакъв високохудожествен абсурдистки спектакъл, а той допуска кулминационни точки. Една от кулминационните точки е речта на Иван Гешев, в която той изобразява от себе си и страдалец, и триумфатор. Той е нещо като изкупителна жертва, която тържествува небесно. Доколкото неговата логичност включва и съдбоносен колорит, нещо като изказване от високи висини.
У представителите на елита е загубен вътрешният надзор на логическото мислене и обикновената пристойност, тъй като тези лица са се упражнявали дълго като експерти на лъжата и експерти на практикуваната неправда. Те имат дълг да преследват на всички места практикуваната неправда - би трябвало да санкционират почтените и да оправдават отговорните. В това е перверзията на техния поминък. Ако си привързан с тази форма на държание на личната си магистратска специалност, във времето получаваш самочувствие на човек, който съвършено и жертвено извършва своя дълг. В това е максимума на перверзията. Наблюдавам това и у Гешев, и у Сарафов. Това се следи нюансирано по-различно и при водещи политически лица.
Демократична България са в капан, сътворен от тях самите, в усилието им да бъдат свръх интелигентни и да бъдат манипулатори от низък вид. Те са в състояние да бъдат неодобрени от личния си електорат поради гротескови взаимни отстъпки и вътрешни несъгласия, които ги вършат нелепи от позиция на тяхната лична история. Единственият излаз е посредством сантиментален и морално свръхнатоварен жест да се измъкнат от обстановката като чисти хора на идеята - в случай че Борислав Сарафов остане изпълняващ длъжността основен прокурор, ще изоставен обединението.
Тези, които ръководят сега, са в обстановка да не могат законно и морално да произнасят каквато и да е дума, тъй като словесната им продукция е обвинена като надълбоко лицемерна. Цялата сага и цялото безобразно комплициране е обвързвано с мобилизацията на несъвместими политически формирования в начинание, което би трябвало да извършат, тъй като е заповядано. Те не могат да го правят, тъй като нямат и потенциал за такова титанично двуличие. Затова сме фенове на нещо като неуместен спектакъл, което има дребна възможност да реализира задачите си.
Промяната у нас е невъзможна, в случай че не бъде възобновен изгубеният потенциал на българите за опозиция, тъй като суверен значи този, който поема личната си отговорност за ръководството на страната. > пред БНР
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




