Поколения и демографски промени
Д-р Николай Ботев*
Населението и неговият брой от епохи провокират разгорещени диспути. За едни хората са прекомерно доста, за други прекомерно малко — според от идеологически и други пристрастия. Още през II век авторитетният теолог Тертулиан написа, че Земята е пренаселена и това провокира войни, епидемии и апетит (според разнообразни оценки, по това време популацията на планетата е сред 130 и 250 милиона, т.е. по-малко от популацията на Пакистан днес). От своя страна, меркантилистите, които епохи преобладават западната икономическа мисъл, считат огромното население за основата на благосъстояние, политическа власт и военна мощност и пледират за увеличението му с всички вероятни средства.
Сега популацията на Земята надвишава 8 милиарда и се чака да прибави още над 2 милиарда през идващите 6 десетилетия. Някои смятат, че планетата ни се задъхва под това „ демографско задължение “. Други предвещават колапс на популацията в свят, където всеки четвърти живее в страна, чието население понижава, и считат, че това е най-голямата опасност за човечеството. И едните, и другите постоянно не помнят, че хората не са стадо овце, чийто разплод елементарно се управлява. Те нерядко остават слепи и за демографските промени, които не засягат броя на популацията, само че имат значими обществени и стопански последствия.
Върху една такава смяна ще се спрем по-подробно тук. Става дума за въздействието на все по-късните раждания върху така наречен междинна дълготрайност на поколението.
Фигура 1 показва данни за междинната възраст при раждане в Европа сред 1990 и 2020. Веднага прави усещане забележителното повишение на възрастта на майчинство — в случай че през 1990 година междинната възраст при раждане на всички места в Европа е била под 30 години, то през 2020 година в Западно-Европейските страни тя е над тази възраст.
Очевидни са и огромните разлики сред двете елементи на Европа. Когато стартира преходът, раждаемостта в някогашните „ соц. страни “ е доста по-ранна. Разликата в междинната възраст при раждане сред Германска демократична република и Федерална Република Германия през 1990 добре илюстрира това. Друга илюстрация — в Русия към една четвърт от дамите, родени при започване на 70-те години, раждат първото си дете до навършването на 20-годишна възраст.
Фигура 1: Средна възраст при раждане в Европа, 1990-2020
Дори на фона на някогашните соцстрани, междинната възраст при раждане в България е ниска. В началото на 90-те години на XX век, този индикатор у нас е най-ниският в миналото регистриран в света (23,7 години през 1991 и 1992; втора след нас е Армения с 24,4 години през 1993). В общественото пространство постоянно се хвърлят неточни изказвания за демографската „ изключителност “ на България (напр., че сме с най-високата смъртност в света, че сме страната с най-бързо намаляващото население, и пр.). На тези изказвания към този момент сме се спирали. Подчертавали сме и обстоятелството, че България не е изключение и споделя доста от демографските характерности на страните от Централна и Източна Европа.
Ако има нещо, с което демографската обстановка в България би останала в Книгата на Гинес, това е междинната възраст при раждане. Тъй като този индикатор се въздейства и от това какъв брой деца се раждат и по кое време те се раждат, а намаляващата раждаемост на всички места по света се свързва с по-късни раждания, малко евентуално е някой скоро да надмине въпросния наш индикатор от началото на 90-те години на XX век. Наред с всичко друго, това още един път повдига въпроса за доста ранните раждания измежду някои групи у нас. Ние сме страната с най-високи нива на раждания измежду подрастващите в Европейски Съюз — нещо което заслужава повече внимание от политиците и обществото като цяло, само че е настрана от тематиката на актуалната публикация.
Нещо, което не се вижда от графиката е, че междинната възраст при раждане може да се интерпретира и като междинна дълготрайност на поколението, защото отразява интервала сред раждането на родителите и раждането на техните деца. Тази интерпретация е изключително забавна. Увеличаването на междинна дълготрайност на поколението повдига цялостен куп въпроси свързани с междупоколенческите връзки.
Например, какви ще са връзките сред поколенията, в случай че разликата във възрастта сред родители и деца е 20 години, 35 години, или даже 50 и повече години (както все по-често се случва при асистираната репродукция). Тук приказваме освен за прочувствена обвързаност, само че и за подобие на ползи, полезности, мирогледи, и така нататък По-дългата междинна дълготрайност на поколението редуцира и времето през което другите генерации доживяват дружно (нещо което единствено отчасти се компенсира от увеличаващата се дълготрайност на живота). Децата на по-млади родители имат по-голяма възможност да помнят освен баби и дядовци, само че и прадеди. Колкото по-възрастни са родителите, толкоз по-малка е вероятността децата им да помнят по-старите генерации. Това, съгласно експертите се отразява на социализацията на младите генерации, и даже е въведен терминът „ отвесна депривация “, който засяга лимитираните връзки с по-старите генерации.
Средната дълготрайност на поколението е обвързвана също и със скоростта, с която протичат възпроизводствените процеси в популацията, т.е. със скоростта на демографския метаболизъм.
Фигура 2: Проекции на едно население без миграция и с непрекъснати нива на смъртност и брой деца (1.31), при три хипотези за междинната възраст при раждане (СВР)
Фигура 2 показва проекции на едно население, които се разграничават единствено по междинната дълготрайност на поколението (в единия случай междинната възраст при раждане е 26,6 години, а в останалите два — надлежно 20 и 40 години). Ако няма миграция, след 100 години това население би било 47,2 милиона при междинна дълготрайност на поколението 40 година, а при междинна дълготрайност на поколението от 20 година — единствено 23,9 милиона, вследствие на по-бързия демографски метаболизъм (ще повторим — смъртността и броя деца са идентични и постоянни).
Това е най-лесният метод да демонстрираме въздействието на междинната дълготрайност на поколението върху скоростта на демографския метаболизъм, без да прибягваме до формули или комплицирани механически пояснения. Но междинната дълготрайност на поколението въздейства освен върху демографския метаболизъм; тя въздейства и върху обществения метаболизъм. Това е обвързвано с един от механизмите за обществена смяна — навлизането на млади генерации в зрелост и отмирането на по-старите.
Младите хора са носители на нови хрумвания, правила и полезности, и замествайки по-старото потомство те поставят собствен отпечатък върху обществото. Поради това промяната на поколенията е съпроводена с спорове. Спомнете си, да вземем за пример, Каравеловите „ Българи от остаряло време “. Това, което отличава нашето съвремие е, че живеем в свят, който претърпява едни от най-бързите промени в човешката история, изключително с стремглавия механически напредък. На този декор, удължаващата се междинна дълготрайност на поколението прави обществените промени по-болезнени, защото освен разликата във възрастта сред родители и деца се усилва, само че се усилва и интензивността на измененията през този по-дълъг интервал.
За това би трябвало да си дават сметка и ръководещите, и обществото като цяло, защото то, наред с увеличаващите се неравенства, улеснява излизането на „ не-системни “ сили на политическата сцена. Отбелязвам това, не с цел да сипвам масло в огъня на апокалиптичното говорене по демографски въпроси, или с цел да приканвам 19-20 годишни да раждат, а с цел да подчертая още един път какъв брой дълбоки са измененията, които обществото ни претърпява и какъв брой значима е способността му да се приспособява към тях.
*Авторът е работил в Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Европа и във Фонда на Организация на обединените нации за популацията. През 2023 година Николай Ботев е един от специалистите, взели участие в подготовката на отчета за положението на международното население (State of the World Population 2023), оповестен от Фонда на Организация на обединените нации за популацията (UNFPA). Анализът му е възложен от портала Blacksea-Caspia> Икономически живот
Населението и неговият брой от епохи провокират разгорещени диспути. За едни хората са прекомерно доста, за други прекомерно малко — според от идеологически и други пристрастия. Още през II век авторитетният теолог Тертулиан написа, че Земята е пренаселена и това провокира войни, епидемии и апетит (според разнообразни оценки, по това време популацията на планетата е сред 130 и 250 милиона, т.е. по-малко от популацията на Пакистан днес). От своя страна, меркантилистите, които епохи преобладават западната икономическа мисъл, считат огромното население за основата на благосъстояние, политическа власт и военна мощност и пледират за увеличението му с всички вероятни средства.
Сега популацията на Земята надвишава 8 милиарда и се чака да прибави още над 2 милиарда през идващите 6 десетилетия. Някои смятат, че планетата ни се задъхва под това „ демографско задължение “. Други предвещават колапс на популацията в свят, където всеки четвърти живее в страна, чието население понижава, и считат, че това е най-голямата опасност за човечеството. И едните, и другите постоянно не помнят, че хората не са стадо овце, чийто разплод елементарно се управлява. Те нерядко остават слепи и за демографските промени, които не засягат броя на популацията, само че имат значими обществени и стопански последствия.
Върху една такава смяна ще се спрем по-подробно тук. Става дума за въздействието на все по-късните раждания върху така наречен междинна дълготрайност на поколението.
Фигура 1 показва данни за междинната възраст при раждане в Европа сред 1990 и 2020. Веднага прави усещане забележителното повишение на възрастта на майчинство — в случай че през 1990 година междинната възраст при раждане на всички места в Европа е била под 30 години, то през 2020 година в Западно-Европейските страни тя е над тази възраст.
Очевидни са и огромните разлики сред двете елементи на Европа. Когато стартира преходът, раждаемостта в някогашните „ соц. страни “ е доста по-ранна. Разликата в междинната възраст при раждане сред Германска демократична република и Федерална Република Германия през 1990 добре илюстрира това. Друга илюстрация — в Русия към една четвърт от дамите, родени при започване на 70-те години, раждат първото си дете до навършването на 20-годишна възраст.
Фигура 1: Средна възраст при раждане в Европа, 1990-2020
Дори на фона на някогашните соцстрани, междинната възраст при раждане в България е ниска. В началото на 90-те години на XX век, този индикатор у нас е най-ниският в миналото регистриран в света (23,7 години през 1991 и 1992; втора след нас е Армения с 24,4 години през 1993). В общественото пространство постоянно се хвърлят неточни изказвания за демографската „ изключителност “ на България (напр., че сме с най-високата смъртност в света, че сме страната с най-бързо намаляващото население, и пр.). На тези изказвания към този момент сме се спирали. Подчертавали сме и обстоятелството, че България не е изключение и споделя доста от демографските характерности на страните от Централна и Източна Европа.
Ако има нещо, с което демографската обстановка в България би останала в Книгата на Гинес, това е междинната възраст при раждане. Тъй като този индикатор се въздейства и от това какъв брой деца се раждат и по кое време те се раждат, а намаляващата раждаемост на всички места по света се свързва с по-късни раждания, малко евентуално е някой скоро да надмине въпросния наш индикатор от началото на 90-те години на XX век. Наред с всичко друго, това още един път повдига въпроса за доста ранните раждания измежду някои групи у нас. Ние сме страната с най-високи нива на раждания измежду подрастващите в Европейски Съюз — нещо което заслужава повече внимание от политиците и обществото като цяло, само че е настрана от тематиката на актуалната публикация.
Нещо, което не се вижда от графиката е, че междинната възраст при раждане може да се интерпретира и като междинна дълготрайност на поколението, защото отразява интервала сред раждането на родителите и раждането на техните деца. Тази интерпретация е изключително забавна. Увеличаването на междинна дълготрайност на поколението повдига цялостен куп въпроси свързани с междупоколенческите връзки.
Например, какви ще са връзките сред поколенията, в случай че разликата във възрастта сред родители и деца е 20 години, 35 години, или даже 50 и повече години (както все по-често се случва при асистираната репродукция). Тук приказваме освен за прочувствена обвързаност, само че и за подобие на ползи, полезности, мирогледи, и така нататък По-дългата междинна дълготрайност на поколението редуцира и времето през което другите генерации доживяват дружно (нещо което единствено отчасти се компенсира от увеличаващата се дълготрайност на живота). Децата на по-млади родители имат по-голяма възможност да помнят освен баби и дядовци, само че и прадеди. Колкото по-възрастни са родителите, толкоз по-малка е вероятността децата им да помнят по-старите генерации. Това, съгласно експертите се отразява на социализацията на младите генерации, и даже е въведен терминът „ отвесна депривация “, който засяга лимитираните връзки с по-старите генерации.
Средната дълготрайност на поколението е обвързвана също и със скоростта, с която протичат възпроизводствените процеси в популацията, т.е. със скоростта на демографския метаболизъм.
Фигура 2: Проекции на едно население без миграция и с непрекъснати нива на смъртност и брой деца (1.31), при три хипотези за междинната възраст при раждане (СВР)
Фигура 2 показва проекции на едно население, които се разграничават единствено по междинната дълготрайност на поколението (в единия случай междинната възраст при раждане е 26,6 години, а в останалите два — надлежно 20 и 40 години). Ако няма миграция, след 100 години това население би било 47,2 милиона при междинна дълготрайност на поколението 40 година, а при междинна дълготрайност на поколението от 20 година — единствено 23,9 милиона, вследствие на по-бързия демографски метаболизъм (ще повторим — смъртността и броя деца са идентични и постоянни).
Това е най-лесният метод да демонстрираме въздействието на междинната дълготрайност на поколението върху скоростта на демографския метаболизъм, без да прибягваме до формули или комплицирани механически пояснения. Но междинната дълготрайност на поколението въздейства освен върху демографския метаболизъм; тя въздейства и върху обществения метаболизъм. Това е обвързвано с един от механизмите за обществена смяна — навлизането на млади генерации в зрелост и отмирането на по-старите.
Младите хора са носители на нови хрумвания, правила и полезности, и замествайки по-старото потомство те поставят собствен отпечатък върху обществото. Поради това промяната на поколенията е съпроводена с спорове. Спомнете си, да вземем за пример, Каравеловите „ Българи от остаряло време “. Това, което отличава нашето съвремие е, че живеем в свят, който претърпява едни от най-бързите промени в човешката история, изключително с стремглавия механически напредък. На този декор, удължаващата се междинна дълготрайност на поколението прави обществените промени по-болезнени, защото освен разликата във възрастта сред родители и деца се усилва, само че се усилва и интензивността на измененията през този по-дълъг интервал.
За това би трябвало да си дават сметка и ръководещите, и обществото като цяло, защото то, наред с увеличаващите се неравенства, улеснява излизането на „ не-системни “ сили на политическата сцена. Отбелязвам това, не с цел да сипвам масло в огъня на апокалиптичното говорене по демографски въпроси, или с цел да приканвам 19-20 годишни да раждат, а с цел да подчертая още един път какъв брой дълбоки са измененията, които обществото ни претърпява и какъв брой значима е способността му да се приспособява към тях.
*Авторът е работил в Икономическата комисия на Организация на обединените нации за Европа и във Фонда на Организация на обединените нации за популацията. През 2023 година Николай Ботев е един от специалистите, взели участие в подготовката на отчета за положението на международното население (State of the World Population 2023), оповестен от Фонда на Организация на обединените нации за популацията (UNFPA). Анализът му е възложен от портала Blacksea-Caspia> Икономически живот
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ