Неделя Щонова: Имах възможност да остана в Америка, но...
Д-р Неделя Щонова за малко е щяла да замине за Съединените щати, само че нещо я е спряло. Тя показа трогателен пост с изненадата, която е направил сътрудникът ѝ по танци в Dancing Stars Атанас Месечков, видя Plovdiv24.bg :
Когато бях на 25 години... и след това на 27... и след това на 30... имах опция да остана в Америка. Да изучавам и работя медицина там, да стана невролог, който практикува в същинска, добре уредена, високотехнологична болница.
Избрах да се върна в България.
Моята душа избра нашата земя - българската.
Защото нещо в мен е неразривно слято, вплетено, закотвено... не зная коя е вярната дума... нещо в мен обича българския корен.
Вчера се случи изненада, която с изключение на, че ме разплака, ме накара да се усещам извънредно горда... с моя източник на мощ - а точно - българския корен и българската традиция. Усетих магичната сила на необятния и несравним български фолклор, усетих по какъв начин българското хоро е изумителен генератор на психологична и духовна мощност.
Вчера Наско отново ме изненада.
Тази седмица в “Денсинг старс " имаме Световна седмица на танца. И ние избрахме да разучим и представим групов обичаен български танц.
Та... проучвам си аз едно от най-трудните български хора - ситно шопско хоро... и
неизвестно по какъв начин... внезапно.. в залата се озоваха Бистришките баби. Шедьовър са! Чудо са! Уникални гласове. Пеят достоверен фолклор, а лицата им бяха по този начин чисти, положителни, благи и усмихнати. Обявени са за нематериалното богатство от UNESCO.
Дойдоха и ни пяха, с цел да вникнем напълно органично и напълно... в силата на българския корен!
Гледайте ни във вторник.
Такъв театър сме ви подготвили.
А и в случай че знаете единствено... с кого ще танцуваме на сцената дружно?!
С кой неповторим български отбор в този момент сътворяваме една така прелестна танцова комбинация...
Ще бъде магично!
Очаквайте ни.
Обич от нас.
И още.
Днес е Сирни Заговезни.
Нека си извиним.
Нека спасим себе си от сложните усеща.
Няма смисъл да циклим в омагьосани кръгове от болки, сълзи, мрак и прекършени усещания.
Това разболява, това унищожава.
Има смисъл да достигнем висшето си “Аз "... и да го живеем този сложен живот със храброст, обич, труд, примирение, непорочност и възвишен ентусиазъм.
Да прощаваш в действителност е божествено.
Защото всеки от нас заслужава да носи в душата си... мир, успокоение и естетика.
Когато бях на 25 години... и след това на 27... и след това на 30... имах опция да остана в Америка. Да изучавам и работя медицина там, да стана невролог, който практикува в същинска, добре уредена, високотехнологична болница.
Избрах да се върна в България.
Моята душа избра нашата земя - българската.
Защото нещо в мен е неразривно слято, вплетено, закотвено... не зная коя е вярната дума... нещо в мен обича българския корен.
Вчера се случи изненада, която с изключение на, че ме разплака, ме накара да се усещам извънредно горда... с моя източник на мощ - а точно - българския корен и българската традиция. Усетих магичната сила на необятния и несравним български фолклор, усетих по какъв начин българското хоро е изумителен генератор на психологична и духовна мощност.
Вчера Наско отново ме изненада.
Тази седмица в “Денсинг старс " имаме Световна седмица на танца. И ние избрахме да разучим и представим групов обичаен български танц.
Та... проучвам си аз едно от най-трудните български хора - ситно шопско хоро... и
неизвестно по какъв начин... внезапно.. в залата се озоваха Бистришките баби. Шедьовър са! Чудо са! Уникални гласове. Пеят достоверен фолклор, а лицата им бяха по този начин чисти, положителни, благи и усмихнати. Обявени са за нематериалното богатство от UNESCO.
Дойдоха и ни пяха, с цел да вникнем напълно органично и напълно... в силата на българския корен!
Гледайте ни във вторник.
Такъв театър сме ви подготвили.
А и в случай че знаете единствено... с кого ще танцуваме на сцената дружно?!
С кой неповторим български отбор в този момент сътворяваме една така прелестна танцова комбинация...
Ще бъде магично!
Очаквайте ни.
Обич от нас.
И още.
Днес е Сирни Заговезни.
Нека си извиним.
Нека спасим себе си от сложните усеща.
Няма смисъл да циклим в омагьосани кръгове от болки, сълзи, мрак и прекършени усещания.
Това разболява, това унищожава.
Има смисъл да достигнем висшето си “Аз "... и да го живеем този сложен живот със храброст, обич, труд, примирение, непорочност и възвишен ентусиазъм.
Да прощаваш в действителност е божествено.
Защото всеки от нас заслужава да носи в душата си... мир, успокоение и естетика.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ