Неделя Щонова с нов проект, тръгва от врата на врата
Д-р Неделя Щонова реши да показа, че е стартирала нов план, с който да оказва помощ на хората. Ето и детайлностите от самата нея:
Днес снимахме първия епизод от план, който измислих с огромно неспокойствие – “Лекар вкъщи “.
Отидох в един изцяло чужд дом и се срещнах с непозната жена:
– Защо ни писахте? Защо желаете да участвате? За какво мечтаете? В какво вярвате? – попитах.
И тя сподели:
– Отивам на доктор … и получавам рецепта. Само една рецепта, някакви медикаменти, някаква незаинтересованост и цялостно равнодушие към мен, като човек. Не желая това. Искам доктор вкъщи. Искам внимание и милеене. Имам проблеми с опорно-двигателния уред, с гръбнака, имам тежка остеопороза, макулна недъгавост и инфектиране на червата. И преди да приказваме за рисковите фактори и общоприетата, стандартна медицина … дано кажа, какво мисля за заболяванията.
Нас ни разболяват неналичията. Разболява ни неналичието на любов, разболява ни неосъщественият креативен капацитет, разболява ни най-много Предателството, което вършим по отношение на себе си – раждаме се … и в нас е вложено толкоз доста, а ние живеем като използваме и обследваме толкоз доста малко от това, което ни е обещано. Трябва да бъдем Ваятели. Това е обичаната ми дума.
И зная, че Вие ще ме разберете и по тази причина ще Ви кажа стих … за оскъдицата, от обич, в която живеем.
И взе, че ми го сподели този стих.
Говорихме, преглеждахме се, играхме гимнастика, изградихме терапевтично-стратегически проект за деяние.
За край Маргарита ми подари пакет бисквити:
– Полезни са, диетични, богати на фибри!
Тръгнах си. Отворих пакета.
Изядох пет бисквити.
Опитвах да консолидирам съзнанието си.
Сякаш … не бях готова за толкоз бездънен, преобразяващ и разтърсващ диалог … и въобще за подобен старт на плана ни.
Излизам от вкъщи на Маргарита, мисля си за нея и виждам, по какъв начин към мен, от една детска площадка тича дете, с усмивка до ушите:
– Вие сте Неделя, нали?! От “Денсинг старс “?! Винаги Ви гледах. Въртяхте се във въздуха като перка на аероплан, правихте шпагати и танцувахте доста хубаво. Аз упражнявах гимнастика … и можех да си подвигна крайници ееей до тук … – и сподели … – само че след това стопирах, обаче като Ви гледах.. отново … съм се запалила … може ли да се снимаме …??
Вълшебно е.
Да отвориш очи и да видиш свят, който си сътворил.
И за който свят ти си изцяло виновен.
И от ден на ден мисля, че неприятните неща и диагнози … не са най-лошото, което може да ни се случи. Най-лошото … май е да да бъдеш обезсърчен, равнодушен, безлюбовен и да живееш в горчивината на осъзнаването, по какъв начин си Предал капацитета, създателя и съвършенството, с което идваме в този свят.
А ние като се родим … Бог е вложил в нас толкоз доста. Щедростта на небето е необятна.
И е в действителност Болезнено и е в действителност Болестотворно … човек да не се развива.
Естествено, че съвършенство няма. Но човек може да влага своята сила и идеали … като всеки ден върви по ***Пътя на това непостижимо съвършенството.
И единствено тази смелост носи в себе си безспорен капацитет за излекуване и естетика.
И да, доста потребно е да приказваме съответно за стандартните рискови фактори, цитокинова стихия и проучване на фекален калпротектин, като неинвазивен маркер за мониторинг на чревното инфектиране.
Но в случай че в близост е оскъдност … от милеене, обич, съзидание …
… става зле …!
Това е най-красивата и здравословна действителност – Любовта и Тайната на Сътворението.
И ти можеш да я създаваш в себе си.
Ако ще и в близост да е мрак.
Човек поверява живота си на това, в което има вяра.
И е хубаво да има съкровища, които … молците не ги ядат.
