Съпругът на д-р Неделя Щонова: Наранен съм и ме боли
Д-р Неделя Щонова разгласява просторен пост в обществената мрежа от името на своя брачен партньор.
Ето какво написа тя:
Достоен!
Споделям.
Позицията на моя брачен партньор.
Винаги съм деляла мъжете в този свят на две - Валентин Маринов … и всички останали!
Реквием за една фантазия - писмо на арх. Валентин Маринов до града и времето
В началото на 80-те години аз, като проектант, завоювах конкурс за пробно учебно заведение в един от регионите на Пловдив - план, който не видя бял свят, въпреки че завоюва национална и интернационална премия.
Малко по-късно при мен пристигна шефът на Математическата гимназия, един от нейните създатели и индивидът, с помощта на който гимназията стана това, което е - доцент Кирчо Атанасов. Тогава той още не беше доцент. Покани ме да създадем дружно план за нова Математическа гимназия, чието място тогава беше несъмнено да е в края на града.
И започнахме с него Одисеята - изследвания, писма, проучвания. Тогава нямаше интернет. Писахме и събирахме материали и проекти за Оксфорд, Кеймбридж и Харвард. На тази база съставихме идея. Той искаше да направи не просто учебно заведение, а теоретичен, учебен, публичен, културен и състезателен център за целия град.
Работихме по плана в продължение на пет години. Обиколихме какви ли не инстанции - министри, първи секретари, кметове. И в края на краищата се преборихме и сътворихме един план, за който Кирчо Атанасов - царство му небесно, един неповторим човек, който нямаше деца - споделяше: „ Ето, това е моето дете. Обичам този план като свое дете. Тук съм си оставил душата. “
Проектът беше структуриран по супериновативен за това време метод. В него имаше неща, за които тогава още никой не беше чувал - да вземем за пример астрономическа и геофизична обсерватория, детайли, които през днешния ден още веднъж са настоящи. Имаше огромен басейн, огромна многофункционална зала, огромна зала. И всичко беше създадено по този начин, че да дава отговор на терена и на „ розата на ветровете “ - сбит индикатор за посоката на ветровете. Пет години труд, мисъл и ентусиазъм. И стигнахме до първа копка. За жал, тя се състоя малко преди 10 ноември 1989 година И нещата останаха до такава степен.
Минаха трийсет и пет години, от които пет бях заместник-кмет и основен проектант на Пловдив. И аз не съумях да се преборя този план да се реализира. Предназначението на терена се променяше няколко пъти по лобистки ползи, и тази година - най-сетне - се стигна до такава степен, че Общината разгласи търг. Но не за план, а за инженеринг.
Строителната компания, която завоюва - същата, която печели всички търгове в Пловдив - си нае проектант, който прави това, което компанията му каже. Аз предложих на виновния заместник-кмет своя план като подаяние, което щеше да спести на Общината милиони и време за планиране. Той обаче отмина предлагането ми с безмълвие.
Онзи ден гледах представянето на новия план от архитекта, нает от строителната компания. Тъй като заданието за планиране, предоставено от Общината, е правено по моя план, новият представляваше кавър-версия на моя, само че от незадоволително добър реализатор.
И най-важното - там липсваха някои от главните полезности, които Кирчо Атанасов беше вложил в концепцията за този център - душата си. Най-важното било, че тази, новата постройка щяла да бъде издигната не с тухли, а с авансово приготвени стоманобетонни детайли, като новия стадион на ЦСКА. Добър ден! Аз съм архитект на стадион „ Пловдив “ и още през 1987 година новата му част беше изпълнена с такива детайли, което ноу-хау по-късно беше приложено при построяването на Олимпийския стадион в Атина.
Наранен съм и ме боли, не тъй като съм архитект. Най-много скърбя и скърбя, че душата и фантазията на Кирчо, ще бъдат преформатирани, както в този момент е съвременно да се споделя. И няма да бъдат правилни с оригинала.
Направих следното:
Предложих новият и моят план да бъдат подложени на публично разискване, както и на разискване в професионалната колегия, с цел да се избере по-добрият. Моят план в действителност не е остарял - той беше обновен преди няколко години, когато шеф на Математическата гимназия беше проф. доктор Ивайло Старибратов. В него са заложени новаторски концепции и решения - фотоволтаични мембрани, енергийна автономия, биоклиматична архитектура. Старибратов даже беше обезпечил финансиране. Но тогавашният кмет изиска своето… и нищо не се случи.
Днес не ми остава нищо друго, с изключение на ритуалът на сбогуването.
Ще увия едно цвете със заглавната страница на моя план - онази, която носи подписа на майстора Кирчо Атанасов - и ще отида да го положа на гроба му. Това ще е погребението на една фантазия.
Послеслов
Макетът на този план към този момент четири десетилетия стои в изложбената зала на Математическата гимназия - като светиня, като горделивост. Ще помоля сегашната директорка да го кремира в двора на учебното заведение - във връзка 40-годишнината от неговото основаване и 80 години от рождението на Кирчо Атанасов, чиято душа беше зазидана в този план! Неговото дете!
Нека се отвори място за творенията на новата прогресивна власт.
УСПЕХ!!!
