Д-р Тотко Найденов: Отново “убийци в бели престилки”! Този гнусен термин бе измислен от поета Георги Джагаров
- Д-р Найденов, какво общо има поетът Георги Джагаров с медицината?
- Джагаров е този, който измисли термина “Убийци в бели престилки”. Това бе и заглавието на негова публикация в някогашния към този момент вестник “Народна армия”, оповестена през 1973 година Точно тогава безумният (без кавички) здравен министър доктор Ангел Тодоров, дотогавашен първи секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия - София, забрани освен частната лекарска процедура, само че и абортите - поголовно! Независимо от това дали забременялата е самотна мома, ученичка, студентка или жена в климакс. Разпореди изрично - цялостна възбрана и толкова! Тогава неведнъж се усилиха смъртните случаи измежду девойките заради зле осъществени опити за преждевременно раждане: с куки, хинин, зокум и какво ли още не. Имаше случаи и на самоубийство затова, в резултат на което партията даде заден ход и позволи: можеш да абортираш, само че в случай че ти позволи специфичната комисия от Отечествения фронт. А по този метод всичките клюкари в махалата към този момент щяха да знаят за това.
- Аз отново ще попитам: какво общо с всичко това има поетът Георги Джагаров?
- Как какво! Залпът против абортите беше даден имено от него с въпросната публикация. В нея той се нахвърли с груби нападки и обиди против гинеколозите, които въпреки всичко се наемаха да извършат аборт в избрани случаи, без значение дали е по избор, или става въпрос за медицински случай. А той, поетът, беше безапелационен, че българките би трябвало да раждат, тъй като се задавала демографска рецесия.
- Да се върнем към фразата “Убийци в бели престилки”!
- В ония години тази фраза бързо влезе в приложимост. Ангел Тодоров издаде и още една безумна заповед: “Пациентът постоянно има право (също като клиента в “Плод-зеленчук”) и всяко негово недоволство, без значение от това дали е основателно или клеветническо, би трябвало безусловно да бъде последвано от наказване за лекаря...” А Джагаров стъпка самочувствието на лекарите с друго свое предложение: лекарят да не взема никакви дарове, като се изключи букет от три (значи би трябвало да ги брои) карамфила и кутия евтини шоколадови бонбони... Разбира се, този път здравният министър изобщо не реагира на тази злостна подигравка на Джагаров, въпреки че той към този момент беше зам.-председател на Държавния съвет. Тоест нещо като вицепрезидент. Тогава си замълча и казионният Централен комитет на Профсъюза на здравните служащи - нещо като настоящето безлично КНСБ, а и “Подкрепа”, която не се откроява с нещо значимо. Но по кое време наш министър ни е защитавал нас, лекарите?...
- Как по кое време? Мисията на всеки министър е тъкмо тази, да отбрани хората в бяло, да им сътвори чудесни условия за работа?
- Помните ли доктор Стефан Константинов, доктор? С каква безмълвна мъка, с наведена глава, скрил лицето си в шепите, слушаше нападките на Цветан Цветанов, който от трибуната на Народното събрание обвиняваше горнооряховските лекари? Не помня Българският лекарски съюз или Етичната му комисия тогава да са се пробвали да защитят сътрудниците си. Тези дни се случи безусловно същото. Едно детенце умря (Бог да одобри светлата му и чиста душица) - случва се и в най-реномираните клиники. Както и подозирахме ние, лекарите, диагнозата се оказа Фудроянтно - мълниеносно за два-три часа, протичаща двустранна хеморагична (кървава) пневмония, последвана от синдрома на Уотърхаус-Фредериксен. Това значи срив на надбъбреците и на цялата имунна система, отвод на всички жизненоважни органи да работят. Кой и по какъв начин да го избави?...
- Но знаете, че казусът се разшумя и стигна чак до министър-председателя?
- Да, по този начин е! Аз изцяло разбирам покрусените родители, само че не и наглите публицисти, които незабавно им навряха микрофоните и камерите безусловно в подпухналите им от рев лица. Сензацията печели - даже и без значение от цената - голямата човешка тъга. Не разбирам и недомислената заповед на премиера за неотложно, въпреки и краткотрайно, премахване на болничните шефове. Целта - да не пречат на следствието. Как и за какво ще му попречат, като самите те имат полза това следствие да е обективно? Ще крият документи ли, що ли?...
- Но видяхте публичният отклик какъв е!...
- Видях, обществените мрежи завряха. С цялостно право - умряло е дете, няма по-болезнено нещо от това. Но без да схващат нещичко от медицина, без да изчакат резултатите от аутопсията и проучванията на експертите. Заваляха нападки, проклятия, претенции за затвор и даже за разстрел. Естествено, завъртя се още веднъж в пространството и кошмарният израз на Джагаров. Думата взеха и безконечните, чевръсти и всезнаещи юристи. Какво да се прави, бизнес!...
- Как ще се развият по-нататък нещата съгласно вас?
- От страна на здравния министър то е ясно: неотложно и безмълвно осъществяване на заповедта, дадена от премиера. Но въпреки че и двамата не са лекари, са длъжни да знаят две съществени неща: в лечебните заведения, даже и най-съвършените, с най-хубави екипи и съвременна инсталация, от време на време - уви, се умира, тъй като има неспасяеми случаи. И че педиатрите са малко и ще стават все по-малко, изключително на фона на тези безпочвени обвинявания.
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
- Джагаров е този, който измисли термина “Убийци в бели престилки”. Това бе и заглавието на негова публикация в някогашния към този момент вестник “Народна армия”, оповестена през 1973 година Точно тогава безумният (без кавички) здравен министър доктор Ангел Тодоров, дотогавашен първи секретар на Градска канализация на Българска комунистическа партия - София, забрани освен частната лекарска процедура, само че и абортите - поголовно! Независимо от това дали забременялата е самотна мома, ученичка, студентка или жена в климакс. Разпореди изрично - цялостна възбрана и толкова! Тогава неведнъж се усилиха смъртните случаи измежду девойките заради зле осъществени опити за преждевременно раждане: с куки, хинин, зокум и какво ли още не. Имаше случаи и на самоубийство затова, в резултат на което партията даде заден ход и позволи: можеш да абортираш, само че в случай че ти позволи специфичната комисия от Отечествения фронт. А по този метод всичките клюкари в махалата към този момент щяха да знаят за това.
- Аз отново ще попитам: какво общо с всичко това има поетът Георги Джагаров?
- Как какво! Залпът против абортите беше даден имено от него с въпросната публикация. В нея той се нахвърли с груби нападки и обиди против гинеколозите, които въпреки всичко се наемаха да извършат аборт в избрани случаи, без значение дали е по избор, или става въпрос за медицински случай. А той, поетът, беше безапелационен, че българките би трябвало да раждат, тъй като се задавала демографска рецесия.
- Да се върнем към фразата “Убийци в бели престилки”!
- В ония години тази фраза бързо влезе в приложимост. Ангел Тодоров издаде и още една безумна заповед: “Пациентът постоянно има право (също като клиента в “Плод-зеленчук”) и всяко негово недоволство, без значение от това дали е основателно или клеветническо, би трябвало безусловно да бъде последвано от наказване за лекаря...” А Джагаров стъпка самочувствието на лекарите с друго свое предложение: лекарят да не взема никакви дарове, като се изключи букет от три (значи би трябвало да ги брои) карамфила и кутия евтини шоколадови бонбони... Разбира се, този път здравният министър изобщо не реагира на тази злостна подигравка на Джагаров, въпреки че той към този момент беше зам.-председател на Държавния съвет. Тоест нещо като вицепрезидент. Тогава си замълча и казионният Централен комитет на Профсъюза на здравните служащи - нещо като настоящето безлично КНСБ, а и “Подкрепа”, която не се откроява с нещо значимо. Но по кое време наш министър ни е защитавал нас, лекарите?...
- Как по кое време? Мисията на всеки министър е тъкмо тази, да отбрани хората в бяло, да им сътвори чудесни условия за работа?
- Помните ли доктор Стефан Константинов, доктор? С каква безмълвна мъка, с наведена глава, скрил лицето си в шепите, слушаше нападките на Цветан Цветанов, който от трибуната на Народното събрание обвиняваше горнооряховските лекари? Не помня Българският лекарски съюз или Етичната му комисия тогава да са се пробвали да защитят сътрудниците си. Тези дни се случи безусловно същото. Едно детенце умря (Бог да одобри светлата му и чиста душица) - случва се и в най-реномираните клиники. Както и подозирахме ние, лекарите, диагнозата се оказа Фудроянтно - мълниеносно за два-три часа, протичаща двустранна хеморагична (кървава) пневмония, последвана от синдрома на Уотърхаус-Фредериксен. Това значи срив на надбъбреците и на цялата имунна система, отвод на всички жизненоважни органи да работят. Кой и по какъв начин да го избави?...
- Но знаете, че казусът се разшумя и стигна чак до министър-председателя?
- Да, по този начин е! Аз изцяло разбирам покрусените родители, само че не и наглите публицисти, които незабавно им навряха микрофоните и камерите безусловно в подпухналите им от рев лица. Сензацията печели - даже и без значение от цената - голямата човешка тъга. Не разбирам и недомислената заповед на премиера за неотложно, въпреки и краткотрайно, премахване на болничните шефове. Целта - да не пречат на следствието. Как и за какво ще му попречат, като самите те имат полза това следствие да е обективно? Ще крият документи ли, що ли?...
- Но видяхте публичният отклик какъв е!...
- Видях, обществените мрежи завряха. С цялостно право - умряло е дете, няма по-болезнено нещо от това. Но без да схващат нещичко от медицина, без да изчакат резултатите от аутопсията и проучванията на експертите. Заваляха нападки, проклятия, претенции за затвор и даже за разстрел. Естествено, завъртя се още веднъж в пространството и кошмарният израз на Джагаров. Думата взеха и безконечните, чевръсти и всезнаещи юристи. Какво да се прави, бизнес!...
- Как ще се развият по-нататък нещата съгласно вас?
- От страна на здравния министър то е ясно: неотложно и безмълвно осъществяване на заповедта, дадена от премиера. Но въпреки че и двамата не са лекари, са длъжни да знаят две съществени неща: в лечебните заведения, даже и най-съвършените, с най-хубави екипи и съвременна инсталация, от време на време - уви, се умира, тъй като има неспасяеми случаи. И че педиатрите са малко и ще стават все по-малко, изключително на фона на тези безпочвени обвинявания.
Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ