Д-р Римпова, дм: Ръстът на парвовируса донякъде се дължи на недостатъчно напрегнат имунитет след дългата изолация по време на пандемията
Д-р Надежда Римпова, дм, е шеф на Отделението по детски заболявания в УМБАЛ „ Софиямед “. Завършва Медицински университет, гр. София през 2012 година От 2015 година до 2019 година е помощник към Медицински университет - София, Катедра по педиатрия в Клиника по пулмология и интензивно поделение на СБАЛДБ „ Проф. доктор Иван Митев “.
През 2017 година придобива компетентност по детски заболявания и става докторант към Медицински университет - София. Докторант е по тематика в региона на некласически функционалности на витамин D - статус на витамин D при деца с остра пневмония и здрави контроли.
Защитава сполучливо дисертационен труд за придобиване на просветителна и научна степен " Доктор " тематика: " Проучване ролята на серумното равнище на витамин D за протичането на острите пневмонии в детската възраст " през декември 2023 година
Участва в редица конгреси и научни срещи с българско и интернационално присъединяване в региона на общата и незабавната педиатрия. Има приключени курсове по интензивна терапия и на практика курс по педиатрия във Варшава, Полша.
Членува в Българския лекарски съюз и Българското национално съдружие по детска ендокринология.
Част е от екипа на Детско поделение на УМБАЛ " Софиямед " от февруари 2020 година, a от октомври е шеф на отделението.
Д-р Римпова, Европейският център за надзор на болесттите (ECDC) насочи апел за нараснало внимание към парвовирусната зараза, поради обстоятелството, че се отбелязва растеж в 14 страни от Европейски Съюз. Какво би трябвало да знаят родителите за парвовируса?
Родителите би трябвало да знаят, че това е прочут вирус. Наричаме болестта още заразен еритем. Отчасти, растежът на това заболяване се дължи на неналичието на задоволително под напрежение имунитет при децата след изолацията по време на пандемията. Така е допустимо да станем очевидци на нехарактерен клиничен ход на болестта, както и разпространяване на причинителя отвън нормалния сезон и възрастова група. Същата наклонност следим и във връзка с микоплазмата и хламидофилата, които предизвикват пневмонии при децата.
От друга страна, не е извънредно заболяемостта да се покачва през 3-4 години и да сме очевидци на така наречен циклично покачване на заболяемостта. Най-често боледуват деца на възраст 5 до 15 години, само че практиката демонстрира, че може да се срещне във всяка възраст, в това число и при възрастните.
Инфекцията протича доброкачествено, няма затруднения и минава със основаване на дълготраен имунитет. Засега ваксина няма.
Важно е да се означи, че има 3 рискови групи, при които може да се следят затруднения – това са новородените, бременните в първи триместър дами и хората с наследствена анемия.
Кои са първите признаци, които би трябвало да насочат вниманието на лекарите от първичната помощ към парвовируса?
Парвовирусната зараза е известна и под името „ петата болест ”, защото наподобява на шарка. Инкубационният интервал е няколко дни до 2 седмици, като рядко може да доближи 20 дни. В началото може да има единствено лека температура и общо неразположение, само че това не са наложителни прояви. Много постоянно те липсват. Най-характерна демонстрация на петата болест е обривът.
Типичната локализация е по бузите – назовава се „ синдром на ударената буза “, с разпространяване по тялото и крайниците, като по темперамент е петнист, мрежовиден. При появяването му температурата има наклонност да спада, положението на детето да се усъвършенства.
По това време то към този момент не е заразно. Обривът минава всекидневно за 1 до 3 седмици, като може да се появява и изчезва. Провокира се от излагане на слънце. Сърбеж не е присъщ.
На прага на лятото зачестяват ли към този момент типичните за сезона ротавирусни и други инфекции при децата?
Все още не можем да кажем, че сме в пика на летните вируси, по-скоро заболеваемостта се усилва гладко. Ротавирусите сe считат за главните причинители на остри диарии и са рискови при кърмачетата, защото провокират внезапно и тежко обезводняване.
Повишената температура и честата водниста диария, която провокира вирусът, са причина за загуба на огромно количество течности и електролити и постоянно се постанова банкет в болница.
Заразяването е най-вече посредством нечисти вода и храна, само че може да стане и посредством контакт.
Известно е, че дехидратацията е изключително рискова за дребните деца, изключително в горещите дни. Какво би трябвало да се знае за приема на вода в този интервал – количество, тип, температура?
Препоръчителният дневен банкет на вода зависи от възрастта, пола, тежестта, интензивността, температурата на въздуха и влажността. Обикновената водата е най-хубавият източник на течности за децата. Ориентировъчно, дете сред 1 и 3 години е добре да изпива сред 250 мл и 750 мл вода дневно. От 3 до 6 години – от 750 мл. До 1.5 литра дневно, и над 7 години – по 2 литра на ден.
Подсладените течности не са подобаващи. Напитките с високо наличие на захар могат да обезкуражат децата да пият вода. Навикът на детето да пие вода се възпитава. Под формата на игра или посредством потребление на атрактивни шишета за вода е допустимо да се провокира интерес към пиенето на вода. Важен е и личният образец.
През 2017 година придобива компетентност по детски заболявания и става докторант към Медицински университет - София. Докторант е по тематика в региона на некласически функционалности на витамин D - статус на витамин D при деца с остра пневмония и здрави контроли.
Защитава сполучливо дисертационен труд за придобиване на просветителна и научна степен " Доктор " тематика: " Проучване ролята на серумното равнище на витамин D за протичането на острите пневмонии в детската възраст " през декември 2023 година
Участва в редица конгреси и научни срещи с българско и интернационално присъединяване в региона на общата и незабавната педиатрия. Има приключени курсове по интензивна терапия и на практика курс по педиатрия във Варшава, Полша.
Членува в Българския лекарски съюз и Българското национално съдружие по детска ендокринология.
Част е от екипа на Детско поделение на УМБАЛ " Софиямед " от февруари 2020 година, a от октомври е шеф на отделението.
Д-р Римпова, Европейският център за надзор на болесттите (ECDC) насочи апел за нараснало внимание към парвовирусната зараза, поради обстоятелството, че се отбелязва растеж в 14 страни от Европейски Съюз. Какво би трябвало да знаят родителите за парвовируса?
Родителите би трябвало да знаят, че това е прочут вирус. Наричаме болестта още заразен еритем. Отчасти, растежът на това заболяване се дължи на неналичието на задоволително под напрежение имунитет при децата след изолацията по време на пандемията. Така е допустимо да станем очевидци на нехарактерен клиничен ход на болестта, както и разпространяване на причинителя отвън нормалния сезон и възрастова група. Същата наклонност следим и във връзка с микоплазмата и хламидофилата, които предизвикват пневмонии при децата.
От друга страна, не е извънредно заболяемостта да се покачва през 3-4 години и да сме очевидци на така наречен циклично покачване на заболяемостта. Най-често боледуват деца на възраст 5 до 15 години, само че практиката демонстрира, че може да се срещне във всяка възраст, в това число и при възрастните.
Инфекцията протича доброкачествено, няма затруднения и минава със основаване на дълготраен имунитет. Засега ваксина няма.
Важно е да се означи, че има 3 рискови групи, при които може да се следят затруднения – това са новородените, бременните в първи триместър дами и хората с наследствена анемия.
Кои са първите признаци, които би трябвало да насочат вниманието на лекарите от първичната помощ към парвовируса?
Парвовирусната зараза е известна и под името „ петата болест ”, защото наподобява на шарка. Инкубационният интервал е няколко дни до 2 седмици, като рядко може да доближи 20 дни. В началото може да има единствено лека температура и общо неразположение, само че това не са наложителни прояви. Много постоянно те липсват. Най-характерна демонстрация на петата болест е обривът.
Типичната локализация е по бузите – назовава се „ синдром на ударената буза “, с разпространяване по тялото и крайниците, като по темперамент е петнист, мрежовиден. При появяването му температурата има наклонност да спада, положението на детето да се усъвършенства.
По това време то към този момент не е заразно. Обривът минава всекидневно за 1 до 3 седмици, като може да се появява и изчезва. Провокира се от излагане на слънце. Сърбеж не е присъщ.
На прага на лятото зачестяват ли към този момент типичните за сезона ротавирусни и други инфекции при децата?
Все още не можем да кажем, че сме в пика на летните вируси, по-скоро заболеваемостта се усилва гладко. Ротавирусите сe считат за главните причинители на остри диарии и са рискови при кърмачетата, защото провокират внезапно и тежко обезводняване.
Повишената температура и честата водниста диария, която провокира вирусът, са причина за загуба на огромно количество течности и електролити и постоянно се постанова банкет в болница.
Заразяването е най-вече посредством нечисти вода и храна, само че може да стане и посредством контакт.
Известно е, че дехидратацията е изключително рискова за дребните деца, изключително в горещите дни. Какво би трябвало да се знае за приема на вода в този интервал – количество, тип, температура?
Препоръчителният дневен банкет на вода зависи от възрастта, пола, тежестта, интензивността, температурата на въздуха и влажността. Обикновената водата е най-хубавият източник на течности за децата. Ориентировъчно, дете сред 1 и 3 години е добре да изпива сред 250 мл и 750 мл вода дневно. От 3 до 6 години – от 750 мл. До 1.5 литра дневно, и над 7 години – по 2 литра на ден.
Подсладените течности не са подобаващи. Напитките с високо наличие на захар могат да обезкуражат децата да пият вода. Навикът на детето да пие вода се възпитава. Под формата на игра или посредством потребление на атрактивни шишета за вода е допустимо да се провокира интерес към пиенето на вода. Важен е и личният образец.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ