Д-р Петър Москов: Носителят на промяната е само автентичното...
- Д-р Москов, една от главните ви хрумвания е обвързване на образованието с правото на гласоподаване. Може ли да я опишете по-подробно?
- Ние в политическия ни съюз „ Национално обединяване на десницата “ сме безапелационни, че в България имаме базов проблем с образованието и той се назовава базова неначетеност. На този декор всички разкази за цифровизация и приобщаване в учебно заведение, за поддръжка и схващане са не просто безсмислени, те са нездравословни. За нас главното обучение би трябвало да стане наложително, т.е. би трябвало да има явен текст в Конституцията, че главното обучение в България е наложително. Другото значи произвеждане на необразовани хора, а да произвеждаш в 21. век необразован човек значи да произвеждаш обществено слаб за цялостен живот, който всички останали да устояваме. Така че след наложителното главно обучение изрично би трябвало да следва и неспособност на хората, които не са изпълнили това си обвързване, за практикуване на право на глас. Ясно е, че необразованият човек може да избере само необразовано ръководство.
Все повече нашето учебно заведение се инфилтрира с политически тези, моментните политически тези на новата съвременна левица - за това по какъв начин децата би трябвало да учат за полови отклонения, за това по какъв начин децата би трябвало да възприемат всяко нещо, че всичко друго е положително. Правата на децата в учебно заведение се изчерпват с това да си учат уроците и да съблюдават дисциплината. И това е доста крепко. Авторитетът на учителя би трябвало да бъде върнат и да престане да бъде функционалност на прищявки на деца, родители и неправителствени организации, които да изясняват на учителя какво може и какво не може. Това е нещото, което ни е съградило и съхранило като общество през вековете. Не виждам причина актуалната българска страна да се отхвърля от нещо, което е работило толкоз години.
- С какви проблеми се срещнахте в Пловдив при многочислените си визити тук?
- Проблемите на Пловдив са същите като във всеки един български град. Просто тук са по-анонимни, в сравнение с в дребното градче. Проблемите са свързани с неналичието на икономическа независимост за дребния, междинния и фамилния бизнес, неща, които водят до ниски приходи и до взаимозависимост. Но в случай че се ограничаваме до това да установяваме проблемите, няма да стигнем до средата. Смислените хора приказват за аргументите. Причините не са нито в равнището на цифровизация или в потребността от това да се смени семейството на окръжния прокурор на Пловдив да вземем за пример. Причините са в това, че преди 30 години не прекратихме връзката със остарялото, с това, което държеше в послушание хората през политическата си комунистическа власт и в течение на прехода трансформира тази власт в икономическо владичество и в този момент ги държи под него. Днес младежът в Пловдив, София или Русе има общо взето две благоприятни условия пред себе си - стартира да работи общинска или държавна работа, нещо, което евентуално не е неприятно, само че не е обвързвано със личната му реализация, или да стартира да работи за някой от тях или децата им - за някогашната комунистическа олигархия, наследниците им и обвързваните с тях лица. За тях няма алтернатива - или работиш за тях, или въобще не работиш. Това нещо трансформира нацията ни в обезверена, в носталгична по комунизма или в емигрантска. Ако това нещо не се приключи, което се случва през съществено тежко лустрационно законодателство, рискуваме след 4 години отново да няма смяна. А някакви странни хора ще ви изясняват, че с политически решения на партиен конгрес могат да подвигат приходи. Доходите се подвигат посредством работеща стопанска система, а работещата стопанска система става през икономическата независимост на индивидите. Тази икономическа независимост може да се реализира през стремително секване на икономическия пиедестал на това нещо, на кръвоносната му система - на финансирането с обществени пари, на медийното и правосъдното въздействие. Ако мислите, че през 2021 година ви приказвам отвлечени неща за лустрация, която другите източноевропейски страни направиха преди 30 години и по тази причина равнището им на развиване на стопанската система им е друго, ще ви изненадам, като ви кажа, че законът „ Магнитски “, който прогърмя преди дни, е лустрация.
И в случай че одобряваме с наслада този закон, би трябвало да приемем, че единственият вероятен политически консенсус за действителна смяна, не на един с различен, е българският закон „ Магнитски “, който ние от „ Национално обединяване на десницата “ предлагаме. Той е лустрационен закон и е обвързван с това, че някогашната комунистическа върхушка дружно с техните наследници по права линия и обвързваните с тях лица в период от 10 години не би трябвало да имат достъп до публични поръчки на стойност над 100 000 лева, не би трябвало да могат да бъдат съществени спонсори или притежатели на национални електронни медии, не би трябвало да заемат длъжности като прокурор, арбитър и следовател. Това значи смяна. Тази сглобка сред остарялата и новата левица, в лицето на Българска социалистическа партия и „ Да, България “, не може да бъде наречена опция. Разбира се, ГЕРБ също не може да бъде носителят на тази смяна. На България е нужна мощна консервативна дясна опция и смяна може да пристигна единствено по този метод. Промяната не може да пристигна от това, което беше до момента, тъй като видяхме какво е. Лустрацията не може да пристигна от някогашните партийни секретари и техните деца, които са в управлението на „ Да, България “. Не може да пристигна и от Българска социалистическа партия, които са в същността на охраняването на този развой през годините.
Д-р Петър Москов е роден в София, в семейство с дълги демократични обичаи. Завършва Медицинския университет - София. Специализира във Франция, Англия, Испания и Съединени американски щати.
Член е на Инициативния конгрес за основаване на нова дясна партия през 2004 година и основател на ДСБ. На предварителните парламентарни избори през октомври 2014 година е определен за народен представител в 43-тото Народно събрание, а на 7 ноември същата година - за министър на опазването на здравето.
Днес е ръководител на Политическа партия КОД, част от " Национално обединяване на десницата ", в която сплотяват сили още БДФ, Български земеделски народен съюз и Средна европейска класа, под номер 19 в бюлетината.
- Ние в политическия ни съюз „ Национално обединяване на десницата “ сме безапелационни, че в България имаме базов проблем с образованието и той се назовава базова неначетеност. На този декор всички разкази за цифровизация и приобщаване в учебно заведение, за поддръжка и схващане са не просто безсмислени, те са нездравословни. За нас главното обучение би трябвало да стане наложително, т.е. би трябвало да има явен текст в Конституцията, че главното обучение в България е наложително. Другото значи произвеждане на необразовани хора, а да произвеждаш в 21. век необразован човек значи да произвеждаш обществено слаб за цялостен живот, който всички останали да устояваме. Така че след наложителното главно обучение изрично би трябвало да следва и неспособност на хората, които не са изпълнили това си обвързване, за практикуване на право на глас. Ясно е, че необразованият човек може да избере само необразовано ръководство.
Все повече нашето учебно заведение се инфилтрира с политически тези, моментните политически тези на новата съвременна левица - за това по какъв начин децата би трябвало да учат за полови отклонения, за това по какъв начин децата би трябвало да възприемат всяко нещо, че всичко друго е положително. Правата на децата в учебно заведение се изчерпват с това да си учат уроците и да съблюдават дисциплината. И това е доста крепко. Авторитетът на учителя би трябвало да бъде върнат и да престане да бъде функционалност на прищявки на деца, родители и неправителствени организации, които да изясняват на учителя какво може и какво не може. Това е нещото, което ни е съградило и съхранило като общество през вековете. Не виждам причина актуалната българска страна да се отхвърля от нещо, което е работило толкоз години.
- С какви проблеми се срещнахте в Пловдив при многочислените си визити тук?
- Проблемите на Пловдив са същите като във всеки един български град. Просто тук са по-анонимни, в сравнение с в дребното градче. Проблемите са свързани с неналичието на икономическа независимост за дребния, междинния и фамилния бизнес, неща, които водят до ниски приходи и до взаимозависимост. Но в случай че се ограничаваме до това да установяваме проблемите, няма да стигнем до средата. Смислените хора приказват за аргументите. Причините не са нито в равнището на цифровизация или в потребността от това да се смени семейството на окръжния прокурор на Пловдив да вземем за пример. Причините са в това, че преди 30 години не прекратихме връзката със остарялото, с това, което държеше в послушание хората през политическата си комунистическа власт и в течение на прехода трансформира тази власт в икономическо владичество и в този момент ги държи под него. Днес младежът в Пловдив, София или Русе има общо взето две благоприятни условия пред себе си - стартира да работи общинска или държавна работа, нещо, което евентуално не е неприятно, само че не е обвързвано със личната му реализация, или да стартира да работи за някой от тях или децата им - за някогашната комунистическа олигархия, наследниците им и обвързваните с тях лица. За тях няма алтернатива - или работиш за тях, или въобще не работиш. Това нещо трансформира нацията ни в обезверена, в носталгична по комунизма или в емигрантска. Ако това нещо не се приключи, което се случва през съществено тежко лустрационно законодателство, рискуваме след 4 години отново да няма смяна. А някакви странни хора ще ви изясняват, че с политически решения на партиен конгрес могат да подвигат приходи. Доходите се подвигат посредством работеща стопанска система, а работещата стопанска система става през икономическата независимост на индивидите. Тази икономическа независимост може да се реализира през стремително секване на икономическия пиедестал на това нещо, на кръвоносната му система - на финансирането с обществени пари, на медийното и правосъдното въздействие. Ако мислите, че през 2021 година ви приказвам отвлечени неща за лустрация, която другите източноевропейски страни направиха преди 30 години и по тази причина равнището им на развиване на стопанската система им е друго, ще ви изненадам, като ви кажа, че законът „ Магнитски “, който прогърмя преди дни, е лустрация.
И в случай че одобряваме с наслада този закон, би трябвало да приемем, че единственият вероятен политически консенсус за действителна смяна, не на един с различен, е българският закон „ Магнитски “, който ние от „ Национално обединяване на десницата “ предлагаме. Той е лустрационен закон и е обвързван с това, че някогашната комунистическа върхушка дружно с техните наследници по права линия и обвързваните с тях лица в период от 10 години не би трябвало да имат достъп до публични поръчки на стойност над 100 000 лева, не би трябвало да могат да бъдат съществени спонсори или притежатели на национални електронни медии, не би трябвало да заемат длъжности като прокурор, арбитър и следовател. Това значи смяна. Тази сглобка сред остарялата и новата левица, в лицето на Българска социалистическа партия и „ Да, България “, не може да бъде наречена опция. Разбира се, ГЕРБ също не може да бъде носителят на тази смяна. На България е нужна мощна консервативна дясна опция и смяна може да пристигна единствено по този метод. Промяната не може да пристигна от това, което беше до момента, тъй като видяхме какво е. Лустрацията не може да пристигна от някогашните партийни секретари и техните деца, които са в управлението на „ Да, България “. Не може да пристигна и от Българска социалистическа партия, които са в същността на охраняването на този развой през годините.
Д-р Петър Москов е роден в София, в семейство с дълги демократични обичаи. Завършва Медицинския университет - София. Специализира във Франция, Англия, Испания и Съединени американски щати.
Член е на Инициативния конгрес за основаване на нова дясна партия през 2004 година и основател на ДСБ. На предварителните парламентарни избори през октомври 2014 година е определен за народен представител в 43-тото Народно събрание, а на 7 ноември същата година - за министър на опазването на здравето.
Днес е ръководител на Политическа партия КОД, част от " Национално обединяване на десницата ", в която сплотяват сили още БДФ, Български земеделски народен съюз и Средна европейска класа, под номер 19 в бюлетината.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ