Д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, в специално интервю

Мими Виткова пред SafeNews: Държавата е абдикирала от контрола на здравната система

Д-р Мими Виткова, някогашен министър на опазването на здравето, в особено изявление за SafeNews даде диагнозата на проблемите в опазването на здравето: трупано с години безхаберие, подбудено от неналичието на надзор.

SN: Все повече гласове се чуват, че здравната система у нас е в колапс. Вие от години биете безуспешно паника за това. Колко неприятно е в този момент ситуацията?

Мими Виткова пред SafeNews: Държавата е абдикирала от контрола на здравната система 14.08.24 17:13 Съединени американски щати трансформират хода на войната в Близкия изток: продават оръжия на Израел за 20 милиарда $ 14.08.24 17:01 Кристиян Шкварек за митинга на ЛГБТ активистките: Не ходете, не се конфронтирайте, не им правете услуга 14.08.24 16:48 ИЗВЪНРЕДНО!: Огромен пожар в Банкя, има умрял и ранени (ВИДЕО) 14.08.24 16:22 Украйна навлиза във вътрешността в Русия: Зеленски готви ново нахлуване, а Путин подрежда нова евакуация (ВИДЕО) 14.08.24 15:51

Положението се утежнява към този момент съвсем 20 години. Нито една политическа партия, дали в съпротива, дали в ръководство, изобщо не проучва проблемите в здравната система и не предлага безусловно никакви ограничения. Достигнахме до обстановка да се приказва в този момент за разработване на тактика за намиране на решение за казуса с тежкия недостиг за намиране на медицински сестри у нас. И то откакто този недостиг е от 20 и повече години. Той се задълбочава непрестанно. При състояние, че международните стандарти и европейската процедура е на един доктор да има две медицински сестри.

Ние сме с на един доктор – 0.9 медицински сестри. Достигнахме до обстановка, при която са осакатени цели профили на медицината, които са редки профили, установи доктор Виткова.

Като детската кардиохирургия, да вземем за пример. Това е единствената клиника в страната, където половин месец клиниката работи, половин месец не оперира деца, защото липсват четири медицински сестри. Аз мисля, че не е належащо да описваме, какъв брой е тежко положението на опазването на здравето, откакто цялата страна не може да обезпечи четири медицински сестри, с цел да работи единствената клиника в страната. И това медиите го демонстрираха: по какъв начин родителите на такива дечица, които чакат дълго време за интервенции, към този момент търсят решение в чужбина. След като България оперираше и всички дечица от Северна Македония. Същата е обстановката и с детската онкохематология в ИСУЛ, а и на доста други места.

Кадровият проблем едвам в този момент се видя от ръководещите преди няколко месеца политически субекти. Те като са в съпротива, го видяха. Но като управляваха, не го видяха този проблем, бе безапелационна доктор Виткова.

Същото ще се случи след година-две, не повече, дори и по-рано с лекарите. Тъй като междинната възраст на лекарите, изключително на джи-пи-тата, е над 55 години. Така че първичната ни помощ там, където е най-честият контакт на хората със опазването на здравето, ще бъде тежко оголена. Тя не че в този момент не е, има цели райони на страната, които са без здравна помощ.

Селските райони към този момент сме ги отписали от дълго време. Общинските центрове, където бяха общинските лечебни заведения, по-голямата част от тях са съвсем завършили. Проблемът към този момент пълзи с недостига на лекари, на фрагменти и в регионалните градове, предизвести доктор Виткова.

Ето, ние да вземем за пример не можем да създадем профилактика в Смолян и в редица други регионални градове заради недостиг на лекари. Не знам, какво би трябвало да се случи, с цел да може нашите политически партии да си отворят очите и да видят, че всичко друго, което не ни е наред, не е без значение, само че да оставиш цели райони в страната без здравна помощ, е безсрамие. Да оставиш множеството села в страната, които така и така умират от демографската злополука, без всякаква здравна помощ – не знам по какъв начин би трябвало да се направи друга характерност на опазването на здравето ни през днешния ден.

SN: Над един милиард лв. (1,1 милиарда лева.) са спомагателните средства, с които разполага Националната здравноосигурителна каса за тази година. Във финансовата рамка са планувани разноски за над 8,16 милиарда лв.. Защо продължава парадоксът: колкото и да се усилват парите за здраве, толкоз се усилва неудовлетворението и на пациентите, и на работещите в системата от нейното действие?

Защото направихме системата типичен пазар, както се показват нейните създатели. А класическият пазар е основан, с цел да усвоява пари. Системата усвоява пари и изобщо не се интересува нито от задоволеност, нито от качество. Даже напълно неотдавна вие медиите изнесохте: Касата глобила над 10 лечебни заведения. Тя ги е хванала, че има фиктивно наличие на пациенти, които не са лекувани там, както и че има незаконосъобразно асимилиране на средства.

Колкото и пари да се наливат в една здравна система, тя ще ги усвои постоянно. Въпросът е: какво създава тази здравна система. А с цел да има положително качество, би трябвало да има и съответен надзор на оня, който дава парите. Т.е. на страната. Държавата е абдикирала изцяло от контрола на здравната система, уточни доктор Виткова.

Изпращам стотици писма на година до контролните органи, които са на две места: в медицинския контрол и в НЗОК. Сезирам ги за пари, които съгласно Здравния застрахователен фонд, в който работя, са незаконосъобразно взети от жителите. Медицинският контрол най-често дава отговор, че те са търговски сдружения и имат право да взимат пари за всичко, щом са ги вписали тези услуги в ценоразписа си. Касата дава отговор, че се занимават единствено с парите, които те са дали на лечебните заведения. И не се интересуват от парите, които са взети от пациентите.

В Закона за здравното обезпечаване написа, че НЗОК пази икономическите права на здравно-осигурените лица. Как защитаваш икономическите права, като не се интересуваш, какви пари се вземат от тези хора отвън това, което Касата е заплатила – пита яростно доктор Виткова.

Това са такива тежки деформации, които нямат нищо общо с качеството. Как да бъдат задоволени хората? Посочвам фрапантен образец за безхаберието на страната. Млад човек, с кръвоизливи отвред, с тежко хематологично заболяване постъпва в огромна болница. И за времето, което престоява там, си заплаща съвсем всички кръвни артикули и лекарства, които са употребявали, на стойност 28 000 лева Реших, че лечебното заведение е злоупотребило и първо го попитах него: на какво законово съображение взе тези пари. Отговорът беше: клиничната пътека не покрива тези разноски. Реших, че лечебното заведение злоупотребява и питах Касата. От Касата ми дадоха отговор същото: че клиничната пътека не покрива тези разноски. Написах писмо до министъра на опазването на здравето и отидох на персонална среща, с цел да кажа, че това е възмутително. Умиращ човек за няколко дни да откри 28 000 лева!

Получавам отговор след към 2-3 седмици от зам.-министъра на опазването на здравето, в който се споделя, че Касата е независим юридически индивид и Министерството на здравеопазването няма никакви разпоредителски функционалности върху нея. Независимо от това, че зам.-министърът на опазването на здравето оглавява Надзорния съвет на НЗОК, съобщи доктор Виткова.

Е, кажете ми, по какъв начин може да има ред в системата? Как можем да подсигуряваме качество, когато няма никакъв надзор? Това е всекидневието в българското опазване на здравето.

SN: Подсещате ме и за още една обвързвана тематика: ние сме неповторими за Европа – 48% от общите разноски за опазване на здравето се оказват от джоба на болния. Както и вие дадохте този фрапантен образец, само че всички ние си доплащаме, без значение, че сме обезпечени?

Дискусията, какво заплаща пациентът като най-уязвимата част от обществото, също не е във фокуса на политическите решения. Много от дълго време процентът, който Световната здравна организация уточни като позволен да се заплаща от джоба на пациента е 15. Наистина, както вие казвате, у нас пациентите заплащат към 48%. Отделяме от това, което произвеждаме като брутен артикул, почти колкото отделя Европа. Европа отделя 8 цяло и нещо %, а ние – 9 цяло и нещо % за опазване на здравето. В Европа от джоба на пациент се взимат под 15%. В Германия и Франция са към 10%. Ние сме с 48%.

Най-бедните европейски жители доплащат най-вече за опазване на здравето. В същото време не може да се разбере, че до момента в който произвеждаме малко, то 9% от 100 лева и 9% от 100 000лв. на глава от популацията са разнообразни стойности, пресметна доктор Виткова.

Т.е. до момента в който България създава малко и е със слаба стопанска система, нейният %, заделен за опазване на здравето, почти колкото европейския на глава от население, дава доста по-малко извънредно число. Спешно би трябвало да се усилят публичните средства за опазване на здравето. Първо, до момента в който страната стане равносилен участник като всички нас, които си плащаме здравните осигуровки, тъй като тя се е заела да обезпечи и заплаща 2/3 от здравните осигуровки на популацията и внася 1/3 от парите на НЗОК. Едва когато се реши тази неправда към този момент да се намерения належащо ли е, с цел да подобрим качеството и удовлетвореността, да увеличим размера на здравната вноска. Това са двете неща, които би трябвало да намерят своето политическо решение. А другояче, можем да усилваме парите на касата, само че когато няма никакъв надзор и правила, които да се съблюдават от всички, резултатът ще е този.

SN: Какви са пътищата за излизане от този здравен колапс? Ето, вие казахте, цели селища към този момент са лишени от опазване на здравето, общинските поликлиники на процедура не съществуват, регионалните вървят по техния път. Какво може да се направи?

Могат да се създадат доста неща. Виждате обаче, че към този момент 3 години сме в политическа неустойчивост. Правителство, което идва за три месеца, не може да реши нито един от тези проблеми. Решаването на проблемите на парче в здравната система няма да докара до безусловно никакъв положителен резултат.

Трябва прецизен разбор и ясно, искрено артикулиране на проблемите пред обществото и предложение на решения. Коя политическа партия, отивайки на избори, споделя: „ Ние виждаме в опазването на здравето тези, тези и тези проблеми. Предлагаме тези и тези решения “, попита доктор Виткова.

Ние отхвърляме отивайки всякога на избори предходните и не знаем, какво избираме от идващите. И виждайки какво избираме в здравната система, очевидно не сме избрали нещо, което да ни докара до положителен резултат. И най-важното – би трябвало политиците ни да се научат да седят на една маса, без значение дали са ръководещи или съпротива, тъй като здравната система не е на нито една партия. Тя е на българските жители. Политиците би трябвало да намерят допустими решения, които ще бъдат подкрепени от всички. Така естествените страни си вършат своите здравни тактики, признати и от съпротива, и от ръководещи. Ние обаче не се научихме на този метод и всеки предлага някакви половинчати ограничения, които не водят до никакъв резултат.

Видяхме до къде се докарахме: със заповеди да стопираме износа на антибиотици или на противодиабетни средства, единствено тъй като не можем да си овладеем реекспорта. Това са обикновени неща, които не се вършат. Докато този пазар съществува в здравната система, нещата няма да намерят положително решение, бе безапелационна доктор Виткова.

В самата здравна система диспропорциите на възнагражденията са колосални. От 1 000 – 2 000 лева на доктор до 50 000 лева Виждаме какво вършат младежите – приключват през днешния ден и на следващия ден отпътуват. Това също е абсурд – бедното българско общество заплаща за държавна поръчка за довеждане докрай на здравното обучение на българските медици и няма никакъв техен ангажимент назад към това общество, което им е дало образованието. Това не е жестоко администриране.

Ако някой желае вратата да му е отворена да замине, да си заплати образованието, което е 6 години и пътят му е свободен. Ако обаче е държавна поръчка, ще подпише контракт, че се ангажира да работи толкоз, колкото го е издържало това общество тук, предложи доктор Виткова.

Същото е и за специализациите. На запад се теглят студентски заеми и се връщат години наред, откакто човек стартира да работи. Какъв е казусът да останеш да работиш в страната си, с цел да върнеш нещо и да се отблагодариш на това общество, което ти е дало обучение. Също не се гледа на този въпрос. Произвеждаме фрагменти за най-скъпото в страната, здравното, обучение за богатата Европа. Ето това вършим. С медицинските сестри е същата история. Държим ги 20 години на минимални работни заплати и това, което произвеждаме, те отпътуват по старешки домове или болнични заведения на запад. Защото там им дават доста по-големи хонорари. Това са едри, едри проблеми, които няма по какъв начин да бъдат подминати и да не бъдат решени. И несъмнено, този търговски статут на всички. Не може да ползваш публични средства и да си търговски индивид. Защото той работи за облага. В редица страни здравната система работи с доста участници, които са non profit – непечеливши. У нас от елементарното джи-пи до най-крупната болница, всички са търговци и работят за облага. Включително и задгранични субекти.