Анозогнозия – не разбирам, че съм болен
Д-р Мелани Меримен (Melanie P. Merriman) е някогашен клетъчен биолог и съветник в приюти, чиято майка стартира да страда от редица когнитивни нарушавания. Случаят, разказан по-нататък в публикацията, има за цел образно да показа положението, наречено анозогнозия.
Първото рухване на 92-годишната майка на доктор Меримен наподобява като случай за щерка й. След къс престой в болница, старата жена е изписана и се прибира у дома, само че паданията не престават и се трансформират в източник на терзание за доктор Меримен. Нараняванията нормално са незначителни, само че възходящата периодичност на случаите провокира все по-голяма тревога в младата жена.
Когато доктор Меримен предлага проходилка за възрастни или патерици, майка й споделя следното: " Няма потребност. Мога да ходя обикновено, просто от време на време изгубвам салдото си. " Д-р Меримен не чака сходен отговор от майка си – допустимо ли е дамата на напреднала възраст да не си спомня всичките тези рухвания през последните няколко месеца? Наистина ли си мисли, че може да се предвижва сполучливо без помощта на проходилка?
Едва след гибелта на старата жена, доктор Меримен открива какво значи понятието анозогнозия (от гръцки a-без, nosos-заболяване, gnosis-знание): липса на познание за заболяването. Хората с анозогнозия не осъзнават, че страдат от заболяване или недостиг. Най-често положението се свързва с психологично разстройство и е главната причина за неспазване на медикаментозните наставления при психиатрични пациенти.
Анозогнозията визира и хората в трета възраст, при които се следят мозъчни промени, в това число леки когнитивни увреждания, в резултат на напредналата възраст. Тъй като майката на доктор Меримен не е знаела за сериозните проблеми, свързани с салдото, тя не е разбирала, че не може да върви, без да падне. И защото старата жена не е вярвала, че има проблем, тя не е можела да си показа за какво би трябвало да употребява проходилка.
Анозогнозията постоянно се прави оценка по " Скалата за оценка на проницателността " (Clinical Insight Rating), която разпознава неналичието на знания/прозрения в четири области: схващане на повода за визитата (при лекаря); осъзнаване на когнитивния дефицит; осъзнаване на функционалния дефицит; и/или разбиране на утежняването на болестта. Липсата на просветление на майката на доктор Меримен се отнася за функционалния й недостиг. Въпреки че анозогнозията й е резултат от мозъчни промени в резултат на процесите на стареене и обвързваното с тях (и увеличаващо се) когнитивно увреждане, тя в действителност осъзнава проблемите си с паметта и комплицирани мисли. Хората с по-тежки форми на деменция (включително заболяването на Алцхаймер) са по-склонни да демонстрират анозогнозия, засягаща когнитивния недостиг, до момента в който хората с психологични разстройства, мозъчни тумори или инсулт постоянно демонстрират липса на осъзнаване на признаците на заболяване допълнително от една област.
Преди кончината на майка си доктор Меримен счита, че отводът на старата жена да одобри препоръчаната помощ произтича от мощното й възприятие за самостоятелност. Младата жена е знаела, че майка й не може да разсъждава ясно, само че това не стопира щерка й да се надява, че с времето дамата на напреднала възраст ще признае функционалния си крах и потребността от помощ. Само че невропсихологичните проби демонстрират, че пациентите с анозогнозия имат по-ниски индикатори, свързани с паметта и изпълнителната функционалност. Фактите и доказателства не са задоволително безапелационни за някого, който страда от патологична липса на просветление за положението си.
Д-р Меримен в този момент осъзнава, че паданията на майка й евентуално са били симптом за развиването на леки когнитивни увреждания. Тези увреждания съставляват междинния стадий сред упования спад в когнитивните качества в резултат на естествените и предстоящи процеси на стареене и по-сериозната симптоматика на деменцията.
Д-р Меримен споделя, че обстановката е щяла да бъде надалеч по-различна, в случай че майка й е била диагностицирана с леки когнитивни нарушавания, само че не е изненадващо, че това не се е случило. Повечето хора с леки когнитивни нарушавания могат и живеят независимо, както майката на доктор Меримен, и са способни да извършват съществени обществени функции. Те нормално са способни да правят множеството ежедневни действия, макар че им лишава повече време, с цел да ги завършат. Първоначално спадът в умствените благоприятни условия на майката на доктор Меримен е съвсем неосезаем. Докато когнитивните нарушавания се задълбочават, младата жена не знае задоволително, с цел да се опита да разбере дали признаците не са доказателство за характерна диагноза.
Поставянето на диагноза най-вероятно е нямало да помогне на майката на доктор Меримен, само че може би е щяла да помогне на щерка й. Подобна диагноза би насочила доктор Меримен към осъществяването на спомагателни проучванията, които вероятно са можели да спомогнат за откриването на анозогнозията. Също по този начин младата жена може би е щяла да осъзнае, че нежеланието на майка й да употребява проходилка се основава на неразбирането й за личните си качествата. Вследствие на по-добрата осведоменост по отношение на положението на майка си доктор Меримен е щяла да е по-решителна, когато взема някои решения вместо възрастния си родител.
Framar.bg
