Футурологът Мариана Тодорова: Ако ИИ реализира точката на сингулярност, това би могло да е последното човешко изобретение
Д-р Мариана Тодорова е футуролог, доцент в Института по философия и социология към Българска академия на науките. Тя е визионер, пълководец и създател на книги. Тодорова е основала нова методология за научна прогноза посредством съчетание на контрафактичен разбор и създаване на сюжети.
Има специализации по водачество в Харвардския университет, Училището по ръководство на Джон Кенеди, в интернационалната стратегия за водачество (IVLP) от Държавния департамент на Съединени американски щати и в Китайската академия за ръководство.
През 2019 година Тодорова е съавтор на книга: „ Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future ”, дружно с известния американски футурист Теодор Гордън (идеолог на 3-ти стадий nа проект„ Аполо “за кацане на Луната. През 2020 година тя издава своя лична книга на български език:„ Изкуствен разсъдък. Кратка история на развиването и етични аспекти по тематиката ”.
Тодорова е ръководител на Millennium project и на Hera city, както и член на Световната академия на изкуствата и науките. Тази година Тодорова съставлява България в ЮНЕСКО в междуправителствената среща за разработване на етическа рамка за изкуствен интелект. Ето какво съобщи тя пред Actualno.com.
Може би да стартираме с избрана формулировка: какво прави един футуролог, кое е това, което може да планува и кое не, по какъв начин самата вие дефинирате личната ви специалност?
За да Ви отговоря, е належащо да обясня и каква просвета е футурологията (futurology), или проучвания за бъдещето, както е по-популярна в англосаксонския свят. Тя е интердисциплинарна просвета, която, ползвайки и обединявайки методите от голям брой други филантропични и точни науки, прави прогнози за бъдещето. Те биха могли да бъдат: елементарни прогнози (представяне на единична визия за бъдещето, да вземем за пример по кое време ще свършат инфлационните процеси в Европа (forecast), хващане и следене на трендове и трендове (предвиждане по какъв начин и за какво ще стихнат неоконсервативните и популистки настройки в някои страни (trend scouting and tracking), създаване на сюжети или форсайт, когато описваме голям брой различни бъдеща, за да „ изплетем “ гъста мрежа от събития посредством потребление на критериите: „ опция “, “вероятност “ и „ достоверност “. Колкото повече даже взаимоизключващи се сюжети изградим, толкоз по-вероятно е да схванем вярната посока. Всеки от тези похвати може да бъде описателна прогноза, която приготвя нашето мислене и умствена настройка за бъдещето. Но те могат и да бъдат нормативни прогнози, които посредством залагане на полезности и тактики в тях, биха се трансформирали в пътна карта за мечтаното бъдеще и биха ни научили по какъв начин да го „ колонизираме “ и реализираме.
Футуролозите могат да бъдат: университетски учени, които усъвършенстват методологията за прогнозиране и пишат научни публикации и книги; политически и стратегически визионери, които спомагат управническите процеси в страните или огромните компании. Неслучайно, при встъпването си в мандат, всеки новоизбран американски президент получава отчет от 50 световни тренда с планирана рамка до 50 година Но те могат да бъдат и бизнес консултанти, които вземат участие в дизайна на продуктите и услугите на бъдещето. В редица компании към този момент има позиции на Chief Futurist Officer или Chief Innovation Officer. Аз съм била и в трите функции.
Прогнозирането на бъдещи събития, допускам, включва два вида работа: както дълбочинни знания, по този начин и известна вътрешен глас и въображение, която произтича от тях. На какво да се доверявате най-вече?
Въпросът Ви е много правилен. Много постоянно към мен се обръщат разнообразни хора, които ме молят да се трансформира в техен наставник, тъй че да станат специалисти - футуролози. На всички предлагам да запишат докторска стратегия, защото в действителност е належащо придобиване на характерно познание, което включва опознаването на всички прогностични способи, инструментариум за подготовка на разбори и метаанализи, каквито в действителност са прогнозите. Наистина, цифровите технологии компресират времето и форсират скоростта на всички събития, което кара хората да търсят къси пътища, така наречен „ евристики “ за всевъзможни решения. Но ние към момента се развиваме линейно, а не експоненциално, сходно на технологиите и не можем просто да прескочим някои стадии в личностното си развиване. Макар, че Илън Мъск с плана си Neurolink работи безусловно за това да „ налее “ информация и познание в мозъка ни. Тоест
да си футуролог е друго от това да си инфлуенсър.
Напоследък даже във футурологията все по-актуални стават количествените способи – лансиращи тезите за „ базиране на доказателствата (evidence based) или „ воденни от данните “ (data driven), само че аз персонално избирам качествените логико – интуитивни способи, които ангажират в огромна степен човешкото въображение. Затова и Филип Тетлок, прочут футуролог, в книгата си „ Superforcasting ” (Суперпрогнозиране) демонстрира, че най-талантливите и сполучливи прогнозисти употребяват качествени способи и имат фина вътрешен глас. Това потвърждава, че животът не може да бъде свръхрационализиран и инструментализиран.
В предходните десетилетия футурологията в огромна степен “работеше ” в режима на научната фантастика, до момента в който по-късно се обособи като обособена дисциплинираност, към която има голям интерес заради голям брой аргументи: развиването на технологиите, климатичните промени, известни имена като Харари и други Кое е това, което “остана ” от фантастите и кое бе прибавено на научно равнище?
До Втората Световна Война е имало единствено научна фантастика. Футурологията се дефинира като разбиране през 1943 година от немския социолог Флетхайм и отбелязва нов дял от познанието, който включва друг ракурс към теорията за вероятността и цели да сътвори оптимистична настройка за света след мощно претърпяния травматизъм от събитията сред 1939 г и 1945 година
Фантастите обаче са доста значими за футурологията.
Те могат да си разрешат независимост на съзнанието, която е неприемлива за науката,
стремяща се да борави единствено с рационални причини. Именно тази независимост и волност прави неведнъж фантастите по-успешни прогностици. Контактът с тях може да помогне на футуролзите да се освободят от непотребните научни канони. Творчеството и въображението са положителното завещание, само че самите футуролози боравят с над 50 научни способи.
В последната повече от година започнахме да приказваме за “ново обикновено ”; това по едно и също време се трансформира в факсимиле, само че и в действителни и внезапни промени на всякакво равнище: политическо, икономическо, ежедневно. Кои са най-отявлените промени, които вие забелязвате и до каква степен ще доведат те?
„ Новата нормалност “ се откри за към година и половина и сподели, че адаптационният отговор на човечеството към каквито и да е неподходящи условия, сработва много бързо. Едно беше психическото чувство по времето на първата и втората Ковид вълна, напълно друго е в този момент и това не се дължи единствено на съществуването на задоволително ваксини. Като част от „ новото обикновено “ ще остане новият режим, който беше пробван и се видя, че при такива условия сработва - на „ теле и онлайн всичко “. „ Теле и онлайн извършване на покупки “, „ теле и онлайн практикуване на специалността “, телемедицина. Теле и онлайн образование, което в същото време отвори и огромен спор за успеваемостта, само че и за качеството на преподаване. Най-вероятно, този хибриден режим ще се резервира най-много в упражняването на специалностите, тъй като
в световен мащаб сподели успеваемост, икономическа доходност, редуциране на разноските на фирмите до 30-40 %.
Налице е и желанието на самите работещи да употребяват тази алтернатива, защото те виждат повече преимущества, а не дефекти. Но, несъмнено, има и психически детайли, липса на обществен контакт и умствени тласъци при връзка, на работна среда в офис пространство. Затова може да идентифицираме и предпоставки за един антиутопичен свят на затваряне в цифровия близнак на нашата материална действителност, отвод от редица прекарвания и разпад на публични връзки и основаване на все по-малки общности. Това ще ускорява на всички места и рецесията на ръководството, защото ще са налице възходящи разнообразни ползи на от ден на ден хетерогенни групи.
Можем ли да твърдим, че методът, по който пандемията промени света, е относително неминуем - т.е., че тя просто е “ускорила ” избрани промени? Или да считаме противоположното - че те нямаше да се случат, в случай че тя не бе настъпила?
Мисля, че пандемията фактически подейства като ускорител на към този момент съществуващи процеси и настъпващи промени. Друг феномен, който коронавирусът разреши да съзрем е, че
съществуват големи неравенства по повод освен на хората в една страна, само че на обществата в другите страни –
неравноправие във връзка с достъпа до обществени и здравни услуги, икономическо неравноправие и съществуване на съответни подпомагащи ограничения и стратегии. Наскоро гледах документален филм за това по какъв начин се ръководи в първите дни и месеци корона рецесията в Китай и Съединени американски щати. И мощно централизираната система, и тази на демократичната народна власт претърпяват провал, тъй като демонстрират идентична неопитност, което би трябвало да насочи човечеството към работа по идентифициране на набор от подобен вид опасност и работа по тактики за подготвеност за посрещане на сходни рецесии.
В Япония, в Съединени американски щати, в Южна Корея много от производствата, здравните грижи, личен състав в хотели, магазини и лечебни заведения бяха сменени от роботизация, автоматизация и технологизация точно поради устрема да се съблюдава обществена отдалеченост и да не участват физически хора на работните си места, там, където са застрашени. Това може да подейства като катализатор доста специалности да се трансформират или да изчезнат, или да бъдат сменени от роботите, изкуствения разсъдък, новите технологии. След като светът безусловно „ спря “ за два месеца, се видя, че много ограничения, които бяха формирани като стопански рамки, способи за стопанските системи на обособени страни като „ зелените проекти “ за стопанска система, в действителност са ефикасни и биха работили. Просто би трябвало да има политическа воля те да се подхващат. Всъщност стана ясно, че въпреки и те да са мъчителни, тъй като ще костват запаси и работни места, то биха сработили.
Често говорите за ролята на изкуствения разсъдък в бъдеще - сигурно доста висока. По прогнози на Елън Мъск да вземем за пример, напълно скоро по-голямата част от “интелекта ”, който ще взема решения във всекидневието, ще бъде точно ИИ. До какво ще докара тази смяна?
Дигиталните технологии в синергия с тесния изкуствен интелект ще трансформират и дръзвам да кажа даже „ взривят “ всички сфери от човешкия живот и ще трансформират всяка една витална категория към, която израстваме и градим живота си- „ раждане “, „ обучение “, „ кариера “, „ дългоденствие “, „ гибел “. Това, което имаме през днешния ден като налична технология е „ Тесен изкуствен интелект “ . Нарича се по този начин, тъй като е основан да адресира лимитирани, единични задания. Тесният изкуствен интелект към този момент заменя работещите в редица специалности охранители, снабдители, счетоводители, офис мениджъри, само че и трансформира области като юридическата и здравната активност, където основани на изкуствен интелект стратегии вършат: юридически разбор, дю дилиджънс и даже са в ролята на „ длъжностен бранител “ в англосаксонското право. Известна е платформата Dr. Watson, която диагностицира тривиални болести с до 87% акуратност.
Все повече, обаче той се употребява и за взимане на решения за разпределяне на банкови заеми, за рискови вложения в стартап компании, за ръководство на „ умни “ системи като „ умни градове “, „ заводи “, „ компании “. Но сходна помощ в дълготраен аспект може да докара до намаление на когнитивните ни качества, до загуба на характерността и човешкия ни суверенитет, до прекомерна инструментализация и дехуманизация на голям брой процеси.
Паралелно с огромния взрив на технологиите се разраства и особена ответна реакция - на технофобия, на несъмнено съмнение, съмнение, боязън. Има ли фактически заплаха от развиването на ИИ и каква е тя? Доколко да вземем за пример са основателни страховете от холивудски вид - че един пределно развъртян ИИ би могъл да се трансформира в заплаха за човечеството?
Ако опцията да поставяме когнитивни старания и да се оправяме с разнообразни провокации ни бъде „ отнета “, то в действителност това би било пагубно за нас. Чрез проучвания на функционален ядрено-магнитен резонанс към този момент е потвърдено, че
използваме разнообразни зони на мозъка си, когато пишем ръкописно и диктуваме текст,
на платформа - изкуствен интелект, която може да транслира текста и го запише вместо нас. Същото се отнася за способността ни да учим езици или отхвърли от това, ползвайки платформи, който могат да превеждат сполучливо „ от “ и „ на “ над 180 езика. Не бива да забравяме и системите за следене посредством лицево различаване от изкуствен интелект, като системата за обществен рейтинг в Китай.
Опасността, като непосредствена опасност, а не като загуба на познания и умения, най-много се съзира от появяването на общоприет и суперизкуствен разсъдък. В единия случай следим изкуствен интелект с разбиращо познание и познавателни качества, които го вършат неотличим от човек, макар, че скоростта и способността на обработка на данните ще с много по-бърза и с непостижим размер и потенциал. Такъв изкуствен интелект ще прави систематични систематизирания, ще разсъждава и ще се учи от опита си. А в другия, за супер изкуствен интелект, който неведнъж би ни превъзхождал и осъществя така наречен точка на сингулярност. Затова и генералният изкуствен интелект, който съвсем мигновено ще прерасне в супер изкуствен интелект се счита, че ще бъде последното човешко откритие. Най-вероятно, тъй като в нищо повече ние ни бихме били конкурентоспособни на изкуствения разсъдък.
Голяма част от представителите на софтуерните оптимисти, имат вяра, че освободеният потенциал на мозъка (от взимане на решения и пр.) би могъл да докара до извеждане на напред във времето на нов вид прочувствена просветеност, което ще ни помогне да сме по-емпатични и да се фокусираме върху междуличностни връзки, съдействие и избавяне на планетата. Но това звучи прекомерно оптимистично.
С футуролога Герд Леонард
Климатичните промени са евентуално най-големият проблем, който ще би трябвало да се реши в близко бъдеще. Кои са тези подходи по отношение на тях, които смятате за най-належащи?
В момента известност имат два тренда за аргументите за климатичните промени. Единият, който несъмнено е преобладаващият, твърди, че ние сме изправени пред световно стопляне, дължащо се на излъчванията от въглероден диоксид, а другият, че това по-скоро е резултат на разположението на земята ни, която дружно със слънчевата система и галактиката ни пътува с висока скорост във вселената и в противен случай, даже би могли да ни чака нова форма на мини-ледникова ера. Според доста климатолози световно стопляне има 100%, само че към момента не е научно обосновано, че това се дължи напълно на парниковия резултат. Но има ясни доказателства, че съществуването на въглероден диоксид се е нараснало в пъти в повърхностните пластове на полярния лед. Дори по-консервативните политици да отхвърлят тази връзка, то това е, което е в напълно човешки контрол-ограничаване на тези излъчвания и преход към зелени стопански системи. Но това не значи единствено прекосяване към различни енергийни източници и електрически превоз. Сегашните системи се стремят да подтикват потреблението, създават се всеобщи, евтини и налични артикули, което обаче окончателно изтощава всички запаси на планетата. Тоест, нужна ни е промяна най-вече на мисловната парадигма, а от там и на обществения, политически и стопански ред.
Интервю на Райко Байчев
Има специализации по водачество в Харвардския университет, Училището по ръководство на Джон Кенеди, в интернационалната стратегия за водачество (IVLP) от Държавния департамент на Съединени американски щати и в Китайската академия за ръководство.
През 2019 година Тодорова е съавтор на книга: „ Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future ”, дружно с известния американски футурист Теодор Гордън (идеолог на 3-ти стадий nа проект„ Аполо “за кацане на Луната. През 2020 година тя издава своя лична книга на български език:„ Изкуствен разсъдък. Кратка история на развиването и етични аспекти по тематиката ”.
Тодорова е ръководител на Millennium project и на Hera city, както и член на Световната академия на изкуствата и науките. Тази година Тодорова съставлява България в ЮНЕСКО в междуправителствената среща за разработване на етическа рамка за изкуствен интелект. Ето какво съобщи тя пред Actualno.com.
Може би да стартираме с избрана формулировка: какво прави един футуролог, кое е това, което може да планува и кое не, по какъв начин самата вие дефинирате личната ви специалност?
За да Ви отговоря, е належащо да обясня и каква просвета е футурологията (futurology), или проучвания за бъдещето, както е по-популярна в англосаксонския свят. Тя е интердисциплинарна просвета, която, ползвайки и обединявайки методите от голям брой други филантропични и точни науки, прави прогнози за бъдещето. Те биха могли да бъдат: елементарни прогнози (представяне на единична визия за бъдещето, да вземем за пример по кое време ще свършат инфлационните процеси в Европа (forecast), хващане и следене на трендове и трендове (предвиждане по какъв начин и за какво ще стихнат неоконсервативните и популистки настройки в някои страни (trend scouting and tracking), създаване на сюжети или форсайт, когато описваме голям брой различни бъдеща, за да „ изплетем “ гъста мрежа от събития посредством потребление на критериите: „ опция “, “вероятност “ и „ достоверност “. Колкото повече даже взаимоизключващи се сюжети изградим, толкоз по-вероятно е да схванем вярната посока. Всеки от тези похвати може да бъде описателна прогноза, която приготвя нашето мислене и умствена настройка за бъдещето. Но те могат и да бъдат нормативни прогнози, които посредством залагане на полезности и тактики в тях, биха се трансформирали в пътна карта за мечтаното бъдеще и биха ни научили по какъв начин да го „ колонизираме “ и реализираме.
Футуролозите могат да бъдат: университетски учени, които усъвършенстват методологията за прогнозиране и пишат научни публикации и книги; политически и стратегически визионери, които спомагат управническите процеси в страните или огромните компании. Неслучайно, при встъпването си в мандат, всеки новоизбран американски президент получава отчет от 50 световни тренда с планирана рамка до 50 година Но те могат да бъдат и бизнес консултанти, които вземат участие в дизайна на продуктите и услугите на бъдещето. В редица компании към този момент има позиции на Chief Futurist Officer или Chief Innovation Officer. Аз съм била и в трите функции.
Прогнозирането на бъдещи събития, допускам, включва два вида работа: както дълбочинни знания, по този начин и известна вътрешен глас и въображение, която произтича от тях. На какво да се доверявате най-вече?
Въпросът Ви е много правилен. Много постоянно към мен се обръщат разнообразни хора, които ме молят да се трансформира в техен наставник, тъй че да станат специалисти - футуролози. На всички предлагам да запишат докторска стратегия, защото в действителност е належащо придобиване на характерно познание, което включва опознаването на всички прогностични способи, инструментариум за подготовка на разбори и метаанализи, каквито в действителност са прогнозите. Наистина, цифровите технологии компресират времето и форсират скоростта на всички събития, което кара хората да търсят къси пътища, така наречен „ евристики “ за всевъзможни решения. Но ние към момента се развиваме линейно, а не експоненциално, сходно на технологиите и не можем просто да прескочим някои стадии в личностното си развиване. Макар, че Илън Мъск с плана си Neurolink работи безусловно за това да „ налее “ информация и познание в мозъка ни. Тоест
да си футуролог е друго от това да си инфлуенсър.
Напоследък даже във футурологията все по-актуални стават количествените способи – лансиращи тезите за „ базиране на доказателствата (evidence based) или „ воденни от данните “ (data driven), само че аз персонално избирам качествените логико – интуитивни способи, които ангажират в огромна степен човешкото въображение. Затова и Филип Тетлок, прочут футуролог, в книгата си „ Superforcasting ” (Суперпрогнозиране) демонстрира, че най-талантливите и сполучливи прогнозисти употребяват качествени способи и имат фина вътрешен глас. Това потвърждава, че животът не може да бъде свръхрационализиран и инструментализиран.
В предходните десетилетия футурологията в огромна степен “работеше ” в режима на научната фантастика, до момента в който по-късно се обособи като обособена дисциплинираност, към която има голям интерес заради голям брой аргументи: развиването на технологиите, климатичните промени, известни имена като Харари и други Кое е това, което “остана ” от фантастите и кое бе прибавено на научно равнище?
До Втората Световна Война е имало единствено научна фантастика. Футурологията се дефинира като разбиране през 1943 година от немския социолог Флетхайм и отбелязва нов дял от познанието, който включва друг ракурс към теорията за вероятността и цели да сътвори оптимистична настройка за света след мощно претърпяния травматизъм от събитията сред 1939 г и 1945 година
Фантастите обаче са доста значими за футурологията.
Те могат да си разрешат независимост на съзнанието, която е неприемлива за науката,
стремяща се да борави единствено с рационални причини. Именно тази независимост и волност прави неведнъж фантастите по-успешни прогностици. Контактът с тях може да помогне на футуролзите да се освободят от непотребните научни канони. Творчеството и въображението са положителното завещание, само че самите футуролози боравят с над 50 научни способи.
В последната повече от година започнахме да приказваме за “ново обикновено ”; това по едно и също време се трансформира в факсимиле, само че и в действителни и внезапни промени на всякакво равнище: политическо, икономическо, ежедневно. Кои са най-отявлените промени, които вие забелязвате и до каква степен ще доведат те?
„ Новата нормалност “ се откри за към година и половина и сподели, че адаптационният отговор на човечеството към каквито и да е неподходящи условия, сработва много бързо. Едно беше психическото чувство по времето на първата и втората Ковид вълна, напълно друго е в този момент и това не се дължи единствено на съществуването на задоволително ваксини. Като част от „ новото обикновено “ ще остане новият режим, който беше пробван и се видя, че при такива условия сработва - на „ теле и онлайн всичко “. „ Теле и онлайн извършване на покупки “, „ теле и онлайн практикуване на специалността “, телемедицина. Теле и онлайн образование, което в същото време отвори и огромен спор за успеваемостта, само че и за качеството на преподаване. Най-вероятно, този хибриден режим ще се резервира най-много в упражняването на специалностите, тъй като
в световен мащаб сподели успеваемост, икономическа доходност, редуциране на разноските на фирмите до 30-40 %.
Налице е и желанието на самите работещи да употребяват тази алтернатива, защото те виждат повече преимущества, а не дефекти. Но, несъмнено, има и психически детайли, липса на обществен контакт и умствени тласъци при връзка, на работна среда в офис пространство. Затова може да идентифицираме и предпоставки за един антиутопичен свят на затваряне в цифровия близнак на нашата материална действителност, отвод от редица прекарвания и разпад на публични връзки и основаване на все по-малки общности. Това ще ускорява на всички места и рецесията на ръководството, защото ще са налице възходящи разнообразни ползи на от ден на ден хетерогенни групи.
Можем ли да твърдим, че методът, по който пандемията промени света, е относително неминуем - т.е., че тя просто е “ускорила ” избрани промени? Или да считаме противоположното - че те нямаше да се случат, в случай че тя не бе настъпила?
Мисля, че пандемията фактически подейства като ускорител на към този момент съществуващи процеси и настъпващи промени. Друг феномен, който коронавирусът разреши да съзрем е, че
съществуват големи неравенства по повод освен на хората в една страна, само че на обществата в другите страни –
неравноправие във връзка с достъпа до обществени и здравни услуги, икономическо неравноправие и съществуване на съответни подпомагащи ограничения и стратегии. Наскоро гледах документален филм за това по какъв начин се ръководи в първите дни и месеци корона рецесията в Китай и Съединени американски щати. И мощно централизираната система, и тази на демократичната народна власт претърпяват провал, тъй като демонстрират идентична неопитност, което би трябвало да насочи човечеството към работа по идентифициране на набор от подобен вид опасност и работа по тактики за подготвеност за посрещане на сходни рецесии.
В Япония, в Съединени американски щати, в Южна Корея много от производствата, здравните грижи, личен състав в хотели, магазини и лечебни заведения бяха сменени от роботизация, автоматизация и технологизация точно поради устрема да се съблюдава обществена отдалеченост и да не участват физически хора на работните си места, там, където са застрашени. Това може да подейства като катализатор доста специалности да се трансформират или да изчезнат, или да бъдат сменени от роботите, изкуствения разсъдък, новите технологии. След като светът безусловно „ спря “ за два месеца, се видя, че много ограничения, които бяха формирани като стопански рамки, способи за стопанските системи на обособени страни като „ зелените проекти “ за стопанска система, в действителност са ефикасни и биха работили. Просто би трябвало да има политическа воля те да се подхващат. Всъщност стана ясно, че въпреки и те да са мъчителни, тъй като ще костват запаси и работни места, то биха сработили.
Често говорите за ролята на изкуствения разсъдък в бъдеще - сигурно доста висока. По прогнози на Елън Мъск да вземем за пример, напълно скоро по-голямата част от “интелекта ”, който ще взема решения във всекидневието, ще бъде точно ИИ. До какво ще докара тази смяна?
Дигиталните технологии в синергия с тесния изкуствен интелект ще трансформират и дръзвам да кажа даже „ взривят “ всички сфери от човешкия живот и ще трансформират всяка една витална категория към, която израстваме и градим живота си- „ раждане “, „ обучение “, „ кариера “, „ дългоденствие “, „ гибел “. Това, което имаме през днешния ден като налична технология е „ Тесен изкуствен интелект “ . Нарича се по този начин, тъй като е основан да адресира лимитирани, единични задания. Тесният изкуствен интелект към този момент заменя работещите в редица специалности охранители, снабдители, счетоводители, офис мениджъри, само че и трансформира области като юридическата и здравната активност, където основани на изкуствен интелект стратегии вършат: юридически разбор, дю дилиджънс и даже са в ролята на „ длъжностен бранител “ в англосаксонското право. Известна е платформата Dr. Watson, която диагностицира тривиални болести с до 87% акуратност.
Все повече, обаче той се употребява и за взимане на решения за разпределяне на банкови заеми, за рискови вложения в стартап компании, за ръководство на „ умни “ системи като „ умни градове “, „ заводи “, „ компании “. Но сходна помощ в дълготраен аспект може да докара до намаление на когнитивните ни качества, до загуба на характерността и човешкия ни суверенитет, до прекомерна инструментализация и дехуманизация на голям брой процеси.
Паралелно с огромния взрив на технологиите се разраства и особена ответна реакция - на технофобия, на несъмнено съмнение, съмнение, боязън. Има ли фактически заплаха от развиването на ИИ и каква е тя? Доколко да вземем за пример са основателни страховете от холивудски вид - че един пределно развъртян ИИ би могъл да се трансформира в заплаха за човечеството?
Ако опцията да поставяме когнитивни старания и да се оправяме с разнообразни провокации ни бъде „ отнета “, то в действителност това би било пагубно за нас. Чрез проучвания на функционален ядрено-магнитен резонанс към този момент е потвърдено, че
използваме разнообразни зони на мозъка си, когато пишем ръкописно и диктуваме текст,
на платформа - изкуствен интелект, която може да транслира текста и го запише вместо нас. Същото се отнася за способността ни да учим езици или отхвърли от това, ползвайки платформи, който могат да превеждат сполучливо „ от “ и „ на “ над 180 езика. Не бива да забравяме и системите за следене посредством лицево различаване от изкуствен интелект, като системата за обществен рейтинг в Китай.
Опасността, като непосредствена опасност, а не като загуба на познания и умения, най-много се съзира от появяването на общоприет и суперизкуствен разсъдък. В единия случай следим изкуствен интелект с разбиращо познание и познавателни качества, които го вършат неотличим от човек, макар, че скоростта и способността на обработка на данните ще с много по-бърза и с непостижим размер и потенциал. Такъв изкуствен интелект ще прави систематични систематизирания, ще разсъждава и ще се учи от опита си. А в другия, за супер изкуствен интелект, който неведнъж би ни превъзхождал и осъществя така наречен точка на сингулярност. Затова и генералният изкуствен интелект, който съвсем мигновено ще прерасне в супер изкуствен интелект се счита, че ще бъде последното човешко откритие. Най-вероятно, тъй като в нищо повече ние ни бихме били конкурентоспособни на изкуствения разсъдък.
Голяма част от представителите на софтуерните оптимисти, имат вяра, че освободеният потенциал на мозъка (от взимане на решения и пр.) би могъл да докара до извеждане на напред във времето на нов вид прочувствена просветеност, което ще ни помогне да сме по-емпатични и да се фокусираме върху междуличностни връзки, съдействие и избавяне на планетата. Но това звучи прекомерно оптимистично.
С футуролога Герд Леонард
Климатичните промени са евентуално най-големият проблем, който ще би трябвало да се реши в близко бъдеще. Кои са тези подходи по отношение на тях, които смятате за най-належащи?
В момента известност имат два тренда за аргументите за климатичните промени. Единият, който несъмнено е преобладаващият, твърди, че ние сме изправени пред световно стопляне, дължащо се на излъчванията от въглероден диоксид, а другият, че това по-скоро е резултат на разположението на земята ни, която дружно със слънчевата система и галактиката ни пътува с висока скорост във вселената и в противен случай, даже би могли да ни чака нова форма на мини-ледникова ера. Според доста климатолози световно стопляне има 100%, само че към момента не е научно обосновано, че това се дължи напълно на парниковия резултат. Но има ясни доказателства, че съществуването на въглероден диоксид се е нараснало в пъти в повърхностните пластове на полярния лед. Дори по-консервативните политици да отхвърлят тази връзка, то това е, което е в напълно човешки контрол-ограничаване на тези излъчвания и преход към зелени стопански системи. Но това не значи единствено прекосяване към различни енергийни източници и електрически превоз. Сегашните системи се стремят да подтикват потреблението, създават се всеобщи, евтини и налични артикули, което обаче окончателно изтощава всички запаси на планетата. Тоест, нужна ни е промяна най-вече на мисловната парадигма, а от там и на обществения, политически и стопански ред.
Интервю на Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ