Д-р Любомир Стефанов: България е затънала в блатото на недоверието
Д-р Любомир Стефанов е роден на 19.06.1977 година в Шумен. Доктор по политология на СУ " Св. Климент Охридски ", магистър по " Политически науки " от Централноевропейския университет в Будапеща, Унгария. Главен помощник в департамент по Политически науки на Нов български университет.
- Отиваме на избори за президент, за парламент, само че няма оповестени претенденти, а акцията стартира след 2 седмици, господин Стефанов. Партиите крият козовете си, или по-скоро се стягат за компроматна война?
- Кандидатите за президент у нас станаха една от най-строго защитаваните държавни секрети. Няма схватливост в обществото по тези тематики, само че това рефректира и върху възжелаваната и посочваната от всички огромна цел за висока изборна интензивност. Няма по какъв начин да очакваш висока изборна интензивност, като извадиш като магьосник от шапката някакви претенденти, да ги хвърлиш в публичното пространство и да чакаш те да завоюват доверие за едни 40 дни, колкото остават до датата на изборите. Това е извънредно несериозно и нездравословно. За страдание не си научаваме урока към този момент следващ електорален цикъл в тази посока. Компроматната война ще се състои и ще бъде в доста скъсени периоди. Това ще се случи в доста по-компактен и гъст интервал от време и ще навреди доста на всички в акцията. Ако предиборната акция беше ситуирана в едни 2-3 месеца, хората щяха да имат опция да ревизират обещано известие или изказване правилно ли е. Компроматите са двуостър нож, само че в тази ситуация ще нанесат повече отрицателно въздействие. Все още не виждаме претендентът на ГЕРБ, също и при Демократична България има тежко, оглушително безмълвие по тематиката. Проблем е за гласоподавателите, че не знаят кои са претендентите, само че въпреки това и самият Радев не знае кои са претендентите против него и към този момент гони вятъра, безусловно.
- Предизвестена ли е успеха на Румен Радев?
- На първи тур има опция да победи, в случай че има изборна интензивност над 50 % и той завоюва 50 % от гласувалите. Но понастоящем въпросите са повече от отговорите и това ми се коства все по-трудно. Хубаво е, че организираме президентски и парламентарни избори на един ден, защото на доктрина това би трябвало да създаде по-висока изборна интензивност. На процедура обаче на Румен Радев ще му е мъчно да се приготви бързо за своите съперници. И ми е забавно, дали ще станем очевидци на директни диспути в медийни студия сред водещите претенденти, както и дали всички съществени претенденти ще отговорят на едни и същи въпроси при вас, в печатните издания, с цел да може жителите да се ориентират в своя избор, а не да разчитат на някакви напудрени мъглявини, витаещи в публичното пространство.
- Колко значими са в действителност президентските избори у нас и до какъв брой президентската институция извършва ролята, отредена u по Конституция?
- Изборите за президент са несъмнено значими, тъй като всякога заради мажоритарния детайл в тях, спечелилият е изкушен да навлезе по-активно в ръководството на страната и на процедура да се трансформира в нов полюс, застрашавайки класическото разделяне на управляващите.
- Скептик ли сте за изборната интензивност?
- На доктрина тя би трябвало да се увеличи поради изборите 2 в 1. Но много от депутатите в 46-ото национално заседание се постараха да продължат отрицателните практики и демонстрираха модел на държание, който явно е занемарен и неизвестен измежду българските гласоподаватели. Ако в тези оставащи дни не се изградят ясни послания, да се очертаят главните сътрудници, да се покаже ясна визия и небосвод, доста се тормозя, че можем да повторим същия отрицателен сюжет. За в този момент има сигнали, че можем да се върнем в естествените граници на връзката, само че слушайки водача на „ ИТН ", не оставам с усещане да са научили за какво поддръжката към Има Такъв Народ ще продължи да спада. От Има Такъв Народ още считат, че другите са отговорни за това. А най-малко моето чувство е, въз основа на диалози, наблюдения на настроенията у хората, че гласоподавателите на Има Такъв Народ са пределно наясно какво се случи в последните два краткосрочни Народното събрание и доста добре си дават сметка кой би трябвало да понесе отговорността. Хората видяха, че свръхамбициите и ужасната надменност не предоставиха безусловно никакво покритие на всичкото високопарно говорене и размахване на пръст. И от една партия, която имаше поръчка надали не да прекатурва земята, Има Такъв Народ се трансфораха в следващата мрънкаща такава, на която всичко u е отговорно, само че самите u дейности са най-чисти.
Хората ще желаят да чуят конкретика и този прагматизъм ще става все по-водещ в българската политика. Лесно се подвига възторг, само че както споделяме в България, „ пaрата отива в свирката ". А когато би трябвало пaра, с цел да се свърши работа, да се придвижи с сила напред процеса, става известно, че ентусиазмът е приключил и моторът няма по какъв начин да бъде зареден с конски сили.
- Първото служебно държавно управление за тази година стана самобитен развъдник за нова партия, по-скоро за бързата поръчка на двама от служебните министри, че желаят непременно да продължат в акция за предварителните парламентарни избори. Но ще удържат ли „ монопола върху честността " с „ десни политики да осъществят леви цели "?
- Не считам, че монополизирането на понятия като „ честност " е удачна политика. Влизат на територия, която към този момент е непокътната или най-малко е парцелирана. От Демократична България, от ИБГНИ чакам да са афектирани от това им деяние. Много рискуват да ги сполети ориста на Има Такъв Народ, защото няма място за монополи в среда, която е наситена с упования за действителни политики. Прекрасно е, че имат послания, по този начин и би трябвало да бъде. Но да казваш, че единствено ти си честен не е правилно, тъй като всеки, който е влезнал в политиката си има биография. Точно този исторически шлейф от събития и събитийност придава компактност при образуването на мнение в публичното пространство. И да кажеш, че надали не, „ през вчерашния ден се новопокръстих в служебното държавно управление и ето ме - чист и честен, в този момент ще ви оправя ", звучи като речта на Симеон Сакскобургготски от преди 20 години. Средата е такава, че не разрешава сходен извънреден растеж, само че сигурно наподобява, че те ще съумеят да прескочат 4-процентовата преграда за Народното събрание, въпросът е да забележим за чия сметка. Що се отнася за добилото известност „ десни политики за леви цели ", това е оксиморон като „ дървено желязо ". Звучи прелестно на пръв взор, само че е доста противоречив детайл. Все отново в България сме натрупали към този момент съществени обичаи за ляво и дясно. Тук би трябвало да приказваме към този момент не с високопарни думи, а да уплътним политическите послания, с цел да е ясно на жителите, като дадат доверието си на някого, той какъв артикул ще му достави. Десни политики за леви цели не споделя нищо, с изключение на да ни напомня, по какъв начин преди време Българска социалистическа партия прокара плоския налог. Национална движение „Симеон Втори" преди време се опита да се намести в центъра тъкмо с „ няма ляво, няма дясно ".
- От към този момент 10 дни България се загатва в един величествен по своите мащаби скандал с влиятелната ранглиста на Световната банка Doing Business и завишаване позициите на Китай, а ужасяващите рецензии са ориентирани към Кристалина Георгиева и Симеон Дянков. Как ще се отрази тази обстановка на София?
- Възможно е абсурдът със задна дата от дните на госпожа Георгиева в Световната банка да рефлектира в забележителна степен по-скоро върху нейната персонална позиция, в сравнение с върху ръководството в София. Все отново метода, по който ще протече следствието би било добре да се следи от всички политици у нас най-малкото заради метода, по който се подхожда в такава обстановка и по какъв начин се следват процедурите и разпоредбите, а не се вменява обществено виновност в гонене на прикрит дневен ред или подмолни цели.
- Какво раздели толкоз доста българското общество? И кой?
- Кой не е единствено един. Този въпрос го задаваме с хаштаг още отпреди 10 години, само че действително видяно още от зората на прехода се чудим кой оркестрира, дирижира този развой, та ни натресе в това тресавище, в което сме. Или най-малко по този начин го съпреживяваме и си мислим. Онова, което проваля всичките ни опити като сполучливи жители, като персони и като държавност е пагубната липса на доверие и на базисно съпреживяване един към различен. Ние не се имаме за една общественост с общи правила. И тази липса на доверие е във всяко едно измерение на съобщуването ни. Ние не си имаме вяра, корозираме се от всичко - от комшийската дрязга до огромните тайни теории. Битовото съмнение се придвижва на равнище доверие в общността, нея просто я няма, тя е принудително композирана, а оттова нататък - по какъв начин да си имаме вяра в страната, като ние не я съпреживяваме като наша, а като непозната.
- Това, което казвате, приказва за един доста сериозен разпад, за цялостен спор в общуването.
- Да. Това е тежкото завещание от комунизма, за което продължава да се приказва доста страхливо. Социалната дезинтеграцията в обществото е доста сериозна, липсват връзки, които да ни съчленят в една тъкан, в случай че щете, като американски пачуърк или нещо даже доста по-близко - като фигурите в чипровския килим. Няма го това лепило, което да ни събере като общественост, да ни съчлени като общо ръководство, което да сложи общи правила, по които да живеем добре и дружно. Българите споделяме, че „ законът е врата в полето и единствено глупавият минава през нея ". Точно този спор в общуването и недоверието се отразява пагубно и на образуването на националните ни ползи. Последният път когато успяхме някак си да се обединим и да реализираме единодушие в обществото, беше участието ни в Европейския съюз. Но от този момент сякаш загубихме небосвод. Имаме недостиг за визия за развиване на България.
Интервю на вестник " Труд "
- Отиваме на избори за президент, за парламент, само че няма оповестени претенденти, а акцията стартира след 2 седмици, господин Стефанов. Партиите крият козовете си, или по-скоро се стягат за компроматна война?
- Кандидатите за президент у нас станаха една от най-строго защитаваните държавни секрети. Няма схватливост в обществото по тези тематики, само че това рефректира и върху възжелаваната и посочваната от всички огромна цел за висока изборна интензивност. Няма по какъв начин да очакваш висока изборна интензивност, като извадиш като магьосник от шапката някакви претенденти, да ги хвърлиш в публичното пространство и да чакаш те да завоюват доверие за едни 40 дни, колкото остават до датата на изборите. Това е извънредно несериозно и нездравословно. За страдание не си научаваме урока към този момент следващ електорален цикъл в тази посока. Компроматната война ще се състои и ще бъде в доста скъсени периоди. Това ще се случи в доста по-компактен и гъст интервал от време и ще навреди доста на всички в акцията. Ако предиборната акция беше ситуирана в едни 2-3 месеца, хората щяха да имат опция да ревизират обещано известие или изказване правилно ли е. Компроматите са двуостър нож, само че в тази ситуация ще нанесат повече отрицателно въздействие. Все още не виждаме претендентът на ГЕРБ, също и при Демократична България има тежко, оглушително безмълвие по тематиката. Проблем е за гласоподавателите, че не знаят кои са претендентите, само че въпреки това и самият Радев не знае кои са претендентите против него и към този момент гони вятъра, безусловно.
- Предизвестена ли е успеха на Румен Радев?
- На първи тур има опция да победи, в случай че има изборна интензивност над 50 % и той завоюва 50 % от гласувалите. Но понастоящем въпросите са повече от отговорите и това ми се коства все по-трудно. Хубаво е, че организираме президентски и парламентарни избори на един ден, защото на доктрина това би трябвало да създаде по-висока изборна интензивност. На процедура обаче на Румен Радев ще му е мъчно да се приготви бързо за своите съперници. И ми е забавно, дали ще станем очевидци на директни диспути в медийни студия сред водещите претенденти, както и дали всички съществени претенденти ще отговорят на едни и същи въпроси при вас, в печатните издания, с цел да може жителите да се ориентират в своя избор, а не да разчитат на някакви напудрени мъглявини, витаещи в публичното пространство.
- Колко значими са в действителност президентските избори у нас и до какъв брой президентската институция извършва ролята, отредена u по Конституция?
- Изборите за президент са несъмнено значими, тъй като всякога заради мажоритарния детайл в тях, спечелилият е изкушен да навлезе по-активно в ръководството на страната и на процедура да се трансформира в нов полюс, застрашавайки класическото разделяне на управляващите.
- Скептик ли сте за изборната интензивност?
- На доктрина тя би трябвало да се увеличи поради изборите 2 в 1. Но много от депутатите в 46-ото национално заседание се постараха да продължат отрицателните практики и демонстрираха модел на държание, който явно е занемарен и неизвестен измежду българските гласоподаватели. Ако в тези оставащи дни не се изградят ясни послания, да се очертаят главните сътрудници, да се покаже ясна визия и небосвод, доста се тормозя, че можем да повторим същия отрицателен сюжет. За в този момент има сигнали, че можем да се върнем в естествените граници на връзката, само че слушайки водача на „ ИТН ", не оставам с усещане да са научили за какво поддръжката към Има Такъв Народ ще продължи да спада. От Има Такъв Народ още считат, че другите са отговорни за това. А най-малко моето чувство е, въз основа на диалози, наблюдения на настроенията у хората, че гласоподавателите на Има Такъв Народ са пределно наясно какво се случи в последните два краткосрочни Народното събрание и доста добре си дават сметка кой би трябвало да понесе отговорността. Хората видяха, че свръхамбициите и ужасната надменност не предоставиха безусловно никакво покритие на всичкото високопарно говорене и размахване на пръст. И от една партия, която имаше поръчка надали не да прекатурва земята, Има Такъв Народ се трансфораха в следващата мрънкаща такава, на която всичко u е отговорно, само че самите u дейности са най-чисти.
Хората ще желаят да чуят конкретика и този прагматизъм ще става все по-водещ в българската политика. Лесно се подвига възторг, само че както споделяме в България, „ пaрата отива в свирката ". А когато би трябвало пaра, с цел да се свърши работа, да се придвижи с сила напред процеса, става известно, че ентусиазмът е приключил и моторът няма по какъв начин да бъде зареден с конски сили.
- Първото служебно държавно управление за тази година стана самобитен развъдник за нова партия, по-скоро за бързата поръчка на двама от служебните министри, че желаят непременно да продължат в акция за предварителните парламентарни избори. Но ще удържат ли „ монопола върху честността " с „ десни политики да осъществят леви цели "?
- Не считам, че монополизирането на понятия като „ честност " е удачна политика. Влизат на територия, която към този момент е непокътната или най-малко е парцелирана. От Демократична България, от ИБГНИ чакам да са афектирани от това им деяние. Много рискуват да ги сполети ориста на Има Такъв Народ, защото няма място за монополи в среда, която е наситена с упования за действителни политики. Прекрасно е, че имат послания, по този начин и би трябвало да бъде. Но да казваш, че единствено ти си честен не е правилно, тъй като всеки, който е влезнал в политиката си има биография. Точно този исторически шлейф от събития и събитийност придава компактност при образуването на мнение в публичното пространство. И да кажеш, че надали не, „ през вчерашния ден се новопокръстих в служебното държавно управление и ето ме - чист и честен, в този момент ще ви оправя ", звучи като речта на Симеон Сакскобургготски от преди 20 години. Средата е такава, че не разрешава сходен извънреден растеж, само че сигурно наподобява, че те ще съумеят да прескочат 4-процентовата преграда за Народното събрание, въпросът е да забележим за чия сметка. Що се отнася за добилото известност „ десни политики за леви цели ", това е оксиморон като „ дървено желязо ". Звучи прелестно на пръв взор, само че е доста противоречив детайл. Все отново в България сме натрупали към този момент съществени обичаи за ляво и дясно. Тук би трябвало да приказваме към този момент не с високопарни думи, а да уплътним политическите послания, с цел да е ясно на жителите, като дадат доверието си на някого, той какъв артикул ще му достави. Десни политики за леви цели не споделя нищо, с изключение на да ни напомня, по какъв начин преди време Българска социалистическа партия прокара плоския налог. Национална движение „Симеон Втори" преди време се опита да се намести в центъра тъкмо с „ няма ляво, няма дясно ".
- От към този момент 10 дни България се загатва в един величествен по своите мащаби скандал с влиятелната ранглиста на Световната банка Doing Business и завишаване позициите на Китай, а ужасяващите рецензии са ориентирани към Кристалина Георгиева и Симеон Дянков. Как ще се отрази тази обстановка на София?
- Възможно е абсурдът със задна дата от дните на госпожа Георгиева в Световната банка да рефлектира в забележителна степен по-скоро върху нейната персонална позиция, в сравнение с върху ръководството в София. Все отново метода, по който ще протече следствието би било добре да се следи от всички политици у нас най-малкото заради метода, по който се подхожда в такава обстановка и по какъв начин се следват процедурите и разпоредбите, а не се вменява обществено виновност в гонене на прикрит дневен ред или подмолни цели.
- Какво раздели толкоз доста българското общество? И кой?
- Кой не е единствено един. Този въпрос го задаваме с хаштаг още отпреди 10 години, само че действително видяно още от зората на прехода се чудим кой оркестрира, дирижира този развой, та ни натресе в това тресавище, в което сме. Или най-малко по този начин го съпреживяваме и си мислим. Онова, което проваля всичките ни опити като сполучливи жители, като персони и като държавност е пагубната липса на доверие и на базисно съпреживяване един към различен. Ние не се имаме за една общественост с общи правила. И тази липса на доверие е във всяко едно измерение на съобщуването ни. Ние не си имаме вяра, корозираме се от всичко - от комшийската дрязга до огромните тайни теории. Битовото съмнение се придвижва на равнище доверие в общността, нея просто я няма, тя е принудително композирана, а оттова нататък - по какъв начин да си имаме вяра в страната, като ние не я съпреживяваме като наша, а като непозната.
- Това, което казвате, приказва за един доста сериозен разпад, за цялостен спор в общуването.
- Да. Това е тежкото завещание от комунизма, за което продължава да се приказва доста страхливо. Социалната дезинтеграцията в обществото е доста сериозна, липсват връзки, които да ни съчленят в една тъкан, в случай че щете, като американски пачуърк или нещо даже доста по-близко - като фигурите в чипровския килим. Няма го това лепило, което да ни събере като общественост, да ни съчлени като общо ръководство, което да сложи общи правила, по които да живеем добре и дружно. Българите споделяме, че „ законът е врата в полето и единствено глупавият минава през нея ". Точно този спор в общуването и недоверието се отразява пагубно и на образуването на националните ни ползи. Последният път когато успяхме някак си да се обединим и да реализираме единодушие в обществото, беше участието ни в Европейския съюз. Но от този момент сякаш загубихме небосвод. Имаме недостиг за визия за развиване на България.
Интервю на вестник " Труд "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ