Психиатърът д-р Канов: 12 декември - символичен и преломен ден за България! Денят, в който бронзовата Ръка с Шпагина беше отрязана с флекс. Ръката на нашественика в нашата България, нахлул като мрачен и жесток окупатор!
Д-р Любомир Канов
Facebook
Символичен и може би повратен ден за България е този 12 декември. Денят, в който бронзовата Ръка с Шпагина беше отрязана с флекс. Ръката на нашественика в нашата България, нахлул като тъмен и нечовечен окупатор, престорил се на наш избавител и избавител, беше свалена от хоризонта на нашия град и открехна хоризонта ни към планината и към изгубената ни толкоз от дълго време независимост. Не изцяло, не напълно, само че задоволително, с цел да обнадежди тези от нас, които бяха изгубили вяра, че в миналото мрачната сянка на този руски автомат с консервената кутия изпод ще освободи небето ни. Следва да бъдат демонтирани раболепните скулптури на прислужниците на завоевателя, да бъдат отрязани напуканите му ботуши и по-късно разформирована цялата робска армия, с нейните мотоциклети, калпаци в жанр Чапаев, тачанки и всички подли сталинистки стандарти на комунистическата агитация, излети в бронз, които в кичозни пози пазеха оня от горната страна, с автомата. Е, отрязаха го! Не беше по никакъв начин мъчно, само че за това чакахме близо 70 години. Един цялостен човешки живот и то, в случай че имаш шанс да го дочакаш. Каква беше цената на този истукан, на този знак на подтисничеството, в което живя нашият народ всичките тези години? Вие кажете. Пребройте всички унищожени ориси, несбъднали се хора, убийства по долове и урви, всеобщи гробове, лагери, премеждия и загуби на обичани хора, декаданс на морала, крах на националните цели, заместени от съветските… И още - опустошен икономически живот, погубеният обичай, житейски уют и аграрни обичаи, страхът на затворените зад телените мрежи и подивяването в изолираност от културния свят. Доносите, номеклатурата, установяването на най-отвратителното класово разделяне на " наши " и " ваши ", и то под претенцията за " класова битка " … Неизброими са бедите породени от това нескопосано автоматизирано оръжие в ръката на бронзовия боец с разпрани ботуши цялостни с бетон, от колосът с бетонните нозе, против който България не беше в положение да води война или да се избави сама. Върху танковете и американските камиони Студебейкър, натоварени с пияни руски солдати, се качиха локалните шумкари, криминали и лумпени, взеха властта и я упражняваха безмилостно. Днес децата и внуците им не престават да си я желаят. Ридаят, желаят си шмайзера назад, подготвени са да пуснат кръв. Но, ръката която го стискаше, беше отрязана! Окончателно. Нека вият на умряло от Москва, дано тукашните им потомствени прислужници да се хвърлят против неизбежната си орис, с риска да си порежат някой крак. И те, дружно с бронзовия кенотаф, който им беше покровител, отиват вечно на бунището, както се показваше техният преподавател Маркс. Нека да вървят след Сатаната, техният лидер и в никакъв случай да не се връщат повече. Имат да изкупуват доста грехове. А аз, в своя толкоз постоянно опровергаван оптимизъм, се надявам, че срязването на тази ръка с Шпагин е единствено началото на очистването на България от комунистическата злина и нейните отвратителни паметници, стърчащи на всички места из прелестната ни Родина.
Символичен и може би повратен ден за България е този 12 декември. Денят, в който бронзовата Ръка с Шпагина беше отрязана с флекс. Ръката на нашественика в нашата България, нахлул като тъмен и нечовечен окупатор, престорил се на наш избавител и избавител, беше свалена от хоризонта на нашия град и открехна хоризонта ни към планината и към изгубената ни толкоз от дълго време независимост. Не изцяло, не напълно, само че задоволително, с цел да обнадежди тези от нас, които бяха изгубили вяра, че в миналото мрачната сянка на този руски автомат с консервената кутия изпод ще освободи небето ни. Следва да бъдат демонтирани раболепните скулптури на прислужниците на завоевателя, да бъдат отрязани напуканите му ботуши и по-късно разформирована цялата робска армия, с нейните мотоциклети, калпаци в жанр Чапаев, тачанки и всички подли сталинистки стандарти на комунистическата агитация, излети в бронз, които в кичозни пози пазеха оня от горната страна, с автомата. Е, отрязаха го! Не беше по никакъв начин мъчно, само че за това чакахме близо 70 години. Един цялостен човешки живот и то, в случай че имаш шанс да го дочакаш. Каква беше цената на този истукан, на този знак на подтисничеството, в което живя нашият народ всичките тези години? Вие кажете. Пребройте всички унищожени ориси, несбъднали се хора, убийства по долове и урви, всеобщи гробове, лагери, премеждия и загуби на обичани хора, декаданс на морала, крах на националните цели, заместени от съветските… И още - опустошен икономически живот, погубеният обичай, житейски уют и аграрни обичаи, страхът на затворените зад телените мрежи и подивяването в изолираност от културния свят. Доносите, номеклатурата, установяването на най-отвратителното класово разделяне на " наши " и " ваши ", и то под претенцията за " класова битка " … Неизброими са бедите породени от това нескопосано автоматизирано оръжие в ръката на бронзовия боец с разпрани ботуши цялостни с бетон, от колосът с бетонните нозе, против който България не беше в положение да води война или да се избави сама. Върху танковете и американските камиони Студебейкър, натоварени с пияни руски солдати, се качиха локалните шумкари, криминали и лумпени, взеха властта и я упражняваха безмилостно. Днес децата и внуците им не престават да си я желаят. Ридаят, желаят си шмайзера назад, подготвени са да пуснат кръв. Но, ръката която го стискаше, беше отрязана! Окончателно. Нека вият на умряло от Москва, дано тукашните им потомствени прислужници да се хвърлят против неизбежната си орис, с риска да си порежат някой крак. И те, дружно с бронзовия кенотаф, който им беше покровител, отиват вечно на бунището, както се показваше техният преподавател Маркс. Нека да вървят след Сатаната, техният лидер и в никакъв случай да не се връщат повече. Имат да изкупуват доста грехове. А аз, в своя толкоз постоянно опровергаван оптимизъм, се надявам, че срязването на тази ръка с Шпагин е единствено началото на очистването на България от комунистическата злина и нейните отвратителни паметници, стърчащи на всички места из прелестната ни Родина.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ