Ах, тези избори - политическото гърне с боб е на път да избие капака на Демокрацията!
Д-р Любомир Канов*
Ах, тези избори!
Твърди се, че Демокрацията е най-хубавият метод едно общество да живее дружно, без да се избие взаимно с камъни и тояги. Добавят, че в същото време е и най-лошият метод за взаимно живеене, само че нямало различен по-добър фиктивен към този момент, а философи още от древността предсказват неизбежното изродяване на демокрацията в охлокрация, робия и прочие.
Ще забележим, бъдещето ще покаже.
В България необятните национални маси бяха уверени още от самото събаряне на Тодор Живков да приказват за демокрацията в кавички, като да вземем за пример:
”Демокрацията разсипа селското стопанство! ”; или “Демократите ограбиха хората! ” Естествено, тези внушения бяха с леснота набивани в просто устроените човешки глави от медиите от този момент и до в този момент, а тези глави не бяха в положение независимо да си спомнят, че са живели в така наречен ”народна народна власт ” 45 години и че така наречен
“Преход ” беше сакат
точно от уверените “демократи ” от Българска комунистическа партия и от сътрудниците на репресивната “Демокрация ” от Държавна сигурност през идващите 30.
Нейсе.
Това което се роди след всичките криволици на характерният български път през трънаците на новата ера след сриването на Берлинската стена и рухването на Социалистическият Лагер беше един характерен български артикул, въпреки и със мощна Московска мерудия. Фигуративно казано, това което се роди, беше едно гърне с пъстър фасул, в което стартира да ври неузрялото българско общество, в един опит да се модернизира и да догони Европа, към която номинално принадлежи, само че от която се беше откъснало след хилядолетие на империи, взаимозависимост и непознато владичество, върху което то постави капака на официална народна власт.
И гърнето стартира да ври
В него сполучливо започнаха да се борят за превъзходство към запръжката разнообразни пластове от другояче нашият много хетерогенен народ. Защо е хетерогенен - е цялостен обособен въпрос към генетиците и към антрополозите, само че факт е, че това, което се смята като народна власт в другите нации, при нас се случи като всенародна олелия и битка за преодоляване на общите национални запаси от обособени човеци, без съблюдаване на особени правила, в случай че не се смята нескопосано съчинената Конституция.
Нейсе.
Едно от най-интересните творби на тази Конституция и потпурите в областта на практическото нейно приложение беше Изборната Система. Тя беше конструирана като пропорционална и основана на плуралистичната многопартийна скица, където партиите се борят за превъзходство към горните пластове на запръжката благодарение на изборни дейности, където дори изцяло необразованият имаше право да продаде своя глас, без да знае тъкмо смисъла на това деяние и неговият глас да бъде равносилен на гласа на политолога, който обосновава този фарс като обективен и либерален.
Правилно, Нейсе и Ай,Чиститу!
Интересният резултат от тази Изборна Система или най-малко един от тези резултати бе, че в България се образуваха Партии. Вместо тогавашната Единствена, Непогрешима и Всемогъща Партия се нароиха три дузини партии и политически организми, които претърпяваха причудливи метаморфози през годините с концепцията да запълнят голямата празнота останала след нейното абдикиране с разнообразни плуралистични хрумвания и платформи. В изискванията на неуместната изборна система предпоставена при започване на така наречен “Преход ”, се сътвори един доста забавен феномен, където целият либерален
плурализъм се сведе до малобройните началници на тези партии
които започнаха да съставляват “народа ” и да сформират “избирателни листи ” на “народни избранници ”, които самият народ обаче не познаваше и нямаше никакъв късмет да опознае персонално, тъй като те се спускаха преди самите избори от “ръководството ”. Тези “лидери ” се оказа, че са отново почти три дузини хора, които с дребни изключения преобладаваха през годините и циркулираха неуморно из така наречен политическо пространство.
Няма потребност да ги загатвам.
Какъв беше резултатът от това разнообразие? Никакъв. Защото не може да има 33 типа политическа идеология. Не може някогашен болшевик да твърди, че е “консервативен ”, не може настоящ ”зелен ” да твърди, че е “десен ”, нито глобалистът, вторачен в половата сфера на децата и възрастните и изхранващ се от фондове, паразитиращи върху мнима виктологична заслуга да претендира за “демократичност ”. Още повече в това гърне с пъстър фасул, което в действителност е политическият батискаф на модерна България.
Нейсе, запуши я!
Казано най-просто,
откогато Свят светува, действителните идеологии са две
Едната, е на обичайният естествен свят, на продуктивните хора, на основателите, създателите и виновните жители на своята страна, които нищо не чакат на готово и които имат грижа към себе си, фамилията си и към бъдещето на своето общество. Те желаят да запазят полезностите, унаследени от предците си и да го предадат на своите деца и внуци. Най-важното при тях е възприятието за отговорност, почтеност и морал, на тяхната дума може да се разчита. Наричат се Консервативни или Десни, което е еднакво по смисъл и като идеология.
Втората, е на тези, които смятат непознатото за свое и назовават това “справедливост ”. Всяко нещо, което те са поискали, само че не го имат, считат за отнето от тях заради обществената неправда. Тук несъмнено, влизат тези запаси “правомерно ” отнети от обществените справедливци от Държавна сигурност и Българска комунистическа партия преди, по време на и след Прехода, тъй като тъкмо тези същите бяха АБПКФ — дейни борци срещу капитализма и фашизма. Някои несъмнено и до през днешния ден получават “народни пенсии ” затова. Най-общо казано, това е Лявото.
Разликата сред “Ляво ” и “Дясно ” е естественият действителен вододел сред двете неизбежни групи във всяка човешка популация, остарял евентуално колкото раздела сред номадите и уседналите земеделци или даже колкото межди Авел и Каин. Такава е човешката природа, такава е ориста ни.
Нейсе!
Днес българското гърне с фасул е на път да избие капака на Демокрацията и да падне върху глинестия под. На път е да изври и да се счупи, и шарените зърна да се разпилеят в одаята преди да са станали народ, нация или общество.
Посмещище за света.
Нейсе. Запуши я!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Ах, тези избори!
Твърди се, че Демокрацията е най-хубавият метод едно общество да живее дружно, без да се избие взаимно с камъни и тояги. Добавят, че в същото време е и най-лошият метод за взаимно живеене, само че нямало различен по-добър фиктивен към този момент, а философи още от древността предсказват неизбежното изродяване на демокрацията в охлокрация, робия и прочие.
Ще забележим, бъдещето ще покаже.
В България необятните национални маси бяха уверени още от самото събаряне на Тодор Живков да приказват за демокрацията в кавички, като да вземем за пример:
”Демокрацията разсипа селското стопанство! ”; или “Демократите ограбиха хората! ” Естествено, тези внушения бяха с леснота набивани в просто устроените човешки глави от медиите от този момент и до в този момент, а тези глави не бяха в положение независимо да си спомнят, че са живели в така наречен ”народна народна власт ” 45 години и че така наречен
“Преход ” беше сакат
точно от уверените “демократи ” от Българска комунистическа партия и от сътрудниците на репресивната “Демокрация ” от Държавна сигурност през идващите 30.
Нейсе.
Това което се роди след всичките криволици на характерният български път през трънаците на новата ера след сриването на Берлинската стена и рухването на Социалистическият Лагер беше един характерен български артикул, въпреки и със мощна Московска мерудия. Фигуративно казано, това което се роди, беше едно гърне с пъстър фасул, в което стартира да ври неузрялото българско общество, в един опит да се модернизира и да догони Европа, към която номинално принадлежи, само че от която се беше откъснало след хилядолетие на империи, взаимозависимост и непознато владичество, върху което то постави капака на официална народна власт.
И гърнето стартира да ври
В него сполучливо започнаха да се борят за превъзходство към запръжката разнообразни пластове от другояче нашият много хетерогенен народ. Защо е хетерогенен - е цялостен обособен въпрос към генетиците и към антрополозите, само че факт е, че това, което се смята като народна власт в другите нации, при нас се случи като всенародна олелия и битка за преодоляване на общите национални запаси от обособени човеци, без съблюдаване на особени правила, в случай че не се смята нескопосано съчинената Конституция.
Нейсе.
Едно от най-интересните творби на тази Конституция и потпурите в областта на практическото нейно приложение беше Изборната Система. Тя беше конструирана като пропорционална и основана на плуралистичната многопартийна скица, където партиите се борят за превъзходство към горните пластове на запръжката благодарение на изборни дейности, където дори изцяло необразованият имаше право да продаде своя глас, без да знае тъкмо смисъла на това деяние и неговият глас да бъде равносилен на гласа на политолога, който обосновава този фарс като обективен и либерален.
Правилно, Нейсе и Ай,Чиститу!
Интересният резултат от тази Изборна Система или най-малко един от тези резултати бе, че в България се образуваха Партии. Вместо тогавашната Единствена, Непогрешима и Всемогъща Партия се нароиха три дузини партии и политически организми, които претърпяваха причудливи метаморфози през годините с концепцията да запълнят голямата празнота останала след нейното абдикиране с разнообразни плуралистични хрумвания и платформи. В изискванията на неуместната изборна система предпоставена при започване на така наречен “Преход ”, се сътвори един доста забавен феномен, където целият либерален
плурализъм се сведе до малобройните началници на тези партии
които започнаха да съставляват “народа ” и да сформират “избирателни листи ” на “народни избранници ”, които самият народ обаче не познаваше и нямаше никакъв късмет да опознае персонално, тъй като те се спускаха преди самите избори от “ръководството ”. Тези “лидери ” се оказа, че са отново почти три дузини хора, които с дребни изключения преобладаваха през годините и циркулираха неуморно из така наречен политическо пространство.
Няма потребност да ги загатвам.
Какъв беше резултатът от това разнообразие? Никакъв. Защото не може да има 33 типа политическа идеология. Не може някогашен болшевик да твърди, че е “консервативен ”, не може настоящ ”зелен ” да твърди, че е “десен ”, нито глобалистът, вторачен в половата сфера на децата и възрастните и изхранващ се от фондове, паразитиращи върху мнима виктологична заслуга да претендира за “демократичност ”. Още повече в това гърне с пъстър фасул, което в действителност е политическият батискаф на модерна България.
Нейсе, запуши я!
Казано най-просто,
откогато Свят светува, действителните идеологии са две
Едната, е на обичайният естествен свят, на продуктивните хора, на основателите, създателите и виновните жители на своята страна, които нищо не чакат на готово и които имат грижа към себе си, фамилията си и към бъдещето на своето общество. Те желаят да запазят полезностите, унаследени от предците си и да го предадат на своите деца и внуци. Най-важното при тях е възприятието за отговорност, почтеност и морал, на тяхната дума може да се разчита. Наричат се Консервативни или Десни, което е еднакво по смисъл и като идеология.
Втората, е на тези, които смятат непознатото за свое и назовават това “справедливост ”. Всяко нещо, което те са поискали, само че не го имат, считат за отнето от тях заради обществената неправда. Тук несъмнено, влизат тези запаси “правомерно ” отнети от обществените справедливци от Държавна сигурност и Българска комунистическа партия преди, по време на и след Прехода, тъй като тъкмо тези същите бяха АБПКФ — дейни борци срещу капитализма и фашизма. Някои несъмнено и до през днешния ден получават “народни пенсии ” затова. Най-общо казано, това е Лявото.
Разликата сред “Ляво ” и “Дясно ” е естественият действителен вододел сред двете неизбежни групи във всяка човешка популация, остарял евентуално колкото раздела сред номадите и уседналите земеделци или даже колкото межди Авел и Каин. Такава е човешката природа, такава е ориста ни.
Нейсе!
Днес българското гърне с фасул е на път да избие капака на Демокрацията и да падне върху глинестия под. На път е да изври и да се счупи, и шарените зърна да се разпилеят в одаята преди да са станали народ, нация или общество.
Посмещище за света.
Нейсе. Запуши я!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ