Д-р Ангелов: В УМБАЛ Лозенец прилагаме най-съвременната диагностика и лечение на белодробните болести
Д-р Красимир Ангелов е експерт по вътрешни заболявания, кардиология и пулмология и фтизиатрия. Завършва медицина в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора.
Работи поредно в УМБАЛ „ Проф. доктор Стоян Киркович “ в Стара Загора и други лечебни заведения в града, след което постъпва на работа в Отделението за кардиологична рехабилитация в Националната кардиологична болница.
От 2006 година е част от екипа на УМБАЛ „ Лозенец “. През 2019 година е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни заболявания. През същата година минава триседмично образование за белодробни трансплантации в Хановер и след това взе участие в подбора и следенето на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „ Лозенец “.
Д-р Ангелов е шеф на Клиниката по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Лозенец “.
Днес беседваме с него по тематиката за белодробното здраве през студения зимен сезон и за предварителната защита на заболяванията на белия дроб, която постоянно оставя забравена и подценена.
Д-р Ангелов, по какъв начин се трансформира потокът пациенти в Отделението по белодробни заболявания на прага на зимния сезон?
Както нормално, всяка година през есенно-зимния интервал се усилват простудните и вирусните болести. Тогава се появява и грипна зараза. В тази връзка през белодробния кабинет се усилва потока от пациенти с вирусни болести, усложнени с бронхит - изострен или продължителен обострен. С нараснал риск са пациентите с хронични белодробни болести.
Каква част от търсещите помощ при Вас са прекарали Коронавирус, каква е картината при тези хора?
Една огромна част от пациентите посещаващи белодробния кабинет на болничното заведение са преболедували Коронавирус с друга степен на тежест. Това са може би към 40%. Оказва се, че огромна част от тях настояват, че не са преболедували болестта и не са имунизирани с нито една доза. При някои от тях е протекъл усложнено и са имали така наречен постковиден синдром. Понастоящем, доста дребна част от пациентите с остри вирусни инфекции се изследват за Коронавирус, което подценява значително разпространяването на инфекцията.
Протичането по своята същина доста наподобява на нормалните вирусни инфекции, само че при някои има и по-типична симптоматика с смяна на подушване и усет. Прави усещане по-дългият оздравителен интервал, като признаците засягат най-вече горните дихателни пътища.
Какво е значимо да знаят хората с чести УНГ инфекции и респираторни алергии за предварителната защита на затруднения от страна на белия дроб?
Това се отнася освен за тях, касае се за всички. Говорим за студения интервал на годината, тогава, когато времето е несигурно, има епизоди на захлаждане и по-топли дни. Това е и по-влажният интервал, когато има повече дъждове, мъгли и снежни дни, през който влажността на въздуха се покачва. Освен това, дано отбележим и обстоятелството, че живеем в комплицирана обществено-икономическа и политическа конюнктура, непрекъснато възходящи цени на енергийните източници. Замърсяването на въздуха също има отношение към покачвания риск от болести и затруднения на съществуващите хронични такива. Превенцията е същата и, каквито са усещанията ми – хората не помниха главните правила, годни през времето на Коронавирус пандемията – носене на маски в рискови пространства, да вземем за пример в лечебните заведения и други лечебни заведения т.е. местата, където има скупчване на голям брой заболели хора, отдалеченост и съблюдаване на персонална хигиена, миене на ръцете.
Бих посъветвал по-рисковите контингенти да се съветват с общопрактикуващия доктор или експерт и да се имунизират с противогрипна ваксина и различен тип поливалентни антимикробни ваксини, с цел да покачат защитните си сили във връзка с някои типове причинители и да понижат риска от тежко протичане на болестта.
В последните години в общественото пространство се приказва доста за вредата от безразборната приложимост на антибиотици. Често ли се сблъсквате в практиката си с пациенти, при които се следи устойчивост към антибиотици? Какъв и методът в такива случаи?
Този проблем стои на дневен ред от дълго време. Много постоянно при всяко температурно положение при започване на вирусна зараза се ползват антибиотици без показания. Добре е да се знае, че антибиотиците не са температуропонижаващи средства.
В практиката, освен това не толкоз рядко, се откриват резистентни на антибиотици бактериални варианти, изключително към огромна част от постоянно употребяваните в амбулаторни условия орално използвани антибиотици. Това постанова при настъпили затруднения, пациентите да бъдат приети в болница и да се организира парентерално лекуване, съобразено с получената антибиограма. Подчертавам, че последното не е някаква оригиналност, а главно предписание.
Другата огромна тематика в пулмологията – ХОББ, също е обект на внимание заради високата си обществена значителност. Зачестява ли тази патология, кои са факторите, които могат да повлияят на ограничението й като разпространяване и тежест?
Статистическите разбори сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на опазването на здравето в международен мащаб през последните години, обвързван най-много с тютюнопушенето, като разпространяването и честотата се усилва. По данни на СЗО към 10% от популацията на планетата страда от болестта, като всяка година се записват близо 3 млн. смъртни случаи. ХОББ визира един на всеки 10 възрастни и е третата водеща причина за гибел в международен мащаб. ХОББ е постоянно срещано респираторно заболяване и смъртните случаи заради ХОББ през 2019 год. са към 3.23 млн. Леталният излаз при огромна част от пациентите е резултат от затрудненията, до които води заболяването. Очакванията са, че до 2060 година смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надвишават 5,4 млн. души заради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.
През 2022 година беше стартирана акция, проведена от Глобалната организация за лекуване на ХОББ (GOLD), като фокуса пада върху рисковите фактори, които способстват за появяването и развиването на заболяването. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е главната причина за появяването на болестта. Около 15% от всички пушачи развиват заболяването. Затова някои назовават ХОББ “болест на пушачите ”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, употребявани в семейството и за отопление, както и промишленият прахуляк, химически сътрудници като пари и пушек, социално-икономическият статус - да вземем за пример невисок банкет с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е полът, възрастта и други
Лошото развиване на белите дробове вследствие на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители, както преди, по този начин и след раждането, също може да докара до появяването на болестта. Ограничаване на рисковите фактори е от значително значение за понижаване на случаите на ХОББ в идващите години.
Правилното диагностициране на болестта може да предотврати продължителното страдалчество за пациентите. За страдание, постоянно болните се обръщат към доктор едвам откакто болестта е прогресирало. В по-напреднал етап ХОББ води до усложнения при осъществяването на естествени ежедневни действия вкъщи или на работното място, повишение на разноските за здравно лекуване и спомагателна финансова тежест за пациентите. Затова е належащо непрестанно и непрекъснато да се коментира по какъв начин може да се реализира профилактика на това заболяване. А тя включва няколко неща - отвод от тютюнопушене и преустановяване излагането на тютюнев пушек, по опция отбягване и на пасивното тютюнопушене, навреме и дейно лекуване на възпалителните болести на горните дихателни пътища и белите дробове, изключително в детската възраст, повишение на имунната отбрана на организма посредством извършения и нараснала двигателна интензивност посредством спорт и туризъм, здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика, както и прекратяване на излагането на въздействието на рисковите фактори – нездравословни субстанции от атмосферния въздух и работната среда.
ХОББ не е присъда за хората, които страдат от нея. Ако съблюдават предписанията на лекуващия доктор, те могат в забележителна степен да подобрят качеството на живот си.
Не е загадка, че ракът на белия дроб у нас заема едно от челните места по периодичност и смъртност, както не е и загадка, че у нас той се диагностицира късно, в напреднали стадии. Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се обърне тази наклонност?
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и е седмото по периодичност при дамите и е правилно, че се диагностицира релативно късно. Открито в ранните стадии, болестта е лечимо, само че напъните би следвало да се насочат към предварителната защита му. А това включва понижаване до най-малко въздействието на рисковите фактори. Както е известно, мъчно би могло да се влияе върху ендогенните фактори като приемственост и генетично влечение, само че може в огромна степен да се редуцира въздействието на външните рискови фактори като понижаване на тютюнопушенето.
Трябва да се знае, че при тютюнопушенето резултатите са сложни – увреждането е механично, химично, токсично и даже термично.
Други фактори за рака на белия дроб са идентични с тези, които показах като рискови за ХОББ.
Специално желая да подчертая значимостта на рисковите фактори във връзка с замърсяване на въздуха в огромните градове, където индустриалните замърсители, фините прахови частици при изгарянето на разнообразни горива имат директен резултат върху увреждането на дихателната система. Тъй като няма открити и одобрени скринингови маркери за болестта, а и то дава доста късно признаци, когато към този момент е напреднало и не рядко има разсейки, битката с него се оказва много сложна. Изисква се прецизно наблюдаване и следене на пациентите с фамилна анамнеза за белодробен карцином, тези с хронични белодробни болести, основаване на стратегии за редукция и свеждане до най-малко на коригируемите рискови фактори.
Необходимо е стратегиите да включват скринингови профилактични прегледи, както и омекотен режим на осъществяване на профилирани проучвания на тази част от хората, които са с нараснал риск.
Какви благоприятни условия за модерна диагностика на белодробните заболявания предлага ръководеното от Вас поделение?
Това са опциите, предоставени от болничното заведение за диагностика, а точно: с изключение на елементарното рентгеново проучване, Отделението по образна диагностика разполага с компютърен томограф с висока резолюция и доста положителни благоприятни условия както за нативно, по този начин и за контрастно проучване, позволяващо диагностиката на белодробни болести, по този начин и на белодробен тромбемболизъм. Това заболяване при показания и нужда може да се лекува с изключение на с стандартни, по този начин и с интервенционални способи при основана добра организация в ангиографски бранш на Клиниката по кардиология.
Известно е, че децата постоянно са изложени на по-голям риск през студения сезон. Какви ограничения за предварителна защита на белодробното здраве на най-малките бихте предложили?
Да те са най-уязвими заради нуждата от престояване в тези месеци от годината в затворени пространства - детски ясли и градини, образователни стаи в училище) и по този начин реализират контакти с доста от другите деца. По този метод се реализира предаване на въздушно-капкови инфекции. Препоръките са няколко - допустимо най-често проветряване на пространствата, потребление на по-топлите дни за престояване навън, банкет на разнообразна и богата на витамини храна, през летните месеци превозване повече време на открито, слънчеви бани за повишение на имунитета.
При опция по-малко контакти с заболели деца, като това се реализира посредством превантивни ограничения и недопускане на болните в детските и образователните заведения.
Важна е и своевременната изолираност или карантиниране на децата с зараза с доста висок контагиозен показател, и, несъмнено, своевременна имунизация според одобрения за страната имунизационен календар.
Работи поредно в УМБАЛ „ Проф. доктор Стоян Киркович “ в Стара Загора и други лечебни заведения в града, след което постъпва на работа в Отделението за кардиологична рехабилитация в Националната кардиологична болница.
От 2006 година е част от екипа на УМБАЛ „ Лозенец “. През 2019 година е назначен като пулмолог в Клиника по вътрешни заболявания. През същата година минава триседмично образование за белодробни трансплантации в Хановер и след това взе участие в подбора и следенето на единствения белодробно трансплантиран в България в УМБАЛ „ Лозенец “.
Д-р Ангелов е шеф на Клиниката по вътрешни заболявания в УМБАЛ „ Лозенец “.
Днес беседваме с него по тематиката за белодробното здраве през студения зимен сезон и за предварителната защита на заболяванията на белия дроб, която постоянно оставя забравена и подценена.
Д-р Ангелов, по какъв начин се трансформира потокът пациенти в Отделението по белодробни заболявания на прага на зимния сезон?
Както нормално, всяка година през есенно-зимния интервал се усилват простудните и вирусните болести. Тогава се появява и грипна зараза. В тази връзка през белодробния кабинет се усилва потока от пациенти с вирусни болести, усложнени с бронхит - изострен или продължителен обострен. С нараснал риск са пациентите с хронични белодробни болести.
Каква част от търсещите помощ при Вас са прекарали Коронавирус, каква е картината при тези хора?
Една огромна част от пациентите посещаващи белодробния кабинет на болничното заведение са преболедували Коронавирус с друга степен на тежест. Това са може би към 40%. Оказва се, че огромна част от тях настояват, че не са преболедували болестта и не са имунизирани с нито една доза. При някои от тях е протекъл усложнено и са имали така наречен постковиден синдром. Понастоящем, доста дребна част от пациентите с остри вирусни инфекции се изследват за Коронавирус, което подценява значително разпространяването на инфекцията.
Протичането по своята същина доста наподобява на нормалните вирусни инфекции, само че при някои има и по-типична симптоматика с смяна на подушване и усет. Прави усещане по-дългият оздравителен интервал, като признаците засягат най-вече горните дихателни пътища.
Какво е значимо да знаят хората с чести УНГ инфекции и респираторни алергии за предварителната защита на затруднения от страна на белия дроб?
Това се отнася освен за тях, касае се за всички. Говорим за студения интервал на годината, тогава, когато времето е несигурно, има епизоди на захлаждане и по-топли дни. Това е и по-влажният интервал, когато има повече дъждове, мъгли и снежни дни, през който влажността на въздуха се покачва. Освен това, дано отбележим и обстоятелството, че живеем в комплицирана обществено-икономическа и политическа конюнктура, непрекъснато възходящи цени на енергийните източници. Замърсяването на въздуха също има отношение към покачвания риск от болести и затруднения на съществуващите хронични такива. Превенцията е същата и, каквито са усещанията ми – хората не помниха главните правила, годни през времето на Коронавирус пандемията – носене на маски в рискови пространства, да вземем за пример в лечебните заведения и други лечебни заведения т.е. местата, където има скупчване на голям брой заболели хора, отдалеченост и съблюдаване на персонална хигиена, миене на ръцете.
Бих посъветвал по-рисковите контингенти да се съветват с общопрактикуващия доктор или експерт и да се имунизират с противогрипна ваксина и различен тип поливалентни антимикробни ваксини, с цел да покачат защитните си сили във връзка с някои типове причинители и да понижат риска от тежко протичане на болестта.
В последните години в общественото пространство се приказва доста за вредата от безразборната приложимост на антибиотици. Често ли се сблъсквате в практиката си с пациенти, при които се следи устойчивост към антибиотици? Какъв и методът в такива случаи?
Този проблем стои на дневен ред от дълго време. Много постоянно при всяко температурно положение при започване на вирусна зараза се ползват антибиотици без показания. Добре е да се знае, че антибиотиците не са температуропонижаващи средства.
В практиката, освен това не толкоз рядко, се откриват резистентни на антибиотици бактериални варианти, изключително към огромна част от постоянно употребяваните в амбулаторни условия орално използвани антибиотици. Това постанова при настъпили затруднения, пациентите да бъдат приети в болница и да се организира парентерално лекуване, съобразено с получената антибиограма. Подчертавам, че последното не е някаква оригиналност, а главно предписание.
Другата огромна тематика в пулмологията – ХОББ, също е обект на внимание заради високата си обществена значителност. Зачестява ли тази патология, кои са факторите, които могат да повлияят на ограничението й като разпространяване и тежест?
Статистическите разбори сочат, че хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е един най-сериозните проблеми на опазването на здравето в международен мащаб през последните години, обвързван най-много с тютюнопушенето, като разпространяването и честотата се усилва. По данни на СЗО към 10% от популацията на планетата страда от болестта, като всяка година се записват близо 3 млн. смъртни случаи. ХОББ визира един на всеки 10 възрастни и е третата водеща причина за гибел в международен мащаб. ХОББ е постоянно срещано респираторно заболяване и смъртните случаи заради ХОББ през 2019 год. са към 3.23 млн. Леталният излаз при огромна част от пациентите е резултат от затрудненията, до които води заболяването. Очакванията са, че до 2060 година смъртните случаи на пациенти с това заболяване ще надвишават 5,4 млн. души заради високата експозиция на рискови фактори и застаряващото население.
През 2022 година беше стартирана акция, проведена от Глобалната организация за лекуване на ХОББ (GOLD), като фокуса пада върху рисковите фактори, които способстват за появяването и развиването на заболяването. Доказано е, че тютюнопушенето (включително и пасивното) е главната причина за появяването на болестта. Около 15% от всички пушачи развиват заболяването. Затова някои назовават ХОББ “болест на пушачите ”. Други фактори са вътрешното замърсяване на въздуха от биогорива, употребявани в семейството и за отопление, както и промишленият прахуляк, химически сътрудници като пари и пушек, социално-икономическият статус - да вземем за пример невисок банкет с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е полът, възрастта и други
Лошото развиване на белите дробове вследствие на недохранване, инфекции и/или пасивното излагане на вътрешни и външни замърсители, както преди, по този начин и след раждането, също може да докара до появяването на болестта. Ограничаване на рисковите фактори е от значително значение за понижаване на случаите на ХОББ в идващите години.
Правилното диагностициране на болестта може да предотврати продължителното страдалчество за пациентите. За страдание, постоянно болните се обръщат към доктор едвам откакто болестта е прогресирало. В по-напреднал етап ХОББ води до усложнения при осъществяването на естествени ежедневни действия вкъщи или на работното място, повишение на разноските за здравно лекуване и спомагателна финансова тежест за пациентите. Затова е належащо непрестанно и непрекъснато да се коментира по какъв начин може да се реализира профилактика на това заболяване. А тя включва няколко неща - отвод от тютюнопушене и преустановяване излагането на тютюнев пушек, по опция отбягване и на пасивното тютюнопушене, навреме и дейно лекуване на възпалителните болести на горните дихателни пътища и белите дробове, изключително в детската възраст, повишение на имунната отбрана на организма посредством извършения и нараснала двигателна интензивност посредством спорт и туризъм, здравословно хранене, закаляване, имунопрофилактика, както и прекратяване на излагането на въздействието на рисковите фактори – нездравословни субстанции от атмосферния въздух и работната среда.
ХОББ не е присъда за хората, които страдат от нея. Ако съблюдават предписанията на лекуващия доктор, те могат в забележителна степен да подобрят качеството на живот си.
Не е загадка, че ракът на белия дроб у нас заема едно от челните места по периодичност и смъртност, както не е и загадка, че у нас той се диагностицира късно, в напреднали стадии. Какви ограничения би трябвало да се подхващат, с цел да се обърне тази наклонност?
В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и е седмото по периодичност при дамите и е правилно, че се диагностицира релативно късно. Открито в ранните стадии, болестта е лечимо, само че напъните би следвало да се насочат към предварителната защита му. А това включва понижаване до най-малко въздействието на рисковите фактори. Както е известно, мъчно би могло да се влияе върху ендогенните фактори като приемственост и генетично влечение, само че може в огромна степен да се редуцира въздействието на външните рискови фактори като понижаване на тютюнопушенето.
Трябва да се знае, че при тютюнопушенето резултатите са сложни – увреждането е механично, химично, токсично и даже термично.
Други фактори за рака на белия дроб са идентични с тези, които показах като рискови за ХОББ.
Специално желая да подчертая значимостта на рисковите фактори във връзка с замърсяване на въздуха в огромните градове, където индустриалните замърсители, фините прахови частици при изгарянето на разнообразни горива имат директен резултат върху увреждането на дихателната система. Тъй като няма открити и одобрени скринингови маркери за болестта, а и то дава доста късно признаци, когато към този момент е напреднало и не рядко има разсейки, битката с него се оказва много сложна. Изисква се прецизно наблюдаване и следене на пациентите с фамилна анамнеза за белодробен карцином, тези с хронични белодробни болести, основаване на стратегии за редукция и свеждане до най-малко на коригируемите рискови фактори.
Необходимо е стратегиите да включват скринингови профилактични прегледи, както и омекотен режим на осъществяване на профилирани проучвания на тази част от хората, които са с нараснал риск.
Какви благоприятни условия за модерна диагностика на белодробните заболявания предлага ръководеното от Вас поделение?
Това са опциите, предоставени от болничното заведение за диагностика, а точно: с изключение на елементарното рентгеново проучване, Отделението по образна диагностика разполага с компютърен томограф с висока резолюция и доста положителни благоприятни условия както за нативно, по този начин и за контрастно проучване, позволяващо диагностиката на белодробни болести, по този начин и на белодробен тромбемболизъм. Това заболяване при показания и нужда може да се лекува с изключение на с стандартни, по този начин и с интервенционални способи при основана добра организация в ангиографски бранш на Клиниката по кардиология.
Известно е, че децата постоянно са изложени на по-голям риск през студения сезон. Какви ограничения за предварителна защита на белодробното здраве на най-малките бихте предложили?
Да те са най-уязвими заради нуждата от престояване в тези месеци от годината в затворени пространства - детски ясли и градини, образователни стаи в училище) и по този начин реализират контакти с доста от другите деца. По този метод се реализира предаване на въздушно-капкови инфекции. Препоръките са няколко - допустимо най-често проветряване на пространствата, потребление на по-топлите дни за престояване навън, банкет на разнообразна и богата на витамини храна, през летните месеци превозване повече време на открито, слънчеви бани за повишение на имунитета.
При опция по-малко контакти с заболели деца, като това се реализира посредством превантивни ограничения и недопускане на болните в детските и образователните заведения.
Важна е и своевременната изолираност или карантиниране на децата с зараза с доста висок контагиозен показател, и, несъмнено, своевременна имунизация според одобрения за страната имунизационен календар.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ