Историята на лекаря, който лекуваше бедните безплатно и помагаше на Левски
Д-р Киро Попов лекуваше бедните гратис и почина като сподвижник на Левски
Името му е съвсем забравено, само че доктор Киро Попов остава в историята като първият доктор, който открива аптека в Карлово. Калоферецът е един от най-близките съратници на Васил Левски и го предизвестява да не отива към Ловешко, където по-късно е хванат от турските заптиета. По сходство на Апостола, Попов също приключва живота си на бесилото.
Киро Попов се ражда в Калофер през 1845 година в фамилията на свещеника Димитър Малинков. Той е по-малкият брат на Стоил Попов, сподвижник на Георги Раковски по време на Първата българска легия. В родния си град е възпитаник на Ботьо Петков в класното учебно заведение.
Медицинско обучение в Букурещ
През 1861 година, когато е едвам 16-годишен, Киро отпътува за Цариград при брат си Стоил, с цел да довърши междинното си обучение. По молба на цариградската българска община князът на Влашко и Молдова Александър Йоан Първи Куза отпуска стипендии за няколко млади българи за следване в здравното учебно заведение в Букурещ.
Едно от тези българчета е точно Киро Попов, който от 1864 до 1870 година учи медицина в румънската столица. В този град калоферецът се среща с Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други представители на българската емиграция.
" Обучението е по френски стратегии. Киро Попов приключва здравното си обучение и получава диплом на лицензиант по медицина и хирургия ", описват от Историческия музей в Карлово.
Първата аптека в града
За да получи право на процедура, Попов държи през 1872 година в Шумен изпит пред комисия от турски военни лекари, като за изпита и приемане на документите заплаща такса от 750 гроша. С идването си в Карлово е назначен за градски доктор с месечна заплата от седем турски лири.
По-голямата част от практиката му е по системата на " абонация " - нещо като здравна застраховка, при която фамилиите заплащат на лекаря годишна вноска и в подмяна получават при потребност лекарска помощ.
Младият доктор открива в Карловопървата аптека, която в началото се обитава в къщата на тъста му Райно Попович, а след това в дюкян на видно място в града. Брат му Константин Попов, по-късно Врачански митрополит, който приключва католическата духовна семинария " Свети Атанасий " в Рим, оказва помощ в аптеката.
Обичан от всички
Лекарят е бил обичан от карловското население - и от българите, и от бедните турци. Ученият българин лекува бедните гратис без разлика на религия и националност и постоянно им дава безвъзмездни медикаменти.
Двамата братя Киро и Константин са едни от най-верните съратници на Васил Левски в родния му град. В дома на лекаря и брачната половинка му Елисавета Райнова Апостолът на свободата постоянно намира добър банкет и несъмнено леговище.
" През декември 1872 година, при последното си идване в Карлово, Васил Левски се среща с двамата братя в къщата на Райно Попович. Те се пробват да го разубедят да не върви в Ловеч, където след залавянето на Димитър Общи ситуацията е доста рисково ", показват от Историческия музей в родния град на Апостола.
Трагичният край
Краят за Киро Попов стартира със " Страшното " - по този начин е наричано клането на християнско население в Карлово, осъществено през 1877 година от османска постоянна армия и башибозук по време на Руско-турската освободителна война. В отговор на радушното посрещане на съветските войски от страна на карловци мюсюлманските сили нахлуват в града и избиват над 800 души от елита на града.
Д-р Киро Попов дружно с видни карловски жители е откаран под ескорт в Пловдив. Пловдивските лекари доктор Рашко Петров и доктор Михаил Владос поставят огромни старания да го спасят, само че не съумяват. На 24 септември на основната улица, близо до моста на река Марица, Попов е обесен.
Цял ден трупът му висял за наставление със смъртната присъда на гърдите му. Името му дружно с имената на други избити е изписано върху пиедестала на паметника на Апостола. Карловци помнят и тачат паметта на достойните родолюбци и по тази причина през днешния ден болничното заведение в Карлово носи неговото име.
Болницата с неговото име
Карловската болница е открита на 27 юли 1880 година по самодейност на Олга Николаевна Скобелева - майката на военачалник Скобелев. Голям принос за основаването и издържането на болничното заведение имат благодетелите братя Евлоги и Христо Георгиеви, които подаряват на карловското общинско ръководство текстилна фабрика на стойност 500 хиляди лв. при изискване част от приходите да се употребяват за прехрана на болничното заведение.
Най-напред болничното заведение носи името Околийска и е първата околийска болница в окръга. После се назовава Районна болница " Д-р Киро Попов ", преименувана на името на лекаря бунтовник. През 1975 година става сливане на Районната болница в Карлово с Работническата болница в Сопот.
Името му е съвсем забравено, само че доктор Киро Попов остава в историята като първият доктор, който открива аптека в Карлово. Калоферецът е един от най-близките съратници на Васил Левски и го предизвестява да не отива към Ловешко, където по-късно е хванат от турските заптиета. По сходство на Апостола, Попов също приключва живота си на бесилото.
Киро Попов се ражда в Калофер през 1845 година в фамилията на свещеника Димитър Малинков. Той е по-малкият брат на Стоил Попов, сподвижник на Георги Раковски по време на Първата българска легия. В родния си град е възпитаник на Ботьо Петков в класното учебно заведение.
Медицинско обучение в Букурещ
През 1861 година, когато е едвам 16-годишен, Киро отпътува за Цариград при брат си Стоил, с цел да довърши междинното си обучение. По молба на цариградската българска община князът на Влашко и Молдова Александър Йоан Първи Куза отпуска стипендии за няколко млади българи за следване в здравното учебно заведение в Букурещ.
Едно от тези българчета е точно Киро Попов, който от 1864 до 1870 година учи медицина в румънската столица. В този град калоферецът се среща с Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други представители на българската емиграция.
" Обучението е по френски стратегии. Киро Попов приключва здравното си обучение и получава диплом на лицензиант по медицина и хирургия ", описват от Историческия музей в Карлово.
Първата аптека в града
За да получи право на процедура, Попов държи през 1872 година в Шумен изпит пред комисия от турски военни лекари, като за изпита и приемане на документите заплаща такса от 750 гроша. С идването си в Карлово е назначен за градски доктор с месечна заплата от седем турски лири.
По-голямата част от практиката му е по системата на " абонация " - нещо като здравна застраховка, при която фамилиите заплащат на лекаря годишна вноска и в подмяна получават при потребност лекарска помощ.
Младият доктор открива в Карловопървата аптека, която в началото се обитава в къщата на тъста му Райно Попович, а след това в дюкян на видно място в града. Брат му Константин Попов, по-късно Врачански митрополит, който приключва католическата духовна семинария " Свети Атанасий " в Рим, оказва помощ в аптеката.
Обичан от всички
Лекарят е бил обичан от карловското население - и от българите, и от бедните турци. Ученият българин лекува бедните гратис без разлика на религия и националност и постоянно им дава безвъзмездни медикаменти.
Двамата братя Киро и Константин са едни от най-верните съратници на Васил Левски в родния му град. В дома на лекаря и брачната половинка му Елисавета Райнова Апостолът на свободата постоянно намира добър банкет и несъмнено леговище.
" През декември 1872 година, при последното си идване в Карлово, Васил Левски се среща с двамата братя в къщата на Райно Попович. Те се пробват да го разубедят да не върви в Ловеч, където след залавянето на Димитър Общи ситуацията е доста рисково ", показват от Историческия музей в родния град на Апостола.
Трагичният край
Краят за Киро Попов стартира със " Страшното " - по този начин е наричано клането на християнско население в Карлово, осъществено през 1877 година от османска постоянна армия и башибозук по време на Руско-турската освободителна война. В отговор на радушното посрещане на съветските войски от страна на карловци мюсюлманските сили нахлуват в града и избиват над 800 души от елита на града.
Д-р Киро Попов дружно с видни карловски жители е откаран под ескорт в Пловдив. Пловдивските лекари доктор Рашко Петров и доктор Михаил Владос поставят огромни старания да го спасят, само че не съумяват. На 24 септември на основната улица, близо до моста на река Марица, Попов е обесен.
Цял ден трупът му висял за наставление със смъртната присъда на гърдите му. Името му дружно с имената на други избити е изписано върху пиедестала на паметника на Апостола. Карловци помнят и тачат паметта на достойните родолюбци и по тази причина през днешния ден болничното заведение в Карлово носи неговото име.
Болницата с неговото име
Карловската болница е открита на 27 юли 1880 година по самодейност на Олга Николаевна Скобелева - майката на военачалник Скобелев. Голям принос за основаването и издържането на болничното заведение имат благодетелите братя Евлоги и Христо Георгиеви, които подаряват на карловското общинско ръководство текстилна фабрика на стойност 500 хиляди лв. при изискване част от приходите да се употребяват за прехрана на болничното заведение.
Най-напред болничното заведение носи името Околийска и е първата околийска болница в окръга. После се назовава Районна болница " Д-р Киро Попов ", преименувана на името на лекаря бунтовник. През 1975 година става сливане на Районната болница в Карлово с Работническата болница в Сопот.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ




