Д-р Живко Сиромахов, болница ВИТА: Няколко са симптомите, които алармират, че нещо се случва с простатната жлеза
Д-р Живко Сиромахов, уролог с опит в диагностиката и лекуването на злокачествените болести на отделителната система, трансуретралната хирургия и ендоурологията, част от екипа на МБАЛ и ДКЦ ВИТА, в изявление за предаването " Здравето на фокус “ на Радио " Фокус “ .
Д-р Сиромах, слагаме тематиката за уголемената простатна жлеза - какъв брой значимо е това заболяване от позиция на периодичност, с която е публикувано измежду пациентите?
Аз бих споделил, че по-скоро това е положение. Заболяване е, когато има градация, клинична изява. Колко е постоянно? Бих споделил много постоянно, тъй като всички мъже във възрастта над 50 са предразположени. Ако създадем от ИНФОСТАТ извадка, може би ще са над 700-800 хиляди души в България, допускам, без да съм прецизен. Така че е постоянно положение, което бих споделил, също е и обществено значимо, тъй като щом обгръща такава огромна част от популацията, то е обществено значимо.
Можем ли да създадем параленост в трендовете на това положение в България и в европейски мащаб?
В европейски мащаб сътрудниците оповестяват за леко подмладяване на болестта. Може би тъй като има по-добра диагностика. Има здравни системи, които доста акуратно наблюдават профилактиката и в действителност може би това, за мен персонално, е повода. Аз персонално в моята процедура не виждам наклонност към подмладяване. Да, имам пациенти, които са под 50 с увеличена елементарна – факт, само че по-скоро с по-големия клиничен опит, който съм придобил – съвещания, прегледи, повече пациенти, заради това виждам, че има и такива пациенти. Не бих споделил, че има статистически значима наклонност, най-малко за мен.
Много ваши сътрудници, нормално споделят, че колкото по в точния момент е хванато обещано заболяване, толкоз по-големи са възможностите за удобен излаз. Важи ли това и за уголемената простатна жлеза?
Това важи на 100%. Затова аз постоянно се майтапя с моите пациенти, че би трябвало да има " годишен механически обзор “, както го назоваваме след 50 години. В предното изявление говорихме, че и за рака на простатата също би трябвало да се преглеждаме след 50 години един път годишно. Всъщност, този обзор е за простатна патология – по този начин бих го обобщил. По време на този уролозите ехографски мерят размера на жлезата. Т.е. можем да кажем имаме или нямаме уголемена простата. Събеседваме с пациента ориентирано, търсим има ли признаци. Гледаме маркера за простата, именуван от пациентите и от доста сътрудници " туморен маркер “, по този начин наричаното PSA – простатно-специфичният антиген, който в действителност е маркер, че нещо се случва с простата – в случай че е нараснал, не значи, че е наложително рак. Правим прегледи за консистенцията на жлезата, с цел да забележим дали има възли и уплътнения. След което гледаме пациента за остатъчна урина, т.е. дали изпразва добре мехура, тъй като в случай че той не го изпразва, значи нещо почва да пречи на пикочния мехур да се изпразва. Този именуван от мен " годишен механически обзор “ има за цел да открие, в случай че има проблем с простатата. Като споделям проблем, този проблем не е наложително рак.
Т.е. би трябвало да се ревизираме един път годишно.
Хубавото при простатните болести е, че се развиват доста постепенно.
Факт е обаче, че преди да ни заболи нещо или да имаме някакви признаци, ние рядко вървим на доктор. И това го споделям с укор към всички нас. В този смисъл може би е значимо да кажем какви са първите признаци на уголемената простата, които мъжете би трябвало да следят и да знаят, че това е сигнал за посещаване.
Има две огромни групи признаци, когато приказваме за уголемената простатна железа. Те са признаци на изпразване на мехура и признаци на предпазване на урина. Симптомите на изпразване са: понижена бликам, това е, което виждат всички по рекламите по малкия екран – спиране на струята, затрудняване със започване на уринирането, от време на време уриниране на капки. Това са съществени признаци, които сигнализират, че нещо се случва. Втората огромна група са признаците на съхранението, постоянно уриниране, т.е. мехурът не може да съхранява толкоз урина, вървим постоянно. Ставането нощно време също е признак на предпазване. И третият доста значим признак, който доста постоянно е и първият, е признака на заповеднически апел, т.е. пациентът примерно прави си някаква естествена активност, би трябвало да отиде незабавно до тоалетна, тъй като не може да съхранява задоволително.
Могат ли всички тези признаци да бъдат комплицирани с друго заболяване?
Другите болести, с които могат да бъдат комплицирани, също се диагностицират при този обзор - стеснения на пикочния канал и тумори на пикочния мехур също могат да дадат в някои случаи сходни признаци. Първичната диагностика е същата, т.е. би трябвало да се забележим със експерт уролог, да се направи ехография на простата, на пикочен мехур, да се пуснат нужните проучвания, с цел да стигнем до вярната диагноза.
Ако един пациент го диагностицирате с уголемена простатна жлеза, това значи ли, че той е с предсимптом на рак на простатата?
Не, не значи. Двете болести произлизат от разнообразни зони на простатната жлеза. Пациентът може да има и двете, може и едното. Ако има едното заболяване, не значи, че има и другото, само че не значи, че го няма. Т.е. ролята на нас уролозите е да отличим положенията, тъй като отново споделям, може да ги има и двете, само че в случай че имаш увеличена простата, не значи по никакъв метод, че имаш рак.
Има ли рискови фактори, които водят до това положение на уголемена простатна жлеза, с изключение на поради възрастови промени, казахте след 50 години?
Освен чисто възрастовите промени, няма някакъв различен потвърден 100-процентов фактор, който да води до проблеми с простатната жлеза.
Каква е ролята на генетиката? Ако бащата е бил диагностициран с такова положение, наложително ли и синът да го наследи?
Ако и двамата доживеят до 70-80 години, най-вероятно и двамата ще го имат.
Но това е не тъй като са татко и наследник.
Точно това желаех да обясня. Ролята на възрастта. В някои остарели учебници по анатомия пишеше, че при пациенти, когато се правили рутинно аутопсии в нашата страна, при 90-годишни и повече пациенти постоянно има от ДПХ, т.е. доброкачествена простатна хиперплазия, уголемена простата. Т.е. няма мъж, който да няма уголемена простата, въпросът е дали ще го доживее.
Какво предлага медицината за лекуване на уголемената простатна жлеза?
Лечението зависи от признаците – какъв брой са изразени, какъв брой тормозят пациента и дали положението има съпътстващи проблеми. Защото, в случай че една уголемена простата не е лекувана, има хронична задръжка на урина, т.е. пациентът хронично или дълго време не изпразва до край мехура, той може да има зараза на урината, може да има камък в мехура, може да има усложнения в бъбречната функционалност.
Лечението зависи доста от това на какъв стадий установим болестта. Ако при нас пристигна пациент на профилактичен обзор, примерно 56-57-годишен, установим ехографски, че има уголемена простата, в случай че той изпразва добре мехура, т.е. няма остатъчна урина, не става нощно време, не оповестява, че има моменти, когато незабавно би трябвало да отиде до тоалетна, в случай че уринирането му е качествено и не нарушава стила му на живот, няма потребност да лекуваме това положение.
В взаимозависимост от какво се дефинира съответния способ на лекуване - незабавно интервенция, наблюдаване или лекарствено лекуване?
Винаги би трябвало да се мисли пъэрво за лекарствено лекуване. Не е редно пациентът да пристигна, да каже: " Не мога да пикая. – Ето ти датата за интервенция, идвай на следващия ден “. Поне аз не работя по този начин. Зависи в какъв етап и по какъв начин е хванато болестта, етап тук не е точният термин. Ако примерно има 50-на мл остатъчна урина, става веднъж нощно време, постоянно ще почнем с медикаментозна терапия, тъй като той може да се повлия от нея и след 3 месеца на контролния обзор да каже: " Аз съм идеално с тези хапчета, стопирах да ставам, изпикавам се, струята ми е добра “ – ще се следим, няма потребност да го оперираме.
Но в случай че пристигна с 200-300 мл остатъчна урина, пикае през половин час, нощно време става 7-8 пъти – предкатетърно положение. Какво да предложа, с изключение на интервенция? Хапчетата тук ще свършат работа ненапълно.
Много добавки се оферират по рекламите в медиите за подобен проблем. Ефективни ли са те?
В моите не толкоз към този момент скромни наблюдения, при леки признаци те са ефикасни. Не могат да понижат размера на простатната жлеза, само че при леки признаци имат място – има доста пациенти, които единствено с добавки се усещат добре, при клиничен обзор също нямаме някакви терзания, което ни демонстрира, че тези добавки в действителност имат място, тъй като има доста пациенти, които имат доста леки признаци и при тях е подходящо да ги лекуваме по този метод.
Какъв вид интервенции най-често се ползват?
В актуалната медицина главните интервенции, най-малко в моите показа, би трябвало да бъдат ендоскопските. Т.е. през пикочния канал, безкръвни, тук ще включим трансуретралната резекция на простатата, която е златният стандарт, към момента за оперативно лекуване на простатата, естествено и лазерните интервенции.
Като споделям златният стандарт, това е разбиране на Световно и Европейско сдружение по урология. Лазерните интервенции изрично сега търпят неповторимо развиване и са може би най-хубавото решение, тъй като при тях лъжа можем да приказваме за безкръвност. Макар че няма интервенция, която да няма кръв, само че можем да приказваме за минимум затруднения, за най-бързо възобновяване на пациента. Според мен доста скоро ще пристигна времето, когато ще се споделя, че лазерната хирургия е златният стандарт за оперативно лекуване на простатата.
И въпреки всичко, явно, че има и случаи, в които се ползва и обичайна отворена интервенция. Какъв е главния претекст, с цел да се избере тя пред лазерната?
Класическите показания за отворена интервенция са, когато има съпътстваща патология: дивертикули, турбовидни разширения на мехура, които могат да се поправят по време на интервенция, камъни в мехура, които да се извадят. Преди размерът е бил определящият за интервенция през пикочния канал или отворена, сега на процедура огромни хирурзи в света, даже и в България биха го удостоверили, че при лазерната хирургия нямаме ограничаване в размера на железата, който може да бъде опериран.
Така че индикациите за отворена хирургия за мен отиват малко по-назад.
Може ли да обобщим, несъмнено вършим ангажимента – 100% в никакъв случай нищо не е несъмнено, само че че уголемената простата е лечимо заболяване в по-голямата си част?
Категорично бих споделил, че е лечимо. Стига пациентът да не се пристигна за пръв път на обзор след дълги години, през които не е уринирал добре, има съпътстващи болести, които утежняват лекуването, тогава лекуването е доста мъчно.
Целта на интервенцията и на лечението в действителност е да запазим мехура. Пикочният ни мехур е този, който отделя урината, простатата не отделя урината. И когато простатата е увеличена, пикочният мехур, който е не мускулест орган, стартира да страда, тъй като му би трябвало повече старания да изтласка тази урина. Затова е значимо да имаме диагностика, профилактика, да следим нещата. И в действителност, когато ви споделих първоначално признаците, те всички бяха свързани с пикочния мехур на процедура. Пикочният мехур страда от уголемяването на простатата, тъй като в случай че той не може да изхвърля урината, пациентът стопира да уринира.
При една сполучлива интервенция, все едно какъв вид е избрал лекарят, връща ли се 100% качеството на живот на пациента?
Категорично. Стане ли въпрос за уриниране, в болшинството от случаите при пациент, който не е стигнал до катетър, се връща качеството на живот. Ако пациентът пристигна с подложен катетър, той е спрял да уринира и желае да се оперира, доста постоянно мехурът е декомпенсирал, т.е. ние махаме простатата и мехурът не може към този момент да изхвърля урината. Тогава пациентът не е удовлетворен.
Основно като непряк резултат след интервенция, което може да се случи при всички способи на лекуване, е ретроградната еякулация, т.е. връщане на семенната течност при оргазъм към пикочния мехур. Това е непряк резултат, който може да се следи. При лазерните е по-малко, при отворените интервенции беше съвсем на 100%, когато съм работил, само че в последна сметка може да се случи и при двата вида интервенции.
Българското опазване на здравето предлага ли това, което и европейското? Знаете, че в последно време наклонността е доста българи да търсят лекуване в Европа.
Смятам, че българската здравна система като диагностични и лечебни способи предлага безусловно всичко. Нашето опазване на здравето може да предложи главните способи на лечение и на диагностика на 100%. Категоричен съм в това. Колкото и пациенти да вървят в чужбина, особено за това положение, това е техен избор и аз го почитам.
Д-р Сиромахов, има ли метод да се превентира уголемяването на простатната железа, т.е. да не се стига до това положение?
Генетично е заложено на мъжете след 50 години да се усилва простатата, но най-хубавата предварителна защита е профилактиката. Едно е хубаво при простатните болести, тук ще прибавя и рака на простатата, че те прогресират много-много постепенно.
Какво включва това разбиране " постепенно “ – една година, две години?
Ако един път в годината всеки мъж над 50 прави маркер за простата, един профилактичен обзор, който в случай че се направи качествено, е задоволително за предварителна защита. Не е малко, само че не е и толкоз доста съгласно мен.
Ако няма проблем, от август месец тази година до идната година август месец, каквото и да се случи, то няма да е съдбовно, по този начин да ви разбирам?
Категорично да. Ако 3-4 месеца след профилактичния обзор се появят признаци, няма потребност да чакаме август, ще отидем и по-рано.
Ако нямаме признаци, един път в годината е задоволително. Както един път в годината вървим на механически обзор за колата, вършим го всички, считам, че и за себе си би трябвало да го направи. Не е доста, само че не е и малко.
Има ли значение с какво се храним, какъв брой спортуваме, каква двигателна интензивност имаме като цяло?
Няма нещо, което на 100% е потвърдено, че вреди или че оказва помощ. А простатната жлеза, изключително в случай че е увеличена, тя е доста близка до правото черво и всички люти храни, които могат да раздразнят, изключително правото черво, са много дразнещи за простатата. Газирани питиета също нервират. Танините във виното, имаше огромни публикации преди години, че също нервират. Няма нещо, което да е на 100% да кажем: в случай че единствено ядем това или единствено вършим това, то ще ни помогне. Но сигурно при един добър питеен режим, при една хубава двигателна интензивност, целият организъм ще е по-здрав. Така че съм сигурен, че в случай че има добра двигателна интензивност, човек се грижи за себе си, освен за простатата, ще бъде по-здрав и респективно и простатата му ще е по-здрава.
Мъжете, които са с наднормено тегло, може ли да се каже, че са по-рискова група?
По-рискова група бих казвал, че са за лекуване. В болница ВИТА работим с отлична хирургия, доста постоянно се постанова да консултираме пациенти, които са с нараснало тегло, нормално те имат и съпътстващи болести. Когато има съпътстващи болести, ние не всеки път можем да дадем медикаментозна терапия поради взаимоотношението с другите медикаменти. Някои съпътстващи болести могат да доведат до други проблеми, изключително диабетът. Диабетът може да докара до увреждане на бъбреците, може да има увреждане на пикочния канал. Т.е. към този момент тук имаме повече предпоставки за крах с медикаментозно лекуване. Оперативното лекуване става по-рисково поради упойка, поради възобновяване. Т.е. не бих споделил, че профилактиката е по-трудна, само че бих споделил, че лекуването е по-трудно, изрично.
Очакват ли се някакви нови технологии и нововъведения в тази област на медицината, която вие лекарите очаквате?
Напоследък навлизат доста минимално инвазивни техники, които могат да се организират в амбулаторни условия без упойка, които могат да лишават дребна част от простатата.
Те могат с дребна оперативна процедура в амбулаторни условия да отстранен дребна част от тъканта, което да докара до възстановяване на уринирането. Много съвременни са сега в Европа, в България занапред навлизат. Подходящи са обаче за хора, които са здрави, имат немного огромни простатни жлези и желаят да запазят еякулацията си.
Има и способи, посредством които с водна пара може да се изпари тъкан. Навлизат последователно, тъй че, това ще търпи също доста развиване.
Росица АНГЕЛОВА
Д-р Сиромах, слагаме тематиката за уголемената простатна жлеза - какъв брой значимо е това заболяване от позиция на периодичност, с която е публикувано измежду пациентите?
Аз бих споделил, че по-скоро това е положение. Заболяване е, когато има градация, клинична изява. Колко е постоянно? Бих споделил много постоянно, тъй като всички мъже във възрастта над 50 са предразположени. Ако създадем от ИНФОСТАТ извадка, може би ще са над 700-800 хиляди души в България, допускам, без да съм прецизен. Така че е постоянно положение, което бих споделил, също е и обществено значимо, тъй като щом обгръща такава огромна част от популацията, то е обществено значимо.
Можем ли да създадем параленост в трендовете на това положение в България и в европейски мащаб?
В европейски мащаб сътрудниците оповестяват за леко подмладяване на болестта. Може би тъй като има по-добра диагностика. Има здравни системи, които доста акуратно наблюдават профилактиката и в действителност може би това, за мен персонално, е повода. Аз персонално в моята процедура не виждам наклонност към подмладяване. Да, имам пациенти, които са под 50 с увеличена елементарна – факт, само че по-скоро с по-големия клиничен опит, който съм придобил – съвещания, прегледи, повече пациенти, заради това виждам, че има и такива пациенти. Не бих споделил, че има статистически значима наклонност, най-малко за мен.
Много ваши сътрудници, нормално споделят, че колкото по в точния момент е хванато обещано заболяване, толкоз по-големи са възможностите за удобен излаз. Важи ли това и за уголемената простатна жлеза?
Това важи на 100%. Затова аз постоянно се майтапя с моите пациенти, че би трябвало да има " годишен механически обзор “, както го назоваваме след 50 години. В предното изявление говорихме, че и за рака на простатата също би трябвало да се преглеждаме след 50 години един път годишно. Всъщност, този обзор е за простатна патология – по този начин бих го обобщил. По време на този уролозите ехографски мерят размера на жлезата. Т.е. можем да кажем имаме или нямаме уголемена простата. Събеседваме с пациента ориентирано, търсим има ли признаци. Гледаме маркера за простата, именуван от пациентите и от доста сътрудници " туморен маркер “, по този начин наричаното PSA – простатно-специфичният антиген, който в действителност е маркер, че нещо се случва с простата – в случай че е нараснал, не значи, че е наложително рак. Правим прегледи за консистенцията на жлезата, с цел да забележим дали има възли и уплътнения. След което гледаме пациента за остатъчна урина, т.е. дали изпразва добре мехура, тъй като в случай че той не го изпразва, значи нещо почва да пречи на пикочния мехур да се изпразва. Този именуван от мен " годишен механически обзор “ има за цел да открие, в случай че има проблем с простатата. Като споделям проблем, този проблем не е наложително рак.
Т.е. би трябвало да се ревизираме един път годишно.
Хубавото при простатните болести е, че се развиват доста постепенно.
Факт е обаче, че преди да ни заболи нещо или да имаме някакви признаци, ние рядко вървим на доктор. И това го споделям с укор към всички нас. В този смисъл може би е значимо да кажем какви са първите признаци на уголемената простата, които мъжете би трябвало да следят и да знаят, че това е сигнал за посещаване.
Има две огромни групи признаци, когато приказваме за уголемената простатна железа. Те са признаци на изпразване на мехура и признаци на предпазване на урина. Симптомите на изпразване са: понижена бликам, това е, което виждат всички по рекламите по малкия екран – спиране на струята, затрудняване със започване на уринирането, от време на време уриниране на капки. Това са съществени признаци, които сигнализират, че нещо се случва. Втората огромна група са признаците на съхранението, постоянно уриниране, т.е. мехурът не може да съхранява толкоз урина, вървим постоянно. Ставането нощно време също е признак на предпазване. И третият доста значим признак, който доста постоянно е и първият, е признака на заповеднически апел, т.е. пациентът примерно прави си някаква естествена активност, би трябвало да отиде незабавно до тоалетна, тъй като не може да съхранява задоволително.
Могат ли всички тези признаци да бъдат комплицирани с друго заболяване?
Другите болести, с които могат да бъдат комплицирани, също се диагностицират при този обзор - стеснения на пикочния канал и тумори на пикочния мехур също могат да дадат в някои случаи сходни признаци. Първичната диагностика е същата, т.е. би трябвало да се забележим със експерт уролог, да се направи ехография на простата, на пикочен мехур, да се пуснат нужните проучвания, с цел да стигнем до вярната диагноза.
Ако един пациент го диагностицирате с уголемена простатна жлеза, това значи ли, че той е с предсимптом на рак на простатата?
Не, не значи. Двете болести произлизат от разнообразни зони на простатната жлеза. Пациентът може да има и двете, може и едното. Ако има едното заболяване, не значи, че има и другото, само че не значи, че го няма. Т.е. ролята на нас уролозите е да отличим положенията, тъй като отново споделям, може да ги има и двете, само че в случай че имаш увеличена простата, не значи по никакъв метод, че имаш рак.
Има ли рискови фактори, които водят до това положение на уголемена простатна жлеза, с изключение на поради възрастови промени, казахте след 50 години?
Освен чисто възрастовите промени, няма някакъв различен потвърден 100-процентов фактор, който да води до проблеми с простатната жлеза.
Каква е ролята на генетиката? Ако бащата е бил диагностициран с такова положение, наложително ли и синът да го наследи?
Ако и двамата доживеят до 70-80 години, най-вероятно и двамата ще го имат.
Но това е не тъй като са татко и наследник.
Точно това желаех да обясня. Ролята на възрастта. В някои остарели учебници по анатомия пишеше, че при пациенти, когато се правили рутинно аутопсии в нашата страна, при 90-годишни и повече пациенти постоянно има от ДПХ, т.е. доброкачествена простатна хиперплазия, уголемена простата. Т.е. няма мъж, който да няма уголемена простата, въпросът е дали ще го доживее.
Какво предлага медицината за лекуване на уголемената простатна жлеза?
Лечението зависи от признаците – какъв брой са изразени, какъв брой тормозят пациента и дали положението има съпътстващи проблеми. Защото, в случай че една уголемена простата не е лекувана, има хронична задръжка на урина, т.е. пациентът хронично или дълго време не изпразва до край мехура, той може да има зараза на урината, може да има камък в мехура, може да има усложнения в бъбречната функционалност.
Лечението зависи доста от това на какъв стадий установим болестта. Ако при нас пристигна пациент на профилактичен обзор, примерно 56-57-годишен, установим ехографски, че има уголемена простата, в случай че той изпразва добре мехура, т.е. няма остатъчна урина, не става нощно време, не оповестява, че има моменти, когато незабавно би трябвало да отиде до тоалетна, в случай че уринирането му е качествено и не нарушава стила му на живот, няма потребност да лекуваме това положение.
В взаимозависимост от какво се дефинира съответния способ на лекуване - незабавно интервенция, наблюдаване или лекарствено лекуване?
Винаги би трябвало да се мисли пъэрво за лекарствено лекуване. Не е редно пациентът да пристигна, да каже: " Не мога да пикая. – Ето ти датата за интервенция, идвай на следващия ден “. Поне аз не работя по този начин. Зависи в какъв етап и по какъв начин е хванато болестта, етап тук не е точният термин. Ако примерно има 50-на мл остатъчна урина, става веднъж нощно време, постоянно ще почнем с медикаментозна терапия, тъй като той може да се повлия от нея и след 3 месеца на контролния обзор да каже: " Аз съм идеално с тези хапчета, стопирах да ставам, изпикавам се, струята ми е добра “ – ще се следим, няма потребност да го оперираме.
Но в случай че пристигна с 200-300 мл остатъчна урина, пикае през половин час, нощно време става 7-8 пъти – предкатетърно положение. Какво да предложа, с изключение на интервенция? Хапчетата тук ще свършат работа ненапълно.
Много добавки се оферират по рекламите в медиите за подобен проблем. Ефективни ли са те?
В моите не толкоз към този момент скромни наблюдения, при леки признаци те са ефикасни. Не могат да понижат размера на простатната жлеза, само че при леки признаци имат място – има доста пациенти, които единствено с добавки се усещат добре, при клиничен обзор също нямаме някакви терзания, което ни демонстрира, че тези добавки в действителност имат място, тъй като има доста пациенти, които имат доста леки признаци и при тях е подходящо да ги лекуваме по този метод.
Какъв вид интервенции най-често се ползват?
В актуалната медицина главните интервенции, най-малко в моите показа, би трябвало да бъдат ендоскопските. Т.е. през пикочния канал, безкръвни, тук ще включим трансуретралната резекция на простатата, която е златният стандарт, към момента за оперативно лекуване на простатата, естествено и лазерните интервенции.
Като споделям златният стандарт, това е разбиране на Световно и Европейско сдружение по урология. Лазерните интервенции изрично сега търпят неповторимо развиване и са може би най-хубавото решение, тъй като при тях лъжа можем да приказваме за безкръвност. Макар че няма интервенция, която да няма кръв, само че можем да приказваме за минимум затруднения, за най-бързо възобновяване на пациента. Според мен доста скоро ще пристигна времето, когато ще се споделя, че лазерната хирургия е златният стандарт за оперативно лекуване на простатата.
И въпреки всичко, явно, че има и случаи, в които се ползва и обичайна отворена интервенция. Какъв е главния претекст, с цел да се избере тя пред лазерната?
Класическите показания за отворена интервенция са, когато има съпътстваща патология: дивертикули, турбовидни разширения на мехура, които могат да се поправят по време на интервенция, камъни в мехура, които да се извадят. Преди размерът е бил определящият за интервенция през пикочния канал или отворена, сега на процедура огромни хирурзи в света, даже и в България биха го удостоверили, че при лазерната хирургия нямаме ограничаване в размера на железата, който може да бъде опериран.
Така че индикациите за отворена хирургия за мен отиват малко по-назад.
Може ли да обобщим, несъмнено вършим ангажимента – 100% в никакъв случай нищо не е несъмнено, само че че уголемената простата е лечимо заболяване в по-голямата си част?
Категорично бих споделил, че е лечимо. Стига пациентът да не се пристигна за пръв път на обзор след дълги години, през които не е уринирал добре, има съпътстващи болести, които утежняват лекуването, тогава лекуването е доста мъчно.
Целта на интервенцията и на лечението в действителност е да запазим мехура. Пикочният ни мехур е този, който отделя урината, простатата не отделя урината. И когато простатата е увеличена, пикочният мехур, който е не мускулест орган, стартира да страда, тъй като му би трябвало повече старания да изтласка тази урина. Затова е значимо да имаме диагностика, профилактика, да следим нещата. И в действителност, когато ви споделих първоначално признаците, те всички бяха свързани с пикочния мехур на процедура. Пикочният мехур страда от уголемяването на простатата, тъй като в случай че той не може да изхвърля урината, пациентът стопира да уринира.
При една сполучлива интервенция, все едно какъв вид е избрал лекарят, връща ли се 100% качеството на живот на пациента?
Категорично. Стане ли въпрос за уриниране, в болшинството от случаите при пациент, който не е стигнал до катетър, се връща качеството на живот. Ако пациентът пристигна с подложен катетър, той е спрял да уринира и желае да се оперира, доста постоянно мехурът е декомпенсирал, т.е. ние махаме простатата и мехурът не може към този момент да изхвърля урината. Тогава пациентът не е удовлетворен.
Основно като непряк резултат след интервенция, което може да се случи при всички способи на лекуване, е ретроградната еякулация, т.е. връщане на семенната течност при оргазъм към пикочния мехур. Това е непряк резултат, който може да се следи. При лазерните е по-малко, при отворените интервенции беше съвсем на 100%, когато съм работил, само че в последна сметка може да се случи и при двата вида интервенции.
Българското опазване на здравето предлага ли това, което и европейското? Знаете, че в последно време наклонността е доста българи да търсят лекуване в Европа.
Смятам, че българската здравна система като диагностични и лечебни способи предлага безусловно всичко. Нашето опазване на здравето може да предложи главните способи на лечение и на диагностика на 100%. Категоричен съм в това. Колкото и пациенти да вървят в чужбина, особено за това положение, това е техен избор и аз го почитам.
Д-р Сиромахов, има ли метод да се превентира уголемяването на простатната железа, т.е. да не се стига до това положение?
Генетично е заложено на мъжете след 50 години да се усилва простатата, но най-хубавата предварителна защита е профилактиката. Едно е хубаво при простатните болести, тук ще прибавя и рака на простатата, че те прогресират много-много постепенно.
Какво включва това разбиране " постепенно “ – една година, две години?
Ако един път в годината всеки мъж над 50 прави маркер за простата, един профилактичен обзор, който в случай че се направи качествено, е задоволително за предварителна защита. Не е малко, само че не е и толкоз доста съгласно мен.
Ако няма проблем, от август месец тази година до идната година август месец, каквото и да се случи, то няма да е съдбовно, по този начин да ви разбирам?
Категорично да. Ако 3-4 месеца след профилактичния обзор се появят признаци, няма потребност да чакаме август, ще отидем и по-рано.
Ако нямаме признаци, един път в годината е задоволително. Както един път в годината вървим на механически обзор за колата, вършим го всички, считам, че и за себе си би трябвало да го направи. Не е доста, само че не е и малко.
Има ли значение с какво се храним, какъв брой спортуваме, каква двигателна интензивност имаме като цяло?
Няма нещо, което на 100% е потвърдено, че вреди или че оказва помощ. А простатната жлеза, изключително в случай че е увеличена, тя е доста близка до правото черво и всички люти храни, които могат да раздразнят, изключително правото черво, са много дразнещи за простатата. Газирани питиета също нервират. Танините във виното, имаше огромни публикации преди години, че също нервират. Няма нещо, което да е на 100% да кажем: в случай че единствено ядем това или единствено вършим това, то ще ни помогне. Но сигурно при един добър питеен режим, при една хубава двигателна интензивност, целият организъм ще е по-здрав. Така че съм сигурен, че в случай че има добра двигателна интензивност, човек се грижи за себе си, освен за простатата, ще бъде по-здрав и респективно и простатата му ще е по-здрава.
Мъжете, които са с наднормено тегло, може ли да се каже, че са по-рискова група?
По-рискова група бих казвал, че са за лекуване. В болница ВИТА работим с отлична хирургия, доста постоянно се постанова да консултираме пациенти, които са с нараснало тегло, нормално те имат и съпътстващи болести. Когато има съпътстващи болести, ние не всеки път можем да дадем медикаментозна терапия поради взаимоотношението с другите медикаменти. Някои съпътстващи болести могат да доведат до други проблеми, изключително диабетът. Диабетът може да докара до увреждане на бъбреците, може да има увреждане на пикочния канал. Т.е. към този момент тук имаме повече предпоставки за крах с медикаментозно лекуване. Оперативното лекуване става по-рисково поради упойка, поради възобновяване. Т.е. не бих споделил, че профилактиката е по-трудна, само че бих споделил, че лекуването е по-трудно, изрично.
Очакват ли се някакви нови технологии и нововъведения в тази област на медицината, която вие лекарите очаквате?
Напоследък навлизат доста минимално инвазивни техники, които могат да се организират в амбулаторни условия без упойка, които могат да лишават дребна част от простатата.
Те могат с дребна оперативна процедура в амбулаторни условия да отстранен дребна част от тъканта, което да докара до възстановяване на уринирането. Много съвременни са сега в Европа, в България занапред навлизат. Подходящи са обаче за хора, които са здрави, имат немного огромни простатни жлези и желаят да запазят еякулацията си.
Има и способи, посредством които с водна пара може да се изпари тъкан. Навлизат последователно, тъй че, това ще търпи също доста развиване.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ