Д-р Иван Маджаров, зам.-председател на БЛС: На предела сме -...
Д-р Иван Маджаров е зам.-председател на УС на Българския лекарски съюз. Два поредни мандата преди този момент, в продължение на 6 години, беше негов ръководител. Бил е шеф на МБАЛ „ Пълмед ”, какъвто е и сега, и ръководител на УС на Българската болнична асоциация. От 2013 до 2014 година е бил шеф на РЗОК - Пловдив. Завършил е Медицински университет - Пловдив. Има компетентност по ушни, носни, гърлени заболявания и магистратура по здравен мениджмънт.
Специално за " Марица " доктор Маджаров даде изявление във връзка на основните цели, към които се сплотиха участниците по време на VII народен конгрес на БЛС, който се организира в края на предходната седмица.
Пазарният принцип прекалено много надви над обществения
Заплащането на лечебните заведения би трябвало да зависи и от оценката на пациента за лекуването
- Д-р Маджаров, към какво се обединявате в сегашния миг като лекарска колегия, кои са най-належащите проблеми в нашата здравна система?
- След всеки конгрес ние излизаме с основни за системата цели, тъй като БЛС би трябвало освен да показва проблемите, само че и да предлага разновидности за тяхното разрешаване. Сега се обединихме, че методът, по който се изразходват средствата в системата на опазването на здравето, би трябвало да продължи да следва правилото за възнаграждение за осъществена активност, само че в това време е нужно това да бъде надградено с оценка на качеството и резултатите от лекуването на пациентите.
Оценяваме, че за тези 25 години, откогато стартира да действа актуалната здравна система, пазарният принцип прекалено много надви над обществения. Затова считаме, че е нужно да се вкарат механизми за оценка на качеството и на резултатите от лекуване при образуването на заплащането на труда на лекарите и работата на лечебните заведения. Категорично сме срещу да се върне остарялата система, при която се плащаха съвсем идентични заплати, без значение от натовареността, вида лечебно заведение и в коя част на страната работят лекарите.
Другият приоритет, който очертахме и е обвързван с финансирането, е повишението на превантивния надзор. Т.е. всичко, което се регистрира към НЗОК като осъществена активност, би трябвало да бъде авансово следено, в това число посредством присъединяване на пациента. А не както е в този момент - с следващ надзор след месец, два или три, който се оказа неефикасен. И едвам тогава, несъмнено, би трябвало да се насочи взор и към равнищата на здравноосигурителните вноски.
Знаете, че в Европейски Съюз ние сме на последно място по мярка на здравната вноска, която внася всеки здравноосигурен у нас. Това, несъмнено, би трябвало да бъде обвързано с промени и оптимизация на здравната система, при която работим.
Системата ни, би трябвало да признаем, има сериозен проблем, който е извънредно време да бъде решен, и той е обвързван с долекуването на пациентите. Трябва да създадем промени и да предложим долекуване, което е друго от физиотерапия и рехабилитация. Говорим за случаите, в които пациентът към момента не е възобновен и има потребност от квалифицирани грижи.
- Какви ще бъдат критериите за качество на осъществената лечебна активност?
- Ние имаме поради да се извърши оценка на удовлетвореността на обособения пациент от лекуването му и това да се вземе като коефициент. В същото време може да се ползват и спомагателни проценти като коефициент, които лечебните заведения да получават, когато дават отговор на европейските стандарти за отчитане на тежки случаи и рехоспитализация, приложимост на наличните кревати, смъртност и др.
Сега у нас се следи в съвсем всички лечебни заведения голям % от пациентите да са с тежки диагнози, което, съпоставено със международни и европейски стандарти, приказва за деформиране на статистиката. Нашето виждане е, че би трябвало да се ползват статистически критерии за оценка на активността на лечебните заведения.
- За какъв интервал от време би трябвало да се прави оценка качеството на активността на обособен доктор или здравно заведение?
- Всичко, което до момента сме правили като опити, постоянно е давало най-хубав резултат, когато сходно следене е най-малко за 3, а най-добре за 6 месеца и несъмнено, на годишна база. Тогава може да се наблюдава наклонност и да се види какво се случва в обещано лечебно заведение. Твърде късият интервал носи единствено напрежение и няма да даде достоверна информация за задачите, които би трябвало да си сложим.
- Оценката за удовлетвореността на пациента допуска ли, че той ще попълня някакъв документ?
- Обратната връзка от пациента би трябвало да бъде през система за задоволеност и да се включи в коефициента, който обещано лечебно заведение ще получи като обща оценка. Също по този начин тя ще се взема поради и при заплащането на труда на лекарите освен в лечебните заведения, а и във всички лечебни заведения.
Имаме схващане от обществото, Министерството на здравеопазването и НЗОК по тази тематика. Друг е въпросът, че в последните години ние непрекъснато живеем в някакъв под напрежение въртоп, в който има неустановеност, а тя не е уместно и плодородно поле за промени, оптимизация и промени.
Ако би трябвало да бъда почтен, за нас е учудващо какво тормози управлението на НЗОК и на страната да подходи по-смело в тази посока, защото въпреки всичко се изразходват публични финансови средства, които би трябвало да се харчат по предопределение и рационално.
- Въвеждането на електронната система в опазването на здравето понижи ли източването на средства от НЗОК?
- Със сигурност, още преди въвеждането на сегашната Национална здравноинформационна система, когато преди 10 година бяха въведени ежедневните доклади на лечебните заведения, това доста усъвършенства контрола при изразходването на средствата. Сега с въвеждането на последната цифровизация и приложението " Е-здраве " нещата още повече се усъвършенстваха.
Тук е моментът да прикани здравноосигурените българи да се интересуват повече, да конфигурират приложението на телефона си, тъй като на практика незабавно ще могат да се видят и проследят, когато е регистрирана някаква операция или здравна услуга на тяхно име. Колкото повече хора употребяват това приложение, толкоз повече контролът върху парите ще бъде в ръцете на обществото.
- С какъв брой е добре да се усили здравната вноска у нас съгласно БЛС?
- Ние изхождаме от това, че преди 25 година, когато се одобри Законът за здравното обезпечаване и се вкара актуалната система, беше заложено вноската за всеки човек да бъде 6% и да пораства поредно на 8-10-12%. Като, откакто доближи 10%, идващите проценти на нарастване да бъдат от доброволни здравноосигурителни фондове или спомагателни персонални вноски.
За страдание, през годините размерът на здравната вноска спря на 8%, само че НЗОК продължи да бъде товарена с нови действия, медикаменти, медицински произведения и други, които би трябвало да заплаща. От тогава до в този момент се вкараха стотици нови лекарства, ползват се роботизирана хирургия и нови методологии на лекуване, ендоскопска хирургия, само че нищо не се е трансформирало във връзка с здравната вноска. Дори не се вкара най-малко 2% непринудено в допълнение здравно обезпечаване.
- Да разбирам ли, че съгласно гилдията е задоволително решението да се вкара на този стадий в допълнение здравно обезпечаване в размер на 2% от вноската за всеки, който желае да го направи?
- Ако това се схване като по-мек вид, би било добре да се признае пред обществото, че не можем да издържим да включваме в пакета на НЗОК нови и нови скъпи услуги при сегашната здравна вноска. Тогава това би могло да бъде първата стъпка - въвеждане на спомагателни 2% здравна вноска като непринудено здравно обезпечаване или през застрахователни компании. Но наложително законодателно е належащо да се утвърди, че само освен това състояние хората ще могат да употребяват нови медикаменти и действия по НЗОК, да речем, за интервал от 2 години. Това ще даде тласък, от една страна, на хората да си създадат в допълнение здравно обезпечаване, а от друга - застрахователните компании да подписват повече персонални полици. Знаете, че сега този спомагателен дирек за здравно обезпечаване се ползва главно в корпоративните среди.
По света също има разнообразни равнища на обезпечаване и на обезпечаване, съгласно които пациентите получават здравна помощ. Аз мисля, че в тази област, обвързвана с финансирането на системата, ножът толкоз е опрял до кокала, че рано или късно ще би трябвало да си признаем накъде вървим.
Разбира се, екшън проектът включваше и приватизация на неефективните лечебни заведения. Спирането <210> докара до повтаряне на системата, тъй като се направиха нови лечебни заведения. Ако първичният проект, за който приказвах първоначално, беше изпълнен, в този момент щяхме да имаме една по-стегната болнична система, включваща частни, държавни и общински лечебни заведения.
- Какъв е оптималният брой лечебни заведения за нашата страна?
- Ние сме с малко над междинния брой кревати като стандарт за Европа, само че неприятното е, че в огромната си част те не са оборудвани като в модерни лечебни заведения. Искрено имам вяра, че при по-добър предпазен надзор и използване на модерна система за цифрови и други способи за следене на финансовите потоци една огромна част от този болничен пазар ще се самопреструктурира. А на практика към сегашния миг продължава да съществува, тъй като има тази опция - контролът не е ефикасен. Той е следващ и по предоставени документи. Имаме изкривена болнична система, а не толкоз свръхраздута. Голяма част от лечебните заведения биха правили чудесна работа като клиники за долекуване на пациенти.
- А за какво не желаят да правят тази работа сега?
- Защото не се финансира добре от НЗОК. Трябва Касата да вземе решение, да се вкара задоволително финансиране за долекуване и съгласно моето персонално мнение, тази активност да не се позволява на лечебни заведения, които имат подписан контракт за интензивно лекуване. Т.е. управлението на всяка болница да избере каква ще бъде. В противоположен случай лечебните заведения за интензивно лекуване също ще разкрият кревати за долекуване.
По-скоро би трябвало, която лечебна конструкция желае да работи единствено с пациенти за долекуване, да прави тази активност при облекчени условия, с обезпечено финансиране дневно. Така пациентът ще получи квалифицирана, високотехнологична и модерна помощ в болница за интензивно лекуване, след което, в случай че се нуждае от долекуване, ще може да бъде изместен в такова здравно заведение.
Това ще бъде извънредно потребно и за хората. Но до момента в който се усилват средствата единствено по клинични пътеки за интензивно лекуване, ще бъде по този начин. Няма по какъв начин административно някои лечебни заведения да се преструктурират и да липсва финансиране.
- Напоследък замлъкна дебатът за нарастване на потребителската такса. Вие на какво мнение сте по отношение на нейния размер?
- Преди 25 години тази такса беше въведена като инструмент за надзор и контролиране на ненужното прилагане на медицински услуги - непрекъснато минаване на някои пациенти през кабинета на персоналния доктор, с цел да им мери кръвното или просто с цел да споделят или да се оплачат от нещо. През годините тази такса от дълго време изгуби своята функционалност. Голяма част от популацията е освободено от нея.
Да не приказваме, че в някои страни тази потребителска такса играе ролята на надзорен механизъм. Т.е. фондът не заплаща осъществената активност, в случай че лечебното заведение не даде документ за заплащане на таксата от пациента. Така се потвърждава, че той в действителност е бил там и е употребил тази услуга.
Беше заложено потребителската такса да е 1% от минималната работна заплата. Но тя остана на това ниско равнище заради популистки решения през годините. Според мен потребителската такса би трябвало да си върне функционалността, с която е въведена преди 25 години, когато бе стартирана сегашната здравна система у нас.
- На последния конгрес на Лекарския съюз като приоритет беше изведена предварителната защита и профилактиката за превъзмогване на несъответствието в интерес на разноски за интензивно лекуване и медикаменти. Каква е позицията на БЛС по този въпрос?
- Истината е, че имаме доста добре написана Наредба №8 за профилактиката. Тя се организира най-вече от персоналните лекари. Министерството на здравеопазването от време на време започва разнообразни скринингови акции. В скоро време следва да стартират две такива стратегии - за предварителна защита на рака на дебелото черво и на маточната шийка при дамите.
Друг е въпросът, че сякаш у нас последствията от това, че някой не си е направил профилактичния обзор, не се явява постоянно на проучвания, които са за съответната възраст, липсват. Има една официално написана глоба, която не се ползва и не води до последици за това по какъв начин се употребява здравната система, в случай че възникне заболяване. Т.е. още веднъж имаме лека безнаказаност от страна на хората.
Има доста да се работи в популяризирането на смисъла от профилактиката в млада, дейна възраст. Ако приказваме за хора над 60 година, по-скоро става дума за ранно разкриване на болести, а не толкоз за профилактиката им. Истинската профилактика е тази, която човек би трябвало да прави в дейната си възраст, когато се усеща най-здрав. А в действителност тъкмо в тази възраст се случват всички рискови промени - натрупват се атеросклеротични плаки, напълняваме, развиваме диабет и други хронични болести. Така че има да се работи в тази тенденция.
Автор: Маргарита Благоева
Специално за " Марица " доктор Маджаров даде изявление във връзка на основните цели, към които се сплотиха участниците по време на VII народен конгрес на БЛС, който се организира в края на предходната седмица.
Пазарният принцип прекалено много надви над обществения
Заплащането на лечебните заведения би трябвало да зависи и от оценката на пациента за лекуването
- Д-р Маджаров, към какво се обединявате в сегашния миг като лекарска колегия, кои са най-належащите проблеми в нашата здравна система?
- След всеки конгрес ние излизаме с основни за системата цели, тъй като БЛС би трябвало освен да показва проблемите, само че и да предлага разновидности за тяхното разрешаване. Сега се обединихме, че методът, по който се изразходват средствата в системата на опазването на здравето, би трябвало да продължи да следва правилото за възнаграждение за осъществена активност, само че в това време е нужно това да бъде надградено с оценка на качеството и резултатите от лекуването на пациентите.
Оценяваме, че за тези 25 години, откогато стартира да действа актуалната здравна система, пазарният принцип прекалено много надви над обществения. Затова считаме, че е нужно да се вкарат механизми за оценка на качеството и на резултатите от лекуване при образуването на заплащането на труда на лекарите и работата на лечебните заведения. Категорично сме срещу да се върне остарялата система, при която се плащаха съвсем идентични заплати, без значение от натовареността, вида лечебно заведение и в коя част на страната работят лекарите.
Другият приоритет, който очертахме и е обвързван с финансирането, е повишението на превантивния надзор. Т.е. всичко, което се регистрира към НЗОК като осъществена активност, би трябвало да бъде авансово следено, в това число посредством присъединяване на пациента. А не както е в този момент - с следващ надзор след месец, два или три, който се оказа неефикасен. И едвам тогава, несъмнено, би трябвало да се насочи взор и към равнищата на здравноосигурителните вноски.
Знаете, че в Европейски Съюз ние сме на последно място по мярка на здравната вноска, която внася всеки здравноосигурен у нас. Това, несъмнено, би трябвало да бъде обвързано с промени и оптимизация на здравната система, при която работим.
Системата ни, би трябвало да признаем, има сериозен проблем, който е извънредно време да бъде решен, и той е обвързван с долекуването на пациентите. Трябва да създадем промени и да предложим долекуване, което е друго от физиотерапия и рехабилитация. Говорим за случаите, в които пациентът към момента не е възобновен и има потребност от квалифицирани грижи.
- Какви ще бъдат критериите за качество на осъществената лечебна активност?
- Ние имаме поради да се извърши оценка на удовлетвореността на обособения пациент от лекуването му и това да се вземе като коефициент. В същото време може да се ползват и спомагателни проценти като коефициент, които лечебните заведения да получават, когато дават отговор на европейските стандарти за отчитане на тежки случаи и рехоспитализация, приложимост на наличните кревати, смъртност и др.
Сега у нас се следи в съвсем всички лечебни заведения голям % от пациентите да са с тежки диагнози, което, съпоставено със международни и европейски стандарти, приказва за деформиране на статистиката. Нашето виждане е, че би трябвало да се ползват статистически критерии за оценка на активността на лечебните заведения.
- За какъв интервал от време би трябвало да се прави оценка качеството на активността на обособен доктор или здравно заведение?
- Всичко, което до момента сме правили като опити, постоянно е давало най-хубав резултат, когато сходно следене е най-малко за 3, а най-добре за 6 месеца и несъмнено, на годишна база. Тогава може да се наблюдава наклонност и да се види какво се случва в обещано лечебно заведение. Твърде късият интервал носи единствено напрежение и няма да даде достоверна информация за задачите, които би трябвало да си сложим.
- Оценката за удовлетвореността на пациента допуска ли, че той ще попълня някакъв документ?
- Обратната връзка от пациента би трябвало да бъде през система за задоволеност и да се включи в коефициента, който обещано лечебно заведение ще получи като обща оценка. Също по този начин тя ще се взема поради и при заплащането на труда на лекарите освен в лечебните заведения, а и във всички лечебни заведения.
Имаме схващане от обществото, Министерството на здравеопазването и НЗОК по тази тематика. Друг е въпросът, че в последните години ние непрекъснато живеем в някакъв под напрежение въртоп, в който има неустановеност, а тя не е уместно и плодородно поле за промени, оптимизация и промени.
Ако би трябвало да бъда почтен, за нас е учудващо какво тормози управлението на НЗОК и на страната да подходи по-смело в тази посока, защото въпреки всичко се изразходват публични финансови средства, които би трябвало да се харчат по предопределение и рационално.
- Въвеждането на електронната система в опазването на здравето понижи ли източването на средства от НЗОК?
- Със сигурност, още преди въвеждането на сегашната Национална здравноинформационна система, когато преди 10 година бяха въведени ежедневните доклади на лечебните заведения, това доста усъвършенства контрола при изразходването на средствата. Сега с въвеждането на последната цифровизация и приложението " Е-здраве " нещата още повече се усъвършенстваха.
Тук е моментът да прикани здравноосигурените българи да се интересуват повече, да конфигурират приложението на телефона си, тъй като на практика незабавно ще могат да се видят и проследят, когато е регистрирана някаква операция или здравна услуга на тяхно име. Колкото повече хора употребяват това приложение, толкоз повече контролът върху парите ще бъде в ръцете на обществото.
- С какъв брой е добре да се усили здравната вноска у нас съгласно БЛС?
- Ние изхождаме от това, че преди 25 година, когато се одобри Законът за здравното обезпечаване и се вкара актуалната система, беше заложено вноската за всеки човек да бъде 6% и да пораства поредно на 8-10-12%. Като, откакто доближи 10%, идващите проценти на нарастване да бъдат от доброволни здравноосигурителни фондове или спомагателни персонални вноски.
За страдание, през годините размерът на здравната вноска спря на 8%, само че НЗОК продължи да бъде товарена с нови действия, медикаменти, медицински произведения и други, които би трябвало да заплаща. От тогава до в този момент се вкараха стотици нови лекарства, ползват се роботизирана хирургия и нови методологии на лекуване, ендоскопска хирургия, само че нищо не се е трансформирало във връзка с здравната вноска. Дори не се вкара най-малко 2% непринудено в допълнение здравно обезпечаване.
- Да разбирам ли, че съгласно гилдията е задоволително решението да се вкара на този стадий в допълнение здравно обезпечаване в размер на 2% от вноската за всеки, който желае да го направи?
- Ако това се схване като по-мек вид, би било добре да се признае пред обществото, че не можем да издържим да включваме в пакета на НЗОК нови и нови скъпи услуги при сегашната здравна вноска. Тогава това би могло да бъде първата стъпка - въвеждане на спомагателни 2% здравна вноска като непринудено здравно обезпечаване или през застрахователни компании. Но наложително законодателно е належащо да се утвърди, че само освен това състояние хората ще могат да употребяват нови медикаменти и действия по НЗОК, да речем, за интервал от 2 години. Това ще даде тласък, от една страна, на хората да си създадат в допълнение здравно обезпечаване, а от друга - застрахователните компании да подписват повече персонални полици. Знаете, че сега този спомагателен дирек за здравно обезпечаване се ползва главно в корпоративните среди.
По света също има разнообразни равнища на обезпечаване и на обезпечаване, съгласно които пациентите получават здравна помощ. Аз мисля, че в тази област, обвързвана с финансирането на системата, ножът толкоз е опрял до кокала, че рано или късно ще би трябвало да си признаем накъде вървим.
Разбира се, екшън проектът включваше и приватизация на неефективните лечебни заведения. Спирането <210> докара до повтаряне на системата, тъй като се направиха нови лечебни заведения. Ако първичният проект, за който приказвах първоначално, беше изпълнен, в този момент щяхме да имаме една по-стегната болнична система, включваща частни, държавни и общински лечебни заведения.
- Какъв е оптималният брой лечебни заведения за нашата страна?
- Ние сме с малко над междинния брой кревати като стандарт за Европа, само че неприятното е, че в огромната си част те не са оборудвани като в модерни лечебни заведения. Искрено имам вяра, че при по-добър предпазен надзор и използване на модерна система за цифрови и други способи за следене на финансовите потоци една огромна част от този болничен пазар ще се самопреструктурира. А на практика към сегашния миг продължава да съществува, тъй като има тази опция - контролът не е ефикасен. Той е следващ и по предоставени документи. Имаме изкривена болнична система, а не толкоз свръхраздута. Голяма част от лечебните заведения биха правили чудесна работа като клиники за долекуване на пациенти.
- А за какво не желаят да правят тази работа сега?
- Защото не се финансира добре от НЗОК. Трябва Касата да вземе решение, да се вкара задоволително финансиране за долекуване и съгласно моето персонално мнение, тази активност да не се позволява на лечебни заведения, които имат подписан контракт за интензивно лекуване. Т.е. управлението на всяка болница да избере каква ще бъде. В противоположен случай лечебните заведения за интензивно лекуване също ще разкрият кревати за долекуване.
По-скоро би трябвало, която лечебна конструкция желае да работи единствено с пациенти за долекуване, да прави тази активност при облекчени условия, с обезпечено финансиране дневно. Така пациентът ще получи квалифицирана, високотехнологична и модерна помощ в болница за интензивно лекуване, след което, в случай че се нуждае от долекуване, ще може да бъде изместен в такова здравно заведение.
Това ще бъде извънредно потребно и за хората. Но до момента в който се усилват средствата единствено по клинични пътеки за интензивно лекуване, ще бъде по този начин. Няма по какъв начин административно някои лечебни заведения да се преструктурират и да липсва финансиране.
- Напоследък замлъкна дебатът за нарастване на потребителската такса. Вие на какво мнение сте по отношение на нейния размер?
- Преди 25 години тази такса беше въведена като инструмент за надзор и контролиране на ненужното прилагане на медицински услуги - непрекъснато минаване на някои пациенти през кабинета на персоналния доктор, с цел да им мери кръвното или просто с цел да споделят или да се оплачат от нещо. През годините тази такса от дълго време изгуби своята функционалност. Голяма част от популацията е освободено от нея.
Да не приказваме, че в някои страни тази потребителска такса играе ролята на надзорен механизъм. Т.е. фондът не заплаща осъществената активност, в случай че лечебното заведение не даде документ за заплащане на таксата от пациента. Така се потвърждава, че той в действителност е бил там и е употребил тази услуга.
Беше заложено потребителската такса да е 1% от минималната работна заплата. Но тя остана на това ниско равнище заради популистки решения през годините. Според мен потребителската такса би трябвало да си върне функционалността, с която е въведена преди 25 години, когато бе стартирана сегашната здравна система у нас.
- На последния конгрес на Лекарския съюз като приоритет беше изведена предварителната защита и профилактиката за превъзмогване на несъответствието в интерес на разноски за интензивно лекуване и медикаменти. Каква е позицията на БЛС по този въпрос?
- Истината е, че имаме доста добре написана Наредба №8 за профилактиката. Тя се организира най-вече от персоналните лекари. Министерството на здравеопазването от време на време започва разнообразни скринингови акции. В скоро време следва да стартират две такива стратегии - за предварителна защита на рака на дебелото черво и на маточната шийка при дамите.
Друг е въпросът, че сякаш у нас последствията от това, че някой не си е направил профилактичния обзор, не се явява постоянно на проучвания, които са за съответната възраст, липсват. Има една официално написана глоба, която не се ползва и не води до последици за това по какъв начин се употребява здравната система, в случай че възникне заболяване. Т.е. още веднъж имаме лека безнаказаност от страна на хората.
Има доста да се работи в популяризирането на смисъла от профилактиката в млада, дейна възраст. Ако приказваме за хора над 60 година, по-скоро става дума за ранно разкриване на болести, а не толкоз за профилактиката им. Истинската профилактика е тази, която човек би трябвало да прави в дейната си възраст, когато се усеща най-здрав. А в действителност тъкмо в тази възраст се случват всички рискови промени - натрупват се атеросклеротични плаки, напълняваме, развиваме диабет и други хронични болести. Така че има да се работи в тази тенденция.
Автор: Маргарита Благоева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ