Д-р Иван-Александър Георгиев, уролог: Родителите на бебетата - момчета, трябва да знаят, че...
Д-р Иван-Александър Георгиев, част от екипа на отделението по " Урология " в болница " ВИТА ", в изявление за предаването " Здравето на Фокус " на радио " Фокус " .
Болница ВИТА е едно от двете болнични заведения в България, което има детска урология. Но най-хубавата препоръка за една болница не са рекламите на апаратурата, постройката и лекарите, а пациентите, които са намерили внимание, грижа и професионална помощ на проблемите си. Именно за това започваме с описа на майката на млад пациент, който е намерил решение на здравословен проблем в болница ВИТА.
Колегата Ася Александрова, емблематичен глас в българския ефир и водещ на предаванията " Животът на фокус " и " Куфарът на фокус ", ще ни заведе на адреса на здравето, само че не като водещ, а като родител, който наскоро, поради проблем със здравето на сина си, минава през лабиринтите на българското опазване на здравето. Тя ще ни опише останалото.
Синът ми беше диагностициран с хидроцеле. Това е случай, при който единият тестис стартира да събира вода, което изисква оперативна интервенция, несъмнено, аз го изяснявам като дилетант. Попаднахме в държавна болница, в която ни беше обяснено, че интервенцията ще бъде рутинна и че казусът ще бъде решен. Направиха му интервенция, само че още първия месец отново стартира да събира вода. Тази интервенция се прави с цялостна анестезия и би трябвало да ви кажа, че излизането от нея на едно дете, нищо че е на 18 години, е извънредно трудно.
Разбрах, че един от най-хубавите експерти в тази област - урологията, е доктор Емил Атанасов. Свързах се с него и той направи обзор. Обясни ни, че нищо не е свършено както би трябвало и че при втора интервенция казусът ще бъде решен.
Така попаднахме в болница " ВИТА ". Персоналът беше извънреден. Операцията мина бързо, а вниманието към сина ми беше непрекъснато. Най-хубавото е, че казусът му беше позволен. Месец след интервенцията синът ми мина на надзорен обзор, всичко беше наред. Този проблем към този момент е в предишното. Сега се усеща доста добре.
Съжалявам, че не попаднах на доктор Емил Атанасов още в самото начало, знаейки авансово, че доктор Савчев, който е притежател или шеф на болница " ВИТА " от 20 години, събира най-хубавите експерти. Много съм признателна на доктор Емил Атанасов и на болница " ВИТА " за извънредно професионалното отношение. Благодаря.
След описа на сътрудника Ася Александрова за здравословният проблем на нейния наследник, който е позволен с изключителния професионализъм и внимание в болница " ВИТА ", се срещаме и с един от експертите там - доктор Иван-Александър Георгиев, част от екипа на отделението по " Урология " в болница " ВИТА ".
Д-р Георгиев, обяснете ни от лекарска позиция какво съставлява така наречен хидроцеле?
За да могат да схванат нашите слушатели, какво съставлява хидроцелето, ще споменем и едно друго положение, което е така наречен крипторхизъм или неслязъл тестис. Малко преди да се роди момченцето, още в утробата на майката, двата тестиса мигрират от коремната празнина през двата слабинни канала и се откриват долу в скроталната торбичка. Ако това не се случи, е нездравословно за тестисите на детето, защото скротумът съществува, с цел да може те да действат на по-хладна температура. Понякога тестисите слизат в скротума, само че се резервира една връзка. Нека си го показват нашите слушатели като едно каналче, което свързва коремната празнина с обвивките на тестиса. И защото в корема има течност, тя натича през въпросния канал и облива тестисите, което води до стопляне. Случва се същото, което би станало, в случай че тестисът е арестуван в коремната празнина, т.е. стои на топло. Ако не се вземат ограничения, след време тестисът не може да създава съответно хормони и полови кафези.
Сложна ли е тази интервенция? Разбрахме, че се прави под цялостна анестезия.
При децата анестезията би трябвало да е цялостна, тъй като ние имаме избрани периоди, които би трябвало да спазим, с цел да можем да предпазим органите от увреда. Трябва да знаят слушателите, че рискът при упойка при децата след 6-месечна възраст, съгласно изследванията, пада фрапантно. До 6-месечна възраст ние се въздържаме и правим интервенции единствено, в случай че са живото и органно застрашаващи положения. Иначе, една следена упойка при крепко дете, от позиция на общото положение - да няма хрема, кашлица или вирусни болести, рискът е много следен, колегите-анестезиолози имат богат опит. Децата се преглеждат авансово, в случай че нещо ги тормози, надлежно се отсрочва самата намеса, която е планова. Чисто хирургично, за нас това е една рутинна интервенция. Разбира се, за родителите е голям стрес, само че за нас е рутинна, всекидневно се правят и нямаме особени проблеми.
Трудно ли е да се сложи тази диагноза, тъй като разбрахме от нашия сътрудник, че при първото посещаване в болнично заведение не е открит същината на казуса?
Специално хидроцелето при децата е една диагноза, която изисква човек да е нащрек. Защото както обяснихме въпросната течност натича от коремната празнина към тестиса. Но когато детето е било умерено, неподвижен, да вземем за пример заран, когато се разсъни детето, тази течност може да се върне към коремната празнина и тестисът да наподобява, че не е издут, това може да ни заблуди. Така че доста е значимо да се разпитат родителите добре и да се прегледа детето подробно. В случая органът, който обследваме не е някъде прикрит от нас вътре в корема, той си се намира на налично място за палпация - за опипване, за ехографска диагностика, за така наречен диафаноскопия, при която осветяваме тестиса, и когато има непотребна течност към него, тя се вижда.
Ако съществува подобен проблем, каква е възрастовата категория, до която той може да се прояви?
Хубаво е да се откри в точния момент, под в точния момент разбираме в границите на първата годинка от живота на детето, към този момент да знаем за казуса. След това не се бърза да се поправя хирургически, тъй като тази връзка с корема е допустимо непринудено да се затвори, без лекарска интервенция. Така че не е належащо да се изпада в суматоха, да се бърза и да се изпреварват събитията, надлежно да се организира непотребна хирургична интервенция. Когато установим казуса, нормално го наблюдаваме до 1,9-2-годишна възраст и в случай че няма назад развиване, това към този момент води до извода, че такова е малко евентуално, а и също по този начин тестисът стартира да се поврежда. Така че до към 2-годишна възраст може да се наблюдава това положение, в случай че няма непринудено назад развиване се поправя оперативно. Но както споделих, това е еднодневна хирургия, която не е трудоемка. Другото, което би трябвало постоянно да имаме поради, е, че децата имат големи възстановителни качества, доста, доста бързо се възвръщат и общо взето нещата минават много умерено.
Може ли то да се предизвика непринудено и да се появи по време на пубертета?
Да, допустимо е да се случи хидроцеле по време на пубертета, само че това към този момент е друго хидроцеле, то не е вродено на база такава връзка с коремната празнина, а може да бъде на база инфектиране, на база контузия, въобще други аргументи. И надлежно самият метод към оперативното лекуване като достъп и техника са разнообразни в двете форми на болестта.
Д-р Георгиев, при какви проблеми родителите на дребните пациенти могат да се обръщат към вашето поделение?
При нас се правят съвещания и при потребност лекуване на всички болести, които са вродени или добити в детско-юношеската възраст и са по отношение на урологията. Това включва мъжката полова система, бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур. Извършваме диагностика и лекуване на болести, свързани, в това число и със разстройства в уринирането, както и всички други, които изискват хирургично лекуване.
С изненада разбрах, че здравето на отделителната система на бебетата-момчета може да бъде проследено даже още, когато са в майчината вътрешност. Разкажете ни повече за този тип наблюдения, проучвания?
В днешно време ние сме много облагодетелствани, тъй като сътрудниците, които се занимават с фетална морфология, могат да заловен нещата, както казвате вие, още преди да се роди детето. Така че, родителите са наясно, в случай че има някакъв проблем с детенцето, още преди раждането. Съответно те могат да подхващат рано стъпки по диагностика и лекуване, което разрешава да не се стига до непоправими вреди за детето в бъдеще. Другото, което би трябвало да отбележим, е, че на 6-ия месец всички дечица минават през ехографска профилактика на коремните органи. Благодарение на това, болести, които в предишното са били откривани късно, когато бъбреците са повредени и има трайни последици за детето, в този момент съумяваме да разберем за тях в точния момент. Провеждайки съответно лекуване, израстват здрави деца, а в следствие и възрастни.
Когато се установи проблем със характерното проучване, това значи ли, че още преди раждането може да стартира и лекуването? Или просто майката и надлежно педиатрите са доста по-подготвени, когато детето се роди?
По отношение на нашата компетентност интраутеринната - вътреутробната хирургия, няма доста огромно поле за процедура, само че това приготвя родителите за това какво следва. И както загатнах по-рано, най-важното е, че се знае за казуса в точния момент. Той не остава прикрит от родителите и от нас. Когато се реагира в точния момент, откакто се роди детенцето, няма трайни последици за здравето му.
Една от особеностите при развъждането на бебета-момчета е така наречен забелване, което нерядко родителите вършат и в домашни условия. Крие ли ова опасности и какви?
В България е залегнала традиция да се работи доста нападателно в това отношение. Да се бърза и да се прави максимално рано с хигиенични цели. Проучванията по тематиката демонстрират, че това крие опасности, защото кожата е доста незряла при дечицата, изключително в границите на първата година от живота. Резки, груби операции, дали осъществени у дома от родители, баби, дядовци или от доктор, могат да доведат до няколко отрицателни резултата. Може да се травмира самата кожа, да се раздра и по-късно да се образува така наречен цикатрикс или белег, т.е. да се промени трайно еластичността на кожата и действително да създадем по-скоро пакост, а не нещо положително на нашето дете. Освен това децата ги боли и чисто психически от време на време се развива съпротива и отвращение след това детето да разреши да бъде пипано, да се отваря тази кожа, да се поддържа хигиена. Така че, моят съвет е изрично да не се вършат внезапни и груби операции. Не е значим моят съвет, само че това са и рекомендациите, които се базират на просвета.
Когато моят наследник беше бебе, тази операция ми беше предложена на 10-месечна възраст, това несъмнено, беше много от дълго време. Сега какво казвате, каква е подобаващата възраст?
Трябва да бъде прегледано детето. Има положения, които изискват по-рано да се обезпечи членът да се заголва, дори в някои страни се предлага и да се обреже детето. При някои по-тежки вродени положения на отделителната система, при които рискът от зараза е огромен, по този метод се усъвършенства хигиената и надлежно се понижава рискът от инфекции.
Но дано не бързат родителите, след годинка е хубаво детето да бъде прегледано, да се види какво е тъкмо ситуацията. Има опция да се употребяват кремове, които да провиснал кожата, да й разрешат да стане по-широка и да ускорят естествените процеси на забелване. Резки забелвания не се предлагат на никоя възраст. Трябва да имаме поради, че на дете на 10 месеца или на 1 годинка не му следва да стартира интензивно да има сексуален живот, тъй че, най-важна е хигиената, нея следим, а не нещо друго.
И във всички случаи съвещания с доктор, а не предприемане на дейности в домашни условия?
Не се предлагат внезапни и непремерени придвижвания, тъй като можем да навредим на детето.
По предписание някои деца не пият задоволително вода или най-малко съгласно визиите на родителите не е задоволително. Може ли това да сътвори проблем в процеса на израстване на детето?
Аз съм забелязал, когато споделям с пациентите, че от време на време има една илюзия, че когато одобряваме доста течности, принуждаваме бъбреците да работят на по-високи обороти. Всъщност е тъкмо противоположното, бъбрекът се затруднява и се тормози тогава, когато би трябвало да концентрира урината. Тоест, когато ние одобряваме малко течности, тормозим бъбреците и целия организъм като цяло. Всички сме излезли от водата, някъде обратно в еволюцията, тъй че хидратацията е основна за нашия организъм и за нашето здраве.
Добре, само че има деца, на които не им се пие вода, и все пак родителите упорстват " Пий вода, пий вода ". Трябва ли да бъдем толкоз настойчиви, децата непременно да гълтам несъмнено количество вода?
Няма закрепено количество вода. Естествено, че децата си усещат организма. Най-елементарният образец, който мога да дам, е че всеки от нас има разнообразни потребности от банкет на течности през лятото и през зимата. Организмът губи вода освен с урината, с дишането също, с потенето, с метаболизма и с други процеси. Така че няма по какъв начин да има закрепена стойност на течности, които би трябвало да одобряваме, това нещо варира.
Какви са вашите препоръки към родителите във връзка с вярното действие на бъбречната и отделителната система като цяло на децата?
Най-важното стартира още по времето на бременността, споменахме за феталната морфология, извънредно значимо нещо, което не трябва да се пропуща никога. След това, както споменахме на 6-ия месец детето наложително би трябвало да бъде прегледано, да се огледат ехографски коремните органи. Благодарение на това изпитание от страна на родителите и на лекарите, болести, които преди са се откривали късно - в пубертета или в зрелост, сега се хващат още в бебешка и детска възраст. Това разрешава да се реагира съответно, без да има последици. Така че, би трябвало да има профилактика. Разбира се, преглед на 1 годинка не е непотребен, изключително при момченцата, с цел да може да се откри, че всичко е наред с тестисите, както и да се види какъв е статусът на кожата - прословутото забелване. Преглед при започване на пубертета също би бил подобаващ. Там към този момент има други положения, които се случват - разширени вени на тестиса, варикоцеле, както и други, за които е редно да знаем, в случай че ги има.
Още един път да кажем, че всички, които имат някакви терзания или просто желаят да създадат профилактика на своите деца, болница " ВИТА " е една от двете в България, която има детско поделение по " Урология ".
Насреща сме за нашите слушатели и родители и желая да поздравя всички наши дребни пациенти, както и техните родители.
Росица АНГЕЛОВА
Болница ВИТА е едно от двете болнични заведения в България, което има детска урология. Но най-хубавата препоръка за една болница не са рекламите на апаратурата, постройката и лекарите, а пациентите, които са намерили внимание, грижа и професионална помощ на проблемите си. Именно за това започваме с описа на майката на млад пациент, който е намерил решение на здравословен проблем в болница ВИТА.
Колегата Ася Александрова, емблематичен глас в българския ефир и водещ на предаванията " Животът на фокус " и " Куфарът на фокус ", ще ни заведе на адреса на здравето, само че не като водещ, а като родител, който наскоро, поради проблем със здравето на сина си, минава през лабиринтите на българското опазване на здравето. Тя ще ни опише останалото.
Синът ми беше диагностициран с хидроцеле. Това е случай, при който единият тестис стартира да събира вода, което изисква оперативна интервенция, несъмнено, аз го изяснявам като дилетант. Попаднахме в държавна болница, в която ни беше обяснено, че интервенцията ще бъде рутинна и че казусът ще бъде решен. Направиха му интервенция, само че още първия месец отново стартира да събира вода. Тази интервенция се прави с цялостна анестезия и би трябвало да ви кажа, че излизането от нея на едно дете, нищо че е на 18 години, е извънредно трудно.
Разбрах, че един от най-хубавите експерти в тази област - урологията, е доктор Емил Атанасов. Свързах се с него и той направи обзор. Обясни ни, че нищо не е свършено както би трябвало и че при втора интервенция казусът ще бъде решен.
Така попаднахме в болница " ВИТА ". Персоналът беше извънреден. Операцията мина бързо, а вниманието към сина ми беше непрекъснато. Най-хубавото е, че казусът му беше позволен. Месец след интервенцията синът ми мина на надзорен обзор, всичко беше наред. Този проблем към този момент е в предишното. Сега се усеща доста добре.
Съжалявам, че не попаднах на доктор Емил Атанасов още в самото начало, знаейки авансово, че доктор Савчев, който е притежател или шеф на болница " ВИТА " от 20 години, събира най-хубавите експерти. Много съм признателна на доктор Емил Атанасов и на болница " ВИТА " за извънредно професионалното отношение. Благодаря.
След описа на сътрудника Ася Александрова за здравословният проблем на нейния наследник, който е позволен с изключителния професионализъм и внимание в болница " ВИТА ", се срещаме и с един от експертите там - доктор Иван-Александър Георгиев, част от екипа на отделението по " Урология " в болница " ВИТА ".
Д-р Георгиев, обяснете ни от лекарска позиция какво съставлява така наречен хидроцеле?
За да могат да схванат нашите слушатели, какво съставлява хидроцелето, ще споменем и едно друго положение, което е така наречен крипторхизъм или неслязъл тестис. Малко преди да се роди момченцето, още в утробата на майката, двата тестиса мигрират от коремната празнина през двата слабинни канала и се откриват долу в скроталната торбичка. Ако това не се случи, е нездравословно за тестисите на детето, защото скротумът съществува, с цел да може те да действат на по-хладна температура. Понякога тестисите слизат в скротума, само че се резервира една връзка. Нека си го показват нашите слушатели като едно каналче, което свързва коремната празнина с обвивките на тестиса. И защото в корема има течност, тя натича през въпросния канал и облива тестисите, което води до стопляне. Случва се същото, което би станало, в случай че тестисът е арестуван в коремната празнина, т.е. стои на топло. Ако не се вземат ограничения, след време тестисът не може да създава съответно хормони и полови кафези.
Сложна ли е тази интервенция? Разбрахме, че се прави под цялостна анестезия.
При децата анестезията би трябвало да е цялостна, тъй като ние имаме избрани периоди, които би трябвало да спазим, с цел да можем да предпазим органите от увреда. Трябва да знаят слушателите, че рискът при упойка при децата след 6-месечна възраст, съгласно изследванията, пада фрапантно. До 6-месечна възраст ние се въздържаме и правим интервенции единствено, в случай че са живото и органно застрашаващи положения. Иначе, една следена упойка при крепко дете, от позиция на общото положение - да няма хрема, кашлица или вирусни болести, рискът е много следен, колегите-анестезиолози имат богат опит. Децата се преглеждат авансово, в случай че нещо ги тормози, надлежно се отсрочва самата намеса, която е планова. Чисто хирургично, за нас това е една рутинна интервенция. Разбира се, за родителите е голям стрес, само че за нас е рутинна, всекидневно се правят и нямаме особени проблеми.
Трудно ли е да се сложи тази диагноза, тъй като разбрахме от нашия сътрудник, че при първото посещаване в болнично заведение не е открит същината на казуса?
Специално хидроцелето при децата е една диагноза, която изисква човек да е нащрек. Защото както обяснихме въпросната течност натича от коремната празнина към тестиса. Но когато детето е било умерено, неподвижен, да вземем за пример заран, когато се разсъни детето, тази течност може да се върне към коремната празнина и тестисът да наподобява, че не е издут, това може да ни заблуди. Така че доста е значимо да се разпитат родителите добре и да се прегледа детето подробно. В случая органът, който обследваме не е някъде прикрит от нас вътре в корема, той си се намира на налично място за палпация - за опипване, за ехографска диагностика, за така наречен диафаноскопия, при която осветяваме тестиса, и когато има непотребна течност към него, тя се вижда.
Ако съществува подобен проблем, каква е възрастовата категория, до която той може да се прояви?
Хубаво е да се откри в точния момент, под в точния момент разбираме в границите на първата годинка от живота на детето, към този момент да знаем за казуса. След това не се бърза да се поправя хирургически, тъй като тази връзка с корема е допустимо непринудено да се затвори, без лекарска интервенция. Така че не е належащо да се изпада в суматоха, да се бърза и да се изпреварват събитията, надлежно да се организира непотребна хирургична интервенция. Когато установим казуса, нормално го наблюдаваме до 1,9-2-годишна възраст и в случай че няма назад развиване, това към този момент води до извода, че такова е малко евентуално, а и също по този начин тестисът стартира да се поврежда. Така че до към 2-годишна възраст може да се наблюдава това положение, в случай че няма непринудено назад развиване се поправя оперативно. Но както споделих, това е еднодневна хирургия, която не е трудоемка. Другото, което би трябвало постоянно да имаме поради, е, че децата имат големи възстановителни качества, доста, доста бързо се възвръщат и общо взето нещата минават много умерено.
Може ли то да се предизвика непринудено и да се появи по време на пубертета?
Да, допустимо е да се случи хидроцеле по време на пубертета, само че това към този момент е друго хидроцеле, то не е вродено на база такава връзка с коремната празнина, а може да бъде на база инфектиране, на база контузия, въобще други аргументи. И надлежно самият метод към оперативното лекуване като достъп и техника са разнообразни в двете форми на болестта.
Д-р Георгиев, при какви проблеми родителите на дребните пациенти могат да се обръщат към вашето поделение?
При нас се правят съвещания и при потребност лекуване на всички болести, които са вродени или добити в детско-юношеската възраст и са по отношение на урологията. Това включва мъжката полова система, бъбреци, пикочопроводи, пикочен мехур. Извършваме диагностика и лекуване на болести, свързани, в това число и със разстройства в уринирането, както и всички други, които изискват хирургично лекуване.
С изненада разбрах, че здравето на отделителната система на бебетата-момчета може да бъде проследено даже още, когато са в майчината вътрешност. Разкажете ни повече за този тип наблюдения, проучвания?
В днешно време ние сме много облагодетелствани, тъй като сътрудниците, които се занимават с фетална морфология, могат да заловен нещата, както казвате вие, още преди да се роди детето. Така че, родителите са наясно, в случай че има някакъв проблем с детенцето, още преди раждането. Съответно те могат да подхващат рано стъпки по диагностика и лекуване, което разрешава да не се стига до непоправими вреди за детето в бъдеще. Другото, което би трябвало да отбележим, е, че на 6-ия месец всички дечица минават през ехографска профилактика на коремните органи. Благодарение на това, болести, които в предишното са били откривани късно, когато бъбреците са повредени и има трайни последици за детето, в този момент съумяваме да разберем за тях в точния момент. Провеждайки съответно лекуване, израстват здрави деца, а в следствие и възрастни.
Когато се установи проблем със характерното проучване, това значи ли, че още преди раждането може да стартира и лекуването? Или просто майката и надлежно педиатрите са доста по-подготвени, когато детето се роди?
По отношение на нашата компетентност интраутеринната - вътреутробната хирургия, няма доста огромно поле за процедура, само че това приготвя родителите за това какво следва. И както загатнах по-рано, най-важното е, че се знае за казуса в точния момент. Той не остава прикрит от родителите и от нас. Когато се реагира в точния момент, откакто се роди детенцето, няма трайни последици за здравето му.
Една от особеностите при развъждането на бебета-момчета е така наречен забелване, което нерядко родителите вършат и в домашни условия. Крие ли ова опасности и какви?
В България е залегнала традиция да се работи доста нападателно в това отношение. Да се бърза и да се прави максимално рано с хигиенични цели. Проучванията по тематиката демонстрират, че това крие опасности, защото кожата е доста незряла при дечицата, изключително в границите на първата година от живота. Резки, груби операции, дали осъществени у дома от родители, баби, дядовци или от доктор, могат да доведат до няколко отрицателни резултата. Може да се травмира самата кожа, да се раздра и по-късно да се образува така наречен цикатрикс или белег, т.е. да се промени трайно еластичността на кожата и действително да създадем по-скоро пакост, а не нещо положително на нашето дете. Освен това децата ги боли и чисто психически от време на време се развива съпротива и отвращение след това детето да разреши да бъде пипано, да се отваря тази кожа, да се поддържа хигиена. Така че, моят съвет е изрично да не се вършат внезапни и груби операции. Не е значим моят съвет, само че това са и рекомендациите, които се базират на просвета.
Когато моят наследник беше бебе, тази операция ми беше предложена на 10-месечна възраст, това несъмнено, беше много от дълго време. Сега какво казвате, каква е подобаващата възраст?
Трябва да бъде прегледано детето. Има положения, които изискват по-рано да се обезпечи членът да се заголва, дори в някои страни се предлага и да се обреже детето. При някои по-тежки вродени положения на отделителната система, при които рискът от зараза е огромен, по този метод се усъвършенства хигиената и надлежно се понижава рискът от инфекции.
Но дано не бързат родителите, след годинка е хубаво детето да бъде прегледано, да се види какво е тъкмо ситуацията. Има опция да се употребяват кремове, които да провиснал кожата, да й разрешат да стане по-широка и да ускорят естествените процеси на забелване. Резки забелвания не се предлагат на никоя възраст. Трябва да имаме поради, че на дете на 10 месеца или на 1 годинка не му следва да стартира интензивно да има сексуален живот, тъй че, най-важна е хигиената, нея следим, а не нещо друго.
И във всички случаи съвещания с доктор, а не предприемане на дейности в домашни условия?
Не се предлагат внезапни и непремерени придвижвания, тъй като можем да навредим на детето.
По предписание някои деца не пият задоволително вода или най-малко съгласно визиите на родителите не е задоволително. Може ли това да сътвори проблем в процеса на израстване на детето?
Аз съм забелязал, когато споделям с пациентите, че от време на време има една илюзия, че когато одобряваме доста течности, принуждаваме бъбреците да работят на по-високи обороти. Всъщност е тъкмо противоположното, бъбрекът се затруднява и се тормози тогава, когато би трябвало да концентрира урината. Тоест, когато ние одобряваме малко течности, тормозим бъбреците и целия организъм като цяло. Всички сме излезли от водата, някъде обратно в еволюцията, тъй че хидратацията е основна за нашия организъм и за нашето здраве.
Добре, само че има деца, на които не им се пие вода, и все пак родителите упорстват " Пий вода, пий вода ". Трябва ли да бъдем толкоз настойчиви, децата непременно да гълтам несъмнено количество вода?
Няма закрепено количество вода. Естествено, че децата си усещат организма. Най-елементарният образец, който мога да дам, е че всеки от нас има разнообразни потребности от банкет на течности през лятото и през зимата. Организмът губи вода освен с урината, с дишането също, с потенето, с метаболизма и с други процеси. Така че няма по какъв начин да има закрепена стойност на течности, които би трябвало да одобряваме, това нещо варира.
Какви са вашите препоръки към родителите във връзка с вярното действие на бъбречната и отделителната система като цяло на децата?
Най-важното стартира още по времето на бременността, споменахме за феталната морфология, извънредно значимо нещо, което не трябва да се пропуща никога. След това, както споменахме на 6-ия месец детето наложително би трябвало да бъде прегледано, да се огледат ехографски коремните органи. Благодарение на това изпитание от страна на родителите и на лекарите, болести, които преди са се откривали късно - в пубертета или в зрелост, сега се хващат още в бебешка и детска възраст. Това разрешава да се реагира съответно, без да има последици. Така че, би трябвало да има профилактика. Разбира се, преглед на 1 годинка не е непотребен, изключително при момченцата, с цел да може да се откри, че всичко е наред с тестисите, както и да се види какъв е статусът на кожата - прословутото забелване. Преглед при започване на пубертета също би бил подобаващ. Там към този момент има други положения, които се случват - разширени вени на тестиса, варикоцеле, както и други, за които е редно да знаем, в случай че ги има.
Още един път да кажем, че всички, които имат някакви терзания или просто желаят да създадат профилактика на своите деца, болница " ВИТА " е една от двете в България, която има детско поделение по " Урология ".
Насреща сме за нашите слушатели и родители и желая да поздравя всички наши дребни пациенти, както и техните родители.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ