Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена “Човешкото хранене. Какъв

Д-р Гайдурков, първата ви книга е озаглавена “Човешкото хранене ”. Какъв в действителност е човешкият жанр на хранене, този който природата ни е отредила?

От доста епохи насам науката може доста тъкмо да отговори на този въпрос. За жал тази информация не е доста известна за необятната аудитория, само че експертите знаят, че всеки биологичен тип има своята дадена от природата храна. Само от позиция на сравнителната анатомия, т.е. просвета, която преглежда хомоложните и аналожните органи при разнообразни типове, един относителен анатом може да каже сигурно дали едно животно е див звяр, дали е тревопасно или пък всеядно. Има редица стигми, редица особености, най-малкото на стомашно-чревния тракт, по които учения може да заключи изрично каква е храната на даденото животно, даже това животно към този момент да го няма. Например намираме долна челюст – мандибула на динозавър и експертът може да каже дали този динозавър е бил тревопасен, дали е бил див звяр. Много пъти се споделя, че индивидът е всеядно животно, само че стомашно чревния тракт на всеядните животни като една мечка да кажем е организиран по различен метод. Тя е и див звяр и по тази причина има най-малкото тези изразени кучешки зъби с които да раздира месото. По съзъбието, по слюнчени жлези, по устройство на корем, по дължина на чревния тракт на един биологичен тип може да се отгатне каква е храната на тоя тип. От физиологията също, да кажем стомашния сок на един див звяр, на един тигър е към 6 до 10 пъти с по-ниско РН, по-киселинно от човешкия стомашен сок. Тъй като стомашния сок на хищника е предопределен да може да хидролизира, да смила по този начин да се каже съсредоточени белтъчни молекули, каквото е месото. И забележете сурово месо, а не термично обработено, което е извънредно токсично даже и за тези животни.

Природата е отредила дадена хранителна формула, която всяко живо създание знае посредством своя инстинкт. Единствено индивида е това създание, което въпреки да носи името рационално създание Homo Sapiens(разумен човек), излиза, че в позицията си на потребител е най-абсурдно неразумното създание.

Човекът е единственото животно, което е не запомнило коя е неговата храна! До такава степен сме се дистанцирали, отдалечили сме се от природата, че сме не запомнили най-първично инстинктните си механизми, какво да ядем.

Нима в случай че в един опит сложите в една стая едно котенце, едно дете, едно птиченце и една ябълка кой какво ще изяде? Всеки знае отговора. Много опити са правени, в които растителноядно по природа, по биология животно е направено изкуствено месоядно. Такъв беше и казусът с лудата крава- едно тревопасно животно на което се даваха костно-мускулни смески, с цел да може да наддава повече на процедура го трансформират в месоядно животно. Тогава то губи тази мощ на имунна система и става доста елементарно атакувано от вирусни болести.

Какво става в случай че един тип, който по природа не е месояден, го превърнем в месояден? Ако ние превърнем заека в див звяр той се разболява и умира, в случай че научим елена да яде кюфтета и той ще се разболее и почине. Правени са доста и спонтанни, и целенасочени такива опити. Човекът – един растителнояден явно тип, по всички белези – съзъбие, стомашно чревен тракт и т.н е трансфорат по дадени аргументи и условия в месояден. Този образец е най-фрапантния и странен опит.

И въпреки всичко индивидът не се ли е хранел постоянно с месо?

Трудно можем да кажем, защото става дума за първобитен интервали тогава, когато нямаме някаква книжовност, само че има нещо доста просто от което можем да заключим. В природата един скотски тип, който е граблив има биологичните качества да може да ловува другояче би починал от апетит и просто нямаше да го има като тип.

Човекът в този тип в който съществува като анатомия и физиология, а тя не е изменена от кроманьонския човек, неговата еволюция е спряла точно тъй като той е придобил обществени умения и няма потребност да развива умения на своята биология, с цел да ловува да вземем за пример.

Човекът като физиология и анатомия, такава каквато има в този момент няма умеенето да ловува или доста мъчно би могъл да хване нещо и да го изяде със своите чисто биологични умения. Тоест ние нямаме нито бързината с която да хванем едно зайче, нито ноктите и зъбите, с които да разкъсаме и дъвчем това месо. Човекът в случай че е месояден тип той ще почине от апетит. Той не може да си хване храната, т. е нямаше да го има.

С други думи доверчив е извода, че човек постоянно се е хранил с месо. Човекът първо е станал Хомо Сапиенс като анатомия и физиология не като месояден, тъй като не може с тези атрибути, които има да си улови плячката, той първо е станал човек и по-късно е почнал да ловува, т.е. той може да ловува употребявайки оръдия на труда. Само ХС в действителност създава принадлежности с които вече може да убива животни и да се храни,  т. е. месоядството е един много късен от еволюционно становище стадий на човешкото развиване, той е постчовешки интервал, културен феномен. Трудно може да се каже в един начален първобитен интервал по какъв начин се е хранил тъкмо индивида. Антрополозите имат разнообразни теории, само че по този начин или другояче първоначално той е консумирал тези артикули основно посредством събирачество, бидейки номадно създание. На някакъв стадий на своето развиване той е присъединил месната храна, евентуално при едни по-екстремни за него условия. Включил е месото като спешна храна, нямайки нужната насъщна. Така той се е принудил да употребява нечовешка храна, животинска храна с цената на съответните негативи.

Тогава някой би си споделил, ние сме се борили, с цел да стигнем до върха на хранителната верига и отводът от месо не е ли стъпка обратно в еволюцията ни?

Бих споделил, че по-скоро е стъпка към нас самите тъй като еволюцията ни е основала като такива, каквито сме а по-късно индивидът изкуствено е въвел месоядството, то не е биологична нужда за него. Той няма биологичните атрибути, освен да ловува ами да метаболизира подобен артикул. Както стана дума – най-малкото стомашно-чревния тракт не е пригоден като анатомия и физиология към такава храна.

Има ли жанр на хранене, който ни подсигурява живот без заболявания и медикаменти и кои са в действителност храните, които ни разболяват?

Ако свържа с предното индивидът в действителност сякаш е не запомнил храната с която би трябвало да се храни. Най-фрапантния случай – влизайки в един супермаркет ние се сблъскваме повече с токсини в сравнение с с храна. Променяйки своето видово хранене, индивидът е трансформирали и качеството на здравето си. Няма друго създание в природата, което да е развило толкоз многочислени и тежки в своето протичане болести.

Разбира се има съществени храни, които подсигуряват здраве. Ако ние създадем един обзор на племена и нации, които са покрай природата и са здрави – има доста подобен метод на хранене без значение от географската област и климатичните особености. Този жанр на хранене апропо е много подобен и със стила на българското обичайно хранене от преди стотина години.

Този хранителен жанр се състои от няколко групи храни – главното това са семена, зърнени култури, ядки, бобени варива, плодове и зеленчуци. Това е една базова храна за индивида. Тези групи артикули образуват нужното за индивида. Нека не забравяме, че и до ден сегашен племената, които са покрай природата и употребяват месо, употребяват огромна част от него в необработен тип, което апропо биологично, в частност биохимично няма нищо общо с потреблението на термично обработено месо. Дори месоядните животните се разболяват и умират в случай че ядат готвено месо. Те нямат способността да го преработват. Термично обработената животинска храна е допустимо най-токсичната храна, която можем да сложим на масата си!

Мисля, че българското обичайно хранене също е един доста добър образец. Нека се върнем обратно във времето преди стотина години и погледнем по какъв начин се е храни българина 200 дни в годината той е постил, той е бил на процедура веган, не е употребил никакви скотски артикули нито млечни, нито яйца, нито месо. Пости, които са били наложително спазвани, поголовно от българското население. Нашите прабаби и дядовци, в това число когато са били дребни, не са яли скотски артикули 200 дни годишно. Днес българинът обаче е не запомнил своята история, не запомнил е и своите хранителни привички, които е спазвал прецизно епохи наред и които са разказани в литературата от нашите възрожденци. Неслучайно е оставил в предишното си и своето прословуто балканско здраве, с цел да стигне в този момент едно от първите места по мозъчно-съдова и сърдечно-съдова патология (инсулти и инфаркти).

Последно желая да кажа че дозата прави отровата. Да – българите са се хранили с месо, дори и с мляко и сме имали столетници, само че те са употребявали тези артикули в доста дребни количества. Не инцидентно във всички обичаи и нации има интервали на ликвидиране, интервали на пости, в които човек в действителност се връща към своята човешко-видова храна. Някъде надълбоко в себе си, индивидът носи загатна, преданието, че тези храни не са за индивида и когато индивида употребява непрестанно тези артикули, изключително меса, изключително термично обработени меса – той се разболява и умира. За това във всички обичаи откриваме такива пости, по време на които се стопира потреблението на скотски храни, тъкмо с цел да може индивида да е жив, здрав и да продължи рода.

Споменахте за вредата от месото, само че какво не е наред с млечните артикули? Все отново индивидът е бозайник, а млякото се слави като скъпа храна, осигуряваща ни здрави кости?

Исторически видяно индивидът е присъединил млечните артикули много след включването на месото. Това е станало едвам откакто индивидът е почнал да практикува установен живот, да одомашнява редица животни и оттова да употребява месото и млякото им. Докато е бил ловджия, до момента в който е бил бродяга, той прекомерно рядко е употребил млечни артикули. Ако се замислим – на процедура е съвсем невероятно един ловджия да откри животно, което кърми и да пие мляко от него.

Да, индивидът е бозайник, само че тук още веднъж би трябвало да подчертаем нещо доста значимо. Всеки бозайник има строго избрана формула на млякото, което природата дава за кърмене на дребните. Всеки биологичен тип, това е известно за всеки биолог, има биологична бариера. Има доста точни стени сред биологичните типове и те не се сместват. В природата мъчно ще забележим, да кажем, газела да бозае от жираф, или лисица да бозае от заек, това са несъвместими неща, само че индивидът тъкмо това прави. Той бозае от кравата, овцата, козата. В природата няма и млекопитаещо създание, което да продължи да бозае, откакто един път то към този момент е отбито. Човекът започвайки да употребява животинско мляко престъпва тази биологична граница сред типовете и това не може да е безнаказано.

Погледнато с очите на природата, човек е направил едно извънредно тежко закононарушение. Животинското мляко в частност кравето има напълно друга конструкция, напълно разнообразни качества спрямо човешкото мляко. Човешкото бебе не е приспособено да употребява краве мляко даже и приспособено, по редица биологични аргументи. Казано по-просто в случай че употребяваме животинско мляко изключително при дребни деца това е еднакво на инжектиране на непознат генетичен материал в системата, в кръвта на това дете. А постъпването на непознат биологичен сътрудник е еднакво на генетично закононарушение. Най-малкото лигавицата на човешкото бебе най-малко до шестия месец не секретира имуноглобулин, който предпазва и не позволява непознати биологични молекули, основно белтъчни молекули да попадат в кръвообращението на бебето. Консумацията на краве мляко е причина за отключването на редица автоимунни процеси. Детския диабет е директна последица от това. С времето доста други неща ще се изяснят като последица от това, че ние вмъкваме в себе си непознати молекулни сътрудници. Може би на пръв взор е почтено да изпием чашата си с мляко, само че преди този момент би трябвало малко да се замислим. Ще допълня още няколко неща: първо – прясното мляко е извънредно мъчно усвоимо от човешкия организъм, защото той съвсем не разполага с ензима лактаза, който разгражда млечната захар – лактоза. Природата е планувала, че възрастният не би трябвало да бозае и стопира производството на този ензим.

Няколко думи за меда, той в действителност ли е толкоз потребен колкото се споделя

Медът е много дискутабилен артикул. За един млад, здрав човек, който спортува и има огромен енергоразход меда може да е добър източник на бързи въглехидрати, само че той е артикул с висок Гликемичен Индекс (ГИ). ГИ е индикатор, който оказва доколко, с каква скорост кръвната захар се подвига след потреблението на някакъв въглехидрат. Меда е измежду продуктите с висок ГИ, някъде към 88. Еталона е гликозата. Смята се за 100% и по отношение на нея се аранжират другите въглехидрати. Какво става, когато консумираме въглехидрати с висок ГИ, т.е такива, които внезапно и бързо подвигат кръвната захар? Бързият отговор на организма е обособяване на доста огромно количество инсулин, с цел да може да падне тази кръвна захар. Това е стрес за организма, при който той внезапно отделя инсулин и смъква кръвната захар бързо. Следва една реактивна хипопогликемия, т.е от меда пада кръвната захар. Появяват се признаците на хипогликемия – трептене, изпотяване, боязън, това са признаците и на ниската кръвна захар. Най-тревожното е, че тази захар се трансформира в мазнини, заради тази бърза обмяна. Медът води до доста грубо повдигане на мастите в кръвта, в това число на неприятния холестерол, на триглицеридите. Те запушват съдовете и водят до сърдечно-съдови болести, атеросклероза, инсулти, инфаркти. И това не е всичко. Високите мастни имат пръст в доста, доста други болести. В онкологията има безапелационна връзка сред високият холестерол и развитието на раково заболяване. Всеки израстък съдържа доста повече холестерол, в сравнение с близките тъкани.

В подобен случай хората със сърдечно- съдови болести следва ли да прекратят потреблението на мед?

Категорично да. Казвам го от опита, който имам като доктор. Никога няма да не помни един случай, а той не е индивидуален, той е просто христоматиен. Мъж на към 60 годишен пристигна при мен за консултация и сподели, че е съвсем веган, спортува постоянно, слаб, стегнат. Сподели, че употребява по един буркан мед на 2-3 дни, с цел да поддържа сърцето си. Аз му предложих да създадем една кръвна картина с биохимия и по-специално липиден статус, т.е мастите в кръвта. Човекът имаше холестерол 9, при норма до 5.2. Това е една скандална стойност, При един подобен холестерол, при едно такова съответствие в липидния статус склерозата върви скоротечно. Т. е. този човек мислеше, че съблюдава доста здравословен метод на живот, само че се оказа, че при тоя холестерол нещата не вървят на добре. Предложих му да махнем мед. Махнахме го за известно време и холестерола се възстановява. Това съм го квалифицирал доста пъти в опита, изключително при по-възрастни хора, където обмяната въпреки всичко се забавя. Тогава меда води до доста грубо повдигане на неприятните мазнини с всички последствия от това. Меда не трябва да го възхваляваме, нито и да го отхвърляме изцяло. Това е въпрос на доза. За един младеж не виждам неприятно, само че при един човек над 40 изключително в случай че има хиподинамия в случай че не спортува постоянно се оказва, че меда може да има пагубни последици. Аз по-скоро бих адмирирал продуктите като пчелен прашец и прополис. Те имат доста сериозна здравословна тежест като добавки към здравословното хранене.

Ако изключим животинските артикули от менюто си това няма ли да докара до недостиг на значими детайли като калций, желязо и други?

Това е една огромна тематика, която не е приключена от науката, както множеството неща. Самият аз съм се натъквал на вегетарианци в доста неприятно здраве, би трябвало да го призная. Да се върнем на предходния случай – човек, който беше съвсем веган, само че нямаше положителни здравословни резултати поради меда. Едно е ясно – хранителният режим би трябвало да бъде доста добре селекциониран, като набор на артикули, точно с цел да няма дефицити. Например в случай че ние сме вегетарианци или вегани и консумираме някакви сладкиши даже и растителни – незабавно ще наруши салдото. Това незабавно ще докара до редица следствия: ще се изтегли калция от костната система. Известно е че многото въглехидрати по този начин да се каже разяждат костната система. Вредата по зъбите не е толкоз на развиване на флора, колкото зъбите се повреждат метаболитно от кисели артикули на обмяната. Много въглехидрати с висок ГИ дават киселини. Когато има повече киселинност в тялото това по този начин да се каже разяжда костите, те омекват, това е риск от остеопороза, а зъбите стават доста елементарно атакуеми тогава от бактерии. С други думи един актуален вегански жанр би трябвало да е рационално уравновесен. Пак дублирам доста пъти вегетарианците злоупотребяват със сладкиши, а това не балансира другите неща, тъй като в случай че ние прибавим повече захари към храната, нашите белтъчини относително стават по-малко и незадоволително към нашите въглехидрати. Затова, когато се употребяват доста въглехидрати може да има белтъчен недостиг. Ако се понижат въглехидратите без да се подвигат белтъчините, тогава те стават задоволителни. Има племена, които е известно че употребяват до 30 г белтък дневно и той им е задоволителен и те са витални и работят по през целия ден. Но в случай че ние изяждаме по няколко сладкиша дневно и 60 грама няма да са ни задоволителни. Тайната е в салдото. Можем да минем и с малко белтъчини, само че те да дават отговор на дадените въглехидрати, най-много тези с висок ГИ.

Как да сформира всеки от нас здравословния си жанр на хранене. На кои храни да се обърне повече внимание?

Трябва да застъпим в нашето меню тези 5 групи храни:

Всякакви плодове, най-вече сурови. Зеленчуци, ядки и семена – зърнени и бобени. Да не забравяме, че първоначално индивидът се е изхранвал със събиране на диви семена, които той е накисвал, а и непосредствено е консумирал. И от тези пет групи храни: плодове, зеленчуци, зърнени, бобени и ядки се образува един човешки дял. Бобените култури от много време в историята на човечеството са част от неговия хранителен жанр. Важно е да участват тъй като те обезпечават белтъчини а и доста други скъпи неща. Най-общо казано, когато ние имаме тази формула зърнени + бобови + ядки ние подсигуряваме белтъчния импорт. Ако ние нямаме добър баланс сред зърнени, бобови и ядки отново могат да настъпят дефицити и дисбаланс, тъй като доста пъти в множеството случаи една зърнена просвета няма пълноценния белтъчен състав, т.е няма всичките 8, или девет за децата незаменими аминокиселини. Една бобена просвета нормално също я няма, има няколко изключения, като соята, киноата, счита се, че те съдържат пълноценните 8 незаменими аминокиселини. Ние сме конструирани да консумираме шарен, цветен набор от разнообразни семена, т. е да не се храним с една монокултура. Ако ние имаме една част зърнени една част бобени и една част ядки, тогава в случай че ние ги съединим ще сглобим пъзела от пълноценни белтъчини, а и от всички нужни ингредиенти. Ако се храним единствено със зърнени или единствено със зеленчуци – това е надалеч незадоволително. Трябва да има и другите артикули, с цел да могат и осемте аминокиселините да са в наличност. Защото в случай че изчезналата аминокиселина в зърнения артикул е една то в бобовия е друга. Когато ние ги съединим получаваме осемте. Природата е направила да консумираме доста цветен набор от култури. Моно диетите не са добре за здравето на индивида.

Споменахте за изгодите от зърнените храни, това значи ли, че можем да похапваме самун без да се притесняваме за здравето си?

Хлябът също е един много късен артикул в еволюцията на индивида, в човешкия обичай даже. Да не забравяме, че най-малко половината от земното кълбо към момента употребяват зърнените храни в един по остарял вид т.е. като варива, а не като самун. На изток, далечния изток се употребява ориз, а не самун. Хлябът в народите, които са близо до природата и са здрави, е много по-различен от това, което ние назоваваме самун и виждаме по рафтовете. Обикновено това е артикул, който се подготвя от прясно смляно зърно, не се отделят триците и се подготвя на момента, както при хунизийците. Тяхното чапати го подготвят от прясно смляно зърно с вода без добавка на набухватели, изпича се на огън. Това е обичайна рецепта и дано не забравяме, че тези хлебчета не се състоят единствено от монокултури, т.е. единствено от жито, а от няколко групи зърнени култури. Може да има просо, елда и други, само че не са монокултури. Едно такова хлебче е близо до потребностите на организма. Ако ние консумираме самун той е с отделени, сепарирани трици или както всеобщо е сега боядисани хлябове се оферират като пълнозърнест. Когато той е и надут с изкуствени набухватели изкуствени като бих споделил, че няма нищо общо с историята и традицията на българския самун.

Как се развиват заболяванията, другите болести и какъв е произходът на другите заболявания?

Медицината несъмнено има разнообразни теории, това е може би най-голямото вавилонско стълпотворение. Но в случай че забележим нещата не от позиция на науката, която е дистантна на природата, а от позиция на самата природа нещата не са чак толкоз неразгадаеми и непознаваеми. Когато човек се храни с видово неспецифична храна, когато липсва придвижване, слънце, отмора, чист въздух, чистата почва, когато нещо значително за живота ни липсва, тялото ни стартира да страда. Храната е тази, която интимно построява човешкия организъм като материал и като функционален източник на сила. От една страна храната построява тялото като материя, от друга тя го движи. Ако ние нарушим естествената хранителна формула, която природата ни е отредила не може това нарушаване да не докара до някакво доста значимо отклоняване в функционалността на нашата система. Казано на по-прост език все едно вие да си купите една доста скъпа кола, само че да я зареждате непрекъсната с долнопробен, на ниска цена бензин, който въобще не пасва на марката кола. Тя евентуално ще върви, само че не за дълго. Тези горива дават в мотора на колата доста отпадни материали и те задръстват мотора. Тя стартира да кашля да киха, както и ние в един миг започваме да кашляме и кихаме до момента в който най-после спре.

Това не е единствено метафора. Пряка е връзката и нещата са доста сходни при индивида. Те задръстват клетките, натоварват ги с отпадъчен отровен материал и организма последователно ги натрупва в разнообразни органи. По този метод на пръв взор изникват разнообразни по тип болести. В тяхната същина обаче те образуват едно и също, само заболяване на организма.

Разбира се това е дълъг развой, в този развой организма се бори против насъбраните отрови и изразходва доста сила. Организма употребява доста антитела, с цел да може да ги пакетира в черния дроб и да ги изнесе от организма през отходните канали, бъбреци, вътрешности, кожа и т. н. Организма изразходва една такава сила на вятъра с цел да може да се детосикира от тези субстанции. Когато ние променим човешкия си жанр на хранене от една страна ние сме недохранени, а от друга интоксикирани. Тези субстанции плуват в тялото, натравят ни и човек няма по какъв начин да се усеща добре. Един натровен човек не може да се усеща добре. Това дава и хроничната отмалялост, главоболието, безсилието, редица функционални признаци – бодърствуване, настъпателност, раздразнителност. Никога не боледува единствено един орган. Организма постоянно боледува като цяло, като система.

Искате да кажете, че няма разнообразни болести, а има само интоксикация, която се демонстрира в другите органи?

Тези безбройни заболявания в медицината, които за жалост с всяка минала година не престават да се множат, се оказва, че в корена си са едно. Една антично китайска медицина знае, че заболяването е една. Заболяванията имат в действителност един общ корен, това е нарушение на нашата вътрешна екология и най-много фактора храна, базовия фактор, изграждащ тялото, като материя, която дава сила за тялото. Хипократ е споделил: “Храната да ви бъде лекарство, а лекарството храна ”. Гениално и просто казано. Ние гълтаме антихрани, гълтаме и медикаменти, които нямат нищо общо с нашата система. Борбата против тези непознати детайли ние назоваваме болест.

Болестта е инструмент на лекуването, заболяването е лекарство за възобновяване и път към здравето. С заболяването не можем да се борим, тъй като това би означавало да се борим със самите себе си, т.е. да работим против нас. С заболяването можем единствено да се съюзим, да я разберем, да я използваме, с цел да ни оздрави. Това може да бъде повръщане, диария, температура, насърчаване на някакво инфектиране. Възпалението е опита на организма да изхвърли нещо от вътрешната страна на открито. Било то химически замърсители, метаболитни боклуци, биологични контаминанти, непознати биологични сътрудници.

Тук незабавно би трябвало да се подчертае, че колкото и да е необичайно бактериите и вирусите надалеч не са първопричинители на болесттите – храната, която ние им даваме, нашите боклуци са първопричината. От нас зависи дали те ще намерят в нас храна. Ако ние им дадем храна посредством нашите боклуци, те ще намерят място в нашия организъм. Ако вие не изхвърляте боклуците в дома си ще имате хлебарки, мишки и други паразити. Ако поддържате чисто тях няма да ги има, просто тъй като няма храна. Тези микроби идват в действителност, с цел да ни оказват помощ, като санитарни помощници, с цел да ни почистят от тези боклуци. Колкото и необичайно да звучи това е за наше положително. Ако ни хване грип, то това също е за положително. Това дава късмет на организма да изхвърли непознатите детайли. Температурата работи мощно очистващо също. Тя е симптом, че имунната система се бори.

Зад всяка болест в действителност стои опита на организма за реабилитация, за самовъзстановяване. Човекът е океан, който се самовъзстановява, в случай че ние не му пречим. Това е мъдростта на античната медицина, която остава неразбрана. А точно – първо не вреди, т.е не пречи. Единственото лекарство, което лекаря може да даде на болния е да не му пречи или да покаже на самия човек по какъв начин да не му пречи, тогава той оздравява. Никой доктор не лекува нищо, медицината би трябвало да доближи до тази мъдрост на античната медицина. Хипократ споделя: „ Няма да изпиша желаната ми отрова, а ще изпиша диетата по моите сили “, това е оригинала на хипократовата клетва, в която всеки доктор се е клел, която излиза, че е изцяло забравена, въпреки че всеки доктор се е клел. Лекарите нарушават всякога хипократовата клетва, изписвайки лекарство.

Лекарство може да бъде единствено храната. Не съществува друго лекарство с изключение на нея. И едно дете знае, че не можеш да сложиш нещо, което го няма в тялото и то да работи добре. Дори един аспирин няма място в тялото, тъй като не е от състава на клетките. Място има храната, тъй като ще стане част от състава на клетките.

Вие изготвяте самостоятелни стратегии за филтриране на организма, кои заболявания се повлияват най-добре?

Съвременната медицина разделя заболяванията към момента в разнообразни чекмеджета и дава медикаменти на парче, което е парадокс. Ако имате температура ви дават хапче срещу температура, в случай че имате болежка в крайници ви дават противовъзпалително, с цел да ви мине болката. Това е все едно да шофирате, внезапно в колата светва някаква алена лампичка, което е знак, че има някакъв проблем и вие вместо да видите какво става, каква е повредата, да отвъртите лампичката, да спрете светлинката и да продължите да шофирате. Това към този момент е доста рисково, колата продължава да върви известно време по инерция, само че в един миг катастрофира.

Същото става и с тялото. Тялото е съвършена система, вие изключвате лампичката, взимате хапче срещу главоболие, срещу температура или каквото и да се сетите, спирате този признак на ликвидиране, колата върви към момента, живи сме, само че до време. Когато това нещо надскочи сериозни граници става ужасно. Колата стопира, тялото престава да работи. В тази логичност лекуването е постоянно интегрално. Не може да излъжете обособен признак, не може да излекувате обособен орган. Болестите са класифицирани като заболявания на черния дроб, заболявания на сърцето и така нататък В природата такова нещо няма, в случай че боледува черния дроб ще боледува и белия, ще боледува и сърцето. Те са интимно свързани като сила и материя. Една и съща кръв най-малкото минава през тях. Те са свързани и с нервната система и с метаболитната система. Фигуративно казано да страда едно море и ние да желаеме да излекуваме водораслите разделно от мидите и от раците. Не може да изцеление екосистемата по тази метод. Можем да го оставим, да не му пречим то да прави своята работа и да възвърне екологичното си равновесие.

Така както към момента преглеждаме заболяванията поотделно, в случай че едно заболяване е в начален стадий, т. е в случай че този дисбаланс е към момента в своето начало, тогава то се лекува елементарно. Да кажем, едно високо кръвно е просто едно вдигнато налягане в системата заради разнообразни субстанции, които плуват в кръвта и това е отговора на организма към този развой. Самото кръвно налягане не е единствено патологично, то е патофизично. Вдигайки налягането в системата, тя стартира да работи на високи обороти. Кръвното налягане се лекува за две седмици единствено с храна, с човешка храна обаче. Когато махнем нечовешката храна, когато се раздвижим, излезем на въздух. Но храната дублирам е главното, тъй като можем да излезем на слънце и на Хималаите в случай че желаеме, само че в случай че ядем остарялата храна, купена от супермаркета ще имаме високо кръвно и на Хималаите. ЛЕКУВА съдебна експертиза ВИНАГИ ЦЯЛОСТНИЯ ОРГАНИЗЪМ!

Някои неща се лекуват по-лесно от други тъй като те са в начален стадий на екологичния дисбаланс. Но с времето това високо кръвно ще прерасне в друго, капилярите и по-големите съдове ще се запушат, настава склероза и според от това към какво имаме влечение може да създадем артрит, инфаркт, инсулт. Казано отново с езика на метафорите – в случай че ние малко сме замърсили морето то елементарно ще се саморегулира, само че в случай че ние сме изсипали едно голямо нефтено леке тогава ще има и измряла риба. На мощно нечистия организъм му е нужно повече време, може и година да отнеме. Полека лека той ще възвърне вътрешната си екология. Въпроса е заболяването до каква степен е напреднала. Т.е. в случай че ние доста сме запушили системата това ще стане по-трудно и постепенно. Най-фрапантния образец е когато запушим нашата система дотам, че организма стартира да натрупва тези субстанции под форма на някакви буци. Той първоначално може да прави бъбречни, жлъчни камъни, може да натрупа шипове по опорно двигателния уред. Може да образува разнообразни неща, които да изхвърли от себе си, и в един миг ще се опита да ги пакетира някъде, просто, с цел да не циркулират и да натравят тялото. Този обезверен опит е образуването на израстък. Тумора е кофа за отпадък, която не е изхвърлена от организма. Това е най-тежката допустима интоксикация, когато няма къде към този момент да се складира отпадъка. Тогава организма преценя, че би трябвало да направи нещо и го оставя в тумора. Това е все едно вие към този момент да нямате опция повече да изхвърляте боклука от къщата. Какво бихте създали, бихте го събирали в торбички някъде ли? И когато този развой надскочи някакви сериозни равнища този израстък пуска метастази. Тогава мъчно към този момент нещата могат да се върнат обратно. Не бива да доближаваме до там.

Защо лекарите и диетолозите в България не престават да предлагат за здрава и мощна имунна система скотски храни? Когато беше цялата нервност със свинския грип, в медиите незабавно се появиха доктори съветващи ни да увеличим потреблението на месо, за мощна имунна система, и с цел да се преборим с грипа. По време на постите те споделяха, че е извънредно нездравословно да се пости. Как ще коментирате това?

Това е ясно, самият аз като доктор съм го преболял това нещо, изпитал съм го, претърпял съм го. И аз съм бил напълно стандартен доктор и то доктор изписващ най-малко по шест хапчета на бабите, тъй като пък се стараех като млад доктор повече да се изявя. Аз самият съм изпил шепи медикаменти, несъмнено. Каквото предлагаш, това и правиш, тъй като вярваш в него. Така че това е познато. В медицинските институти не се преподава към момента екологична медицина, не се преподава медицина от становище на природата, а към момента се преподава една механистична медицина. Това е мислене ‘на парче’. Между другото това са рекомендации още от началото на 19 век, това е по-скоро неактуализиране на здравна информация. Така са мислили лекарите през 19 век. Но това по инерция се преподава. Масовото е, че на студентите никой, дори и по мое време не им беше споделил, че има институти и центрове, които работят по друга парадигма. Поне да ни го бяха споделили, като информация. Тогава нямаше Интернет.

В западна Европа има доста центрове, които работят по биологичен модел. Да кажем една клиника, по Охо Бюхингейл. Дори аз имам учебник от лекари на немски за недояждане. Бих споделил, че лекарите би трябвало да си актуализират здравната информация. Тези сътрудници малко да прочетат, малко да отворят Интернет. Много пъти сме склонни да караме единствено по инерция и да преповтаряме това, което сме учили, само че учебниците са преписани от някой по-стар учебник и по този начин отново отиваме до 19 век и тези препоръки, за доста калорична храна, за доста животински продукти… Да, тази храна е мощна като енергиен заряд и като калории, само че калории значи просто сила, сила отделена от даден артикул в калориметрична камера. Вие може да сложите в тази калориметрична камера въглища и отново да получите сила. Не е въпроса да дадем стремително някаква сила, тъй като тази сила може и да повреди. Една да кажем лъчева сила поврежда индивида, а и тя е сила, само че човек не може да я употребява. По същия метод индивида употребява силата на месото с цената на доста негативи, на субстанции, които го натравят и в последна сметка гълтат неговите сили. Месото е мощна храна, която обезсилва. Наистина трябват задоволително белтъчини, с цел да реагира имунната система. Всичко в организма е белтък, живота е форма на битие на белтъчини. Белите кръвни телца са построени от белтъчини главно. Антителата са белтъчни молекули. Да, ние се нуждаем от белтъчини, само че в случай че ние получим този белтък от доста скотски артикули, то парадоксално получаваме изцяло противоположния резултат. В тази хранителна среда, в този бульон от боклуци виреят доста микроорганизми и бактерии. Тоест най-сигурния метод да се разболеете от свински грип е като ядете доста скотски артикули. При вирусните болести пък – доста млечни артикули. Тогава се образува доста слуз, която е прелестна питателна среда за тези микроорганизми. Всеки микробиолог знае, че би трябвало да дадеш храна на един бацил, с цел да се развива. По време на грипна зараза и други болести тъкмо парадоксалното е, че в случай че другояче сме малко по-лежерни в нашия хранителен жанр, тъкмо тогава би трябвало да махнем животинските артикули. Това несъмнено не значи да не се дохранваме, а да включим пъстрия набор даден от природата – плодове, зеленчуци, зърнени, бобени, ядки. Не единствено да сме на самун и вода, това също би било огромна неточност. Затова всеки може би споделя, част от истината. Колегите са прави, би трябвало да има белтъчини, само че белтъчини подобаващи за организма ни.

Може ли един детски организъм да израсте здрав без потреблението на скотски храни. Педиатрите в България вкарват още на шестия месец, а и по-рано месо. Моята педиатърка сподели още на петия месец да храня детето с попара от бял самун, мляко и захар. На Запад докторите могат съответно в действителност да отговорят на потребностите на децата на родители, които са вегетарианци и вегани. Др. Спок, един от най-големите педиатри също споделя, че растителната храна е допустимо най-правилната за построяването на детския организъм. Педиатрите в България обаче осъждат родителите, които по техните думи лишават децата от качествена храна.

Първата храна, която дребното дребосъче яде също е животинска храна. В края на краищата кърмата също е животинска храна. Но това го дава природата и това е съвършената формула. Радостното е, че и УНИЦЕФ, са безапелационни – до шестия месец бебето би трябвало да употребява единствено майчиното мляко. Това