Д-р Алексиев отговори на обвиненията за смъртта на Янка Рупкина
Д-р Филип Алексиев е невролог с повече от 20 години опит. Завършва медицина в Карловия университет Прага, Чешка република, през 2005 година, а през 2010 година придобива компетентност " Нервни заболявания ". Специализирал е в Швейцария. От 2022 година завежда Отделението за интензивно лекуване на неврологични болести към Клиника по нервни заболявания на УМБАЛ " Св. Анна " - София. Председател е на Българското сдружение по инсулт.
- Д-р Алексиев, за гибелта на вашата известна пациентка Янка Рупкина се насочиха разнообразни обвинявания в обществените мрежи. Какво може да се каже за този случай?
- Самият случай като доктор не мога да го разясня в елементи, доколкото лекарската загадка не го разрешава. Въпросът е, че в обществените мрежи излязоха мнения на хора, които нямат нищо общо с истината за изписването на дамата от болничното заведение. Със сигурност мога да кажа, че не е била изписана в кома. В кома човек не се изписва. Комата е надълбоко и тежко нарушаване на равнището на съзнанието, което носи съответните опасности за пациента и с цел да изпишеш някой в кома, това е на практика невероятно. Състоянието беше преценено като устойчиво. Когато стигнем до несъмнено устойчиво положение, гледаме да не вредим повече, в сравнение с оказваме помощ. При нас има огромен риск от вътреболнични инфекции. Това значи, че в случай че един пациент лежи тук повече, в сравнение с може да създадем нещо за него в границите на дейното лекуване, се повишава рискът от вторични инфекции, което може да утежни общото положение.
- Да разбирам, че сте я изписали в нормализирано положение и не в кома?
- Състоянието беше усъвършенствано и несъмнено нормализирано. Беше в схващане.
- С нея имало ли е придружители, тъй като попаднах на изявления на двама господа, които приказват за жестоко и унизително отношение към нея?
- Такова отношение несъмнено не е имало. Имаме избран протокол, по който даваме сведения на околните. Казваме какво е общото положение на пациента във връзка с съзнанието, каква ни е работната диагноза и какви са упованията ни. Казваме каква е диагнозата още при приемането на пациента. Разясняваме, в случай че е пациент с исхемичен инсулт, дали може да му бъде приложено характерно решение като тромболиза, което в този случай направихме, с цел да увеличим шанса за възобновяване. Дали възобновяване ще е положително, е въпрос на доста условия, само че някой да тръгне с жестоко отношение - това не се случва.
- Имало ли е придружители, които могат да приказват от първо лице за това какво е било отношението към госпожа Рупкина?
- При постъпването един господин я е докарал. Не знам дали става дума за същите хора и въз основата на какво са извадили такива изводи, тъй като не излиза наяве от това, което пишат. Тези трудове са в обвинителен звук. Ако има нещо, се идва, приказва се с началниците, които са виновни - има подобен проблем с този човек от личния състав. Всичко се случва бързо. Говорим за банкет в изискванията на неотложност.
- Вярно ли е, че е изписана небрежно, тъй като е изтекла клиничната пътека?
- Пациентката лежа много по-дълго от самата клинична пътека. Пътеката задава най-малък болничен престой и на никое място не е коментирано, че я изписваме поради пътеката. Изписваме пациенти с тежък неврологичен недостиг, като преценяме дали може да им помогнем в границите на болница за интензивно лекуване или те са за долекуване и главно за рехабилитация.
- Този случай подобен ли е бил - за долекуване?
- Този случай беше за долекуване, тъй като нещата бяха постоянни и можехме да навредим повече, в сравнение с да помогнем.
- При изписването на госпожа Рупкина имаше ли някакви недоволства от страна на околните й?
- Не, не е имало никакви забележки.
- Докато не се появиха такива в обществените мрежи. Как се почувствахте с сътрудниците ви, когато попаднахте на тези обвинявания?
- Няма по какъв начин човек да се почувства добре. В момента, в който полагаш грижи 24/7 - не е единствено здравната грижа, би трябвало да го захраниш индивида, да го хигиенизираш. А това не е по никакъв начин елементарно, в случай че работим с малко личен състав. И най-сетне някой да квалифицира всичкото това с такава вътрешна сигурност и с подобен обвинителен и негативен звук...
- Вие също реагирахте с пост. Видях, че десетки хора ви поддържат и споделят по какъв начин сте им избавили живота, разказват ви като доста безрезервен доктор.
- Благодарен съм за поддръжката, в последна сметка това е позитивното от нещото, с което се занимаваме. Идеята ми беше, че хората вършат доста неверни мнения и тълкования, които, хвърлени в интернет пространството, се поемат извънредно топло от някои медии. Това се популяризира и се основава нова истина. Не считам, че всичко би трябвало да се толерира. Трябва да се чуе и другата страна. Можеше някой да пристигна и да ме попита - вие сте изписали този пациент, какво се е случило, а не непосредствено хората да го одобряват като истина. Не споделям, че хората нямат отрицателния опит с лечебни заведения, сигурно има доста проблеми, само че тук приказваме за един съответен случай, който ни в чеп, ни в ръкав беше безусловно преиначен по метод, по който аз нямам думи. Реагирах на това обвиняване, тъй като реакцията на индивида, който от другата страна въпреки всичко има някакво значение и дано хората да си помислят дали е тъкмо такава историята.
- Зачестиха ли инсултите в последно време, поради и случилото се с Боби Михайлов?
- Инсултите в България годишно са към 45 000. От тях, в случай че 20% са тежките инсулти, приказваме за повече от 8000 индивида всяка година. Аз не познавам човек, който да няма директна или косвена история с инсулт на собствен непосредствен. Това, че има известни хора с инсулти, прави нещата малко по-видими, само че инсулти се случват всеки ден. Затова основахме и Българското сдружение по инсулт и се занимаваме с тези проблеми, с цел да приказваме и да търсим решения. Разбираме терзанията на околните и това ни накара преди няколко години да създадем сдружението, където да се фокусираме единствено върху инсултите. Идеята ни е да търсим решение в изгодата на хората. От 23 до 25 октомври т.г. ще се организира националният ни конгрес. Опитваме да притеглим сътрудници от други специалности, с цел да ги включим в диалога за инсулта. А и освен лекари, само че и неврорехабилитатори, логопеди, невропсихолози и хора, които се занимават с грижата за пациентите с инсулт. Ежемесечно организираме и на практика профилирани симпозиуми, които са хибридни, сътрудниците могат да дойдат на място или да се включат онлайн. Сътрудничим си и с пациентските организации. Това се случва в последните десетина години и е ужасно. Нещата имат и положително развиване, до момента в който не пристигна някой и не хвърли тиня в обществена мрежа.
- Наскоро в " Св. Анна " беше открит Строук център. Разкажете за него.
- Тук беше открит първият инсултен център от шестте, които са планувани. Те са за най-тежко болните. В София ще са три, другите ще са Плевен, в Пловдив и във Варна. Трябва да създадем всичко допустимо да се лекуват съответно пациентите и на по-периферни места, тъй като в действителност може да променим ориста на хората с инсулт.
При пациентите с исхемичен мозъчен инсулт имаме опция в първите 4 часа и 30 минути да проведем така наречен интравеноза тромболиза - вкарва се през вената лекарство, което разпуска съсирека, който е запушил мозъчния съд. Ако нещата не станат, може да се опитаме механично да го създадем - така наречен ендоваскуларно лекуване, т.е. механично да достигнем до този съд и да го премахнем. За да сме обаче оптимално точни, би трябвало да имаме задоволително добра образна диагностика и екипна работа. И това е концепцията - да се съчетаят технологиите с опита на експертите.
- Д-р Алексиев, за гибелта на вашата известна пациентка Янка Рупкина се насочиха разнообразни обвинявания в обществените мрежи. Какво може да се каже за този случай?
- Самият случай като доктор не мога да го разясня в елементи, доколкото лекарската загадка не го разрешава. Въпросът е, че в обществените мрежи излязоха мнения на хора, които нямат нищо общо с истината за изписването на дамата от болничното заведение. Със сигурност мога да кажа, че не е била изписана в кома. В кома човек не се изписва. Комата е надълбоко и тежко нарушаване на равнището на съзнанието, което носи съответните опасности за пациента и с цел да изпишеш някой в кома, това е на практика невероятно. Състоянието беше преценено като устойчиво. Когато стигнем до несъмнено устойчиво положение, гледаме да не вредим повече, в сравнение с оказваме помощ. При нас има огромен риск от вътреболнични инфекции. Това значи, че в случай че един пациент лежи тук повече, в сравнение с може да създадем нещо за него в границите на дейното лекуване, се повишава рискът от вторични инфекции, което може да утежни общото положение.
- Да разбирам, че сте я изписали в нормализирано положение и не в кома?
- Състоянието беше усъвършенствано и несъмнено нормализирано. Беше в схващане.
- С нея имало ли е придружители, тъй като попаднах на изявления на двама господа, които приказват за жестоко и унизително отношение към нея?
- Такова отношение несъмнено не е имало. Имаме избран протокол, по който даваме сведения на околните. Казваме какво е общото положение на пациента във връзка с съзнанието, каква ни е работната диагноза и какви са упованията ни. Казваме каква е диагнозата още при приемането на пациента. Разясняваме, в случай че е пациент с исхемичен инсулт, дали може да му бъде приложено характерно решение като тромболиза, което в този случай направихме, с цел да увеличим шанса за възобновяване. Дали възобновяване ще е положително, е въпрос на доста условия, само че някой да тръгне с жестоко отношение - това не се случва.
- Имало ли е придружители, които могат да приказват от първо лице за това какво е било отношението към госпожа Рупкина?
- При постъпването един господин я е докарал. Не знам дали става дума за същите хора и въз основата на какво са извадили такива изводи, тъй като не излиза наяве от това, което пишат. Тези трудове са в обвинителен звук. Ако има нещо, се идва, приказва се с началниците, които са виновни - има подобен проблем с този човек от личния състав. Всичко се случва бързо. Говорим за банкет в изискванията на неотложност.
- Вярно ли е, че е изписана небрежно, тъй като е изтекла клиничната пътека?
- Пациентката лежа много по-дълго от самата клинична пътека. Пътеката задава най-малък болничен престой и на никое място не е коментирано, че я изписваме поради пътеката. Изписваме пациенти с тежък неврологичен недостиг, като преценяме дали може да им помогнем в границите на болница за интензивно лекуване или те са за долекуване и главно за рехабилитация.
- Този случай подобен ли е бил - за долекуване?
- Този случай беше за долекуване, тъй като нещата бяха постоянни и можехме да навредим повече, в сравнение с да помогнем.
- При изписването на госпожа Рупкина имаше ли някакви недоволства от страна на околните й?
- Не, не е имало никакви забележки.
- Докато не се появиха такива в обществените мрежи. Как се почувствахте с сътрудниците ви, когато попаднахте на тези обвинявания?
- Няма по какъв начин човек да се почувства добре. В момента, в който полагаш грижи 24/7 - не е единствено здравната грижа, би трябвало да го захраниш индивида, да го хигиенизираш. А това не е по никакъв начин елементарно, в случай че работим с малко личен състав. И най-сетне някой да квалифицира всичкото това с такава вътрешна сигурност и с подобен обвинителен и негативен звук...
- Вие също реагирахте с пост. Видях, че десетки хора ви поддържат и споделят по какъв начин сте им избавили живота, разказват ви като доста безрезервен доктор.
- Благодарен съм за поддръжката, в последна сметка това е позитивното от нещото, с което се занимаваме. Идеята ми беше, че хората вършат доста неверни мнения и тълкования, които, хвърлени в интернет пространството, се поемат извънредно топло от някои медии. Това се популяризира и се основава нова истина. Не считам, че всичко би трябвало да се толерира. Трябва да се чуе и другата страна. Можеше някой да пристигна и да ме попита - вие сте изписали този пациент, какво се е случило, а не непосредствено хората да го одобряват като истина. Не споделям, че хората нямат отрицателния опит с лечебни заведения, сигурно има доста проблеми, само че тук приказваме за един съответен случай, който ни в чеп, ни в ръкав беше безусловно преиначен по метод, по който аз нямам думи. Реагирах на това обвиняване, тъй като реакцията на индивида, който от другата страна въпреки всичко има някакво значение и дано хората да си помислят дали е тъкмо такава историята.
- Зачестиха ли инсултите в последно време, поради и случилото се с Боби Михайлов?
- Инсултите в България годишно са към 45 000. От тях, в случай че 20% са тежките инсулти, приказваме за повече от 8000 индивида всяка година. Аз не познавам човек, който да няма директна или косвена история с инсулт на собствен непосредствен. Това, че има известни хора с инсулти, прави нещата малко по-видими, само че инсулти се случват всеки ден. Затова основахме и Българското сдружение по инсулт и се занимаваме с тези проблеми, с цел да приказваме и да търсим решения. Разбираме терзанията на околните и това ни накара преди няколко години да създадем сдружението, където да се фокусираме единствено върху инсултите. Идеята ни е да търсим решение в изгодата на хората. От 23 до 25 октомври т.г. ще се организира националният ни конгрес. Опитваме да притеглим сътрудници от други специалности, с цел да ги включим в диалога за инсулта. А и освен лекари, само че и неврорехабилитатори, логопеди, невропсихолози и хора, които се занимават с грижата за пациентите с инсулт. Ежемесечно организираме и на практика профилирани симпозиуми, които са хибридни, сътрудниците могат да дойдат на място или да се включат онлайн. Сътрудничим си и с пациентските организации. Това се случва в последните десетина години и е ужасно. Нещата имат и положително развиване, до момента в който не пристигна някой и не хвърли тиня в обществена мрежа.
- Наскоро в " Св. Анна " беше открит Строук център. Разкажете за него.
- Тук беше открит първият инсултен център от шестте, които са планувани. Те са за най-тежко болните. В София ще са три, другите ще са Плевен, в Пловдив и във Варна. Трябва да създадем всичко допустимо да се лекуват съответно пациентите и на по-периферни места, тъй като в действителност може да променим ориста на хората с инсулт.
При пациентите с исхемичен мозъчен инсулт имаме опция в първите 4 часа и 30 минути да проведем така наречен интравеноза тромболиза - вкарва се през вената лекарство, което разпуска съсирека, който е запушил мозъчния съд. Ако нещата не станат, може да се опитаме механично да го създадем - така наречен ендоваскуларно лекуване, т.е. механично да достигнем до този съд и да го премахнем. За да сме обаче оптимално точни, би трябвало да имаме задоволително добра образна диагностика и екипна работа. И това е концепцията - да се съчетаят технологиите с опита на експертите.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ