Още първата фетална морфология насочва към високорискова бременност
Д-р Емилия Кирякова е акушер-гинеколог с близо 30 години медицински опит. Последните 18 години е част от екипа на родилното поделение на “Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда ”, където с помощта на нейните познания и умения са се родили стотици деца.
Извършва женска консултация, профилактични и профилирани прегледи и модерна диагностика на акушеро-гинекологични болести като част от екипа на Медицински център “Неовитро ”.
Д-р Кирякова, актуалните дами все по-често избират да станат майки в по-късна възраст. Има ли нови граници за подобаваща детеродна възраст?
Бременността е физиологично положение и би трябвало да се съобразяваме с опциите на тялото – те не са безкрайни. При модерния метод на живот възрастта за раждане на първо дете се удължава. Все по-често дамите вземат решение да станат майки след 30-годишна възраст. Разбира се, това е персонален избор и никой не може да бъде упрекван. Желанието на една жена за второ и трето дете също е въпрос на самостоятелен избор. Същевременно би трябвало да се знае, че в случай че в границите на 6 месеца опити не настава бременност, е целесъобразно двойката да се обърне към репродуктивен център за профилирана консултация и проучвания.
- Какви прегледи и проучвания би трябвало да предприеме дамата, когато към този момент е решила да има дете? Необходими ли са промени в метода на живот?
Щом възнамерява да забременее, дамата първо би трябвало да отиде на профилактичния си гинекологичен обзор. Той би трябвало да включва взимане на цитонамазка, микробиологично проучване за определяне или отменяне на влагалищни инфекции, ултразвуково проучване на матката и яйчниците. Необходими са и лабораторни проучвания, като с приоритет са равнищата на тиреоидните хормони – те демонстрират по какъв начин действа щитовидната жлеза. С готовите резултати акушер-гинекологът организира консултация с съответни насоки за усъвършенстване на здравословното положение на дамата и за стъпките в фамилното обмисляне.
Активни ли са младите българки във връзка с здравето си?
Категорично да. Българската жена е с висока здравна просвета, от ден на ден млади дами поставят грижи за здравето си. Препоръчвам на всяка жена, на всяка възраст, да има доверие в здравната система. При постоянни профилактични прегледи и съвещания със експерт всеки въпрос ще получи отговор. Винаги може да се отдели 1 час от времето годишно за профилактичен обзор.
Задължителни ли са генетичните проучвания, или са целесъобразни за обособени рискови групи бременни?
Всяка бременна жена би трябвало да премине през пренатална диагностика с фетална морфология в другите интервали на бременността. Първата се прави в първи триместър – 11-13 гестационна седмица, когато се назначава смесен скрининг за хромозомни болести. Тя дефинира прогнозите за тази бременност – физиологично ли ще протече, или ще бъде високорискова. Това разрешава да се вземат ограничения за профилактика на бременността. Втората фетална морфология се прави в интервала 20-22 гестационна седмица, а третата – в 30-32 гестационна седмица. Целта на тези високоспециализирани проучвания е да наблюдават на всеки стадий от бременността всички опасности, свързани с развиването на плода.
Кога една бременност е високорискова и какви са първите сигнали за това? Какви спомагателни проучвания са нужни?
Още първата фетална морфология може да ни насочи към бъдеща високорискова бременност, защото получаваме информация дали има риск от преекламсия, интраутеринна ретардация на плода, гестационен диабет, съпътстващи болести на бременната жена като инсулинозависим диабет, сърдечно-съдови болести и други Подходът при високорискови бременности постоянно е индивидуализиран и оптималните грижи се дефинират от мултидисциплинарен екип.
- Здравната каса обаче поема единствено някои проучвания. Могат ли всички бременни да си разрешат тези проучвания, има ли нужен и задоволителен набор?
За бременните има специфичен пакет от грижи, който се назовава женска консултация при обикновено протичаща бременност. Тя обгръща най-малко 15 визити при проследяващия акушер-гинеколог до 32-ра гестационна седмица, както и записи на детски сърдечни тонове всяка седмица от 33-34-та гестационна седмица. Включени са и регулярни кръвни проучвания, ехографски прегледи, ориентиране за спомагателни съвещания при други експерти при нужда.
Как гледате на наклонността бременни да вървят на консултация при двама или повече експерти и най-после да преценят къде ще бъде раждането?
Много дами избират женската консултация да е покрай дома или местоработата им, а за раждането избират профилирана или многопрофилна болница. Нормално е бременната да познава и да се доверява освен на лекаря по следенето на бременността, само че и на този, който ще води раждането.
У нас продължава да има всеобщи желания към оперативното раждане. Защо е по този начин и кое е по-щадящо отвън медицинските показания?
Физиологично е раждането по натурален метод и при липса на противопоказания от страна на бременната жена или плода то би трябвало да се избира като избор и от експерта, и от фамилията. То дава опция да се построи незабавна връзка сред майката и детето, улеснява кърменето и разрешава по-бързо възобновяване на майката и по-кратък болничен престой. И двата метода на раждане имат преимущества и дефекти, по тази причина би трябвало да се разискват сред лекаря и бременната съгласно нейното здравословно положение и това на плода.
Кога бременността се счита за рисково преносена и какво би трябвало да е държанието?
Бременността продължава о280 дни, или това са 40 гестационни седмици. За преносена бременност приказваме, когато не е настъпило раждане до 294-ия ден или 42-ра гестационна седмица. През този интервал пациентката се наблюдава всекидневно в амбулаторни условия или се приема в лечебното заведение, в което е избрала да роди. Извършват се ежедневни записи на детските сърдечни тонове, ултразвуково следене на околоплодната течност, степента на зрялост на плацентата и други След евентуалния термин на раждане може да се изчака още по преценка на проследяващия АГ експерт при липса на удобни условия за индукция на раждането.
Извършва женска консултация, профилактични и профилирани прегледи и модерна диагностика на акушеро-гинекологични болести като част от екипа на Медицински център “Неовитро ”.
Д-р Кирякова, актуалните дами все по-често избират да станат майки в по-късна възраст. Има ли нови граници за подобаваща детеродна възраст?
Бременността е физиологично положение и би трябвало да се съобразяваме с опциите на тялото – те не са безкрайни. При модерния метод на живот възрастта за раждане на първо дете се удължава. Все по-често дамите вземат решение да станат майки след 30-годишна възраст. Разбира се, това е персонален избор и никой не може да бъде упрекван. Желанието на една жена за второ и трето дете също е въпрос на самостоятелен избор. Същевременно би трябвало да се знае, че в случай че в границите на 6 месеца опити не настава бременност, е целесъобразно двойката да се обърне към репродуктивен център за профилирана консултация и проучвания.
- Какви прегледи и проучвания би трябвало да предприеме дамата, когато към този момент е решила да има дете? Необходими ли са промени в метода на живот?
Щом възнамерява да забременее, дамата първо би трябвало да отиде на профилактичния си гинекологичен обзор. Той би трябвало да включва взимане на цитонамазка, микробиологично проучване за определяне или отменяне на влагалищни инфекции, ултразвуково проучване на матката и яйчниците. Необходими са и лабораторни проучвания, като с приоритет са равнищата на тиреоидните хормони – те демонстрират по какъв начин действа щитовидната жлеза. С готовите резултати акушер-гинекологът организира консултация с съответни насоки за усъвършенстване на здравословното положение на дамата и за стъпките в фамилното обмисляне.
Активни ли са младите българки във връзка с здравето си?
Категорично да. Българската жена е с висока здравна просвета, от ден на ден млади дами поставят грижи за здравето си. Препоръчвам на всяка жена, на всяка възраст, да има доверие в здравната система. При постоянни профилактични прегледи и съвещания със експерт всеки въпрос ще получи отговор. Винаги може да се отдели 1 час от времето годишно за профилактичен обзор.
Задължителни ли са генетичните проучвания, или са целесъобразни за обособени рискови групи бременни?
Всяка бременна жена би трябвало да премине през пренатална диагностика с фетална морфология в другите интервали на бременността. Първата се прави в първи триместър – 11-13 гестационна седмица, когато се назначава смесен скрининг за хромозомни болести. Тя дефинира прогнозите за тази бременност – физиологично ли ще протече, или ще бъде високорискова. Това разрешава да се вземат ограничения за профилактика на бременността. Втората фетална морфология се прави в интервала 20-22 гестационна седмица, а третата – в 30-32 гестационна седмица. Целта на тези високоспециализирани проучвания е да наблюдават на всеки стадий от бременността всички опасности, свързани с развиването на плода.
Кога една бременност е високорискова и какви са първите сигнали за това? Какви спомагателни проучвания са нужни?
Още първата фетална морфология може да ни насочи към бъдеща високорискова бременност, защото получаваме информация дали има риск от преекламсия, интраутеринна ретардация на плода, гестационен диабет, съпътстващи болести на бременната жена като инсулинозависим диабет, сърдечно-съдови болести и други Подходът при високорискови бременности постоянно е индивидуализиран и оптималните грижи се дефинират от мултидисциплинарен екип.
- Здравната каса обаче поема единствено някои проучвания. Могат ли всички бременни да си разрешат тези проучвания, има ли нужен и задоволителен набор?
За бременните има специфичен пакет от грижи, който се назовава женска консултация при обикновено протичаща бременност. Тя обгръща най-малко 15 визити при проследяващия акушер-гинеколог до 32-ра гестационна седмица, както и записи на детски сърдечни тонове всяка седмица от 33-34-та гестационна седмица. Включени са и регулярни кръвни проучвания, ехографски прегледи, ориентиране за спомагателни съвещания при други експерти при нужда.
Как гледате на наклонността бременни да вървят на консултация при двама или повече експерти и най-после да преценят къде ще бъде раждането?
Много дами избират женската консултация да е покрай дома или местоработата им, а за раждането избират профилирана или многопрофилна болница. Нормално е бременната да познава и да се доверява освен на лекаря по следенето на бременността, само че и на този, който ще води раждането.
У нас продължава да има всеобщи желания към оперативното раждане. Защо е по този начин и кое е по-щадящо отвън медицинските показания?
Физиологично е раждането по натурален метод и при липса на противопоказания от страна на бременната жена или плода то би трябвало да се избира като избор и от експерта, и от фамилията. То дава опция да се построи незабавна връзка сред майката и детето, улеснява кърменето и разрешава по-бързо възобновяване на майката и по-кратък болничен престой. И двата метода на раждане имат преимущества и дефекти, по тази причина би трябвало да се разискват сред лекаря и бременната съгласно нейното здравословно положение и това на плода.
Кога бременността се счита за рисково преносена и какво би трябвало да е държанието?
Бременността продължава о280 дни, или това са 40 гестационни седмици. За преносена бременност приказваме, когато не е настъпило раждане до 294-ия ден или 42-ра гестационна седмица. През този интервал пациентката се наблюдава всекидневно в амбулаторни условия или се приема в лечебното заведение, в което е избрала да роди. Извършват се ежедневни записи на детските сърдечни тонове, ултразвуково следене на околоплодната течност, степента на зрялост на плацентата и други След евентуалния термин на раждане може да се изчака още по преценка на проследяващия АГ експерт при липса на удобни условия за индукция на раждането.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ