Д-р Любомир Канов: Вирусът се оказа неочаквано ляв фактор*
Д-р е прочут български психиатър и публицист, отстъпник, бежанец в Съединени американски щати. Автор e на книгите „ Човекът кукувица “, „ Парейдолии “, „ Ходисей “, „ Между двете хемисфери “, „ Вселената съгласно Гуидо “ и „ Стрела от тръстика “. Негови произведения са превеждани на британски, немски и чешки. Д-р Канов е съучредител, дружно с някогашния здравен министър Петър Москов 
Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 година в София. Петър Москов приключва и други, на партия КОД 
Консервативно обединяване на десницата - КОД - е дясна политическа партия. Неин водач е някогашният.
Вирусът се оказа ненадейно ляв фактор.
В света, в който се оказахме, вирусът изиска Държавата да ни избави.
Тя —радостно — се отзова!
Възприе функционалността на избавител и стартира бързо да анулира пазарни правила, икономическа логичност и съизмереност сред труд и пари.
Всички започнаха да желаят “държавата” да ги избави от крах. От бедите породени от вируса. Или от бедите, които Държавата аргументи, парадоксално потвърждавайки, че ни избавя от вируса и от нас самите.
Държавата реши да ни избавя от самата себе си и от личните си решения. И неуморно продължи да взима “решения”, с цел да ни избави.
Кой е Държавата?
Състои се от към 20-30 % продуктивни българи, които от бачкане постоянно нямат време дори да гласоподават.
Платили са сметките, в това число неверните, на държавните институции и са се прибрали вкъщи да си видят децата. Или с цел да свършат нещо свястно.
Те са малцинство и не могат да се преборят електорално с тези, които желаят Държавата да им ръководи живота, както беше при Тато.
Счели са гласуването за загуба на скъпо време.
Срещу тях обаче са дали своят вот всеобщо тези, които посредством “демократичните” схеми за преразпределение на общият труд са поискали “своето”.
А кое в действителност им принадлежи?
Всъщност това са хора, които са трансформирали Демокрацията в преразпределителна промишленост за асимилиране на непознатия труд.
Те са същинските гробокопачи на демократичната народна власт.
Още от Маркс, през Маркузе, та до Минеков, те постоянно желаят Държавата да бъде техния Господар, а те да бъдат властовите повелители над нейните органи, финанси и просвета над останалите простосмъртни. Наричат го внимателно с разнообразни имена, само че то е едно и също.
Тоталитарен надзор!
Вирусът се оказа техен непредвиден тоталитарен асистент, който принуди хората да сдадат персоналната си самостоятелност, а Държавата да я експроприира с непривична скорост.
Вирусът направи по този начин, че хората да желаят Държавата да ги избави, да дотира действия, бизнеси и персонални сметки.
Ще ги спасят, несъмнено, само че не Държавата, а положителните Т-имунни кафези и еволюцията на самият вирус. Еволюцията му не се подчинява на държавни декрети и мандати. И неговите разновидности също ще отминат, както постоянно и всичко в този свят.
Днес, мен обаче ме интересува въпросът, за какво толкоз доста хора по този начин елементарно сдадоха дара си да разсъждават и да правят оценка събитията на живота си независимо и се довериха на нещо толкоз дисфункционално, колкото Държава от пост-социалистически вид.
Това е неточност!
*Заглавието е на редактора
Д-р Петър Стефанов Москов е роден на 17 декември 1970 година в София. Петър Москов приключва и други, на партия КОД Консервативно обединяване на десницата - КОД - е дясна политическа партия. Неин водач е някогашният. Вирусът се оказа ненадейно ляв фактор.
В света, в който се оказахме, вирусът изиска Държавата да ни избави.
Тя —радостно — се отзова!
Възприе функционалността на избавител и стартира бързо да анулира пазарни правила, икономическа логичност и съизмереност сред труд и пари.
Всички започнаха да желаят “държавата” да ги избави от крах. От бедите породени от вируса. Или от бедите, които Държавата аргументи, парадоксално потвърждавайки, че ни избавя от вируса и от нас самите.
Държавата реши да ни избавя от самата себе си и от личните си решения. И неуморно продължи да взима “решения”, с цел да ни избави.
Кой е Държавата?
Състои се от към 20-30 % продуктивни българи, които от бачкане постоянно нямат време дори да гласоподават.
Платили са сметките, в това число неверните, на държавните институции и са се прибрали вкъщи да си видят децата. Или с цел да свършат нещо свястно.
Те са малцинство и не могат да се преборят електорално с тези, които желаят Държавата да им ръководи живота, както беше при Тато.
Счели са гласуването за загуба на скъпо време.
Срещу тях обаче са дали своят вот всеобщо тези, които посредством “демократичните” схеми за преразпределение на общият труд са поискали “своето”.
А кое в действителност им принадлежи?
Всъщност това са хора, които са трансформирали Демокрацията в преразпределителна промишленост за асимилиране на непознатия труд.
Те са същинските гробокопачи на демократичната народна власт.
Още от Маркс, през Маркузе, та до Минеков, те постоянно желаят Държавата да бъде техния Господар, а те да бъдат властовите повелители над нейните органи, финанси и просвета над останалите простосмъртни. Наричат го внимателно с разнообразни имена, само че то е едно и също.
Тоталитарен надзор!
Вирусът се оказа техен непредвиден тоталитарен асистент, който принуди хората да сдадат персоналната си самостоятелност, а Държавата да я експроприира с непривична скорост.
Вирусът направи по този начин, че хората да желаят Държавата да ги избави, да дотира действия, бизнеси и персонални сметки.
Ще ги спасят, несъмнено, само че не Държавата, а положителните Т-имунни кафези и еволюцията на самият вирус. Еволюцията му не се подчинява на държавни декрети и мандати. И неговите разновидности също ще отминат, както постоянно и всичко в този свят.
Днес, мен обаче ме интересува въпросът, за какво толкоз доста хора по този начин елементарно сдадоха дара си да разсъждават и да правят оценка събитията на живота си независимо и се довериха на нещо толкоз дисфункционално, колкото Държава от пост-социалистически вид.
Това е неточност!
*Заглавието е на редактора
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ