Д-р Десимира Миронова: Правя важна крачка напред като ставам част от екипа на болница Лозенец
Д-р Десимира Миронова е експерт ендокринолог, неотдавна част от екипа на УМБАЛ " Лозенец ". Завършила е медицина в МУ- София през 2012 година Работила е във ВМА и УМБАЛ " Св. Анна ". Има специализации в Дания и Австрия.
Д-р Миронова, какво Ви притегли в ендокринологията, за какво решихте, че тя е Вашият професионален път?
Когато завършвах Медицинския университет-София, знаех, че желая да работя в региона на вътрешните заболявания, тъй като едно от нещата, на които най-вече държа е връзката с пациента. Хроничните пациенти, които имат ендокринологични болести, ти стават близки по необикновен метод, тъй като в годината се чувате и виждате по няколко пъти. Това, дружно с обстоятелството, че специалността е новаторска и допуска консолидиране на нови диагностични и лечебни подходи, бяха водещи при избора ми на компетентност.
Кои са учителите Ви, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и експерт?
В целия си път на образование и кариерно развиване имах невероятния шанс да се изучавам и да работя с одобрени в региона си експерти. Като ги изреждам поименно, пожертвам да пропусна някой, само че не мога да не загатна моите първоучители в специалността от Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната във ВМА-София с началник проф. Ивона Даскалова, както и мястото, в което се сблъсках с разнообразни клинични провокации - Клиниката по вътрешни заболявания към УМБАЛ „ Св. Анна “ с началник проф. Димитър Раев. Разбира се мои учители през университетския ми път са проф. Надка Бояджиева, доцент Теодора Ханджиева-Дърленска и доста други.
През цялата Коронавирус пандемия бяхте на първа линия дружно с Ваши сътрудници в болница „ Св.Анна “. Какво ще запомните от това време?
Да, в действителност с сътрудниците имахме богата палитра от страсти в този толкоз сложен за цялото ни общество интервал. Независимо от множеството трудности, пред които бяхме изправени в битката с този чужд досега вирус, ние дружно успяхме да формираме един екип-мечта. Помежду си се шегувахме, че сме самоорганизиращ се екип и както по-късно се оказа, имало подобен термин в мениджмънта. Всъщност ние бяхме мултидисциплинарен екип, формиран от експерти в разнообразни области – ендокринолози, неврохирурзи, невролози, уролози, кардиолози, гастроентеролози. Беше доста тежко, само че постигнахме резултати, които ни донесоха морално задоволство и всякога, когато се срещнем, си припомняме с усмивка тези времена.
Кои области на ендокринологията са най-привлекателни за Вас?
За мен като цяло ендокринологията е привлекателна област със своя лабиринт от взаимозависимости сред обособените болести. Разбира се, доста огромен е процентът на пациентите с метаболитни болести, захарен диабет, който е пандемия, с която продължаваме да се борим всекидневно, както и огромното ми задоволство от резултата на лекуването на фертилни нарушавания при мъжете и дамите.
Как виждате професионалното си развиване в бъдеще?
От месец насам направих значима крачка в професионалното си развиване като станах част от екипа на Университетска болница „ Лозенец “, където срещнах висококвалифицирани сътрудници с опит и експертиза в работата, както у нас, по този начин и в чужбина. Надявам се този техен опит да помогне и в моето бъдещо развиване като експерт, тъй като в медицината човек се учи всеки ден.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
През последната една година се възпламених по тичането и маратоните като мога да се похваля с най-малко един приключен 42 км маратон в Истанбул. Мога да кажа, че в спорта намирам позитивни страсти и той ме зарежда. Затова го предлагам горещо на всички мои пациенти.
Коя е най-голямата Ви фантазия като човек и доктор?
Най-голямата ми фантазия е да имам свободно време за фамилията си, за обичаните занимания, за пътувания.
Д-р Миронова, какво Ви притегли в ендокринологията, за какво решихте, че тя е Вашият професионален път?
Когато завършвах Медицинския университет-София, знаех, че желая да работя в региона на вътрешните заболявания, тъй като едно от нещата, на които най-вече държа е връзката с пациента. Хроничните пациенти, които имат ендокринологични болести, ти стават близки по необикновен метод, тъй като в годината се чувате и виждате по няколко пъти. Това, дружно с обстоятелството, че специалността е новаторска и допуска консолидиране на нови диагностични и лечебни подходи, бяха водещи при избора ми на компетентност.
Кои са учителите Ви, на които дължите най-вече за образуването Ви като персона и експерт?
В целия си път на образование и кариерно развиване имах невероятния шанс да се изучавам и да работя с одобрени в региона си експерти. Като ги изреждам поименно, пожертвам да пропусна някой, само че не мога да не загатна моите първоучители в специалността от Клиниката по ендокринология и заболявания на обмяната във ВМА-София с началник проф. Ивона Даскалова, както и мястото, в което се сблъсках с разнообразни клинични провокации - Клиниката по вътрешни заболявания към УМБАЛ „ Св. Анна “ с началник проф. Димитър Раев. Разбира се мои учители през университетския ми път са проф. Надка Бояджиева, доцент Теодора Ханджиева-Дърленска и доста други.
През цялата Коронавирус пандемия бяхте на първа линия дружно с Ваши сътрудници в болница „ Св.Анна “. Какво ще запомните от това време?
Да, в действителност с сътрудниците имахме богата палитра от страсти в този толкоз сложен за цялото ни общество интервал. Независимо от множеството трудности, пред които бяхме изправени в битката с този чужд досега вирус, ние дружно успяхме да формираме един екип-мечта. Помежду си се шегувахме, че сме самоорганизиращ се екип и както по-късно се оказа, имало подобен термин в мениджмънта. Всъщност ние бяхме мултидисциплинарен екип, формиран от експерти в разнообразни области – ендокринолози, неврохирурзи, невролози, уролози, кардиолози, гастроентеролози. Беше доста тежко, само че постигнахме резултати, които ни донесоха морално задоволство и всякога, когато се срещнем, си припомняме с усмивка тези времена.
Кои области на ендокринологията са най-привлекателни за Вас?
За мен като цяло ендокринологията е привлекателна област със своя лабиринт от взаимозависимости сред обособените болести. Разбира се, доста огромен е процентът на пациентите с метаболитни болести, захарен диабет, който е пандемия, с която продължаваме да се борим всекидневно, както и огромното ми задоволство от резултата на лекуването на фертилни нарушавания при мъжете и дамите.
Как виждате професионалното си развиване в бъдеще?
От месец насам направих значима крачка в професионалното си развиване като станах част от екипа на Университетска болница „ Лозенец “, където срещнах висококвалифицирани сътрудници с опит и експертиза в работата, както у нас, по този начин и в чужбина. Надявам се този техен опит да помогне и в моето бъдещо развиване като експерт, тъй като в медицината човек се учи всеки ден.
Кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
През последната една година се възпламених по тичането и маратоните като мога да се похваля с най-малко един приключен 42 км маратон в Истанбул. Мога да кажа, че в спорта намирам позитивни страсти и той ме зарежда. Затова го предлагам горещо на всички мои пациенти.
Коя е най-голямата Ви фантазия като човек и доктор?
Най-голямата ми фантазия е да имам свободно време за фамилията си, за обичаните занимания, за пътувания.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ