Голямото доплащане за здраве
Д-р Даниела Дариткова, ръководител на парламентарната здравна комисия първа повдигна леко завесата пред готвените промени.
- Управляващите обмислят два разновидността за промяна във финансирането на здравния модел, единият от които е увеличение на доброволните застраховки за здраве.
- Преди да се избере моделът обаче, би трябвало да има явен разбор защо се харчат здравните вноски и защо се доплаща. Още по тематиката
Здравната промяна на ГЕРБ 3: застраховка над осигуровката
Промените на отрасловия министър в модела ще са ясни до септември. Другият споменаван вид е повече каси
9 юли 2018
Успешен шеф на държавна болница е претендентът за шеф на здравната каса
Д-р Дечо Дечев има опит в НЗОК и поддръжката на съвсем всички парламентарни партии
2 юли 2018
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Преди осем години министър-председателят Бойко Борисов беше заставен да уволни здравния си министър Анна-Мария Борисова, тъй като разгласи, че жителите ще би трябвало да си доплащат за медицински услуги. По време на втория му мандат концепцията, че би трябвало да има доплащане, беше стартирана и от тогавашния министър Петър Москов. Но не последва оставка. Текстът за главен и спомагателен пакет, при който за спомагателния се доплаща, беше признат, само че след това анулиран от Конституционния съд.
В третото държавно управление на Борисов за доплащане към този момент се приказва свободно и в края на предходната седмица ръководителят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова повдигна леко завесата и разгласи, че единият от двата разновидността за промени в модела на финансиране, които ще показа здравният министър (вероятно през есента), е да се регламентира доплащането през частни застрахователи.
" За да бъдат направени промени, първо би трябвало да се остойностят медицинските услуги във типа, в който действително се оферират. "
доктор Венелина Милева изпълнителен шеф на " Аджибадем Сити клиник Токуда болница "
Настоящият здравен модел не работи и това е ясно от най-малко десетина години. Според Световната банка доплащанията за здраве като сума са равни на тези, които бюджетът всяка година отделя за същата активност. Т.е. става въпрос за 3.6 милиарда лева, или над 3% от Брутният вътрешен продукт на страната единствено за предходната година. От тях едвам 95 млн. лева идват от здравни застрахователи, останалите са регламентирани и нерегламентирани доплащания в брой, когато се наложи – за избор на екип, за импланти, за проучвания и за лекарства.
Още през март здравният министър Кирил Ананиев даде обещание да показа два различни модела за промяна на здравната система в България. Сега наподобява, че ръководещите са се прицелили в тези 3.6 милиарда лева и тестват публичното мнение - по какъв начин те да бъдат регламентирани като доплащане и по опция да намалеят, в случай че се разпределят през застрахователи и контролът по харченето им е по-добър.
Втори дирек, или отново от същото
Още в предизборните си обещания множеството парламентарни партии (изключение е БСП) залагаха на демонополизация на здравната каса. За сходен модел се приказва от години и той работи сполучливо в други страни, защото през него може да се реши казусът с контрола. Един от нерешените моменти обаче е какво се случва, в случай че платежоспособните млади и здрави пациенти изберат частна каса, а възрастните – държавната здравна каса. Според източници на " Капитал " към този момент този вид на промяна не се разисква.
" България е една от страните с най-голямо доплащане за медикаменти и не виждам по какъв начин то може да намалее посредством застраховането, защото те имат ясна цена. "
Калоян Стайков икономист от Института за пазарна стопанска система
Така се стига до втория по-възможен, съгласно източниците на вестника вид – здравната каса продължава да заплаща главния пакет медицински услуги, а над това се надграждат втори или трети дирек.
За да бъде въведен втори дирек на наложително и трети – на непринудено обезпечаване или здравно обезпечаване обаче, би трябвало да се даде отговор на един въпрос – какъв брой пари са нужни, защо и кой ще ги заплати. Засега ръководещите настояват, че не желаят да усилват здравната вноска, само че ще се наложи в допълнение наложително заплащане, което на процедура значи същото. Причините да не се върви решително към този модел са две.
Първата е, че страната не би могла да лиши от в допълнение наложително обезпечаване групата пациенти, които тя обезпечава - към 4.4 млн. души. Най-многобройни измежду тях са пенсионерите и децата (виж графиката). Самите те мъчно ще поемат разноските по застраховка – да вземем за пример междинната пенсия в страната е 359 лева В същото време и сега страната отделя по-малко за обезпечените от нея спрямо работещите, които внасят 8% от заплатата си като здравна вноска.
Едновременно с това децата и изключително възрастните хора са групата пациенти, които най-често употребяват здравни услуги и имат хронични заболявания, т.е. застрахователите биха пресметнали за тях високи награди.
" Излиза, че се отхвърляме от солидарния застрахователен модел и узаконяваме, че 50% от разноските за здраве са от джоба на болния. Ако това се случи, значи, че страната абдикира от контрола кой защо взема пари от пациентите и изцяло освобождава онази разюздана каста в лекарското съсловие, която изисква от ден на ден доплащане под благовидния претекст " по-скъпо, т.е. по-качествено. "
доктор Мими Виткова , ръководител на Асоциацията на здравните застрахователи
Словосъчетанието " наложително обезпечаване " до момента не е споменавано, тъй че евентуално ръководещите ще предложат на пациентите да подписват повече доброволни здравни застраховки. Тази опция съществува и сега. Но тя се употребява от 300 хиляди души и техните фамилии. Повечето клиенти на застрахователите са компании, които са решили, че услугата е част от обществения пакет за чиновниците им. Тази застраховка се употребява на взаимен принцип, както и услугите на здравната каса. Пречките пред нейната повсеместност обаче са доста. Повечето здравноосигурени и сега са уверени, че опазването на здравето е гратис и не чакат да доплащат, когато влязат в болница или им се постановат медицински услуги. Освен това за самостоятелните си контракти застрахователите имат условия – да не покриват тежки болести, които са ангажимент на страната – рак, диабет, психиатрични болести и други Ограничения има и във възрастта на пациентите – до 65 години.
Имаме ли цялостната картина
В момента по закон вноските се употребяват за финансирането на така наречен главен пакет медицински услуги. Той е оптимално необятен и в последна сметка се оказва, че касата не покрива изцяло основни елементи от него, не управлява добре и по какъв начин се изразходват парите. Например НЗОК заплаща тежка отворена интервенция, само че не и безкръвна. Така вместо страната да насърчи новаторската хирургия, която връща болния на работа по-бързо, на пациентите им се предлага да си доплатят. По същата логичност на лекуваните им се постанова да дават спомагателни средства за консумативи, изкуствени стави, импланти, спомагателни проучвания, сестрински грижи и какво ли не, което не се покрива от здравната каса. И тук също има предпоставки за злоупотреби.
Затова и най-логичната стъпка за ръководещите, преди да предложат каквото и да било, е да създадат разбор на това по какъв начин се ръководят средствата от наложителните здравни вноски и защо не доближават. Както и защо тъкмо се доплаща и дали цените на това доплащане са най-хубавите. Защото не е професионално да се предписват предписания за смяна на системата, без да са излезли цялостните проучвания.
- Управляващите обмислят два разновидността за промяна във финансирането на здравния модел, единият от които е увеличение на доброволните застраховки за здраве.
- Преди да се избере моделът обаче, би трябвало да има явен разбор защо се харчат здравните вноски и защо се доплаща. Още по тематиката
Здравната промяна на ГЕРБ 3: застраховка над осигуровката
Промените на отрасловия министър в модела ще са ясни до септември. Другият споменаван вид е повече каси
9 юли 2018
Успешен шеф на държавна болница е претендентът за шеф на здравната каса
Д-р Дечо Дечев има опит в НЗОК и поддръжката на съвсем всички парламентарни партии
2 юли 2018
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Преди осем години министър-председателят Бойко Борисов беше заставен да уволни здравния си министър Анна-Мария Борисова, тъй като разгласи, че жителите ще би трябвало да си доплащат за медицински услуги. По време на втория му мандат концепцията, че би трябвало да има доплащане, беше стартирана и от тогавашния министър Петър Москов. Но не последва оставка. Текстът за главен и спомагателен пакет, при който за спомагателния се доплаща, беше признат, само че след това анулиран от Конституционния съд.
В третото държавно управление на Борисов за доплащане към този момент се приказва свободно и в края на предходната седмица ръководителят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова повдигна леко завесата и разгласи, че единият от двата разновидността за промени в модела на финансиране, които ще показа здравният министър (вероятно през есента), е да се регламентира доплащането през частни застрахователи.
" За да бъдат направени промени, първо би трябвало да се остойностят медицинските услуги във типа, в който действително се оферират. "
доктор Венелина Милева изпълнителен шеф на " Аджибадем Сити клиник Токуда болница "
Настоящият здравен модел не работи и това е ясно от най-малко десетина години. Според Световната банка доплащанията за здраве като сума са равни на тези, които бюджетът всяка година отделя за същата активност. Т.е. става въпрос за 3.6 милиарда лева, или над 3% от Брутният вътрешен продукт на страната единствено за предходната година. От тях едвам 95 млн. лева идват от здравни застрахователи, останалите са регламентирани и нерегламентирани доплащания в брой, когато се наложи – за избор на екип, за импланти, за проучвания и за лекарства.
Още през март здравният министър Кирил Ананиев даде обещание да показа два различни модела за промяна на здравната система в България. Сега наподобява, че ръководещите са се прицелили в тези 3.6 милиарда лева и тестват публичното мнение - по какъв начин те да бъдат регламентирани като доплащане и по опция да намалеят, в случай че се разпределят през застрахователи и контролът по харченето им е по-добър.
Втори дирек, или отново от същото
Още в предизборните си обещания множеството парламентарни партии (изключение е БСП) залагаха на демонополизация на здравната каса. За сходен модел се приказва от години и той работи сполучливо в други страни, защото през него може да се реши казусът с контрола. Един от нерешените моменти обаче е какво се случва, в случай че платежоспособните млади и здрави пациенти изберат частна каса, а възрастните – държавната здравна каса. Според източници на " Капитал " към този момент този вид на промяна не се разисква.
" България е една от страните с най-голямо доплащане за медикаменти и не виждам по какъв начин то може да намалее посредством застраховането, защото те имат ясна цена. "
Калоян Стайков икономист от Института за пазарна стопанска система
Така се стига до втория по-възможен, съгласно източниците на вестника вид – здравната каса продължава да заплаща главния пакет медицински услуги, а над това се надграждат втори или трети дирек.
За да бъде въведен втори дирек на наложително и трети – на непринудено обезпечаване или здравно обезпечаване обаче, би трябвало да се даде отговор на един въпрос – какъв брой пари са нужни, защо и кой ще ги заплати. Засега ръководещите настояват, че не желаят да усилват здравната вноска, само че ще се наложи в допълнение наложително заплащане, което на процедура значи същото. Причините да не се върви решително към този модел са две.
Първата е, че страната не би могла да лиши от в допълнение наложително обезпечаване групата пациенти, които тя обезпечава - към 4.4 млн. души. Най-многобройни измежду тях са пенсионерите и децата (виж графиката). Самите те мъчно ще поемат разноските по застраховка – да вземем за пример междинната пенсия в страната е 359 лева В същото време и сега страната отделя по-малко за обезпечените от нея спрямо работещите, които внасят 8% от заплатата си като здравна вноска.
Едновременно с това децата и изключително възрастните хора са групата пациенти, които най-често употребяват здравни услуги и имат хронични заболявания, т.е. застрахователите биха пресметнали за тях високи награди.
" Излиза, че се отхвърляме от солидарния застрахователен модел и узаконяваме, че 50% от разноските за здраве са от джоба на болния. Ако това се случи, значи, че страната абдикира от контрола кой защо взема пари от пациентите и изцяло освобождава онази разюздана каста в лекарското съсловие, която изисква от ден на ден доплащане под благовидния претекст " по-скъпо, т.е. по-качествено. "
доктор Мими Виткова , ръководител на Асоциацията на здравните застрахователи
Словосъчетанието " наложително обезпечаване " до момента не е споменавано, тъй че евентуално ръководещите ще предложат на пациентите да подписват повече доброволни здравни застраховки. Тази опция съществува и сега. Но тя се употребява от 300 хиляди души и техните фамилии. Повечето клиенти на застрахователите са компании, които са решили, че услугата е част от обществения пакет за чиновниците им. Тази застраховка се употребява на взаимен принцип, както и услугите на здравната каса. Пречките пред нейната повсеместност обаче са доста. Повечето здравноосигурени и сега са уверени, че опазването на здравето е гратис и не чакат да доплащат, когато влязат в болница или им се постановат медицински услуги. Освен това за самостоятелните си контракти застрахователите имат условия – да не покриват тежки болести, които са ангажимент на страната – рак, диабет, психиатрични болести и други Ограничения има и във възрастта на пациентите – до 65 години.
Имаме ли цялостната картина
В момента по закон вноските се употребяват за финансирането на така наречен главен пакет медицински услуги. Той е оптимално необятен и в последна сметка се оказва, че касата не покрива изцяло основни елементи от него, не управлява добре и по какъв начин се изразходват парите. Например НЗОК заплаща тежка отворена интервенция, само че не и безкръвна. Така вместо страната да насърчи новаторската хирургия, която връща болния на работа по-бързо, на пациентите им се предлага да си доплатят. По същата логичност на лекуваните им се постанова да дават спомагателни средства за консумативи, изкуствени стави, импланти, спомагателни проучвания, сестрински грижи и какво ли не, което не се покрива от здравната каса. И тук също има предпоставки за злоупотреби.
Затова и най-логичната стъпка за ръководещите, преди да предложат каквото и да било, е да създадат разбор на това по какъв начин се ръководят средствата от наложителните здравни вноски и защо не доближават. Както и защо тъкмо се доплаща и дали цените на това доплащане са най-хубавите. Защото не е професионално да се предписват предписания за смяна на системата, без да са излезли цялостните проучвания.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ