Къде бяхте, когато педиатрите протестираха, за да имат възможност да лекуват
Д-р Бояна Петкова е работила 10 години в столичната педиатрия. Тя е е лекарят, който поведе дългогодишна борба с Министерството на здравеопазването мъртвородените бебета да не се третират като биологичен боклук и съумя. Основател е на фондацията " Макове за Мери ", която оказва поддръжка на родители, изгубили бебетата си, и фондация " Ида ", чиято цел е построяването на работеща система и детски приют за палиативни грижи за деца с тежки заболявания. Коментарът й е от профила й във " Facebook " и е адресиран до всички, отправили остри рецензии към лекарите, които са се борили за живота на дребния Александър, умрял от хеморагична пневмония в София.
Драги, карате ме да влизам в полемики, в които нямам никакво предпочитание да влизам, само че не ми оставяте избор.
Тази работа е същата, като онази с капачките и кувьозите. Всеки се вглежда в някакъв подробност, който му натиска бутоните, и стартира да вряка, само че никой не може да отстъпи една крачка обратно и да види гората вместо чвора, в който е забил нос. Писна ми публичният дискурс в тази страна да е толкоз плосък, неинформиран и искрено тъп.
1. От хеморагична пневмония се умира. Навсякъде по света. Няма профилактика. Развива се фулминантно и ненадейно. Никой не може да е отговорен и никой не би могъл да направи нищо.
Какво изискуем на родителите – схващане и състрадание.
Фактът, че системата ги е прекарала през центрофугата си, е утежнителен обстановката, тъй като основава съмнение, неустановеност и подозрения. Но по тази причина не са отговорни съответните петима лекари, нито доктор Георгиева в частност. За това е отговорна системата, а за системата, пичове – скърбя to break it to you – съдебномедицинска експертиза ВИНОВНИ ВСИЧКИ НИЕ.
Хубаво си го премислете това. Къде бяхте, когато Москов лъжеше за Фонда за лекуване на деца и унищожи живота на единствения шеф, който вършеше работа и спасяваше деца?!!! Щото аз бях там, пред Министерство на здравеопазването, и това направи невероятно оставането ми в педиатрията.
Къде бяхте пролетта, когато педиатрите стачкуваха, с цел да имат опция да лекуват вашите и моите деца???
Много е елементарно човек да е гръмък от комфорта на личния си диван. И да счита, че щом си заплаща налозите, " някой различен " ще я свърши тая работа. Приятно ми е, Някой Друг. Обаче аз пробвах, ние опитахме, педиатрите пробваха - без вас, драги, не става. А в случай че вие си седите по къщите, след това нямате право на мнение. Първи либерален принцип.
2. Разбирам, че е ужасно да приемем, че такива неща се случват. Случи се и на мен, помните ли? Случват се неща, които не можем да направляваме. Страшно е. Търсенето на виновност и ловът на вещици са coping механизми на незрялата душeвност. Атавистичното поверие, че в случай че намерим отговорен, и го накажем, няма да се случи на нас.
Sorry to break it to you again, само че животът е заплашителен и неуправляем. И всички ще умрем. Можем да се надяваме да не е на следващия ден, само че в действителност нищо повече. Да съсипете нечий живот, с цел да усмирите страховете си, нито ще ви направи безсмъртни, нито ще отбрани децата ви, а единствено ще СЪСИПЕ НЕЧИЙ ЖИВОТ.
И да, този мотив Е годен. От родителите не можем да чакаме схващане, овладяност и наличие на духа. Всяка ТЯХНА траурна реакция е разбираема, оправдана и допустима. А вие къде се врете? Познавате ли индивида, който си позволявате да съдите? Вие знаете ли, че това е човек, който на 54 години даде 4 години от живота си, с цел да стане специализант и да вземе компетентност детска пулмология? Знаете ли, че е човек на 60 години, който чете като дракон. Който си носи служебните проблеми у дома и ги мисли, мисли, мисли. Знаете ли, че това, на което я подлагате, ще запечата гибелта на това дете като част от персоналната ѝ житейска история? Това ли желаете? Ще ви накара ли да се чувствате по-добре? Наистина ли?
3. Ние тука нали сякаш сме от едната страна на барикадата? Нали желаеме да сме от вярната страна? Само че вярната страна не е страната на необуздания яд. Правилната страна е страната на истината. Истината е, че в този съответен случай лекарите нямат виновност.
4. Системата обаче има виновност. Не за гибелта на детето, а за систематичните си неточности. Които няма да се решат с лов на вещици. Ще се решат с деликатен, КОМПЕТЕНТЕН и систематичен разбор, политическа воля (и смелост) и поредност в поправянето им.
5. Аз не съм човек, който счита, че медицината в България е на равнището, на което би трябвало да бъде. Това е другата половина от повода да напусна педиатрията. Имам персонален черен лист с деца, за чиято гибел имаме директна виновност или отговорност. Но и това е единствено част от истината. Много постоянно (но не винаги) просто не сме успявали да преборим систематичните неточности, макар че сме вложили месеци от живота си и сме се докарали до цялостен бърнаут.
Аз мога да ви опиша по дати историята на всяко дете от черния лист. Помня ги – някои от тях са на повече от 12 години. Нося си ги. (Искате ли да се заменяем?) Искам НИКОГА да не се повтарят. Но те се повтарят. Защото изискванията, в които работим, не са се трансформирали.
6. Не, не всички лекари са бели и положителни. Проблемът е, че системата ги толерира и прикрива. Там, където системата е вярно конструирана, тя просто изхвърля тези хора. Прави невероятно оцеляването им в нея. У нас е противоположното – у нас е невероятно да оцелее здравото.
Та, хайде да излезем от персоналните си истории и да влезем в действителността. Другия път гледайте предизборните диспути по опазване на здравето (поне) и си опичайте акъла.
Драги, карате ме да влизам в полемики, в които нямам никакво предпочитание да влизам, само че не ми оставяте избор.
Тази работа е същата, като онази с капачките и кувьозите. Всеки се вглежда в някакъв подробност, който му натиска бутоните, и стартира да вряка, само че никой не може да отстъпи една крачка обратно и да види гората вместо чвора, в който е забил нос. Писна ми публичният дискурс в тази страна да е толкоз плосък, неинформиран и искрено тъп.
1. От хеморагична пневмония се умира. Навсякъде по света. Няма профилактика. Развива се фулминантно и ненадейно. Никой не може да е отговорен и никой не би могъл да направи нищо.
Какво изискуем на родителите – схващане и състрадание.
Фактът, че системата ги е прекарала през центрофугата си, е утежнителен обстановката, тъй като основава съмнение, неустановеност и подозрения. Но по тази причина не са отговорни съответните петима лекари, нито доктор Георгиева в частност. За това е отговорна системата, а за системата, пичове – скърбя to break it to you – съдебномедицинска експертиза ВИНОВНИ ВСИЧКИ НИЕ.
Хубаво си го премислете това. Къде бяхте, когато Москов лъжеше за Фонда за лекуване на деца и унищожи живота на единствения шеф, който вършеше работа и спасяваше деца?!!! Щото аз бях там, пред Министерство на здравеопазването, и това направи невероятно оставането ми в педиатрията.
Къде бяхте пролетта, когато педиатрите стачкуваха, с цел да имат опция да лекуват вашите и моите деца???
Много е елементарно човек да е гръмък от комфорта на личния си диван. И да счита, че щом си заплаща налозите, " някой различен " ще я свърши тая работа. Приятно ми е, Някой Друг. Обаче аз пробвах, ние опитахме, педиатрите пробваха - без вас, драги, не става. А в случай че вие си седите по къщите, след това нямате право на мнение. Първи либерален принцип.
2. Разбирам, че е ужасно да приемем, че такива неща се случват. Случи се и на мен, помните ли? Случват се неща, които не можем да направляваме. Страшно е. Търсенето на виновност и ловът на вещици са coping механизми на незрялата душeвност. Атавистичното поверие, че в случай че намерим отговорен, и го накажем, няма да се случи на нас.
Sorry to break it to you again, само че животът е заплашителен и неуправляем. И всички ще умрем. Можем да се надяваме да не е на следващия ден, само че в действителност нищо повече. Да съсипете нечий живот, с цел да усмирите страховете си, нито ще ви направи безсмъртни, нито ще отбрани децата ви, а единствено ще СЪСИПЕ НЕЧИЙ ЖИВОТ.
И да, този мотив Е годен. От родителите не можем да чакаме схващане, овладяност и наличие на духа. Всяка ТЯХНА траурна реакция е разбираема, оправдана и допустима. А вие къде се врете? Познавате ли индивида, който си позволявате да съдите? Вие знаете ли, че това е човек, който на 54 години даде 4 години от живота си, с цел да стане специализант и да вземе компетентност детска пулмология? Знаете ли, че е човек на 60 години, който чете като дракон. Който си носи служебните проблеми у дома и ги мисли, мисли, мисли. Знаете ли, че това, на което я подлагате, ще запечата гибелта на това дете като част от персоналната ѝ житейска история? Това ли желаете? Ще ви накара ли да се чувствате по-добре? Наистина ли?
3. Ние тука нали сякаш сме от едната страна на барикадата? Нали желаеме да сме от вярната страна? Само че вярната страна не е страната на необуздания яд. Правилната страна е страната на истината. Истината е, че в този съответен случай лекарите нямат виновност.
4. Системата обаче има виновност. Не за гибелта на детето, а за систематичните си неточности. Които няма да се решат с лов на вещици. Ще се решат с деликатен, КОМПЕТЕНТЕН и систематичен разбор, политическа воля (и смелост) и поредност в поправянето им.
5. Аз не съм човек, който счита, че медицината в България е на равнището, на което би трябвало да бъде. Това е другата половина от повода да напусна педиатрията. Имам персонален черен лист с деца, за чиято гибел имаме директна виновност или отговорност. Но и това е единствено част от истината. Много постоянно (но не винаги) просто не сме успявали да преборим систематичните неточности, макар че сме вложили месеци от живота си и сме се докарали до цялостен бърнаут.
Аз мога да ви опиша по дати историята на всяко дете от черния лист. Помня ги – някои от тях са на повече от 12 години. Нося си ги. (Искате ли да се заменяем?) Искам НИКОГА да не се повтарят. Но те се повтарят. Защото изискванията, в които работим, не са се трансформирали.
6. Не, не всички лекари са бели и положителни. Проблемът е, че системата ги толерира и прикрива. Там, където системата е вярно конструирана, тя просто изхвърля тези хора. Прави невероятно оцеляването им в нея. У нас е противоположното – у нас е невероятно да оцелее здравото.
Та, хайде да излезем от персоналните си истории и да влезем в действителността. Другия път гледайте предизборните диспути по опазване на здравето (поне) и си опичайте акъла.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ