Д-р Борислава Крушева: Уртикарията може да е проява на проблем с щитовидната жлеза
Д-р Борислава Крушева, Клиника по алергология към Александровска болница, която е единствената от този вид у нас, в която се лекуват всички остри и хронични алергични заболявания, в изявление за предаването " Здравето на фокус " на Радио " Фокус " .
С настъпването на пролетта и лятото природата разцъфтява, само че уви, за доста хора този сезон носи здравословни провокации. Поленовите алергии стават все по-чести, изключително в градска среда, а уртикарията или позната още като " копривна тресчица “, може да се прояви ненадейно и да наруши съществено качеството на живот. Това е тематика, която вършим по молба на наши слушатели.
Д-р Крушева, по какъв начин да се ориентираме по кое време става въпрос за алергия, по кое време за друго дерматологично или имунологично положение?
Трябва да ви кажа, че пациентите доста добре се ориентират, когато подозират алергия и много постоянно доста вярно ни намират първо нас - алерголозите, преди да се извърнат към кожните лекари. В интерес на истината нашите специалности си поделят общи болести и ние постоянно контактуваме с кожни лекари, и освен, и с други експерти, като пулмолози, уши, нос, гърло експерти. Така че сме една компетентност, която реализира интердисциплинарен контакт с други дисциплини. Ние нямаме личен орган и действително основата на нашите болести е имунната система.
Така че да, пациентите ни намират доста постоянно, когато недоволствата им са свързани с горни дихателни пътища, с носа, очите в пролетния сезон. Когато имат ринитни и конюнктивитни недоволства, усложнения в дишането или обриви, първо се свързват с нас. Ако има потребност, ние ги консултираме и с други експерти.
Понеже започнахме с това, че сме в сезона на поленовите алергии, какви са най-честите признаци на този вид алергия?
Да, безусловно сме в пика на сезонните алергии, и то в пика на разцвет на тревите и житните култури. Така че сега сме извънредно натоварени от позиция на пациенти, които са с такива недоволства от страна на горни и долни дихателни пътища. Оплакванията са главно свързани с очна симптоматика - зачервяване на очите, сърбеж, сълзене, отоци по клепачите. От страна на носа пациентите имат сърбеж, пристъпно кихане, водниста секреция, задръстване на носа. В общи линии тези признаци предизвикват чувство, че пациентът е болен, че е с някаква простуда. Те и по този начин се усещат, неразположени са в тези дни и е допустимо част от пациентите да имат прояви на по този начин наречената сезонна или поленова астма, която е обвързвана с недоволства в белите дробове - стягане, свиране в гърдите, нощни събуждания и затруднено издишване.
Може ли всички тези признаци да се объркат с инфекциозно заболяване или въпреки всичко са елементарно разпознаваеми?
Абсолютно могат да се объркат с инфекциозно заболяване и постоянно пациентът споделя: да, разболявам се, простивам, хванал съм някакъв вирус. Но разликата е, че нашите заболявания не протичат с нараснала температура, с някакви болки в мускули и в ставите, каквито постоянно срещаме при инфекциозните болести. Пациентите са като цяло здрави, само че контактът с алергена провокира симптоматика от надлежно засегнатите области.
Това, което е необятно публикувано измежду нас лаиците, които не сме експерти, е, че цъфтежът на тополите провокира такива реакции. Има ли и друга група растения, които са причина за сходна симптоматика?
Абсолютно. Широко публикувано е схващането, че цъфтежът на тополите или по-скоро така наречен " пухчета “ летят във въздуха и провокират алергия. Това напълно не е по този начин. Пухчетата на тополите могат да провокират и респективно раздразнение в региона на лигавиците на горните и долните дихателни пътища, т.е. чисто механично раздразнение, само че не е алергична реакция. Полените от цъфтежа на тополите са тези, които могат да провокират проблем в месеците март-април - ранна пролет.
Това, което ми се желае да споменем, е, че нормално поленовият сезон започва с цъфтежа на семейство брезови, в което се включват бреза, леска, елша, букови, върбови, тополи. Това е огромно семейство, което провокира много съществени недоволства у нашите пациенти в горните и долни дихателни пътища. Имали сме години, в които при цъфтежа на брезите, имахме извънредно доста нови, новоизявени поленови бронхиални асми, в месеците март и април, когато е пикът на разцвет на това семейство.
Следва май и юни, когато са тревите и житните, и късно лято- ранна есен е цъфтежът на така наречен " бурени ", като амброзия, елементарен пелин, живовляк, лобода и така нататък Те са в края на лятото и в самото начало на ранната есен.
Става дома за общо към 6-7 месеца, само че доста зависи от това какви са метеорологичните условия. Сега имаме относително хладна пролет и пациентите не са с доста тежки недоволства, тъй като преваляванията не разрешават поленовите алергии да се проявят в целият си искра. Ежедневните превалявания пречат на полените да се популяризират, те падат ниско долу и по този начин са по-малко проблематични за нашите пациенти.
Чувала съм, че децата могат да израснат даден тип алергия, организмът построява имунитет към това, което провокира алергия. Как обаче се изяснява фактът, че човек, който до 50 -годишна възраст в никакъв случай не е имал алергия, тя внезапно се демонстрира?
Да, безусловно сте прави. Ние го виждаме всеки ден. Даже през днешния ден имах пациент, който след 40-годишна възраст за първи път от предходната година има прояви на поленова алергия, което в предходни години не беше толкоз постоянно срещано, само че в последно време е все по-често. Аз си го изяснявам значително със замърсеността на околната среда, с мръсния въздух и с недобрата конюнктура, в която живеем. Принципно имунната система е по този начин проведена, че с придвижване на възрастта отслабва. Прави усещане, че последните години има значително пациенти на 40 и на 50 години, при които се появяват поленови алергии и освен поленови алергии.
Един пациент може да разбере, че има някакъв тип алергия, само че мъчно да се ориентира от какво тъкмо е предизвикана тя. Лесно ли е за медицината да направи разграничаване какъв тъкмо вид е алергията?
И по тази причина сме ние, алерголозите, които вършим съответните тествания - с кожно-алергична проба, проучване на характерни имуноглобулини в кръвта, т.е. с кръвен тест. Ние се ориентираме относително елементарно, чувайки недоволствата на пациента, и в огромен % от случаите сме съвсем сигурни какво би излязло на база на тези недоволства.
За страдание от време на време пациентът има тъй наречените полиалергия, когато има изяви на алергични реакции към разнообразни алергени. В тези случай недоволствата се припокриват и е мъчно да диференцираме освен клинично, само че и с извършените проби не всеки път можем да създадем разграничаване. Все отново има способи, в това число потреблението на молекулярна диагностика, с цел да забележим точната сенсибилизация на пациента.
Освен това имаме опция да създадем и назални провокационни проби със съответни алергени, с цел да забележим на какво реагира пациентът. Така че стига пациентът да се насочи към алерголог, т.е. да не губи време с други експерти, идвайки при нас той ще получи отговор към какво съответно реагира, към какво е сензитивен и какво би трябвало да бъде лекуването.
Разбира се, с изключение на поленови алергии, има и доста други типове, свързани с храната, която консумираме, или пък с някакви препарати от бита. Ясно ли е за експерта по кое време става дума за поленова, за хранителна или за различен тип алергия?
Така е, би трябвало да ни стане ясно, с цел да можем съответно да помогнем на пациента. Хранителната алергия по принцип е присъща за детската възраст. Това е нещото, с което алерголозите, насочени най-вече към работа с деца, се срещат доста постоянно. С възрастта хранителната алергия много отслабва.
Обикновено се демонстрира с обривна симптоматика, със стомашно-чревни оплаквани от страна на детето.
Срещата с разнообразни битови препарати, контактът с разнообразни измивни и перилни средства, изключително контактът с кожата, нормално дава разнообразни прояви на контактен дерматит. Контактът с метал, с разнообразни химически вещества, консерванти, които използваме в бита, също имат съответни проявления върху кожата на пациента и способи, с които ги потвърждаваме и надлежно лекуваме.
Точно тук може би е мястото на въпроса какви са опциите за лекуване и надзор – лекарства, имунотерапия или се комбинират и двете?
Ако приказваме за сенсибилизация и алергия към разнообразни хелаторни алергени, включително с прояви на алергичен ринит, бронхиална астма, целогодишен алерген с микрокърлежите в домакински прахуляк или сезонен алерген с тревите, житните, плевелите, това, което стои като опция за терапия, са антихистаминовите препарати или кортикостероидните препарати, приложени в засегнатата област - носа или инхалаторно в белия дроб.
Реално същинското лекуване на тези алергии е с така наречен имунотерапия или алерген-специфична имунотерапия, която е патогенетичното лекуване за тези положения, тъй като ние вършим търпелив нашия пациент към съответния алерген, към който той имачувствителност, тъй че да може контактът с него да не предизвиква съответните недоволства.
Тази терапия продължава целогодишно или единствено в сезона на алергията, в случай че става дума за поленова?
Ако става дума за поленова алергия и пациентът е алергичен към, да кажем, тревен полен - тази терапия започва нормално при започване на годината, продължава 4 месеца преди поленовия сезон и 2 месеца в поленовия сезон. Прави пауза за 6 месеца и продължава идната година по същия метод от идващия януари. Тази терапия продължава нормално сред 3 и 5 години, като аз персонално упражнявам 4-годишна имунотерапия. Смятам, че това е златната среда и времето, което е задоволително пациентът да построи тази приемливост.
От друга страна, в случай че се приказва за целогодишна алергия, т.е. породена от микрокърлежи в домакински прахуляк, те са също един от главните причинители на алергичен ринит и бронхиална асма с целогодишни недоволства, там към този момент имунотерапията е целогодишна, т.е. 3 до 5 години или 4 години. Това значи всекидневен банкет на подезична имунотерапия с капки под езика, таблетки под езика или може да бъде подкожна имунотерапия с инжекции. Режимът на приложение избираме взаимно с пациента, с неговите желания, с неговите благоприятни условия.
Да пременим към въпроса, който сложиха нашите слушатели. Той е обвързван с така наречен " копривна тресчица ". Какво съставлява този тип заболяване? Какви са главните форми?
Да, така наречен " копривна тресчица " или уртикария, както ние я назоваваме, е заболяване, което протича с появяването на обрив като жарено от коприва или ухапано от комар, който може да бъде или независимо, или в комбиниране с отоци по меките тъкани, постоянно в региона на клепачите, устните, може да отече едната джука, горна, долна, може да отекат и двете устни. Така че това е положение, което може да бъде единствено с обриви или в комбиниране с обриви и отоци.
Разграничаваме така наречен остра уртикария, при която пациентът има недоволства в границите на до 6 седмици, и хронична уртикария или по този начин наречената спонтанна уртикария, при която тези недоволства не престават повече от 6 седмици.
Кои са най-честите аргументи за появяването?
Ние ги разграничаваме времево тези два типа уртикария – остра и хронична, само че в действителност те са много разнообразни положения. Споделят общи причинители като благоприятни условия, като етиологични фактори, само че като протичане и като метод на лекуване са много разнообразни.
При острата уртикария една от най-честите аргументи, изключително в детска възраст, са вирусните инфекции. На второ място са разнообразни лекарства. При възрастните е малко обърната обстановката. Там по-често причина са медикаментите, на второ място са инфекциите. При децата причина може да бъде и храната като трети фактор, както и някои други, по-рядко срещани аргументи.
Почти всеки четвърти пациент в живота си един път ще се обрине и това ще бъде остра уртикария, само че ще бъде еднократно. Това е нещо, което отшумява и повече не се повтаря. В този случай не се постановат някакви характерни проучвания и тествания. Обикновено нашите управления, които съблюдаваме, с цел да диагностираме и лекуваме пациентите, споделят, че при една остра уртикария не е належащо да се прави каквото и да било.
По различен метод стоят нещата с хроничната уртикария. Това е в действителност страдалчество, бих го нарекла, за нашите пациенти, тъй като ние сме център за лекуване на пациенти с тежка или мъчно податлива на лекуване хронична уртикария. От цяла България имаме пациенти, които търсят помощ. Това са пациенти, които получават единствено обриви или в комбиниране с отоци, или в един дребен % от случаите, да кажем десетина %, могат да получават от време на време единствено оточни прояви.
Това е хронична болест за цялостен живот, по този начин, както е артериалната хипертония и захарният диабет, т.е. това е болест за цялостен живот. Периодите са най-различни. В общи линии хроничната уртикария е доста своенравно заболяване, което е неконтролируемо и непредвидимо като рецидиви и прояви. Пациентът може да има доста чести епизоди тази година, а в идващите 3, 5, 10 години да няма нищо. Имали сме пациенти, които са били с 30-годишна ремисия и след 30 години тя се връща още веднъж.
Много съвременно е в последно време да приказваме за отражението на метода на хранене, метода на живот, даже психоемоционалното ни положение върху общото физическо здраве.
Всички тези неща могат ли да повлияят върху болестта?
Като причина методът на хранене и въобще диетите при хронична уртикария да кажем нямат отношение. Т.е. спазването на диета при хронична уртикария не се предлага. Имаме така наречен " тригери “, т.е. те не са главните аргументи за хронична уртикария, само че са провокиращи фактори. На първо място това е стресът, вирусните инфекции и приемът на нестероидни противовъзпалителни средства. Това са три тригериращи момента, които могат да обострят една хронична уртикария.
Често при хронична уртикария пациентите търсят причина във външни фактори – било то храна, било то потребление на перилни препарати или някакви козметични средства. Склонни са да обвинят всичко в околната среда, само че не и да позволен, че повода за хроничната уртикария може да бъде самият организъм.
Много постоянно при хронична уртикария има асоциация с разнообразни автоимунни болести, какъвто е автоимунният тиреоидит. Един значителен %, изключително при пациентите от женски пол, идват при нас с хронична уртикария, пък ние намираме проблем с щитовидната жлеза. Търсим и фокални инфекции, търсим съществуването на бактерията Helicobacter pylori, която се свърза с хронични гастрити. Наличието на тази бактерия при пациент с хронична спонтанна уртикария постанова изчистването на организма от Helicobacter pylori .
Имаме панел от проучвания, които предлагаме да бъдат направени, т.е. изцяло да огледаме нещата, да потърсим причина, да забележим какво се случва, дали има някакъв дразнещ миг, който може да се в профил. В една част от случаите може и да не намерим нищо съответно.
Сезонните алергии и уртикарията могат да бъдат съществено предизвикателство и са, само че с вярна диагностика, навременно лекуване, добра осведоменост можем да ги държим под надзор и да живеем пълноценно. Така ми се желае да приключим този диалог.
Абсолютно можем. Попадайки пациентът на вярното място при съответния експерт, има късмет да получи съответно и безусловно съвременно лекуване, тъй като дръзвам да настоявам, че ние работим на европейско равнище, следейки безусловно всичко, което излиза като новости.
Единствено ми се желае да вметна, че пациентите с хронична уртикария са в някаква степен ощетени в България, тъй като преди всичко не се поема, не се реимбурсира от Касата тяхното лекуване с антихистаминови препарати, които от време на време са за много нескончаем интервал от време, а и не са евтини. И на второ място, Здравната каса не покрива лекуването на тези пациенти, които са с тежка уртикария, не им покрива така наречен " биологична терапия ", която сега е много скъпа и която дава благоприятни условия на пациентите, страдащи от тежка уртикария, да се оправят със положението.
Ето това също е една от задачите на този диалог – да сигнализираме, да напомним, да осведомяваме. Не зависи от нас, само че пък можем да дадем публичност на казуса. Благодаря ви, доктор Крушева, за диалога.
И аз благодаря.
Росица АНГЕЛОВА
С настъпването на пролетта и лятото природата разцъфтява, само че уви, за доста хора този сезон носи здравословни провокации. Поленовите алергии стават все по-чести, изключително в градска среда, а уртикарията или позната още като " копривна тресчица “, може да се прояви ненадейно и да наруши съществено качеството на живот. Това е тематика, която вършим по молба на наши слушатели.
Д-р Крушева, по какъв начин да се ориентираме по кое време става въпрос за алергия, по кое време за друго дерматологично или имунологично положение?
Трябва да ви кажа, че пациентите доста добре се ориентират, когато подозират алергия и много постоянно доста вярно ни намират първо нас - алерголозите, преди да се извърнат към кожните лекари. В интерес на истината нашите специалности си поделят общи болести и ние постоянно контактуваме с кожни лекари, и освен, и с други експерти, като пулмолози, уши, нос, гърло експерти. Така че сме една компетентност, която реализира интердисциплинарен контакт с други дисциплини. Ние нямаме личен орган и действително основата на нашите болести е имунната система.
Така че да, пациентите ни намират доста постоянно, когато недоволствата им са свързани с горни дихателни пътища, с носа, очите в пролетния сезон. Когато имат ринитни и конюнктивитни недоволства, усложнения в дишането или обриви, първо се свързват с нас. Ако има потребност, ние ги консултираме и с други експерти.
Понеже започнахме с това, че сме в сезона на поленовите алергии, какви са най-честите признаци на този вид алергия?
Да, безусловно сме в пика на сезонните алергии, и то в пика на разцвет на тревите и житните култури. Така че сега сме извънредно натоварени от позиция на пациенти, които са с такива недоволства от страна на горни и долни дихателни пътища. Оплакванията са главно свързани с очна симптоматика - зачервяване на очите, сърбеж, сълзене, отоци по клепачите. От страна на носа пациентите имат сърбеж, пристъпно кихане, водниста секреция, задръстване на носа. В общи линии тези признаци предизвикват чувство, че пациентът е болен, че е с някаква простуда. Те и по този начин се усещат, неразположени са в тези дни и е допустимо част от пациентите да имат прояви на по този начин наречената сезонна или поленова астма, която е обвързвана с недоволства в белите дробове - стягане, свиране в гърдите, нощни събуждания и затруднено издишване.
Може ли всички тези признаци да се объркат с инфекциозно заболяване или въпреки всичко са елементарно разпознаваеми?
Абсолютно могат да се объркат с инфекциозно заболяване и постоянно пациентът споделя: да, разболявам се, простивам, хванал съм някакъв вирус. Но разликата е, че нашите заболявания не протичат с нараснала температура, с някакви болки в мускули и в ставите, каквито постоянно срещаме при инфекциозните болести. Пациентите са като цяло здрави, само че контактът с алергена провокира симптоматика от надлежно засегнатите области.
Това, което е необятно публикувано измежду нас лаиците, които не сме експерти, е, че цъфтежът на тополите провокира такива реакции. Има ли и друга група растения, които са причина за сходна симптоматика?
Абсолютно. Широко публикувано е схващането, че цъфтежът на тополите или по-скоро така наречен " пухчета “ летят във въздуха и провокират алергия. Това напълно не е по този начин. Пухчетата на тополите могат да провокират и респективно раздразнение в региона на лигавиците на горните и долните дихателни пътища, т.е. чисто механично раздразнение, само че не е алергична реакция. Полените от цъфтежа на тополите са тези, които могат да провокират проблем в месеците март-април - ранна пролет.
Това, което ми се желае да споменем, е, че нормално поленовият сезон започва с цъфтежа на семейство брезови, в което се включват бреза, леска, елша, букови, върбови, тополи. Това е огромно семейство, което провокира много съществени недоволства у нашите пациенти в горните и долни дихателни пътища. Имали сме години, в които при цъфтежа на брезите, имахме извънредно доста нови, новоизявени поленови бронхиални асми, в месеците март и април, когато е пикът на разцвет на това семейство.
Следва май и юни, когато са тревите и житните, и късно лято- ранна есен е цъфтежът на така наречен " бурени ", като амброзия, елементарен пелин, живовляк, лобода и така нататък Те са в края на лятото и в самото начало на ранната есен.
Става дома за общо към 6-7 месеца, само че доста зависи от това какви са метеорологичните условия. Сега имаме относително хладна пролет и пациентите не са с доста тежки недоволства, тъй като преваляванията не разрешават поленовите алергии да се проявят в целият си искра. Ежедневните превалявания пречат на полените да се популяризират, те падат ниско долу и по този начин са по-малко проблематични за нашите пациенти.
Чувала съм, че децата могат да израснат даден тип алергия, организмът построява имунитет към това, което провокира алергия. Как обаче се изяснява фактът, че човек, който до 50 -годишна възраст в никакъв случай не е имал алергия, тя внезапно се демонстрира?
Да, безусловно сте прави. Ние го виждаме всеки ден. Даже през днешния ден имах пациент, който след 40-годишна възраст за първи път от предходната година има прояви на поленова алергия, което в предходни години не беше толкоз постоянно срещано, само че в последно време е все по-често. Аз си го изяснявам значително със замърсеността на околната среда, с мръсния въздух и с недобрата конюнктура, в която живеем. Принципно имунната система е по този начин проведена, че с придвижване на възрастта отслабва. Прави усещане, че последните години има значително пациенти на 40 и на 50 години, при които се появяват поленови алергии и освен поленови алергии.
Един пациент може да разбере, че има някакъв тип алергия, само че мъчно да се ориентира от какво тъкмо е предизвикана тя. Лесно ли е за медицината да направи разграничаване какъв тъкмо вид е алергията?
И по тази причина сме ние, алерголозите, които вършим съответните тествания - с кожно-алергична проба, проучване на характерни имуноглобулини в кръвта, т.е. с кръвен тест. Ние се ориентираме относително елементарно, чувайки недоволствата на пациента, и в огромен % от случаите сме съвсем сигурни какво би излязло на база на тези недоволства.
За страдание от време на време пациентът има тъй наречените полиалергия, когато има изяви на алергични реакции към разнообразни алергени. В тези случай недоволствата се припокриват и е мъчно да диференцираме освен клинично, само че и с извършените проби не всеки път можем да създадем разграничаване. Все отново има способи, в това число потреблението на молекулярна диагностика, с цел да забележим точната сенсибилизация на пациента.
Освен това имаме опция да създадем и назални провокационни проби със съответни алергени, с цел да забележим на какво реагира пациентът. Така че стига пациентът да се насочи към алерголог, т.е. да не губи време с други експерти, идвайки при нас той ще получи отговор към какво съответно реагира, към какво е сензитивен и какво би трябвало да бъде лекуването.
Разбира се, с изключение на поленови алергии, има и доста други типове, свързани с храната, която консумираме, или пък с някакви препарати от бита. Ясно ли е за експерта по кое време става дума за поленова, за хранителна или за различен тип алергия?
Така е, би трябвало да ни стане ясно, с цел да можем съответно да помогнем на пациента. Хранителната алергия по принцип е присъща за детската възраст. Това е нещото, с което алерголозите, насочени най-вече към работа с деца, се срещат доста постоянно. С възрастта хранителната алергия много отслабва.
Обикновено се демонстрира с обривна симптоматика, със стомашно-чревни оплаквани от страна на детето.
Срещата с разнообразни битови препарати, контактът с разнообразни измивни и перилни средства, изключително контактът с кожата, нормално дава разнообразни прояви на контактен дерматит. Контактът с метал, с разнообразни химически вещества, консерванти, които използваме в бита, също имат съответни проявления върху кожата на пациента и способи, с които ги потвърждаваме и надлежно лекуваме.
Точно тук може би е мястото на въпроса какви са опциите за лекуване и надзор – лекарства, имунотерапия или се комбинират и двете?
Ако приказваме за сенсибилизация и алергия към разнообразни хелаторни алергени, включително с прояви на алергичен ринит, бронхиална астма, целогодишен алерген с микрокърлежите в домакински прахуляк или сезонен алерген с тревите, житните, плевелите, това, което стои като опция за терапия, са антихистаминовите препарати или кортикостероидните препарати, приложени в засегнатата област - носа или инхалаторно в белия дроб.
Реално същинското лекуване на тези алергии е с така наречен имунотерапия или алерген-специфична имунотерапия, която е патогенетичното лекуване за тези положения, тъй като ние вършим търпелив нашия пациент към съответния алерген, към който той имачувствителност, тъй че да може контактът с него да не предизвиква съответните недоволства.
Тази терапия продължава целогодишно или единствено в сезона на алергията, в случай че става дума за поленова?
Ако става дума за поленова алергия и пациентът е алергичен към, да кажем, тревен полен - тази терапия започва нормално при започване на годината, продължава 4 месеца преди поленовия сезон и 2 месеца в поленовия сезон. Прави пауза за 6 месеца и продължава идната година по същия метод от идващия януари. Тази терапия продължава нормално сред 3 и 5 години, като аз персонално упражнявам 4-годишна имунотерапия. Смятам, че това е златната среда и времето, което е задоволително пациентът да построи тази приемливост.
От друга страна, в случай че се приказва за целогодишна алергия, т.е. породена от микрокърлежи в домакински прахуляк, те са също един от главните причинители на алергичен ринит и бронхиална асма с целогодишни недоволства, там към този момент имунотерапията е целогодишна, т.е. 3 до 5 години или 4 години. Това значи всекидневен банкет на подезична имунотерапия с капки под езика, таблетки под езика или може да бъде подкожна имунотерапия с инжекции. Режимът на приложение избираме взаимно с пациента, с неговите желания, с неговите благоприятни условия.
Да пременим към въпроса, който сложиха нашите слушатели. Той е обвързван с така наречен " копривна тресчица ". Какво съставлява този тип заболяване? Какви са главните форми?
Да, така наречен " копривна тресчица " или уртикария, както ние я назоваваме, е заболяване, което протича с появяването на обрив като жарено от коприва или ухапано от комар, който може да бъде или независимо, или в комбиниране с отоци по меките тъкани, постоянно в региона на клепачите, устните, може да отече едната джука, горна, долна, може да отекат и двете устни. Така че това е положение, което може да бъде единствено с обриви или в комбиниране с обриви и отоци.
Разграничаваме така наречен остра уртикария, при която пациентът има недоволства в границите на до 6 седмици, и хронична уртикария или по този начин наречената спонтанна уртикария, при която тези недоволства не престават повече от 6 седмици.
Кои са най-честите аргументи за появяването?
Ние ги разграничаваме времево тези два типа уртикария – остра и хронична, само че в действителност те са много разнообразни положения. Споделят общи причинители като благоприятни условия, като етиологични фактори, само че като протичане и като метод на лекуване са много разнообразни.
При острата уртикария една от най-честите аргументи, изключително в детска възраст, са вирусните инфекции. На второ място са разнообразни лекарства. При възрастните е малко обърната обстановката. Там по-често причина са медикаментите, на второ място са инфекциите. При децата причина може да бъде и храната като трети фактор, както и някои други, по-рядко срещани аргументи.
Почти всеки четвърти пациент в живота си един път ще се обрине и това ще бъде остра уртикария, само че ще бъде еднократно. Това е нещо, което отшумява и повече не се повтаря. В този случай не се постановат някакви характерни проучвания и тествания. Обикновено нашите управления, които съблюдаваме, с цел да диагностираме и лекуваме пациентите, споделят, че при една остра уртикария не е належащо да се прави каквото и да било.
По различен метод стоят нещата с хроничната уртикария. Това е в действителност страдалчество, бих го нарекла, за нашите пациенти, тъй като ние сме център за лекуване на пациенти с тежка или мъчно податлива на лекуване хронична уртикария. От цяла България имаме пациенти, които търсят помощ. Това са пациенти, които получават единствено обриви или в комбиниране с отоци, или в един дребен % от случаите, да кажем десетина %, могат да получават от време на време единствено оточни прояви.
Това е хронична болест за цялостен живот, по този начин, както е артериалната хипертония и захарният диабет, т.е. това е болест за цялостен живот. Периодите са най-различни. В общи линии хроничната уртикария е доста своенравно заболяване, което е неконтролируемо и непредвидимо като рецидиви и прояви. Пациентът може да има доста чести епизоди тази година, а в идващите 3, 5, 10 години да няма нищо. Имали сме пациенти, които са били с 30-годишна ремисия и след 30 години тя се връща още веднъж.
Много съвременно е в последно време да приказваме за отражението на метода на хранене, метода на живот, даже психоемоционалното ни положение върху общото физическо здраве.
Всички тези неща могат ли да повлияят върху болестта?
Като причина методът на хранене и въобще диетите при хронична уртикария да кажем нямат отношение. Т.е. спазването на диета при хронична уртикария не се предлага. Имаме така наречен " тригери “, т.е. те не са главните аргументи за хронична уртикария, само че са провокиращи фактори. На първо място това е стресът, вирусните инфекции и приемът на нестероидни противовъзпалителни средства. Това са три тригериращи момента, които могат да обострят една хронична уртикария.
Често при хронична уртикария пациентите търсят причина във външни фактори – било то храна, било то потребление на перилни препарати или някакви козметични средства. Склонни са да обвинят всичко в околната среда, само че не и да позволен, че повода за хроничната уртикария може да бъде самият организъм.
Много постоянно при хронична уртикария има асоциация с разнообразни автоимунни болести, какъвто е автоимунният тиреоидит. Един значителен %, изключително при пациентите от женски пол, идват при нас с хронична уртикария, пък ние намираме проблем с щитовидната жлеза. Търсим и фокални инфекции, търсим съществуването на бактерията Helicobacter pylori, която се свърза с хронични гастрити. Наличието на тази бактерия при пациент с хронична спонтанна уртикария постанова изчистването на организма от Helicobacter pylori .
Имаме панел от проучвания, които предлагаме да бъдат направени, т.е. изцяло да огледаме нещата, да потърсим причина, да забележим какво се случва, дали има някакъв дразнещ миг, който може да се в профил. В една част от случаите може и да не намерим нищо съответно.
Сезонните алергии и уртикарията могат да бъдат съществено предизвикателство и са, само че с вярна диагностика, навременно лекуване, добра осведоменост можем да ги държим под надзор и да живеем пълноценно. Така ми се желае да приключим този диалог.
Абсолютно можем. Попадайки пациентът на вярното място при съответния експерт, има късмет да получи съответно и безусловно съвременно лекуване, тъй като дръзвам да настоявам, че ние работим на европейско равнище, следейки безусловно всичко, което излиза като новости.
Единствено ми се желае да вметна, че пациентите с хронична уртикария са в някаква степен ощетени в България, тъй като преди всичко не се поема, не се реимбурсира от Касата тяхното лекуване с антихистаминови препарати, които от време на време са за много нескончаем интервал от време, а и не са евтини. И на второ място, Здравната каса не покрива лекуването на тези пациенти, които са с тежка уртикария, не им покрива така наречен " биологична терапия ", която сега е много скъпа и която дава благоприятни условия на пациентите, страдащи от тежка уртикария, да се оправят със положението.
Ето това също е една от задачите на този диалог – да сигнализираме, да напомним, да осведомяваме. Не зависи от нас, само че пък можем да дадем публичност на казуса. Благодаря ви, доктор Крушева, за диалога.
И аз благодаря.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ