Крайно време е ПП–ДБ и всички, които са обвинявани“, че

„ Крайно време е ПП–ДБ и всички, които са „ упреквани “, че са посещавали хижата или че познават Ивайло Калушев, да престанат да влизат в пояснителен или извинителен режим. Още по-малко да одобряват рамката на диалог, в която авансово се внушава, че Калушев и групата му са „ фракция “ или нарушители. “

Това разяснява през днешния ден в обществената мрежа Фейсбук. Според него в тази ситуация става въпрос за доста добре съгласуван проект за деяние , което да удари ПП-ДБ преди изборите: 

„ Това подстрекателство беше заложено като съществена опорна линия още през цялото време – не като резултат от обстоятелства, а като интерпретация, подхранвана посредством селективни течове, подмятания и внушения. Не посредством доказателства, а посредством разказ.

Веднъж влезеш ли в логиката да се оправдаваш по сходни внушения, на процедура приемаш тяхната причина – че има нещо неправилно, което би трябвало да бъде обяснявано. А това е стратегически капан. Така се трансферира тежестта от доказването на обстоятелствата към отбраната против спекулации.

Нищо от циркулиращото в медийното пространство досега не демонстрира приключено, обективно и транспарантно следствие. По-скоро виждаме поток от тълкования, психически етикети и внушения, които изпреварват обстоятелствата и оформят публичното мнение преди институциите да са завършили работата си. А и кой към този момент има вяра на тези институции?

Този модел не е нов. Същият метод беше употребен и при офанзивите против кметове – масирана медийна акция, последвана от пояснителен режим от страна на засегнатите. В резултат се сътвори публично усещане, че „ щом се изясняват, значи има нещо “, без значение от неналичието на доказателства.

Затова е значимо да се върнем към базовия принцип:

първо приказваме за жертви, не за обвинени в медийни структури.

Няма потвърдена виновност. Има спекулации, тълкования и обществени внушения. Докато законът през присъди не откри друго, всяко обществено заклеймяване е морално преждевременно и правно безконтролно. Особено за лишени от живот хора.

Само морално деградирали хора могат да се упражняват върху паметта на убити хора.

Най-елементарният човешки и публичен дълг е да защитим достолепието на жертвите, които не могат сами да се защитят сега, а не да ги трансформираме в обект на групово разпятие.

Съжалявам, само че няма метод да ме убедят, че тези хора са се самоубили и са умъртвили и кучетата си. Няма подобен вид и всеки, които гледа животни го знае прелестно. И то с такава жестока гибел. Вие, идиоти ли сте или ни вземате за идиоти?

Защо не работят по по-вероятната версия екзекуция? Защото тя може да докара до неприятни за проверяващите истини.

Когато публицистиката се отхвърля от инспекцията на обстоятелствата и стартира да възпроизвежда внушения и етикети, тя престава да бъде коректив и рискува да се трансформира в част от машина за обществено и морално заличаване. Говоря за Ризова, Светльо Иванов и такива като тях.

А обществото дължи не нервност, а умереност. Не внушения, а обстоятелства. Не обвинявания без доказателства, а хипотеза за невиновност.

Иначе се трансформираме в навалица от морални убийци, която всеки заседнал в грях политик може да насочва в комфортна за него посока. “

Присъединете се към нашия 

Случаят „ Петрохан “: Разследващите настояват, че в хижата се касае за самоубийства, а край Околчица – убийства и самоубийство