Д-р Борислав Боев, енергиен експерт и член на Българския комитет

Д-р Борислав Боев, енергиен специалист и член на Българския комитет към Световния енергиен съвет

През последните години все по-често се приказва за международен нуклеарен подем. Повишеният интерес към нуклеарната сила като чист, предвидим, диспечируем и благонадежден енергиен източник е резултат от променената геополитическа и енергийно-икономическа парадигма в световен мащаб. Процесите на реиндустриализация в страните от Западния свят, съчетани с вероятностите за интензивен стопански напредък в азиатско-тихоокеанския район, сътвориха предпоставки за преосмисляне на инструментите, посредством които се осъществя енергийният преход.

Успоредно с проектите на редица страни за създаване на нови нуклеарни мощности, се обрисува един относително нов феномен в развиването на нуклеарната енергетика – повторното връщане в употреба на спрени нуклеарни блокове или така наречен „ nuclear recommissioning. “ Той е изключително годен за страни, в които до неотдавна вероятностите за развиване на бранша бяха лимитирани. В Съединените щати, където финансово-икономическите параметри на нови нуклеарни планове дълго време изглеждаха неизгодни за вложителите, както и в Япония, където нуклеарната стратегия бе краткотрайно прекратена след повредата АЕЦ „ Фукушима-Даичи “, през днешния ден се следи отчетливо възобновление на интереса към нуклеарната сила.

В този подтекст повторното връщане в употреба на спрени нуклеарни блокове може да се дефинира като комплекс от действия по наново въвеждане в употреба на нуклеарна мощ, която е била спряна или отчасти изведена от употреба. Процесът включва всички нужни механически, регулаторни, финансово-икономически и управнически стъпки за блокът да бъде върнат в комерсиална употреба при съблюдаване на фундаменталните правила на нуклеарната сигурност и с оглед повишението на енергийната сигурност. Редно е да се спомене, че не всеки спрян нуклеарен блок може да бъде върнат назад в употреба. Предпоставките за наново връщане в употреба изискват да са налице непокътната целокупност на главните структури, системи и съставни елементи (КСК), целокупност на съществени здания и уреди, непокътната съществена инфраструктура, налична и актуализирана техническа документи и други По този метод инженерно-техническото положение на спрените блокове разрешава те да бъдат върнати още веднъж в употреба.

В случаите, в които тези фактори не са налице, т.е. дейностите по извеждане от употреба са в напреднал етап, нуклеарните блокове не могат да бъдат рестартирани още веднъж. Тези ограничавания произтичат от напреднал физически ремонт на съществени КСК, демонтирани системи за физическа отбрана, липса на планова документи, както и тежки градивни недостатъци, получени в резултат на употребата.

Основно условие за сполучливия развой по назад връщане в употреба е нуклеарният регулатор да позволява повторното им лицензиране, а от позиция на политическата и законова рамка е належащо да няма ограничаващи условия за потреблението на нуклеарната сила.

Какви са главните технико-икономически провокации пред повторното стартиране на спрени нуклеарни мощности?

Към сегашния миг се обрисува капацитет за наново връщане в употреба на три до неотдавна функциониращи нуклеарни електроцентрали в Съединени американски щати – АЕЦ „ Палисадес “ (Мичиган), АЕЦ „ Три Майл Айлънд “ (Пенсилвания) и АЕЦ „ Дуейн Арнолд “ (Айова).

АЕЦ „ Палисадес “ бе спряна от употреба през 2022 година, като в същата година компанията Holtec International закупи собствеността върху централата. Веднага по-късно новият притежател стартира действия по противоположното връщане в употреба на 805 мегаватовия нуклеарен блок в тясно съдействие с DOE. Съгласно програмата на DOE, през септември 2024 година министерството дава гаранции за заем в размер на 1,52 милиарда щатски $ за рестарт на АЕЦ „ Палисадес “. Рестартирането на централата в Мичиган обаче е обвързано с цялостен пакет от механически действия и разбори пред Американския нуклеарен регулатор (NRC), свързани с повторна оценка на положението на всички структури, системи и съставни елементи (КСК), физическата отбрана и други основни детайли на експлоатационната сигурност.

На 18 ноември 2025 година операторът на друга нуклеарна централа – „ Три Майл Айлънд “ контракти заем в размер на 1 милиарда щатски $ посредством програмата Loan Programs Office (LPO) за дейностите по рестартиране на първи блок на централата. Логиката за повторното ѝ стартиране в употреба е директно обвързвана със подписания контракт power purchase agreement (PPA) с Microsoft за бъдещо зареждане на центровете за данни на софтуерния колос в щата Пенсилвания.

Трета централа в Съединени американски щати – АЕЦ „ Дуейн Арнолд “, също се приготвя за рестарт. Операторът NextEra подписва дълготрайно PPA с различен софтуерен колос в лицето на Гугъл за интервал от 25 години. Техническите и регулаторните провокации са сходни с тези при АЕЦ „ Палисадес “ и АЕЦ „ Три Майл Айлънд “, защото и при трите централи е нужна работа по повторна оценка и рационализация на съществуващите КСК, тъй че да отговорят на настоящите регулаторни условия за сигурност.

След повредата в АЕЦ „ Фукушима-Даичи “ през 2011 година развиването на нуклеарната енергетика в Япония беше на практика замразено. Към момента в страната 33 нуклеарни реактора се правят оценка като такива с капацитет да бъдат експлоатирани. Първите реактори биват рестартирани през 2015 година, а към 2025 година назад в употреба са върнати общо 14 нуклеарни реактора. Тази политика на рестартиране е директно обвързана с проектите на японското държавно управление за постигане на дял от 20–22% на нуклеарната сила в електроенергийния баланс до 2030 година Икономическата логичност на рестартирането на спрени нуклеарни блокове в Япония има основни разлики по отношение на тази в Съединени американски щати, защото главната цел на страната е да понижи зависимостта си от импорт на изкопаеми горива, разчитайки в по-голяма степен на локални енергийни запаси.

Проучвания директно след повредата във „ Фукушима “ сочат, че поради прекъсването на останалите нуклеарни мощности в страната в годините директно след повредата вносът на изкопаеми горива се е нараснал с към 40 милиарда щатски $ на годишна база. По този метод се сътвориха неподходящи предпоставки за повишение на цените на електрическата енергия, утежняване на конкурентоспособността на японската промишленост и до по-високи разноски за електрическа енергия на семействата.

Сред главните провокации пред рестарта на спрените нуклеарни блокове в Япония са по-високите условия за сигурност от японския нуклеарен регулатор. Те са свързани със сеизмичността на площадките, отбраната от цунами и сигурността на централите. Друг не по-малко значим фактор са административните и разрешителните режими на локално равнище, които също оказват значително въздействие на бързината на процеса по рестартиране на спрените нуклеарни блокове в Япония.

Особено забавна е обстановката в Германия, която до неотдавна беше измежду водещите страни в Европа във връзка с нуклеарната енергетика. Страната се отхвърли изцяло от нуклеарната сила напролет на 2023 година, като от този момент насам в немското общество и експертна общественост се води натоварен спор за опциите за рестарт на част от спрените АЕЦ. Доклад на немската асоциация по нуклеарна техника KernD от март 2025 година показва, че шест спрени нуклеарни реактора могат да бъдат върнати в употреба, до момента в който друга организация – Radiant Energy Group – твърди, че Германия би могла да рестартира най-малко осем спрени реактора. Тези отчети на браншовите организации са доста явен сигнал за промишлеността в Германия, че обезпечаването на надеждна и сигурна сила на налични цени е фундаментално за икономическия разцвет на страната.

Съществено е да се означи, че всички възможни ограничения по рестарт на нуклеарни мощности в Германия минават през нужда от мощна политическа поддръжка и необятен публичен консенсус, а такива към сегашния миг мъчно биха си проправили път в политическия живот на страната. Пред рестартирането на спрени нуклеарни реактори в Германия стоят и редица регулаторни провокации, защото тези блокове на процедура към този момент не разполагат с годни лицензии за употреба, а някои централи се намират в напреднал развой по извеждане от употреба и ремонт. Това на собствен ред значи, че всевъзможни дейности по повторното им стартиране наложително би трябвало да преминат през процедури за издаване на нови разрешителни и преоценка на положението на инфраструктурата. Организационно-управленските проблеми също не могат да бъдат подценявани. Те са свързани основно с отлива на фрагменти от нуклеарната енергетика в Германия през последните три десетилетия, което основава действителен риск от трайна загуба на нуклеарни познания и експертен потенциал.

Заключение

Процесът по наново връщане в употреба на спрени нуклеарни мощности е относително ново събитие, което към момента не се е утвърдило като устойчива процедура и норма. По тази причина дейностите по рестартирането на спрените нуклеарни блокове се чака да се сблъскат с неповторими управнически провокации, защото ще се изискват повторни преоценки на цялата техническа документи, плановите основи и разрешителните актове. Това е наложено от събитието, че в много от страните нормативната база и стандартите за сигурност са се изменили значително след прекъсването на нуклеарните блокове. Това изисква радикално нов метод при планирането на кадровото обезпечаване в подтекста на повторното връщане в употреба, като изключително внимание би трябвало да се отдели на ръководството на знанията и документите. Първоначалното прекъсване на нуклеарните мощности води до натурален развой на преструктуриране на личния състав и загуба на експертен капацитет, които не се възвръщат елементарно. Именно по тази причина, редом с техническите и финансово-икономическите ограничения, свързани с повторното връщане в употреба, би трябвало да се обърне съществено внимание на повишението на експертния потенциал, организационната подготвеност, културата по сигурност и ръководството на риска.

Рестартирането на нуклеарни централи е явен сигнал за смяната в геополитическата и енергийната парадигма, и може да послужи като скъп образец за страните, които към момента се двоумят дали да продължат развиването на нуклеарната енергетика. Всичко гореизложено демонстрира, че повторното връщане в употреба на спрени нуклеарни блокове се оформя като нов вид тактика в развиването на нуклеарната енергетика – тактика, която съчетава задачите на нуклеарната сигурност, енергийната сигурност, надеждността на доставките и основаването на дълготрайна верига с добавена стойност за стопанската система.

____________________________________________________________________________________________________

Борислав Боев има докторска степен по стопанска система. Защитил е дисертация в региона на стопанската система на нуклеарната енергетика. Автор е на голям брой научни изявления, отдадени на стратегическото обмисляне в енергетиката и икономическите аспекти на нуклеарната енергетика. Хоноруван учител в Стопанската академия „ Д.А. Ценов “ - гр. Свищов. Член на Българския комитет към Световния енергиен съвет.