Д-р Бисер Митев: Системата с договори с НЗОК по определени пътеки направи невъзможно онкологичните центрове да се самоиздържат
Д-р Бисер Митев работи в болничното заведение в Шумен от 1983 година, в поделение " Хирургия “. Завършил е " Медицина “ в Варненския университет. Има добити две специалности " Обща хирургия и Онкология – диагностика и лекуване на болести на млечната жлеза “. Работил е в гр. Луанда, Ангола в Университска болница, а в следствие в Правителствената. Бил е няколко години шеф на Регионалния център по опазване на здравето в Шумен. А по-късно продължава като хирург в МБАЛ Шумен. Представяме ви акценти от интурвюто му пред МБАЛ Шумен.
Районната гилдия на БЛС Ви удостои с почетен знак " Лекар на годината 2025 “. Какво значи за Вас тази премия, доктор Митев?
Преди всичко това е публично самопризнание. Още повече, че оценката е гласувано от сътрудници. Приятно съм сюрпризиран. Наградите несъмнено задължават.
Кой е Вашият наставник в хирургията?
В Шумен, несъмнено наставник ми е д-р Христо Христов. Винаги ми е помагал. Даде ми тил, по този начин да се каже. Това беше доста значимо за мен. Бяхме в един екип. Понеже беше доста ангажиран ми доверяваше всички интервенции, да ги върша аз. И това доста рано ми даде самочувствие. И беше някакъв старт.
В лекарската процедура имали ли сте случаи, които са неразрешими и какъв е методът Ви към пациента, съответно към пациент с онкологично заболяване?
О, да. Имал съм такива случаи, които не подлежат към този момент на реорганизация, на интервенция. Откровен съм с пациента, той би трябвало да знае, че е нелечимо болен. Че има доста сериозен проблем. Винаги съм бил на мнение, че би трябвало да дадеш на индивида тенденция. Ако ти не можеш. Защо да не го ориентираш към различен сътрудник? Никога не съм бил водач, който да прави всичко самичък. Винаги съм се опирал на сътрудници. И сме работили дружно. Екипната работа при нас е повече от закон.
Спомняте ли си за миг, когато да сте съжалявал, че сте хирург?
Може би, когато се е случило нещо неприятно с деца. И е трябвало аз да кажа истината. Тогава съм изпитвал незадоволство.
Ваши колеги-онколози настояват, че в България не се прави скрининг на млечната жлеза и това е една от аргументите за растежа на онкологичните болести през последните години. Съгласен ли сте с тези отзиви?
Не тъкмо. Скриниг се прави. Има разгласен месец за битка с рака на гърдата. Много публични организации способстват и вземат участие в поддръжка. Друг е въпросът за здравна просвета на българина, което към този момент е сериозен проблем. Има благоприятни условия и условия дамите да бъдат преглеждани, само че тяхната ниска здравна просвета не ги води на доктор.
Какво е обяснението Ви за тази ниска здравна просвета?
Безпросветно население. И по изборите си проличава.
Друг сериозен проблем, че няма раков указател, който да разреши по-добро следене на онкоболните. Отчетено бе, че България е една от страните в Европейски Съюз, в която се записва висок растеж на смъртността от рак. Споделяте ли тези наблюдения на специалисти?
В минали години имаше доста ясна система, с доста добър скрининг. Мрежа от диспансери, обхващаща цялата страна. За страдание обаче се унищожи. Сегашната система, с контракти със Здравната каса по избрани клинични пътеки направи невъзможно онкологичните центрове да се самоиздържат. Напълно допустимо е през днешния ден да отидеш в Онкологичен център и да се окаже, че за раково заболели няма места, защото са заети от пациенти с хернии. И със заболели жлъчки.
Вашият коментар за тази неуместна обстановка?
В други страни онкологичната помощ е държавно подпомагана. Не се води сметка приход-разход. Наистина би трябвало да се поддържа доста съществено раков указател. Всички пробни действия, всички нововъведения би трябвало да бъдат контролирани в стройна система.
Ранната диагностика на карцином на млечната жлеза предопределя ли сполучливото изцеление?
На 100 %. Всичко, което е на време хванато е излекувано.
Битуват отзиви, че лапароскопските /безкръвни операции/ са бъдещето. А класическите ще намалеят. Какви са преимуществата на лапароскопската хирургия?
Предимствата са свързани с по-бързото възобновяване на пациентите. Наистина, в огромен % в развитите страни до 80% от интервенциите са лапароскопски. Пример - Швейцария. Перспективата несъмнено е добра. Но онкология и лапароскопски интервенции малко по-друг взор може да има човек.
По финансовите благоприятни условия на всеки пациент с онкологично заболяване ли е да си разреши лапароскопсска намеса?
При онкологично болните, не. Здравната каса доплаща за консумативи при интервенцията 1200 лева.
Развитието на така наречен здравен труризъм през последните години, когато български жители отиват да се лекуват в чужбинва не е ли индикация за проблеми в опазването на здравето?
Да, по този начин е. И отново се връщаме на тематиката за безпросветността на популацията. Много пъти съм виждал разгласи за помощи за интервенция, която е изцяло позволена в България, само че се показва като невъзможна да бъде осъществена. Хората робуват на мнението, че в други страни е доста по-добре. Да не забравяме, че в България има експерти, които ги търсят в чужбина, с цел да оперират. Има колеги-лекари, които също робуват на мнението, че в чужбина лекуването е доста по-добре. И по този начин въздействат отрицателно на пациента и го заблуждават. Да не приказваме, че доста лекари нямат визия какви интервенции се правят в болничното заведение в Шумен. Например лапароскопски интервенции и то във всевъзможен размер.
Какво кара един високо оценен доктор, като Вас, да остане в България? Сигурно сте имал вид за реализация в чужбина?
За страдание моето потомство е ощетено от тази позиция. Когато настъпиха измененията ние към този момент бяхме на възраст, когато мъчно можеш да вземеш такова решение. Бил съм в чужбина да работя, Ангола, Африка. Други сътрудници също бяха на работа в Африкански страни. Но ние не бяхме готови да отидем и да работим в естествена страна в Европа. Просто сме междинно потомство,което не можа да го направи. За страдание.
Пълният текст на изявлението
Районната гилдия на БЛС Ви удостои с почетен знак " Лекар на годината 2025 “. Какво значи за Вас тази премия, доктор Митев?
Преди всичко това е публично самопризнание. Още повече, че оценката е гласувано от сътрудници. Приятно съм сюрпризиран. Наградите несъмнено задължават.
Кой е Вашият наставник в хирургията?
В Шумен, несъмнено наставник ми е д-р Христо Христов. Винаги ми е помагал. Даде ми тил, по този начин да се каже. Това беше доста значимо за мен. Бяхме в един екип. Понеже беше доста ангажиран ми доверяваше всички интервенции, да ги върша аз. И това доста рано ми даде самочувствие. И беше някакъв старт.
В лекарската процедура имали ли сте случаи, които са неразрешими и какъв е методът Ви към пациента, съответно към пациент с онкологично заболяване?
О, да. Имал съм такива случаи, които не подлежат към този момент на реорганизация, на интервенция. Откровен съм с пациента, той би трябвало да знае, че е нелечимо болен. Че има доста сериозен проблем. Винаги съм бил на мнение, че би трябвало да дадеш на индивида тенденция. Ако ти не можеш. Защо да не го ориентираш към различен сътрудник? Никога не съм бил водач, който да прави всичко самичък. Винаги съм се опирал на сътрудници. И сме работили дружно. Екипната работа при нас е повече от закон.
Спомняте ли си за миг, когато да сте съжалявал, че сте хирург?
Може би, когато се е случило нещо неприятно с деца. И е трябвало аз да кажа истината. Тогава съм изпитвал незадоволство.
Ваши колеги-онколози настояват, че в България не се прави скрининг на млечната жлеза и това е една от аргументите за растежа на онкологичните болести през последните години. Съгласен ли сте с тези отзиви?
Не тъкмо. Скриниг се прави. Има разгласен месец за битка с рака на гърдата. Много публични организации способстват и вземат участие в поддръжка. Друг е въпросът за здравна просвета на българина, което към този момент е сериозен проблем. Има благоприятни условия и условия дамите да бъдат преглеждани, само че тяхната ниска здравна просвета не ги води на доктор.
Какво е обяснението Ви за тази ниска здравна просвета?
Безпросветно население. И по изборите си проличава.
Друг сериозен проблем, че няма раков указател, който да разреши по-добро следене на онкоболните. Отчетено бе, че България е една от страните в Европейски Съюз, в която се записва висок растеж на смъртността от рак. Споделяте ли тези наблюдения на специалисти?
В минали години имаше доста ясна система, с доста добър скрининг. Мрежа от диспансери, обхващаща цялата страна. За страдание обаче се унищожи. Сегашната система, с контракти със Здравната каса по избрани клинични пътеки направи невъзможно онкологичните центрове да се самоиздържат. Напълно допустимо е през днешния ден да отидеш в Онкологичен център и да се окаже, че за раково заболели няма места, защото са заети от пациенти с хернии. И със заболели жлъчки.
Вашият коментар за тази неуместна обстановка?
В други страни онкологичната помощ е държавно подпомагана. Не се води сметка приход-разход. Наистина би трябвало да се поддържа доста съществено раков указател. Всички пробни действия, всички нововъведения би трябвало да бъдат контролирани в стройна система.
Ранната диагностика на карцином на млечната жлеза предопределя ли сполучливото изцеление?
На 100 %. Всичко, което е на време хванато е излекувано.
Битуват отзиви, че лапароскопските /безкръвни операции/ са бъдещето. А класическите ще намалеят. Какви са преимуществата на лапароскопската хирургия?
Предимствата са свързани с по-бързото възобновяване на пациентите. Наистина, в огромен % в развитите страни до 80% от интервенциите са лапароскопски. Пример - Швейцария. Перспективата несъмнено е добра. Но онкология и лапароскопски интервенции малко по-друг взор може да има човек.
По финансовите благоприятни условия на всеки пациент с онкологично заболяване ли е да си разреши лапароскопсска намеса?
При онкологично болните, не. Здравната каса доплаща за консумативи при интервенцията 1200 лева.
Развитието на така наречен здравен труризъм през последните години, когато български жители отиват да се лекуват в чужбинва не е ли индикация за проблеми в опазването на здравето?
Да, по този начин е. И отново се връщаме на тематиката за безпросветността на популацията. Много пъти съм виждал разгласи за помощи за интервенция, която е изцяло позволена в България, само че се показва като невъзможна да бъде осъществена. Хората робуват на мнението, че в други страни е доста по-добре. Да не забравяме, че в България има експерти, които ги търсят в чужбина, с цел да оперират. Има колеги-лекари, които също робуват на мнението, че в чужбина лекуването е доста по-добре. И по този начин въздействат отрицателно на пациента и го заблуждават. Да не приказваме, че доста лекари нямат визия какви интервенции се правят в болничното заведение в Шумен. Например лапароскопски интервенции и то във всевъзможен размер.
Какво кара един високо оценен доктор, като Вас, да остане в България? Сигурно сте имал вид за реализация в чужбина?
За страдание моето потомство е ощетено от тази позиция. Когато настъпиха измененията ние към този момент бяхме на възраст, когато мъчно можеш да вземеш такова решение. Бил съм в чужбина да работя, Ангола, Африка. Други сътрудници също бяха на работа в Африкански страни. Но ние не бяхме готови да отидем и да работим в естествена страна в Европа. Просто сме междинно потомство,което не можа да го направи. За страдание.
Пълният текст на изявлението
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ