Д-р Асен Хаджиянев: Бъдещето е в индивидуалните импланти
Д-р Асен Хаджиянев е неврохирургът, който за пръв път у нас сложи 3D самостоятелен имплант, с цел да възвърне черепа на пациент. На процедура върна живота на този мъж, въпреки да твърди, че интервенцията не е неповторима и всеки негов сътрудник би могъл да я направи. Според доктор Хаджиянев разковничето е в потреблението на самостоятелни импланти, при които има 100 % анатомична съгласуемост.
Д-р Хаджиянев, до каква степен сме в крайник с трендовете в новаторската медицина с потреблението на 3D импланти?
За страдание изоставаме малко, заради финансови аргументи – те са главният фактор да не можем всеобщо да ги използван, защото изделието е самостоятелно и се създава по самостоятелен план. Това го оскъпява неимоверно. Не се създава в България, а в чужбина, има транспортни разноски, разноски по изработването. Това е казусът главно. Иначе сме безусловно в крайник, бих споделил - догонваме, не сме изостанали. Но тези импланти не се възстановяват от НЗОК.
Това не са ли „ екзотични “ случаи?
Да, това са редки случаи. Касата е с стеснен финансов запас и не може да финансира на всички места, само че технологията е новаторска. Аз считам, че това е бъдещето.
Какви са преимуществата им?
Това са самостоятелни импланти, които изцяло прилягат към дефекта на черепа. Ние сме ги употребявали главно за черепи. Уникалното е, че има 100 % съвпадане и това разрешава да се възвърне анатомичната целокупност, каквато е била преди контузията.
Титаниевата мрежа, която към момента използваме, също е доста прекрасен артикул, само че нормално компаниите доставят разнообразни размери листове, които се моделират и не наподобява толкоз добре анатомично.
Освен това материалът PEEK (polyetheretherketone), който се употребява при 3D имплантите, е с доста добра търпимост от индивида. Повечето от имплантите за вграждане са от РЕЕК. Предимството е, че той е здрав, изцяло се приема от организма и разрешава осъществяването на образни проучвания по-късно. Титанивите импланти, инкарнирани с металните импланти, дават мощни артефакти, които не разрешават ясни облици на МРТ.
Ако би трябвало да обобщим преимуществата: цялостно анатомично сходство на импланта, добра търпимост от пациента и опция по-късно да се прави диагностика.
Как се взема „ мярка “ за правенето на подобен самостоятелен имплант?
„ Мярката “ в действителност е тъничък скенер с многосрезов скенер на мозъка. Трябва да се създадат сред 260 и 300 среза, т. е. доста фотоси, през милиметър, с цел да може компютърно да се реконструира изчезналата кост, да се направи матрица и да се отпечата на 3D принтер. Засега ние изпращаме единствено скенера. Той се прави при нас, което е елементарно. Останалата част се създава в чужбина, само че аз съм оптимист и считам, че в България може също да се прави.
3D принтирането не е нещо невероятно и безпределно скъпо, казусът е, че до момента в който се стигне до изработването на един подобен имплант, изключително за медицински цели, той би трябвало да мине през разнообразни утвърждения. Това е комплицирана процедура – да се потвърди, че изделието е безвредно, че продуктът, който ще се създаде, е изцяло съчетаем, че дава отговор на критериите за дезинфекция. Процедурата е комплицирана, само че не е невероятно да се направи, да се патентова. Може да се откри човек или компания, които да го вършат у нас. Има запалянковци, които желаят да се занимават с това.
Какъв път извървява пациентът при една такава интервенция?
Самата интервенция не е доста комплицирана. Всичко стартира с образна диагностика, прави се компютърна томография, създава се имплантът, пациентът постъпва в болничното заведение, стартира подготовка за оперативно лекуване, общоприета при всички пациенти. Това е реконструктивна интервенция. При построяването на череп не се засягат мозъкът и неговите обвивки.
Времетраенето е друго, зависи какъв брой е огромен дефектът. Ако е доста огромен, естествено се усилва и времето, само че не са от най-дългите и тежки интервенции. Добре се понасят от пациентите. Винаги има риск от инфекциозни затруднения, само че той съпътства всяка интервенция. Тоест - имате една общоприета интервенция, в общоприети периоди, със общоприетоо възобновяване от 5 до 7 дни, в случай че няма някакви затруднения.
Досега са оперирани единствено трима души. Вероятно има и други, които биха могли да се възползват от новаторската технология?
За страдание са малко, тъй като те се самофинансират и парите са много. Не всеки може да се възползва. Един човек, който е инвалидизиран, на обществена пенсия и за него с грижи фамилията му, не може да си го разреши. Не всички са състоятелни. Проблемът е напълно финансов. На първия пациент, имплантът е сред 20 и 30 000 лева Зависи от размера на дефекта, само че ние сме оптимисти, че един ден производството ще стартира в България и цената ще намалее сензитивно.
Предполагам, че хората, които сте оперирали, с изключение на здравословен, са имали и психически проблем, тъй като сходна травма вероятно наподобява злокобно.
Да, дефектите на черепа наподобяват злокобно. Първият пациент се майтапеше със себе си, че се усеща непрестанно като на Хелоуин, като в някакъв злокобен филм.
Основната функционалност на черепа е протективна. Той затваря и защищава мозъка от външни пострадвания. Тези хора са изложени на доста по-голям риск от останалите. При най-банална битова контузия, рискът да се повреди и да получи тежка травма на мозъка, кръвоизлив и даже гибел е доста огромен. Това води до меланхолия, не могат да работят, не се усещат удобно, тормозят се от външния си тип. Това е обществен проблем.
Какви са досегашните случаи?
Основно контузии. При първия пациент имаше инсулт, направена е декомпресия на мозъка поради мощен оток. Колегите, които са направили интервенцията, са били с презумпцията да избавят човешки живот, избавили са го. След това се е наложило да се вършат доста пластики, за жалост несполучливи, заради инфекции. Другите случаи са по-банални - контузия. Единият беше юноша, който е получил тежка фрактура на черепа при рухване като дете и е живял години наред по този начин, до момента в който събере средства и разбере, че това може да се направи в България.
Касата не може да финансира всички случаи. Може би вид е спомагателното, частно здравно обезпечаване, само че не всеки може да си го разреши, то също изисква финансиране.
Д-р Асен Хаджиянев дм е неврохирург, шеф Сектор в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, учител в МУ София.
Д-р Хаджиянев, до каква степен сме в крайник с трендовете в новаторската медицина с потреблението на 3D импланти?
За страдание изоставаме малко, заради финансови аргументи – те са главният фактор да не можем всеобщо да ги използван, защото изделието е самостоятелно и се създава по самостоятелен план. Това го оскъпява неимоверно. Не се създава в България, а в чужбина, има транспортни разноски, разноски по изработването. Това е казусът главно. Иначе сме безусловно в крайник, бих споделил - догонваме, не сме изостанали. Но тези импланти не се възстановяват от НЗОК.
Това не са ли „ екзотични “ случаи?
Да, това са редки случаи. Касата е с стеснен финансов запас и не може да финансира на всички места, само че технологията е новаторска. Аз считам, че това е бъдещето.
Какви са преимуществата им?
Това са самостоятелни импланти, които изцяло прилягат към дефекта на черепа. Ние сме ги употребявали главно за черепи. Уникалното е, че има 100 % съвпадане и това разрешава да се възвърне анатомичната целокупност, каквато е била преди контузията.
Титаниевата мрежа, която към момента използваме, също е доста прекрасен артикул, само че нормално компаниите доставят разнообразни размери листове, които се моделират и не наподобява толкоз добре анатомично.
Освен това материалът PEEK (polyetheretherketone), който се употребява при 3D имплантите, е с доста добра търпимост от индивида. Повечето от имплантите за вграждане са от РЕЕК. Предимството е, че той е здрав, изцяло се приема от организма и разрешава осъществяването на образни проучвания по-късно. Титанивите импланти, инкарнирани с металните импланти, дават мощни артефакти, които не разрешават ясни облици на МРТ.
Ако би трябвало да обобщим преимуществата: цялостно анатомично сходство на импланта, добра търпимост от пациента и опция по-късно да се прави диагностика.
Как се взема „ мярка “ за правенето на подобен самостоятелен имплант?
„ Мярката “ в действителност е тъничък скенер с многосрезов скенер на мозъка. Трябва да се създадат сред 260 и 300 среза, т. е. доста фотоси, през милиметър, с цел да може компютърно да се реконструира изчезналата кост, да се направи матрица и да се отпечата на 3D принтер. Засега ние изпращаме единствено скенера. Той се прави при нас, което е елементарно. Останалата част се създава в чужбина, само че аз съм оптимист и считам, че в България може също да се прави.
3D принтирането не е нещо невероятно и безпределно скъпо, казусът е, че до момента в който се стигне до изработването на един подобен имплант, изключително за медицински цели, той би трябвало да мине през разнообразни утвърждения. Това е комплицирана процедура – да се потвърди, че изделието е безвредно, че продуктът, който ще се създаде, е изцяло съчетаем, че дава отговор на критериите за дезинфекция. Процедурата е комплицирана, само че не е невероятно да се направи, да се патентова. Може да се откри човек или компания, които да го вършат у нас. Има запалянковци, които желаят да се занимават с това.
Какъв път извървява пациентът при една такава интервенция?
Самата интервенция не е доста комплицирана. Всичко стартира с образна диагностика, прави се компютърна томография, създава се имплантът, пациентът постъпва в болничното заведение, стартира подготовка за оперативно лекуване, общоприета при всички пациенти. Това е реконструктивна интервенция. При построяването на череп не се засягат мозъкът и неговите обвивки.
Времетраенето е друго, зависи какъв брой е огромен дефектът. Ако е доста огромен, естествено се усилва и времето, само че не са от най-дългите и тежки интервенции. Добре се понасят от пациентите. Винаги има риск от инфекциозни затруднения, само че той съпътства всяка интервенция. Тоест - имате една общоприета интервенция, в общоприети периоди, със общоприетоо възобновяване от 5 до 7 дни, в случай че няма някакви затруднения.
Досега са оперирани единствено трима души. Вероятно има и други, които биха могли да се възползват от новаторската технология?
За страдание са малко, тъй като те се самофинансират и парите са много. Не всеки може да се възползва. Един човек, който е инвалидизиран, на обществена пенсия и за него с грижи фамилията му, не може да си го разреши. Не всички са състоятелни. Проблемът е напълно финансов. На първия пациент, имплантът е сред 20 и 30 000 лева Зависи от размера на дефекта, само че ние сме оптимисти, че един ден производството ще стартира в България и цената ще намалее сензитивно.
Предполагам, че хората, които сте оперирали, с изключение на здравословен, са имали и психически проблем, тъй като сходна травма вероятно наподобява злокобно.
Да, дефектите на черепа наподобяват злокобно. Първият пациент се майтапеше със себе си, че се усеща непрестанно като на Хелоуин, като в някакъв злокобен филм.
Основната функционалност на черепа е протективна. Той затваря и защищава мозъка от външни пострадвания. Тези хора са изложени на доста по-голям риск от останалите. При най-банална битова контузия, рискът да се повреди и да получи тежка травма на мозъка, кръвоизлив и даже гибел е доста огромен. Това води до меланхолия, не могат да работят, не се усещат удобно, тормозят се от външния си тип. Това е обществен проблем.
Какви са досегашните случаи?
Основно контузии. При първия пациент имаше инсулт, направена е декомпресия на мозъка поради мощен оток. Колегите, които са направили интервенцията, са били с презумпцията да избавят човешки живот, избавили са го. След това се е наложило да се вършат доста пластики, за жалост несполучливи, заради инфекции. Другите случаи са по-банални - контузия. Единият беше юноша, който е получил тежка фрактура на черепа при рухване като дете и е живял години наред по този начин, до момента в който събере средства и разбере, че това може да се направи в България.
Касата не може да финансира всички случаи. Може би вид е спомагателното, частно здравно обезпечаване, само че не всеки може да си го разреши, то също изисква финансиране.
Д-р Асен Хаджиянев дм е неврохирург, шеф Сектор в Клиника по неврохирургия на УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, учител в МУ София.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ