Д-р Ангелова-Чи и колегите ѝ оперират дете без работещо електричество

Д-р Ангелова-Чи и сътрудниците ѝ оперират дете без работещо електричество в нощта на 20 август в Хан Юнис в южната част на Газа

Автор: Мария Черешева, " Дойче веле "

" Изглеждат като деца, не като мъже. Телата им наподобяват като на 14-годишни деца. Ад е, споделям ви, това е жив пъкъл ", споделя българската лекарка Милена Ангелова-Чи, която работи в Газа. С нея беседва Мария Черешева.

Израелски удари против болница " Насър " в Газа убиха минимум 15 души, в това число четирима публицисти, заяви организация Ройтерс, базирайки се на палестинските здравни управляващи. Болничният комплекс се намира в град Хан Юнис в южната част на линията Газа. Там като анестезиолог-реаниматор работи българската лекарка доктор Милена Ангелова-Чи. Екипът ни съумя да откри контакт с нея в понеделник - и тя удостовери, че болничното заведение е ударена и има убити публицисти, само че самата тя е добре. Дни преди нападението разговаряхме с доктор Ангелова-Чи, която е в Газа за повторно от началото на войната на Израел против Хамас.

Дни откакто Израел разгласи началото на масирана военна атака, отчет, подсилен от Организация на обединените нации, удостовери, че северните елементи на линията Газа, в това число град Газа и покрайнините му, са подложени на всеобщ апетит.

Над половин милион души в линията Газа са изправени пред " пагубни " условия, характеризиращи се с " апетит, мизерия и гибел ", показаха от Интегрираната подредба на етапите на продоволствената сигурност (IPC) - главната световна организация за наблюдаване на глада.

Докладът на IPC разказва глада в Газа като " напълно породен от индивида " и предизвестява, че е нужен " неотложен отговор " - в противоположен случай ще има " неприемлива ескалация " на смъртните случаи. Прогнозата на специалистите гласи, че сред средата на август и края на септември всеобщият апетит ще обхване и градовете Дейр ал-Балах в централна Газа и Хан Юнис в южната част на анклава.

Минути след публикуването на документа комисарят на Организация на обединените нации по правата на индивида Фолкер Тюрк съобщи, че " потреблението на глада като способ за водене на война е военно закононарушение ".

Премиерът на Израел Бенямин Нетаняху отвърли изводите в отчета като " чиста неистина ". " Няма апетит в Газа ", изрично бе и външното министерство на Израел.

Позицията на израелското държавно управление опонира на изводите на над 100 филантропични организации, работещи на терен в Газа, измежду които Oxfam, " Лекари без граници ", " Каритас ", както и канадската благотворителна организация Glia. На 13 август те излязоха с общо писмо, в което приканват да се постави завършек на потреблението на помощите като " оръжие ".

След терористичното нахлуване на Хамас над Израел от 7 октомври 2023 година, при което бяха убити над 1200 души, а 251 бяха взети за заложници, и последвалата израелска военна атака в Газа, лишила живота на над 60 000 палестинци, Израел не позволява задгранични журналистически екипи в Газа. В тази обстановка интернационалните медии все по-често разчитат на информация от медицински лица и филантропични служащи, които работят на терен в линията. Именно те се оказват едни от дребното самостоятелни наблюдаващи на събитията. Затова се обърнахме към българската анестезиоложка доктор Милена Ангелова-Чи, която живее и работи във Англия, а от 12 август е на втора филантропична задача в Газа под шапката на канадската организация Glia.

Д-р Ангелова-Чи работи като анестезиолог-реаниматор в болница " Насър " в град Хан Юнис. Публикуваме изявлението с нея с минимални редакции и съкращения. По време на диалога, извършен вечерта на 21 август, чухме най-малко две детонации наоколо до здравното заведение.

- Д-р Ангелова-Чи, разбрахме, че сте още веднъж в Газа след двумесечна пауза. Откога сте назад в линията?

Д-р Ангелова-Чи: Влязох в Газа на 12 август с фондация Glia - канадска благотворителна организация, която се занимава с здравна логистика в палестинските територии, най-много в Газа. Пак съм в болница " Насър " в Хан Юнис. 

- Как успяхте да влезете, по какъв начин се случва това?

- Човек не може да влезе самостоятелно. В момента влизат единствено филантропични служащи през разнообразни фондации. Иска се позволение от израелските управляващи за място в конвоя, с цел да влезем вътре. Израелските управляващи от време на време дават, от време на време - не. На мен ми дадоха два пъти, само че има хора и конвои, които не са допускани. Във вторник и през днешния ден (сряда, 20 август - бел.авт.) чакахме да дойдат конвои с сътрудници, които познавам, само че не бяха позволени. Колеги излязоха, само че нови не влязоха. Идват хора от целия свят. Мисля, че съм единствената българка сега. Бях два месеца във Англия, тъй като предходната ми задача свърши. Тя беше един месец и трябваше да напусна. На тази крайният период още не е уречен. Засега съм тук.

Д-р Ангелова-Чи (вдясно) с сътрудниците си по време на първата ѝ задача в ГазаСнимка: Privat

- Чувам много деца към вас. Къде се намирате сега?

- В болничното заведение съм, ние не излизаме на открито. Опасно е. Тук се спи. Не съм се разхождала из Газа, свободно не е допустимо. В момента съм на балкона и има деца по стълбите. Много хора търсят леговище в болничното заведение. Има доста фамилии с дребни деца на дюшеци по коридорите, тъй като тук има най-малко някакъв заслон, има към момента течаща вода, има въпреки всичко някаква отбрана - не като на открито на палатка. Но това прави изискванията за работа в болничното заведение извънредно комплицирани. Трудно е да се поддържа хигиена и така нататък Мисля, че целият регион към нас е евакуиран, болничното заведение е цялостна - както с пациенти, по този начин и със фамилии, с бежанци.

- В много особена конюнктура работите и спасявате животи…

- Това е военна зона, в която няма нищо, което да наподобява на съвременна медицина. Всичко е свършило, всевъзможни хранителни запаси, всевъзможни медикаменти. Да се приказва за избавяне на животи е неопределено - прави се каквото може. Но в множеството случаи при хора с тежки черепно-мозъчни контузии или хора, които имат контузии на повече от едно място на тялото, смъртността е извънредно висока. Включително при младежи и деца. Просто няма метод - нямаме лаборатория, няма антибиотици, клиничните проучвания са доста лимитирани. Не мога да кажа какво има - има лекари, има сестри. Положението с храната е по-добре - има ориз, въглехидрати. Все още няма белтъчини, само че видях, че хора носят торби с картофи. Даже през днешния ден видях в ръцете им домат и ябълка. За първи път виждам свежи неща в Газа. Но цените на открито са доста високи, хората нямат пари и храната продължава да е проблем.

- Вие не можете да излизате, нямате достъп по пунктовете за помощи, само че казвате, че има повече храна. От по кое време се усеща тази смяна?

- Храната е почнала да влиза тъкмо два дни преди да дойде (10 август - бел.авт). Но би трябвало да подчертая, че няма мляко, месо, риба, яйца. Не са почнали да влизат още. А това е належащо за дребните деца, за болните. Хората са хронично недохранени, раните не зарастват заради тази причина. Не могат да оздравеят. Нямат съпротивителни сили, имунитетът е доста невисок.

- По какви случаи работите, доста ли са пациентите?

- Много са пациентите. Тези, които идват, или са ранени с огнестрелно оръжие край центровете за разпределяне на помощи, или са ранени от детонация - изгаряния, черепно-мозъчни контузии, шрапнели в главата. Такива са всичките ми пациенти на процедура, с изключение на един или двама. Всички други са ранени от войната.

- Тезата, че има апетит в Газа, постоянно бива оспорвана като пропагандна. Вие можете ли да потвърдите, че това, което виждате, са белези на недохранване?

- Абсолютно. Тежко недохранване има освен измежду болните, само че и измежду моите сътрудници. От една седмица нещата са по-добре - отново не е пълноценна храната, само че хората са малко по-спокойни, тъй като има малко повече храна. Но хроничното недохранване няма да се оправи за една-две седмици. Жизнените условия също са значими, а хората живеят на палатки в доста тежки условия - без вода, ток и тоалетна. Събират се данни от интернационалните организации, до момента в който аз съм на фронтовата линия и не мога да ви кажа цифри. Но мога да ви кажа, че пациентите ми наподобяват като деца. Аз се удивлявам, като чуя, че са на 29 години да вземем за пример. Телата им наподобяват като на 14-годишни деца. Гледам ръцете на моите сътрудници, на мъжете. Те не наподобяват на ръце на мъже. Тънки пръсти, изпъкнали скули - вижда се, че всички подкожни мазнини са се стопили.

- Има отчети на интернационалните организации, има и огромно количество данни, само че всичко, което излиза от Газа, може да бъде опровергано като информация, манипулирана от Хамас. Затова е значимо да знаем какво виждат очевидци като Вас.

- Вие говорите с свидетел. Аз виждам моите пациенти и приказвам единствено за това, което виждам с очите си. Човек, който не е бил тук, не би могъл да разяснява и не би трябвало да разяснява. Аз се удивлявам, като виждам постовете във Facebook. Кой им заплаща на тези хора, кой им задава тези опорки, по какъв начин въобще живеят със себе си? Нощем спят ли? Не знам…

- Прави голямо усещане това, което казвате - че медицината е на примитивно равнище. Какво значи това?

- Няма медицина сега. Няма нищо, не е допустимо. И може би ще ме попитате както тогава върша аз тук. Аз съм един очевидец. Това е моята роля сега и тази роля е значима.

- Безспорно е значима, изключително като се има поради, че нормалните очевидци, каквито би следвало да са публицистите, нямат достъп до Газа. Затова Вие играете ролята на нашите очи и уши. И въпреки всичко - какво значи за един доктор, за едно здравно лице, да няма изискванията и инструментите, с които да избавя пациенти?

- Много е тъжно, извънредно е тежко, депресиращо. Сред сътрудниците ми има едно приемане, човек се отдава на обстановката. Аз в този момент приказвах с един сътрудник, който ми сподели: " Не се опасявам от гибелта. По-страшно е човек да бъде ранен, тъй като тогава изискванията за помощ са никакви ". Виждам родители, които губят децата си. Няма сълзи в очите им - не тъй като не обичат децата си. Има един издръжливост, който за мен е просто необикновен. Днес интубирахме едно дете. Четиригодишно момиченце. То е било в палатката си. Това е четиригодишно дете, персонално съм го видяла. Сложих тръба в гърлото му, сложих го на вентилатор, тъй като не можеше да диша. Това дете си е стояло в палатката и идва някакъв патрон, който минава през главата и през гърдичките му и раздира едни огромни кръвоносни съдове. През нощта направихме огромна интервенция.

- Оцеля ли детето?

- Детето е живо, само че парче от патрона е в мозъка му. Не мога да ви кажа дали ще оцелее. Съмнително е. Когато има контузия в два региона на тялото, вероятността да се оцелее понижава, дребна е. Най-вероятно това дете няма да оцелее.

Д-р Ангелова-Чи държи ръката на дете в комаСнимка: Privat

- Колко постоянно имате смъртни случаи?

- Всеки ден. Днес в незабавното двегодишно дете е умряло. Изгорено. Те какво са отговорни? Много дами, доста деца. Много млади мъже, които се пробват да намерят храна, да донесат някаква помощ, са прострелвани по доста систематичен, прецизен метод - през главата, през гърдите, през тестисите. Много хора губят крака - какъв ще е животът на тези хора без крака? Или животът на някого, който има патрон, загнезден в гръбначния дирек, и по тази причина е отчасти неподвижен? Хубаво, ще ги изселят някъде, в Судан, в Сомалия, в Етиопия (според сведения на американските медии Wall Street Journal и Axios Израел води договаряния с шест страни за разселване на палестинци от Газа, измежду които са Либия, Южен Судан, Сомалия, Сирия, Етиопия и Индонезия - бел.авт). Това е невероятна тежест за която и да е здравна система. Те или ще загинат още по пътя, или откакто дойдат, в страхотни страдания, животът им ще бъде безспорен пъкъл. Много ще е скъпо да бъдат подпомагани, това ще е невероятно даже за доста богати страни. Аз виждам във Англия - в случай че има огромен брой хора с увреждания, и там е мъчно да се грижат за тях, системата е натоварена. Представете си 2 милиона души.

- Трудно е да си представим по какъв начин това може да се случи на процедура...

- Ад е, споделям ви, това е жив пъкъл. Аз желая да бъда очевидец и да заставам до тях, тъй като това е християнски дълг на всеки - да направи каквото може.

- Вие бяхте във Англия след първата Ви задача и в този момент отново сте в Газа. На база на усещанията Ви отпреди няколко месеца можете ли да кажете по какъв начин се развиват нещата?

- Както споделих, храна има, което е добре, само че изискванията в лечебните заведения са по-тежки.

- Тоест, не влизат медицински консумативи?

- Не, няма. В последните два дни бях в операционната и нямаше средства да приспим хората, нямаше опиати, които се употребяват по време на интервенция.

- Вие без анестезия ли оперирате?

- Има упойки, само че такива, които не бихме дали никога. Такива, които не се дават, медикаменти, които не бихме употребявали.

- Християнският дълг ли Ви накара да се върнете още веднъж? Мога да си показва, че контрастът с живота Ви във Англия е огромен…

- Контрастът с България също. Аз си бях и в България през тези два месеца, с цел да видя фамилията си. Нищо не може да се съпостави с Газа. Хората са невероятни обаче. Най-трудно ми беше да ги оставя и да се върна. Бях доста тъжна, изпитвах виновност. Може би е тип посттравматичен стрес. Но ми беше тъга, че не бях до тях. Мъка е и това, което виждам, само че има и една егоистична нотка във всичко това. Един ден, като се запитвам какво съм направила, няма да се срамя от себе си. И моето семейство, което ме поддържа изцяло, и то няма да се срами. Може би чухте, че избухна нещо?

- Да, чух. Избухна...

Първото изявление на Мария Черешева с доктор Ангелова-Чи можете да прочетете тук.

Вижте и това видео от профила ни в Инстаграм:

    Вижте тази обява в Instagram.           

Публикация, споделена от DW Български (@dw_bulgaria)

Инфо: dw.com