Д-р Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер, е славна фигура в

Д-р Анастасия Георгиева Димитрова – Мозер, е славна фигура в родната политика в годините на прехода. Тя е основен секретар на Български земеделски народен съюз от 1992 до 1997 година и депутат в 37, 38, 39 и 40-то Народно събрание. В тези години земеделците са сериозна политическа мощ и непроменяемо попадат в Народното събрание най-често в коалиция със Съюз на демократичните сили. Родена е на 30 юни 1937 година в София. Дъщеря е на видния български политик Георги Димитров – Гемето (лидер на Български земеделски народен съюз – „ Пладне “) и на Мария Димитрова. Заедно с родителите си емигрира от България в края на 40-те години, откакто не се подчинява на новата комунистическа власт и най-много на руското наличие.

Като щерка на видния български политик още от ранно детство Анастасия Мозер има опцията да следи основни процеси в политическия живот на българското общество. Години по-късно, когато се завръща от живот в чужбина, Анастасия Мозер сама се впуска в политиката, като продължава завета на татко си с новото преобразяване на Български земеделски народен съюз и става депутат в продължение на 4 години.

Животът й е изпълнен с премеждия, които тя споделя в книгата си „ Щрихи от един живот в мъчно време “ - документ, свидетелстващ за три стадия от българската

история. Той визира някои от най-травматичните и към момента будещи разногласия събития, определили пътя на България от царство, през национална република към народна власт и участие в Европейски Съюз и НАТО. Това е роман за една изключителна орис в едно тежко и изпълнено с премеждия време.

Бащата на Анастасия е лекар-рентгенолог, работил е много време в Александровската болница.

Земеделец и народен представител от Ловеч. През 1942 година е наказан на гибел заради това, че Български земеделски народен съюз се афишира срещу съюза с Хитлер. Когато отиват да го арестуват, съумява да избяга. През войната е в Близкия изток, откъдето работи доста съществено за България. Тя в този миг е вражеска на демокрацията страна. Но той посредством радиото, в което взе участие, прави по този начин, че хората да схванат, че българският народ е на други позиции.

„ След 9 септември 1944 година е посрещнат по един величествен метод още на границата. Това незабавно го слага в полезрението на комунистическата партия. Защото Земеделският съюз, който тогава е бил със 700 000 членска маса и 300 000 юношески съюз, почва съществено да ги безпокои. И комунистите потеглят против татко ми – като водач на този Земеделски съюз. Забраняват му да взе участие в последния събор на земеделците в Плевен. Поставят го под домакински арест. Той обаче съумява да се изплъзне. Нещо, което е извънредно, тъй като ние тогава живеехме на третия етаж в

къща на столичната ул. „ Граф Игнатиев “. Имаше милиция пред нас – горе, долу, начело. Но той съумява да се изплъзне на полицаите – както на служителите на реда преди този момент! Помага му майка ми. Това е разказано в биографията на татко ми, която е написана от моя брачен партньор Чарлз Мозер. Баща ми бяга от къщи на 23 май 1945 – вечерта. На другия ден е било празник - 24 май. Мама видяла, че единият от входовете е без защита, и споделила на татко ми. Тате излязъл от вратата, качил, се на асансьора и слязъл долу. Заминал за Америка с постоянен паспорт. След като тате напуснал, майка ми била задържана и изтезавана цялостен месец. Но по-късно,  популярност богу, съумя и тя да замине при него “, споделя персоналната си история госпожа Мозер.

Тя отпътува за Щатите през1962 година, по времето на Хрушчовото топене. Разделена е с родителите си в продължение на цели 17 години. „ Брат ми по този начин и не ги видя повече – той умря през 1956 година През 1952 година мен ме изключиха от всички учебни заведения вечно, само че година по-късно въпреки всичко ми позволиха да се явявам като частна ученичка. И по този начин приключих гимназия. След това пък не ми даваха работа. За нас, децата на „ враговете на народа “, нямаше никаква работа. В началото аплайвах в университета. Но там на описите пишеше: деца на врагове не се позволяват до изпит. Почнах да работя в завод на Централния кооперативен съюз, надомно шиех копчета преди този момент. С доста напън ме взеха в тоя завод на ЦКС. Работех на преса за капачки. Редовно подавах молби да ми се даде позволение да отпътува при родителите си. Но непрестанно ми отказваха. И след това през 1962 година внезапно ми позволиха. Заминах за Вашингтон, където живееха моите родители. Там приключих висшето си обучение “, признава именитата земеделска лидерка.

Мозер получава бакалавърска степен по френски език и магистърска от Института за езици и филология към католическия йезуитски университет „ Джорджтаун “ във Вашингтон. След това получава докторска степен по романски езици от университета „ Джордж Вашингтон “ във Вашингтон. Работи като публицист за  „ Гласът на Америка “.

Завръща се в България през 1992 година след дълги години в емиграция. Тя е създател и водач (до 2011 г.) на партията Български земеделски народен съюз – Народен съюз (след 2008 година „ Обединени земеделци “). От 2008 до 2011 година е водач на партия Обединени земеделци. Директор е на вестник „ Народно земеделско знаме “. Стига даже до заместник-председател на Народното събрание, когато за такива се избираха действителни политически фигури, а не недоразумения.

Със брачна половинка си Чарлз се среща на вечеря у сръбски емигранти във Вашингтон. Нашенката си представяла, че ще види някой отегчителен белобрад професор, само че той се оказал младо чаровно момче. През 1968 година двамата се венчават в протестантската черква „ Свети Агнес " във Вашингтон, само че по гледище на младоженката вършат и втора гала в източноправославния сръбски храм „ Свети Лука “.

„ Съвместният ни живот стартира много мъчно. Ходех на работа, учех и домакинствах, а Чарлз си стоеше у дома и смяташе, че единственият му ангажимент е да написа научните си писания. Един ден ми кипна и му споделям: „ Да не си мислиш, че си взел за жена една българска слугиня?! “, признава земеделската лидерка.

Анастасия Мозер към момента е суетна като 18-годишна госпожица. Колекционира скъпи бижута. Има цялостен дрешник фешън обувки. Доверява, че е наследила тази „ фикс идея “ от майка си, която преди време склонила да се омъжи за Г. М. Димитров, единствено откакто й заречен, че всеки месец ще й купува по чифт обувки.

„ Старая да съм обичайно облечена. Защото, гледайки някои от коментаторите в изборните студия, бях доста неприятно сюрпризирана, че имаше и облечени с по този начин модерните дънки с дупки. Това съгласно мен е насмешка.

Все отново човек би трябвало с почитание да се облича. Аз съм следвоенно потомство, когато и да искаш, не можеше да си намериш прилична дреха. Затова ми е обидно, като ги видя облечени с тия дупки. През тия сложни времена не сме ходили със скъсани облекла. Имах едни обувки, доста пъти кърпени, с цел да не вървим скъсани. Казала съм, че българките са доста съвременни, само че не всеки път елегантни. Да си съвременен, не значи да си грациозен. В Америка пък има дебели дами, с едни опънати по тях клинове, или напряко облечени с къси панталони. Понеже са фешън, стават все по-къси “, разяснява достолепната дама.

Бившата депутатка и през днешния ден резервира младежкия си дух, защото до неотдавна спортува съвсем всеки дени кара сама колата си в Съединени американски щати. Сега, когато годините й напреднаха, се оправя по-трудно и съвсем не излиза от вкъщи си във Вашингтон.

„ Българските партийци би трябвало да схванат, че от политически нарцисизъм няма изгода. Че демокрацията значи да привличаш, не да отблъскваш. Дори на тези избори можеше да има още по-добри резултати за демократичната общественост, в случай че тази аксиома бе възприета от всички. Това разделяне вдясно единствено вреди, тъй като някой се мисли за доста огромен, а пролича какъв тъкмо е потенциалът на тези хора. Но понякога личностите изчезват и надвива посредствеността “, разяснява след едни от последните избор Анастасия Мозер.

Източник: Уикенд