Д-р Александър Канчелов е специалист по лечение на зависимости с

Д-р Александър Канчелов е експерт по лекуване на зависимости с близо 20-годишен опит. От 2002 година е шеф на първата профилирана клиника за терапия и лекуване на зависимости, която развива и ползва актуалните лечебни научни и клинични способи. Носител е на някои от най-високите оценки на Европа и Америка – Голямата премия „ Химера ” на Европейската асоциация за лекуване на опиева взаимозависимост, връчена през 2004 година в Париж, и премията „ Доул-Найсуандър ” на Американската асоциация за лекуване на опиева взаимозависимост, която му е присъдена през 2007 година в Сан Диего, Съединени американски щати, като самопризнание за новаторските му клинични способи и практики в България. Въвежда метода за мотивационно интервюиране, тренинги и образование. Разработва специфична система за метадон-асистирана терапия благодарение на проф. Икро Маремани от Университета в Пиза, президент на Европейската асоциация за лекуване на опиеви зависимости.

- Днес модерната просвета признава за зависимости освен физическата и психическата привързаност към избрани вещества, само че и други типове зависимости към разнообразни държания, като хазарта, секса, интернет и даже към хора. Каква е общата основа сред всички тях?

- Според мен, говорейки за взаимозависимост, ние тръгваме в една кардинално неверна посока – изключително когато приказваме за зависимостите, които най-често изискват клинично, психотерапевтично и лечебно повлияване. Тоест тези, които са свързани с проблематични държания или корист с наркотични субстанции. Когато става дума за взаимозависимост в този смисъл, съгласно мен тази дума е погрешно разбрана и прилагана, тъй като в обществения дискурс към нея незабавно се прикача отрицателен смисъл и колорит. Зависимостта като нещо неприятно и отвън нормата. А съгласно мен нормата е човек да е подвластен. Не е допустимо да живеем, да действаме, да имаме обществена и личностна реализация по какъвто и да е различен метод. Защото никой не е субект самичък за себе си. Той постоянно е част от обществен или различен подтекст. Тоест от взаимоотношенията с други хора, условия, динамичност и развиване, които са в нас и отвън нас. Той зависи от въздуха, слънцето, другите, рейса, здравето си, цените, държавното управление, вселената. Погледнат по този метод, човешкият живот наподобява напълно друг. Ние сме подвластни от всичко към нас и вътре в нас. Аз бих сложил зависимостта преди всичко като естествено положение на света, на индивида и на взаимовръзките, които поддържат структурата и динамичността на нашето действие и развиване.

- В какъв миг зависимостта се трансформира в проблем?

- Когато зависимостите станат дезадаптивни, приказваме за патология. Когато тя е обвързвана с приложимост на наркотични субстанции, съгласно мен по-правилният термин би бил „ пристрастяване ”. Ако разгледаме процеса, при който се стига от обикновено действие до положение на привързаност, виждаме в началната фаза активиране на интереса и очакване, че ще се реализира някакъв резултат, или търсене на новото, изпробване със себе си, екстремност, авантюризъм, напън на средата, или просто автоматизираното подражаване на някой различен, който е признат за важен модел на държание. И по този начин десетки хиляди младежи опитват и пробват. Решаващият ход е повторението. То води до продължение в посока на епизодична, инцидентна и прекосяване към постоянна приложимост. А тя става прекомерно рискова, тъй като наркотичните субстанции съответно имат способността да трансформират мозъка. Обратимо и в по-напредналите стадии – необратимо. Във етапа на постоянната приложимост мозъкът е под дейното влияние на тези вещества. Те упражняват своето деяние в две направления. От една страна, нормално повдигат психологичния и цялостния тонус, задействат центъра на удоволствието по неестествен, само че доста мощен метод и основават пристрастяване, като карат мозъка да ги търси. Патологичното предпочитание за приложимост в идната фаза излиза от контрола на разсъдъка и личността и това към този момент е заболяването.