3D холограмни персонажи обясняват историята на посетителите в Преславския Археологически музей
Д-р Александър Горчев, шеф на Археологически музей „ Велики Преслав “, показва двете взаимно свързани изложения - „ Златната книга на българската епиграфика “ и „ Съкровище на словото “, с които музеят ще гостувт през юли и август т. година в МДЖ-Варна. Ето какво показа той за Съюза на българските публицисти и за " Петел ":
Новата експозицията на Археологическия музей „ Велики Преслав “ показва блясъка и великолепието на Симеоновата столица като водещ културен център в Европа през X век. В залите на музея са изложени съкровища от преславския край, творби на фамозната преславска рисувана керамика, старобългарски кирилски и глаголически надписи, неповторима сбирка от оловни печати.
През 2022/2023 година Археологическият музей в град Велики Преслав завоюва и осъществя план, финансиран по „ Програма за възобновяване и развиване на държавни, районни и общински културни институти “ на Национален фонд „ Култура “.
Проектът " Новото зарево на Симеоновия Златен век " включва изработването на 3D холограмни видеоизображения на Цар Симеон Велики и книжовника от Преславската школа Константин Преславски. Изборът на персонажите от времето на Златния век се извърши след анкета измежду посетителите на музея. Ролята на Цар Симеон се извършва от артиста Веселин Мезеклиев, а тази на книжовника от Леонид Йовчев.
Целта на плана е, посредством инвестиция в основаване на нова продукция и посредством потребление на високи технологии, да се привлекат аудитории, нови публики и медийна връзка.
За плана и проектите на музея споделя неговият шеф Александър Горчев.
- Как породи концепцията за плана „ Новото зарево на Симеоновия Златен век ”?
- Археологически музей „ Велики Преслав “ постоянно е търсил нови благоприятни условия за представянето на голямото историческо и археологическо благосъстояние на получилата от дълго време известност „ преславска цивилизация “. Първата археологическа колекция в града е основана през далечната 1906 година, а сбирките в музея непрестанно се обогатяват, уголемява се експозиционното пространство, има промени в интериора, както и разширение на откритата външна повърхност - така наречен лапидарий.
Годините и вековете не изтриват „ преславската цивилизация “, а единствено разкриват нови златни страници. Днес живеем в съвременен софтуерен XXI век и общество от хора с разнообразни визии. Това ни предизвика да търсим способи до и към общоприетите музейни витрини с скъпите находки, на няколко места да „ оживяват “ със модерни технологии тези наши предшественици, създавали това благосъстояние. И тъй като представяме средновековната столица Преслав, „ Златният век “ на българската страна по това време, естественият ни избор се падна на царете, управлявали тук, както и на книжовниците. Проведената по-късно анкета измежду посетителите уточни това да са цар Симеон и Константин Преславски.
- В какво се показва самият план? Какви са акцентите в него и задачите, които си слага?
- Проектът включва изработването на 3D холограмни видеоизображения на цар Симеон и Константин Преславски. В цялостен растеж, във тип и облекло такива, каквито са ни визиите за тях, само че оптимално близки до описанията, които са достигнали до нас от непокътнати истински писмени източници, печати и други свидетелства – да вземем за пример, на Йоан Екзарх в неговия „ Шестоднев “, „ Похвала за цар Симеон “ от неговия първи алманах, „ За буквите “ на Черноризец Храбър.
Едновременно с това холограмите водят един исторически роман от първо лице - за тяхното време, наследството, войните и одобряването на Българската империя в IX-X век, за глаголицата и основаването на по-разбираемата кирилица, преводите и новата българска литература. Целият роман се случва на умишлено търсения декор от мраморни колони, дворцовия център на столицата Преслав, монашеска килия и десетки истински глаголически, кирилски букви и текстове върху камък. Така се основава една по-реалистична и разбираема картина от предишното.
В общи линии това е една инвестиция в нова продукция посредством потребление на високи технологии - холограмни вентилатори. Образите са снимани в студио в осъществяване на известни наши артисти. Очакваме да привличаме нови публики и аудитории и по-добра медийна връзка.
Планираме нова и модерна визуализация на експонатите, интериора към тях, както и работа върху планове с научна и научно-популярна литература, образователни пособия и просветителни стратегии за възпитаници. От друга страна считам, че в по-голямата си част обществеността е в дълг към редица полезности, образувани още при основаването на българската страна и нейното развиване по-нататък.
Визирам нежеланието да се вникне в процесите и историческите обстоятелства и събития, довели до избран резултат. Банално е да дублирам, че би трябвало да се познава историята, с цел да си градим наше си същинско настояще и бъдеще.
Всички през днешния ден приказват за европейски полезности и никой за това, че при нас съществуват още от епохата на Възраждането. Бих добавил и от по-рано, като имам предвид писмеността, писмеността и разпространяването на християнството като полезност в целия славянски свят, точно посредством нашите български книги. Не е пресилено да кажа, че едната част от нашата общност умишлено или не, постоянно омаловажава българското начало в редица европейски събития. Това е комплекс за непълноценност и не дава отговор на историческата истин-а. Затова сме обречени да работим дружно, с цел да ни има и с цел да ни почитат другите.
- Разкажете за изложбата, която тези дни беше открита в музея! Какво е особено за експонатите в нея?
- В зала „ Йордан Господинов “, кръстена на един най-ревностен и пореден локален изобретател на феодален Преслав и в кинозалата на музея са показани две взаимно свързани изложения, които допълват „ живия “ роман от холограмите - „ Златната книга на българската епиграфика “ и „ Съкровище на словото “. Смея да настоявам, че музеят има една от най-големите сбирки от глаголически и кирилски надписи и текстове върху камък. Част от тях са показани в оригинал и като текстове върху специфични пана. Същевременно демонстрираме разпространяването на нашата кирилска книжовност от времето на нейното основаване до наши дни в Европа. Всичко това е вследствие на положителното съдействие и работа на Автомагистрала „ В. Преслав “ с Българска академия на науките, ШУ „ Еп. Константин Преславски “ и Преславската книжовна школа.
Вече сме поканени от Съюза на българските публицисти с двете изложения да гостуваме през юли и август в Международния дом на публицистите във Варна. С предпочитание и подготвеност ще се отзовем.
- Проектът ни препраща към оспорвания в последно време нов български филм „ Войната на буквите ”. Проф. Николай Овчаров съобщи, че продукцията не дава точни исторически сведения за епохата, която показва. Вие на какво мнение сте?
- Благодаря за тази връзка, която направихте сред серийния филм „ Войната на буквите “ и нашия план. Двама от персонажите представяме и ние - този на цар Симеон и духовник, който определихме като Константин Преславски. Между другото, холограмният облик на монаха се извършва от артиста Леонид Йовчев, който играе сходна роля във кино лентата.
До тук с общите неща. Иначе, ние с моите сътрудници следим кино лентата. Имаме ясна визия, че няма по какъв начин един подобен филм изцяло да пресъздава историческата реалност. Тя се реконструира посредством археологически изследвания, непокътнати летописи и исторически извори, жития, надписи, паралели, хипотези и доказателства и други За тях работят учени, историци, археолози, филолози, музеи, а резултатът от техния труд са учебници, справочници, научни разработки и книги. ІХ - X в., цар Симеон, цар Петър, Велики Преслав, глаголицата и кирилицата са най-великият и значим миг в средновековната българска история.
И ненапълно филмът разрушава построените с години показа, създавани в българското общество за тази ера. И на нас не ни харесват част от разговорите, употребяваните модерни изрази (с мисълта да са по-разбираеми за младото поколение), озвучаването на моменти е под всякаква рецензия.
Романът е доста по-качествен като сюжет, чувство за епохата, великолепие, дух, задача. Във кино лентата в никакъв случай не сме очаквали да забележим същинската история. Но пък умишлено и професионално предоставихме и показахме на екипа оригиналите - на дворците на владетелите, манастирските комплекси, тяхната декорация, подовата настилка, непокътнатите капители, мраморни колони, цветовите нюанси, същинската, рисувана, преславска, белоглинена керамика, истинските кирилски и глаголически надписи и букви, печати с изображения на царете Симеон и Петър.
Част от тях са показани във кино лентата относително тъкмо. Характерите на героите във кино лентата са друго нещо. Няма по какъв начин да знаем по какъв начин са си говорили същинските персони, нито чисто житейските им връзки. Тогавашното време е сурово, на моменти грубо. И за оцелееш, е трябвало да водиш всевъзможни борби - военни, междудържавни, интелектуални, родови и човешки за относително късия живот. Понякога разсъждаваме повечко със модерни критерии. От днешното време считам, че си е заслужавало - поради огромните каузи, случили се в „ Златния век “ и за България.
Виолета Гурнакова - Михайлова, Съюз на българските журналисти - Варна
Новата експозицията на Археологическия музей „ Велики Преслав “ показва блясъка и великолепието на Симеоновата столица като водещ културен център в Европа през X век. В залите на музея са изложени съкровища от преславския край, творби на фамозната преславска рисувана керамика, старобългарски кирилски и глаголически надписи, неповторима сбирка от оловни печати.
През 2022/2023 година Археологическият музей в град Велики Преслав завоюва и осъществя план, финансиран по „ Програма за възобновяване и развиване на държавни, районни и общински културни институти “ на Национален фонд „ Култура “.
Проектът " Новото зарево на Симеоновия Златен век " включва изработването на 3D холограмни видеоизображения на Цар Симеон Велики и книжовника от Преславската школа Константин Преславски. Изборът на персонажите от времето на Златния век се извърши след анкета измежду посетителите на музея. Ролята на Цар Симеон се извършва от артиста Веселин Мезеклиев, а тази на книжовника от Леонид Йовчев.
Целта на плана е, посредством инвестиция в основаване на нова продукция и посредством потребление на високи технологии, да се привлекат аудитории, нови публики и медийна връзка.
За плана и проектите на музея споделя неговият шеф Александър Горчев.
- Как породи концепцията за плана „ Новото зарево на Симеоновия Златен век ”?
- Археологически музей „ Велики Преслав “ постоянно е търсил нови благоприятни условия за представянето на голямото историческо и археологическо благосъстояние на получилата от дълго време известност „ преславска цивилизация “. Първата археологическа колекция в града е основана през далечната 1906 година, а сбирките в музея непрестанно се обогатяват, уголемява се експозиционното пространство, има промени в интериора, както и разширение на откритата външна повърхност - така наречен лапидарий.
Годините и вековете не изтриват „ преславската цивилизация “, а единствено разкриват нови златни страници. Днес живеем в съвременен софтуерен XXI век и общество от хора с разнообразни визии. Това ни предизвика да търсим способи до и към общоприетите музейни витрини с скъпите находки, на няколко места да „ оживяват “ със модерни технологии тези наши предшественици, създавали това благосъстояние. И тъй като представяме средновековната столица Преслав, „ Златният век “ на българската страна по това време, естественият ни избор се падна на царете, управлявали тук, както и на книжовниците. Проведената по-късно анкета измежду посетителите уточни това да са цар Симеон и Константин Преславски.
- В какво се показва самият план? Какви са акцентите в него и задачите, които си слага?
- Проектът включва изработването на 3D холограмни видеоизображения на цар Симеон и Константин Преславски. В цялостен растеж, във тип и облекло такива, каквито са ни визиите за тях, само че оптимално близки до описанията, които са достигнали до нас от непокътнати истински писмени източници, печати и други свидетелства – да вземем за пример, на Йоан Екзарх в неговия „ Шестоднев “, „ Похвала за цар Симеон “ от неговия първи алманах, „ За буквите “ на Черноризец Храбър.
Едновременно с това холограмите водят един исторически роман от първо лице - за тяхното време, наследството, войните и одобряването на Българската империя в IX-X век, за глаголицата и основаването на по-разбираемата кирилица, преводите и новата българска литература. Целият роман се случва на умишлено търсения декор от мраморни колони, дворцовия център на столицата Преслав, монашеска килия и десетки истински глаголически, кирилски букви и текстове върху камък. Така се основава една по-реалистична и разбираема картина от предишното.
В общи линии това е една инвестиция в нова продукция посредством потребление на високи технологии - холограмни вентилатори. Образите са снимани в студио в осъществяване на известни наши артисти. Очакваме да привличаме нови публики и аудитории и по-добра медийна връзка.
Планираме нова и модерна визуализация на експонатите, интериора към тях, както и работа върху планове с научна и научно-популярна литература, образователни пособия и просветителни стратегии за възпитаници. От друга страна считам, че в по-голямата си част обществеността е в дълг към редица полезности, образувани още при основаването на българската страна и нейното развиване по-нататък.
Визирам нежеланието да се вникне в процесите и историческите обстоятелства и събития, довели до избран резултат. Банално е да дублирам, че би трябвало да се познава историята, с цел да си градим наше си същинско настояще и бъдеще.
Всички през днешния ден приказват за европейски полезности и никой за това, че при нас съществуват още от епохата на Възраждането. Бих добавил и от по-рано, като имам предвид писмеността, писмеността и разпространяването на християнството като полезност в целия славянски свят, точно посредством нашите български книги. Не е пресилено да кажа, че едната част от нашата общност умишлено или не, постоянно омаловажава българското начало в редица европейски събития. Това е комплекс за непълноценност и не дава отговор на историческата истин-а. Затова сме обречени да работим дружно, с цел да ни има и с цел да ни почитат другите.
- Разкажете за изложбата, която тези дни беше открита в музея! Какво е особено за експонатите в нея?
- В зала „ Йордан Господинов “, кръстена на един най-ревностен и пореден локален изобретател на феодален Преслав и в кинозалата на музея са показани две взаимно свързани изложения, които допълват „ живия “ роман от холограмите - „ Златната книга на българската епиграфика “ и „ Съкровище на словото “. Смея да настоявам, че музеят има една от най-големите сбирки от глаголически и кирилски надписи и текстове върху камък. Част от тях са показани в оригинал и като текстове върху специфични пана. Същевременно демонстрираме разпространяването на нашата кирилска книжовност от времето на нейното основаване до наши дни в Европа. Всичко това е вследствие на положителното съдействие и работа на Автомагистрала „ В. Преслав “ с Българска академия на науките, ШУ „ Еп. Константин Преславски “ и Преславската книжовна школа.
Вече сме поканени от Съюза на българските публицисти с двете изложения да гостуваме през юли и август в Международния дом на публицистите във Варна. С предпочитание и подготвеност ще се отзовем.
- Проектът ни препраща към оспорвания в последно време нов български филм „ Войната на буквите ”. Проф. Николай Овчаров съобщи, че продукцията не дава точни исторически сведения за епохата, която показва. Вие на какво мнение сте?
- Благодаря за тази връзка, която направихте сред серийния филм „ Войната на буквите “ и нашия план. Двама от персонажите представяме и ние - този на цар Симеон и духовник, който определихме като Константин Преславски. Между другото, холограмният облик на монаха се извършва от артиста Леонид Йовчев, който играе сходна роля във кино лентата.
До тук с общите неща. Иначе, ние с моите сътрудници следим кино лентата. Имаме ясна визия, че няма по какъв начин един подобен филм изцяло да пресъздава историческата реалност. Тя се реконструира посредством археологически изследвания, непокътнати летописи и исторически извори, жития, надписи, паралели, хипотези и доказателства и други За тях работят учени, историци, археолози, филолози, музеи, а резултатът от техния труд са учебници, справочници, научни разработки и книги. ІХ - X в., цар Симеон, цар Петър, Велики Преслав, глаголицата и кирилицата са най-великият и значим миг в средновековната българска история.
И ненапълно филмът разрушава построените с години показа, създавани в българското общество за тази ера. И на нас не ни харесват част от разговорите, употребяваните модерни изрази (с мисълта да са по-разбираеми за младото поколение), озвучаването на моменти е под всякаква рецензия.
Романът е доста по-качествен като сюжет, чувство за епохата, великолепие, дух, задача. Във кино лентата в никакъв случай не сме очаквали да забележим същинската история. Но пък умишлено и професионално предоставихме и показахме на екипа оригиналите - на дворците на владетелите, манастирските комплекси, тяхната декорация, подовата настилка, непокътнатите капители, мраморни колони, цветовите нюанси, същинската, рисувана, преславска, белоглинена керамика, истинските кирилски и глаголически надписи и букви, печати с изображения на царете Симеон и Петър.
Част от тях са показани във кино лентата относително тъкмо. Характерите на героите във кино лентата са друго нещо. Няма по какъв начин да знаем по какъв начин са си говорили същинските персони, нито чисто житейските им връзки. Тогавашното време е сурово, на моменти грубо. И за оцелееш, е трябвало да водиш всевъзможни борби - военни, междудържавни, интелектуални, родови и човешки за относително късия живот. Понякога разсъждаваме повечко със модерни критерии. От днешното време считам, че си е заслужавало - поради огромните каузи, случили се в „ Златния век “ и за България.
Виолета Гурнакова - Михайлова, Съюз на българските журналисти - Варна
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ