Д-р Алън Рос Хюгенот от Сан Франциско, прекарва десетилетия в

Д-р Алън Рос Хюгенот от Сан Франциско, прекарва десетилетия в обсъждане на главоблъсканиците на физиката, след което насочва вниманието си към енигмата на човешкото схващане. Хюгенот има докторска степен по машинно инженерство и сполучлива кариера в морското инженерство, работейки в комисии, които пишат стандартите за корабостроене на Съединените щати. Учи физика и машинно инженерство в Орегонския софтуерен институт. След злополука с мотоциклет в младите си години, в него се заражда стремежът за проучване на задгробния живот след прекарване покрай гибелта. Той споделя: „ Използвайки Нютонова физика сътворявам кораби, само че от самото начало знам, че има цялостен различен свят, който нашите пет сетива не записват. “ Хюгенот изнася лекция за задгробния живот на Конференцията на Международната асоциация за проучване на прекарвания близки до гибелта през 2014 година в Нюпорт Бийч, Калифорния. Изследвайки научните теории, свързани с този различен свят, ученият се пита дали съзнанието на живите човешки същества, както и „ душите “ на мъртвите, се намират в тъмна материя или тъмна сила. Той размишлява върху последствията от властта, която нашето схващане наподобява има над физическата действителност. Хюгенот споделя за лично прекарване покрай гибелта през 70-те години на предишния век, след претърпяна злополука. Той го назовава „ по-истинско от това място “. За него, тези въпроси не са единствено интелектуални любознания, те носят бездънен опит, който е трансформирал мирогледа му. Изследователят обобщава някои теории във физиката, тълкувайки по какъв начин те могат да сочат към съществуването на схващане, без значение от мозъка, и към съществуването на задгробен живот на друго равнище. Той отбелязва, че е належащо в допълнение следствие, с цел да се ревизират неговите постулати и приказва за провокациите при опитите да се ревизират тези хрумвания в обичайната научна рамка.


Хюгенот споделя, че човешкото схващане може да действа като данните, които се съхраняват „ в облака “. Тези данни са налични за голям брой устройства – смарт телефона, таблета, настолния компютър. Той теоретизира: „ По време на прекарване покрай гибелта мозъкът може да бяга от рискова обстановка. Можем да „ завъртим ключа и да отидем на другия компютър “. Връзката на моето схващане е в главата ми, само че мястото на моето схващане – къде е в действителност? То е отвън тялото ми. Защото от вътрешната страна и извън е заблуда. Пространството може да не съществува или най-малко не по метода, по който нормално го разбираме. Помислете за Теоремата за нелокалността на доктор Джон Бел … “ Нелокалността се отнася до способността на два обекта неотложно да знаят за положенията на другия, даже в случай че са разграничени от големи дистанции. Това е обвързвано с феномена на усложнение: парченце A и парченце Б си взаимодействат и по-късно остават мистериозно свързани. Когато парченце A претърпи смяна, парченце Б претърпява същата смяна. А и Б по доста способи са изгубили своята характерност и се държат като едно цяло. През годините Теоремата на Бел е тествана от доста учени и е част от главната квантова физика. Идеите на Хюгенот за съзнанието, съществуващо по едно и също време вътре и отвън човешкото тяло, се основават на тази теорема, само че остават отвън главния поток. Четете още: Халюцинаторни прекарвания и опити свързани с тях Това, което учените са следили, съставлява към 4 % от нашата Вселена. Тъмната сила и тъмната материя съставляват останалите 96 %. Учените в действителност не знаят какво съставляват тъмната сила и материя, и тяхното битие се възприема единствено заради резултатите, които наподобява имат върху забележимата материя. Хюгенот споделя: „ Тези неразкрити 96 % от Вселената … ни дават задоволително място за битие както на съзнанието, по този начин и на отвъдния живот. Може би съзнанието съществува в друго измерение. Теорията на струните, доста обсъждана в главната физика, твърди, че съществуват други измерения оттатък четириизмерната идея за Вселената. Струнната доктрина преглежда Вселената като свят от доста тънки, вибриращи струни. Смята се, че струните се излъчват от Космос с по-ниско измерение, който е по-прост, по-плосък и без гравитация. Достигането до друго измерение може да е въпрос на религия. Може би телата ни биха могли да преминат през стени, в случай че в действителност вярвахме, че могат. Ако имам вяра, че не мога да мина през стената, аз няма да мога. Има опити, които демонстрират силата на човешкото схващане да въздейства върху физическата действителност. “


Съзнанието има физическо влияние върху материята. Прочутият опит с двоен разрез шокира физиците, когато сподели, че фотоните, светлинни частици, работят по друг метод, когато се следят, в сравнение с когато никой не ги следи. По създание наблюдаващият може да накара фотоните да одобряват или формата на парченце, или формата на вълна посредством самия акт на премерване. Те не са закрепени в една форма, както се чака. Хугенот декларира: „ Частиците съществуват като капацитет и наблюдаващият дефинира каква форма да одобряват. Влиянието на мозъка на откривателя върху неговия или нейния опит има съществени последствия: „ Ако един песимист желае да възпроизведе това, което „ набожен “ е разкрил в техния опит, скептикът не може да го направи, тъй като … метода, по който този човек желае да го види е не по метода, по който другият желае да го види. “ Ученият пита, в случай че капацитетът приема форма единствено когато се следи, кой или какво е бил наблюдаващият на Големия гърмеж? Неговият отговор е – „ схващане “. Изследователската лаборатория за инженерни аномалии в Принстън към Принстънския университет е известна с провежданите от нея опити, показващи, че нашите мозъци могат фактически да повлияят на работата на електронните устройства. В продължение на доста години откривателите на Изследователската лаборатория организират милиони опити със стотици хора. Типичен образец за подобен опит е следният: Генераторът на инцидентни събития е електронно устройство, което може да генерира битове, представляващи 0 или 1. Участниците в изследването се пробват да повлияят на генератора по един или различен метод, към 0 или към 1. Събитията демонстрират забележителна изгода в посока на волята на индивида над това, което шансът би диктувал, което допуска, че волята на индивида е повлияла на машината. Кумулативното изобретение е, че човешкият разум може леко да повлияе на машината. Въпреки, че въздействието е едва, последователността е забележителна. В хода на толкоз доста тествания статистическата мощ се усилва. Вероятността тези резултати да се появят инцидентно, а не под въздействие на човешкия разум, е по-малко от 1 на 1 милиард …