Изследване: COVID-19 засяга и мозъка
COVID-19 , въпреки и да е на първо място болест на дихателните пътища, може да засегне и мозъка . Неврологичните резултати на заболяването, които се демонстрират от началото на пандемията, към този момент са доказани от нови проучвания даже при леките форми, съобщи Агенция Франс Прес.
Наблюдават се " неприятни последствия, свързани със SARS-Cov-2 ", вируса причиняващ COVID-19, в мозъците на хора, инфектирани преди месеци, настояват учени в сп. " Нейчър ". Изследването е значимо, тъй като обезпечава най-солидните доказателства до момента, че Ковид-19 може да има продължителни последствия върху мозъка, изключително върху сивото вещество, където са невроните.
Идеята не е нова. Още при започване на 2020 година редица лекари установяваха неврологични проблеми у пациентите с COVID-19. Оттогава доста проучвания потвърдиха това. Някои демонстрираха, че пропорцията на когнитивни проблеми е по-висока у боледували от COVID-19. Други напряко следиха мозъци на пациенти и установяваха аномалии.
Първата категория проучвания обаче не може да потвърди директна причинно-следствена връзка. Вторите пък бяха осъществени с дребен брой пациенти, наранени тежко. В някои случаи резултатите бяха от аутопсии на умряли.
Публикуваното в този момент проучване е с доста по-категорични резултати. Включени са стотици хора, като е прегледано положението на мозъка, без значение дали наранени или не от COVID-19.
Повечето боледували от COVID-19 не са били приети в болница. Изследването затова наблюдава неврологичните резултати от COVID-19, който не е бил тежък, какъвто прекарват множеството хора.
За всеки случай експертите имат насочна точка отпреди заболяването. Всички пациенти са имали нагледно проучване на мозъка, от време на време правено години по-рано в границите на събиране на данни от английската Биобанка.
При боледувалите от COVID-19 мозъкът всеобщо се смалява. Средно след месеци загубите, или лезиите са от 0,2% до 2 % мозъчна тъкан над следеното при неболедували. За съпоставяне при обикновено стареене мозъкът се смалява с от 0,2 до 0,3 % годишно, изяснява Гуенел Дуо , началник на проучването.
Не би трябвало обаче да мислим, че вирусът систематично стига до мозъка и визира необратимо невроните. Най-засегнати от Ковид-19 са зоните в мозъка, свързани с обонянието. Липсата на подушване е и един от най-честите признаци на заболяването, евентуално тъй като вирусът нападна обонятелния нерв, или тъй като това е имунен отговор на инфекцията.
Хипотезите са няколко. Възможно е до мозъка да доближава инфектиране, да вземем за пример по обонятелния канал. То може да е провокирано от самия вирус, или от реакцията на организма.
Възможно е също загубата на подушване да визира мозъка.
" Известно е, че продължителна загуба на обонянието... води до смаляване на сивото вещество в региона от мозъка, обвързван с него ", изясни Дуо. Този резултат е обратим. " Можем да мислим, че с връщането на обонянието, тези мозъчни аномалии стават по-малко изразени с времето ".
Свиване на сивото вещество поради COVID-19 е следено също в региони на мозъка, които управляват страстите и паметта.
Изследването е осъществено, когато във Англия е преобладавал разновидността Алфа.
Наблюдават се " неприятни последствия, свързани със SARS-Cov-2 ", вируса причиняващ COVID-19, в мозъците на хора, инфектирани преди месеци, настояват учени в сп. " Нейчър ". Изследването е значимо, тъй като обезпечава най-солидните доказателства до момента, че Ковид-19 може да има продължителни последствия върху мозъка, изключително върху сивото вещество, където са невроните.
Идеята не е нова. Още при започване на 2020 година редица лекари установяваха неврологични проблеми у пациентите с COVID-19. Оттогава доста проучвания потвърдиха това. Някои демонстрираха, че пропорцията на когнитивни проблеми е по-висока у боледували от COVID-19. Други напряко следиха мозъци на пациенти и установяваха аномалии.
Първата категория проучвания обаче не може да потвърди директна причинно-следствена връзка. Вторите пък бяха осъществени с дребен брой пациенти, наранени тежко. В някои случаи резултатите бяха от аутопсии на умряли.
Публикуваното в този момент проучване е с доста по-категорични резултати. Включени са стотици хора, като е прегледано положението на мозъка, без значение дали наранени или не от COVID-19.
Повечето боледували от COVID-19 не са били приети в болница. Изследването затова наблюдава неврологичните резултати от COVID-19, който не е бил тежък, какъвто прекарват множеството хора.
За всеки случай експертите имат насочна точка отпреди заболяването. Всички пациенти са имали нагледно проучване на мозъка, от време на време правено години по-рано в границите на събиране на данни от английската Биобанка.
При боледувалите от COVID-19 мозъкът всеобщо се смалява. Средно след месеци загубите, или лезиите са от 0,2% до 2 % мозъчна тъкан над следеното при неболедували. За съпоставяне при обикновено стареене мозъкът се смалява с от 0,2 до 0,3 % годишно, изяснява Гуенел Дуо , началник на проучването.
Не би трябвало обаче да мислим, че вирусът систематично стига до мозъка и визира необратимо невроните. Най-засегнати от Ковид-19 са зоните в мозъка, свързани с обонянието. Липсата на подушване е и един от най-честите признаци на заболяването, евентуално тъй като вирусът нападна обонятелния нерв, или тъй като това е имунен отговор на инфекцията.
Хипотезите са няколко. Възможно е до мозъка да доближава инфектиране, да вземем за пример по обонятелния канал. То може да е провокирано от самия вирус, или от реакцията на организма.
Възможно е също загубата на подушване да визира мозъка.
" Известно е, че продължителна загуба на обонянието... води до смаляване на сивото вещество в региона от мозъка, обвързван с него ", изясни Дуо. Този резултат е обратим. " Можем да мислим, че с връщането на обонянието, тези мозъчни аномалии стават по-малко изразени с времето ".
Свиване на сивото вещество поради COVID-19 е следено също в региони на мозъка, които управляват страстите и паметта.
Изследването е осъществено, когато във Англия е преобладавал разновидността Алфа.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ