Мнения Daily - Борисов все по-трудно балансира
© Юлия Лазарова Демократична България има късмет да е смислена опция. Още по тематиката
Мнения Daily - Ще има десетки отстреляни туристи и гъбари
И още: Недоверието е българската чума; Неоколониализмът в субсахарна Африка движи миграцията
24 юли 2018
Мнения Daily - Истерията и експанзията може да заглушат " Свободна Европа "
И още: Българска социалистическа партия в действителност преоткрива себе си; България не е парламентарна, а Бойкова народна власт
23 юли 2018 Политически виражи
Борисов все по-трудно балансира
От коментар на политолога Даниел Смилов в неговия фейсбук-профил
Борисов изпада в слаба позиция и отстъпва територия на Радев, а в действителност на Българска социалистическа партия:
- Приемането на закона за приватизацията и единодушието с ветото на президента са най-видимият симптом за уязвимост. Първо, признат е лобистки закон. Второ, последва закъсняла и неуместна реакция на ветото на Радев;
- Законодателство в интерес на едрия петролен бизнес;
- 500 милиона, заделени за " хидроинженерна " дейност;
- Удар върху съперниците на цигарените производители;
- Показно разбиране на позициите на Българска социалистическа партия за бежанците от ГЕРБ.
Същевременно Волен Сидеров напълно съзнателно клати обединението и се стреми да изхвърли Валери Симеонов от нея. Като цяло, слабостта на Борисов се състои в това, че би трябвало да прави отстъпки в доста и разнообразни направления: някои на драго сърце, други не чак толкоз. Задава се забавна есен, в която тези " салда " мъчно ще бъдат удържани, без да се дава огромно преимущество на Българска социалистическа партия.
Демократична България получава опция да се нарежда като смислена опция на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Тя ще е единствената групировка, която няма да тича на патриотично-популистката писта, и която има еднопосочна позиция по проблеми като корупция, прокуратура, народна власт, независимост на словото, Европейски Съюз и НАТО. За тези, на които им е писнало от открит лобизъм, извъртане, лавиране и опортюнистично нагласяне на Изток и Запад, Демократична България е явен вид. Още повече, че идва уверено време за влизането в сърцевината на Европейски Съюз - еврозоната. Ако Българска социалистическа партия или слаба и неориентирана коалиция на ГЕРБ са на власт, тази цел евентуално ще се окаже илюзорна.
Избирателите обаче би трябвало да са сигурни, че Демократична България е групировка с дълъг небосвод, която било в ръководството, било в съпротива в бъдещия парламент, ще е ефикасен инструмент за политически напън. Липсата на подобен инструмент в сегашния парламент е една от аргументите за завоя в популистко-националистическа посока, както и за лекотата, с която лобистки покупко-продажби биват обличани със закон.
----------
Радикализмът през днешния ден води към небитието.
Разцеплението на Европа
По-добре е да се държим дружно, в сравнение с да ни обесят поотделно
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Stoyan Nenov
Уолтър Ръсел Мийд е измежду най-високо стоящите мислители на Америка в региона на стратегическите проучвания и интернационалните връзки. Неговият разбор на сегашното положение на Европа и на Русия е мъчително прям и правилен. Това, което липсва на този разбор е погледа върху самите Съединени щати.
Разяждащата Европа болест на примирението, неглижирането на сигурността, слугуването на левичарски културни и обществени утопии са явления, които засягат надълбоко и съществено и самата Америка. За разлика от Европа, Америка има и едно все по-силно и коренно консервативно политическо крило - каквото в Европа през днешния ден се образува на национална основа, само че неизбежно ще се консолидира и в европейските институции.
Болестта на Европа е единият вектор на слабостта на Запада. Вторият вектор, за който Мийд не приказва, е внезапно ожесточаващата се културна война в Съединените щати. На единия полюс са глобалистите и постмодерните либерали, които управляваха епохата на демократичния консенсус след Студената война. Този полюс комбинира радикалния световен пазарнизъм с упорито пробутване на най-ексцентричните културни явления в западния свят като правила на държание в обществото, осветени от закона. Този културен радикализъм откри за належащо освен да се самопропагандира, само че мина и към обществени репресии по отношение на тези, които не бяха съгласни да живеят по законите на политическата уместност, джендърния плурализъм и надбягващия се с времето миграционен космополитизъм.
На другия полюс на американската междукултурна война са религиозните традиционалисти, изолационистко- националистическите консерватори, протекционистите, осъждащи " жертването " на Америка от страна на нейните елити в интерес на глобализацията. Тръмп приказва безапелационно от позициите на тези хора и разполага с тяхната поддръжка, въпреки и да има сложни връзки с елита на личната си Републиканска партия. Културната война в Америка доближи кресчендо с избора на Тръмп и демонстрира всички признаци на по-нататъшно ожесточаване.
На този декор, флиртът на Тръмп с Владимир Путин задълбочава както рецесията и поляризацията сред институциите на федералната страна в Съединени американски щати, по този начин и нанася тежък удар върху опитващата се - постепенно и неефективно - да се събере в оцеляваща тактика Европа. Ударите по Европа с комерсиална война и зле прикрити опити за проверка на Атлантическия съюз в допълнение задълбочават както вътрешноамериканската рецесия, по този начин и - най-много - трансатлантическите връзки.
В тази обстановка режимът в Москва получава освен това от по този начин нужната глътка въздух за оцеляване на фона на своите стопански и демографски неблагополучия. Кремъл получава същински късмет - отворен кулоар да разделя и опълчва едни на други европейците, а също по този начин и атлантическите сътрудници. Докъде би могло да докара всичко това, зависи от решимостта на самия Тръмп да върви по определения път на компромис непременно с Москва, както и от способността на Европа да се вземе в ръце без значение от изострящите се вътрешно европейски спорове.
В Европа е време да си спомним известните думи на Бенджамин Франклин - " По-добре е да се държим дружно, вместо най-вероятно да ни обесят поотделно ".( " We must, indeed, all hang together or, most assuredly, we shall all hang separately. " ) А както Европа, по този начин и Америка би трябвало да си напомнят, че силата на една демократична нация и на един либерален съюз е в способността им да манифестират своите разлики и да реализират гъвкаво единодушие в името на общите си цели.
Радикализмът през днешния ден води към несъществуване. Умереността, прагматизмът и способността да съвместим полезностите на демократичната ни традиция с целите на настъпващата смяна са единствения път към оцеляване и триумф.
-------------
Властта няма за какво да се чуди за какво доверието в институциите е поднулево.
Виртуална действителност
Можеш да излъжеш всички единствено за известно време
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Фотограф: Надежда Чипева
Днешните управници, изключително българските, се пробват да подменят забележимата реалност с неин имагинерен двойник, конструиран от техни думи. В този ред на дейности се подрежда скорошната имитация на инж. кмета на Царево Георги Лапчев: " И в последна сметка дюната дюна ли е? "
Става дума, несъмнено, за извечния блян на ГЕРБ да подкрепя застрояването на части от природата, на които по закон строителството е неразрешено. В последната петилетка изключително го отнасят дюните. На 3 януари 2013 година да вземем за пример гръмна абсурдът " Дюнигейт ", при който багери изравняваха дюни край Несебър. Няколко години по-късно се развихри сходен скандал, този път сдобил се с името " Не-бетон върху не-дюни ". Действието се развиваше на къмпинг " Юг " (община Царево), където един бизнесмен изливаше плочи от " бетонообразен покривен материал " върху " дюноподобни пясъчни навявания ".
Две министърки – на Министерство на регионалното развитие и на Министерство на околната среда и водите – в един глас потвърдиха в ефир: не-бетон върху не-дюни. Едва след щедро медийно покритие си признаха и стопираха градежа.
Дюни ли са дюните, които община Царево е продала на испанската компания " Ибердрола " за застрояване с ваканционни постройки? Ако дюните не са дюни – " Ибердрола " ще застрои всичко зад плажа Корал. Ако обаче са – ще остане с едни 40 милиона обратно. Самият инж. кмет Г. Лапчев твърди, че бидейки експерт по горите, не може да разграничи едно нещо дюна ли е или не е.
Действителността не е формирана от думи, а от по-твърд материал. И не може да бъде сменена от думи. Например: това, че в картите, съпътстващи общия организационен проект (ОУП) на Царево дюни зад Корал, не са обозначени, не значи, че такива няма. Дори публично има. Картите с дюните – публични, подпечатани с държавни печати – са от дълго време налице в Министерство на регионалното развитие. Ще рече: дюните освен съществуват в действителния свят, само че са и публично приети от страната. Просто някак тия карти все не стигат до създателите на ОУП-Царево.
Това състояние, несъмнено, е на границата на документната машинация, която в действителността е наказуема.
Можеш да излъжеш всички хора за известно време. Можеш да лъжеш известно количество хора от самото начало. Не можеш обаче да лъжеш всички хора от самото начало. Дюните са дюни – и на къмпинг " Юг ", и на Корал, и в Синеморец, и в Силистар и така нататък Пирин има предпазен статут и там не може да се строи без Съд на Европейските общности. Зоната " Рила-буфер " е предпазено местообитание и там, ще - не ще, даже ГЕРБ ще би трябвало да наложи съответния законов режим. Санитарно-охранителните пояси около вододайните зони са санитарно-охранителни пояси и там даже най-дебелите другари на властта не могат да строят хотелски комплекси, изливащи отходните си миазми във водата, която други хора след това ще пият. Магистрала " Струма " няма по какъв начин да мине по дефилето, в случай че се строи с европейски пари. В сарматските степи на Калиакра няма по какъв начин да се пръкнат вили и хотели. И впрочем.
В последните дни чувам по радиоточката маса висши гербисти да се чудят за какво хората в България имат нулево доверие към институциите. Искам да ги поправя: доверието не е нулево, а поднулево. Ще рече: не гледаме на институциите като на групи хора, неправещи нищо; гледаме на тях като на терористични организации, които ежедневно възнамеряват нападения против нашия живот, сигурност и благосъстоятелност.
Мнения Daily - Ще има десетки отстреляни туристи и гъбари
И още: Недоверието е българската чума; Неоколониализмът в субсахарна Африка движи миграцията
24 юли 2018
Мнения Daily - Истерията и експанзията може да заглушат " Свободна Европа "
И още: Българска социалистическа партия в действителност преоткрива себе си; България не е парламентарна, а Бойкова народна власт
23 юли 2018 Политически виражи
Борисов все по-трудно балансира
От коментар на политолога Даниел Смилов в неговия фейсбук-профил
Борисов изпада в слаба позиция и отстъпва територия на Радев, а в действителност на Българска социалистическа партия:
- Приемането на закона за приватизацията и единодушието с ветото на президента са най-видимият симптом за уязвимост. Първо, признат е лобистки закон. Второ, последва закъсняла и неуместна реакция на ветото на Радев;
- Законодателство в интерес на едрия петролен бизнес;
- 500 милиона, заделени за " хидроинженерна " дейност;
- Удар върху съперниците на цигарените производители;
- Показно разбиране на позициите на Българска социалистическа партия за бежанците от ГЕРБ.
Същевременно Волен Сидеров напълно съзнателно клати обединението и се стреми да изхвърли Валери Симеонов от нея. Като цяло, слабостта на Борисов се състои в това, че би трябвало да прави отстъпки в доста и разнообразни направления: някои на драго сърце, други не чак толкоз. Задава се забавна есен, в която тези " салда " мъчно ще бъдат удържани, без да се дава огромно преимущество на Българска социалистическа партия.
Демократична България получава опция да се нарежда като смислена опция на ГЕРБ и Българска социалистическа партия. Тя ще е единствената групировка, която няма да тича на патриотично-популистката писта, и която има еднопосочна позиция по проблеми като корупция, прокуратура, народна власт, независимост на словото, Европейски Съюз и НАТО. За тези, на които им е писнало от открит лобизъм, извъртане, лавиране и опортюнистично нагласяне на Изток и Запад, Демократична България е явен вид. Още повече, че идва уверено време за влизането в сърцевината на Европейски Съюз - еврозоната. Ако Българска социалистическа партия или слаба и неориентирана коалиция на ГЕРБ са на власт, тази цел евентуално ще се окаже илюзорна.
Избирателите обаче би трябвало да са сигурни, че Демократична България е групировка с дълъг небосвод, която било в ръководството, било в съпротива в бъдещия парламент, ще е ефикасен инструмент за политически напън. Липсата на подобен инструмент в сегашния парламент е една от аргументите за завоя в популистко-националистическа посока, както и за лекотата, с която лобистки покупко-продажби биват обличани със закон.
----------
Радикализмът през днешния ден води към небитието.
Разцеплението на Европа
По-добре е да се държим дружно, в сравнение с да ни обесят поотделно
От коментар на политолога Огнян Минчев в неговия фейсбук-профил
Фотограф: Stoyan Nenov
Уолтър Ръсел Мийд е измежду най-високо стоящите мислители на Америка в региона на стратегическите проучвания и интернационалните връзки. Неговият разбор на сегашното положение на Европа и на Русия е мъчително прям и правилен. Това, което липсва на този разбор е погледа върху самите Съединени щати.
Разяждащата Европа болест на примирението, неглижирането на сигурността, слугуването на левичарски културни и обществени утопии са явления, които засягат надълбоко и съществено и самата Америка. За разлика от Европа, Америка има и едно все по-силно и коренно консервативно политическо крило - каквото в Европа през днешния ден се образува на национална основа, само че неизбежно ще се консолидира и в европейските институции.
Болестта на Европа е единият вектор на слабостта на Запада. Вторият вектор, за който Мийд не приказва, е внезапно ожесточаващата се културна война в Съединените щати. На единия полюс са глобалистите и постмодерните либерали, които управляваха епохата на демократичния консенсус след Студената война. Този полюс комбинира радикалния световен пазарнизъм с упорито пробутване на най-ексцентричните културни явления в западния свят като правила на държание в обществото, осветени от закона. Този културен радикализъм откри за належащо освен да се самопропагандира, само че мина и към обществени репресии по отношение на тези, които не бяха съгласни да живеят по законите на политическата уместност, джендърния плурализъм и надбягващия се с времето миграционен космополитизъм.
На другия полюс на американската междукултурна война са религиозните традиционалисти, изолационистко- националистическите консерватори, протекционистите, осъждащи " жертването " на Америка от страна на нейните елити в интерес на глобализацията. Тръмп приказва безапелационно от позициите на тези хора и разполага с тяхната поддръжка, въпреки и да има сложни връзки с елита на личната си Републиканска партия. Културната война в Америка доближи кресчендо с избора на Тръмп и демонстрира всички признаци на по-нататъшно ожесточаване.
На този декор, флиртът на Тръмп с Владимир Путин задълбочава както рецесията и поляризацията сред институциите на федералната страна в Съединени американски щати, по този начин и нанася тежък удар върху опитващата се - постепенно и неефективно - да се събере в оцеляваща тактика Европа. Ударите по Европа с комерсиална война и зле прикрити опити за проверка на Атлантическия съюз в допълнение задълбочават както вътрешноамериканската рецесия, по този начин и - най-много - трансатлантическите връзки.
В тази обстановка режимът в Москва получава освен това от по този начин нужната глътка въздух за оцеляване на фона на своите стопански и демографски неблагополучия. Кремъл получава същински късмет - отворен кулоар да разделя и опълчва едни на други европейците, а също по този начин и атлантическите сътрудници. Докъде би могло да докара всичко това, зависи от решимостта на самия Тръмп да върви по определения път на компромис непременно с Москва, както и от способността на Европа да се вземе в ръце без значение от изострящите се вътрешно европейски спорове.
В Европа е време да си спомним известните думи на Бенджамин Франклин - " По-добре е да се държим дружно, вместо най-вероятно да ни обесят поотделно ".( " We must, indeed, all hang together or, most assuredly, we shall all hang separately. " ) А както Европа, по този начин и Америка би трябвало да си напомнят, че силата на една демократична нация и на един либерален съюз е в способността им да манифестират своите разлики и да реализират гъвкаво единодушие в името на общите си цели.
Радикализмът през днешния ден води към несъществуване. Умереността, прагматизмът и способността да съвместим полезностите на демократичната ни традиция с целите на настъпващата смяна са единствения път към оцеляване и триумф.
-------------
Властта няма за какво да се чуди за какво доверието в институциите е поднулево.
Виртуална действителност
Можеш да излъжеш всички единствено за известно време
От коментар на политолога Евгений Дайнов за " Клуб Z "
Фотограф: Надежда Чипева
Днешните управници, изключително българските, се пробват да подменят забележимата реалност с неин имагинерен двойник, конструиран от техни думи. В този ред на дейности се подрежда скорошната имитация на инж. кмета на Царево Георги Лапчев: " И в последна сметка дюната дюна ли е? "
Става дума, несъмнено, за извечния блян на ГЕРБ да подкрепя застрояването на части от природата, на които по закон строителството е неразрешено. В последната петилетка изключително го отнасят дюните. На 3 януари 2013 година да вземем за пример гръмна абсурдът " Дюнигейт ", при който багери изравняваха дюни край Несебър. Няколко години по-късно се развихри сходен скандал, този път сдобил се с името " Не-бетон върху не-дюни ". Действието се развиваше на къмпинг " Юг " (община Царево), където един бизнесмен изливаше плочи от " бетонообразен покривен материал " върху " дюноподобни пясъчни навявания ".
Две министърки – на Министерство на регионалното развитие и на Министерство на околната среда и водите – в един глас потвърдиха в ефир: не-бетон върху не-дюни. Едва след щедро медийно покритие си признаха и стопираха градежа.
Дюни ли са дюните, които община Царево е продала на испанската компания " Ибердрола " за застрояване с ваканционни постройки? Ако дюните не са дюни – " Ибердрола " ще застрои всичко зад плажа Корал. Ако обаче са – ще остане с едни 40 милиона обратно. Самият инж. кмет Г. Лапчев твърди, че бидейки експерт по горите, не може да разграничи едно нещо дюна ли е или не е.
Действителността не е формирана от думи, а от по-твърд материал. И не може да бъде сменена от думи. Например: това, че в картите, съпътстващи общия организационен проект (ОУП) на Царево дюни зад Корал, не са обозначени, не значи, че такива няма. Дори публично има. Картите с дюните – публични, подпечатани с държавни печати – са от дълго време налице в Министерство на регионалното развитие. Ще рече: дюните освен съществуват в действителния свят, само че са и публично приети от страната. Просто някак тия карти все не стигат до създателите на ОУП-Царево.
Това състояние, несъмнено, е на границата на документната машинация, която в действителността е наказуема.
Можеш да излъжеш всички хора за известно време. Можеш да лъжеш известно количество хора от самото начало. Не можеш обаче да лъжеш всички хора от самото начало. Дюните са дюни – и на къмпинг " Юг ", и на Корал, и в Синеморец, и в Силистар и така нататък Пирин има предпазен статут и там не може да се строи без Съд на Европейските общности. Зоната " Рила-буфер " е предпазено местообитание и там, ще - не ще, даже ГЕРБ ще би трябвало да наложи съответния законов режим. Санитарно-охранителните пояси около вододайните зони са санитарно-охранителни пояси и там даже най-дебелите другари на властта не могат да строят хотелски комплекси, изливащи отходните си миазми във водата, която други хора след това ще пият. Магистрала " Струма " няма по какъв начин да мине по дефилето, в случай че се строи с европейски пари. В сарматските степи на Калиакра няма по какъв начин да се пръкнат вили и хотели. И впрочем.
В последните дни чувам по радиоточката маса висши гербисти да се чудят за какво хората в България имат нулево доверие към институциите. Искам да ги поправя: доверието не е нулево, а поднулево. Ще рече: не гледаме на институциите като на групи хора, неправещи нищо; гледаме на тях като на терористични организации, които ежедневно възнамеряват нападения против нашия живот, сигурност и благосъстоятелност.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ